Определение по дело №447/2018 на Районен съд - Карнобат

М О Т И В И към присъда по НОХД № 447/2018 г.

 

Съдебното производство е образувано по обвинителен акт на Карнобатската районна прокуратура против Й.С.А. ***, с обвинение по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1 букви „а“ и „б“  от НК.

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа обвинението така както е формулирано в обвинителния акт и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение, като му се наложи наказание от четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим.

Служебният защитник на подсъдимия адв. Р. не оспорва извършването на престъплението от подс.А., нито правната квалификация на деянието. Моли за налагане на наказание с приложение на чл.55 от НК, тъй като се касае за престъпление с ниска степен на опасност. Твърди се от служебния защитник, че поисканото от прокурора наказание от четири години лишаване от свобода е прекомерно високо и ще доведе до допълнителна деградация на подс.А.. Основание за определяне размера на наказанието по реда на чл.55 от НК, намира в пълното възстановяване на щетите, които са на ниска стойност, и процесуалната дисциплина на подс.А..

Подс. Й.С.А. се присъединява към казаното от неговия защитник, изразява съжаление и разкаяние. В последната си дума моли за справедливо наказание.

 

І. ФАКТИЧЕСКА  ОБСТАНОВКА

 

          

         Свид.П.Д. отглеждал крави. Животните св.Д. отглеждал в обор в бившия стопански двор на гр.Сунгурларе, в промишлената зона на града. В съседство с обора на св.Д. се намирал обора на св. Д.К.Р., който отглеждал овце и агнета. За работата по отглеждането на животни св.П.Д. ползвал помощта на двама работника - овчарите св.В.М. и св.А.М..

         На 14.02.2018г. по случай празника Трифон Зарезан, св.Д. занесъл на работниците си алкохол. Св. М. консумирал алкохол през деня на 14.02.2018г. и си тръгнал. Около 19,00 часа, св.М. отишъл в дома на свид. Б.П.. В дома на св. П. дошъл и подс. А.. Тримата – подс.А., св.М. и домакинът св. П. употребили алкохол. Около 20.00 часа, тримата  напуснали дома на св.Б.П. и отишли на гости в дома на свид. С.М., брат на св.В.М.. В дома на св.С.М., тримата продължили да употребяват алкохол. Около 21,00 часа свид. Б.П. си тръгнал. Подс. А. и свид. М. си тръгнали от дома на св.С.М. около 23.00 часа. На улицата подс.А. поискал от св.В.М. да му даде каруцата си с коня за да отиде до П.от с. Горово и да вземе три агнета. В замяна обещал на свид. М. да му даде 50 лв. Св.В.  М. имал нужда от  пари и се съгласил. Уговорили се свид.В.М. да впрегне коня с каруцата и да ги отведе на поляната до завод “Хидравлика“ в гр.Сунгурларе, а подс. А. да чака там. Св.М. отишъл до дома си,  впрегнал коня в каруцата, отишъл на уреченото място и дал коня с каруцата на подс. А.. Подс.А. обещал на св.М. да върне коня с каруцата след 20 минути. Св.М. останал да чака.

         С коня и каруцата, подс.А. отишъл до обора на св.Д.К.Р., влязъл в обора, взел три агнета и ги качил в каруцата.

         Същата вечер, подс.А. се обадил на св.С.Х.П., който отглеждал животни в гр.Сунгурларе, на ул.“Аврора“. Подсъдимият предложил на св.Ст.П. да му продаде агнетата за сумата от 100 лева. От така уговорената цена за трите агнета, св.С.П. дал на подс.А. сумата от 20 лева. След като продал агнетата подс.А. се върнал до дома на св.В.М. и вързал коня с каруцата пред дома му и си тръгнал.

         След като чакал повече от уговореното време подс.А. да се върне и да му предаде коня и каруцата, свид. В.М. се прибрал в дома си и намерил коня с каруцата пред дома си.

         На 15.02.2018 год. около 07.30 часа, свид. А.Р., заедно с А. А.-двамата общи работници при свидетеля Д.К.Р., отишли на работа в обора и установили, че катинарът на малката метална врата, която на 14.02.2018г. вечерта заключили липсвал. Вратата била открехната. Когато влезли при животните установили, че коритото за храна е обърнато и животните са изплашени. Преброили агнетата и установили, че 3 бр. агнета липсват. Свидетелят Р. уведомил свид. Р., който пристигнал в обора. Тримата отново преброили животните и установили липсата на 3 бр. агнета, едно  мъжко – около 20 кг, порода „Лакон“, едно мъжко агне и едно женско агне, двете местна порода, всяко около 20кг. По късно същият ден, св. Р. намерил катинара на вратата за обора във ваната за обезпаразитяване на животните.

         На 22.02.2018 год. свид. Р. получил информация, че агнетата му се намират в гр.Сунгурларе при свид. С.Х.П.. На 23.02.2018 год. свид. Р. *** за извършената кражба и получената информация. Същият ден свид. Р. заедно с полицейски служител от РУ Сунгурларе и свид. Р. посетили обора на свид. П.,***. Последният предал трите агнета, които били разпознати от свид. Р. и св.Р.. Св. П. заявил, че е закупил животните от обв. Й.С. ***. За върнатите на собственика агнета била оформена разписка.

Стойността на отнетите вещи, съгласно приетата съдебно оценителна експертиза е в размер на 360 лева.

Описаната фактическа обстановка съдът прие въз основа на показанията на свидетелите Д.Р., В.М., С.П., П.Д., С.М., Б.П. и А.М., които кредитира като логични, достоверни и последователни.

Съдът кредитира обясненията, дадени от подс.А., в частта с която признава, че е извършил деянието, тъй като в тази част обясненията му безспорно се подкрепят от събраните по делото доказателства. Съдът не кредитира, обясненията на подсъдимия, в частта с която заявява, че е осъществил деянието в съучастие със св.В.М.. В подкрепа на уличаващите твърдения на подсъдимия не са събрани доказателства и съдът намира, че така заявеното участие на св.М. цели дискредитиране на свидетеля, чийто показания допринасят съществено за изясняване на релевантните факти по делото.

Съдът кредитира показанията на св. А.Р., в частта относно установяване на престъплението и в частта касаеща установяването на предмета на престъплението в св.С.П.. В частта, с която св.Р., посочва, че единствено св.М. е могъл да влезе и да вземе животните от обора, съдът не кредитира показанията на свидетеля, като изолирани от останалия доказателствен материал, тъй като изразеното от св.Р. становище има характер на предположение и мнение, а не факти лично възприети от него.

Фактическата обстановка се потвърждава и от заключението на съдебно-оценителната експертиза, протокол за доброволно предаване, разписка, справка за съдимост на подсъдимия и др., прочетени на основание чл.283 от НПК, надлежно приобщени към доказателствения материал.

ІІ. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ

 

От установените по делото факти съдът приема, че подсъдимият  Й.С.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.1, във вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б. „а“ от НК, тъй като на 14.02.2018 година около 23:00 часа в гр.Сунгурларе, общ.Сунгурларе, Бургаска област от кошара в стопански двор,  находяща се в индустриалната зона на гр.Сунгурларе, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – едно мъжко агне, порода  „Лакон“ на възраст три месеца с тегло от двадесет килограма; едно мъжко агне, местна порода, на възраст три месеца, с тегло от двадесет килограма и едно женско агне, местна порода, на възраст три месеца, с тегло от двадесет килограма, всички на обща стойност 360.00 лева /триста шестдесет лева/ от владението на собственика Д.К.Р. *** без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

От обективна страна чрез отнемането на вещите подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението кражба. Подс.А. е прекъснал владението на св.Д.Р., собственик на отнетите вещи, като е установил  своя фактическа власт върху тях и се е разпоредил с тях, като със свои, продавайки ги на св.П..  

От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл – със съзнавани, целени и настъпили общественоопасни последици.

В хода на наказателното производство – на досъдебната и съдебната фаза, не се събраха доказателства, от които да се направи категоричен и безспорен извод, че деянието е осъществено от подсъдимия чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот – премахване на катинар на метална входна врата. От показанията на св.Р., се установява, че катинарът за вратата е намерен на 15.02.2018г. във ваната за обезпаразитяване на животните, както и че същият е бил негоден за ползване, което обаче не води до логичен и неоспорим извод, че именно подс.А. е разрушил, респ.повредил катинара за да осъществи кражбата.

По изложените мотиви съдът оправда подс.А. по повдигнатото обвинение па чл.195, ал.1 т.3 от НК.

Обвинението е повдигнато за престъпление кражба, извършена в условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК, като прокурорът е посочил, че подс.А. осъждан многократно и е изброил следните осъждания:

По споразумение по НОХД 512/2013 год. по описа на РС Карнобат в сила от 29.11.2013 год., с което на подс.А. е наложено наказание 10 м. лишаване от свобода за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.3 вр.чл.29 от НК.

По споразумение по НОХД 510/2013 год. по описа на РС Карнобат в сила от 09.01.2014 год., с което на подс. А. е наложено наказание 1 година лишаване от свобода за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.3 вр.чл.29 от НК.

По присъда по НОХД 541/2013 год. по описа на РС Карнобат в сила от 13.01.2013 год. на подс.А. е наложено наказание 1 год. лишаване от свобода за престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.3 вр.чл.29 от НК.

Съдът въз основа на представената справка съдимост, бюлетини за съдимост и справка от ГД „Изпълнение на наказанията“, за търпените от подс.А. наказания лишаване от свобода, намира, че от значение за квалификацията на настоящата му престъпна дейност са осъжданията му, както следва:

С определение № 135/29.11.2013 година за одобряване на споразумение по НОХД № 512/2013 година по описа на РС-Карнобат, влязло в сила на 29.11.2013 година, на подс.А. на основание чл.196, ал.1, т.2, чл.195, ал.1, т.3, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, букви”а” и “б” от  НК, вр. чл. 55, ал. 1, т.1 от НК е наложено наказание от десет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим за извършено деяние на 24/25.11.2013 година.

С определение № 4/09.01.2014 година, за одобряване на споразумение по НОХД № 510/2013 година по описа на РС-Карнобат, влязло в сила на 09.01.2014 година, на подс.А. са наложени наказания, както следва:

за извършено на 15.01.2011 година престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3,  вр.чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, буква“а и б“от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т.1 от НК е наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода при сттрог режим.

за деяние извършено на неустановена дата през м. март 2011 година - престъпление по чл.206, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.29, ал.1, букви „а“ и „б“ от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т.1 от НК е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода при строг режим.

         На основание чл.23 ал.1 от НК съдът е определил едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на една година при строг режим на изтърпяване.

С определение от 09.01.2014 година, влязло в сила на 06.02.2014 година съдът на основание чл.25, вр. чл.23 от НК е определил едно общо наказание от една година лишаване от свобода по НОХД № 512/2013 година и НОХД № 510/2013 г. – двете по описа на КбРС при строг режим на изтърпяване на наказанието.

С присъда № 7/13.01.2014 г. по НОХД № 541/2013 г. по описа на РС-Карнобат, влязла в сила на 13.01.2014 година за престъпление извършено в периода 26.03.2012 г. – 02.04.2012 година  по чл.196, ал.1, т.2, предл. І-во, вр. чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1, букви „а” и „б” от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т.1 от НК на подс. А. е наложено наказание от една година лишаване от свобода при строг режим.

С определение № 32/05.02.2014г. по ЧНД № 31 /2014г. на РС-Карнобат, в сила на 24.02.2014г., на основание чл.25 ал.1 във вр. чл.23, ал.1 от НК, на подс.А. по НОХД № 513/2013г., НОХД № 510/2013 г. и по НОХД № 541/2013г., е определено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл.24 от НК, така определеното най-тежко наказание една година лишаване от свобода  е увеличено с три месеца лишаване от свобода.

Така определеното и увеличено наказание от една година и три месеца лишаване от свобода подс.А. е изтърпял на 10.12.2014г.

Предвид престъпленията, размерът и видът на определеното общо наказание лишаване от свобода, момента на неговото изтърпяване, настоящата престъпна дейност е извършена от подс.А. при условията опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1 б.а“ от НК.

Престъплението не е осъществено при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1 б.“б“ от НК, както е повдигнато обвинението от прокурора, тъй като не са налице хипотезата на посочената норма. За да е осъществен състава на престъплението кражба при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1 б.“б“ от НК, престъплението следва да е осъществено след като лицето е осъждано два или повече пъти на лишаване от свобода, за умишлени престъпления от общ характер, ако  поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл.66 от НК, което не се установява от доказателствата за предходните осъждания на подсъдимия.

По изложените мотиви съдът оправда подс.А. по обвинението, че деянието е извършено при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал.1 б."б" от НК.

Причини за извършване на престъплението са незачитането от страна на подсъдимия на законовия ред, установен в Република България  и неприкосновеността правото на собственост.

 

ІІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

                  

При определяне размерът на наказанието, съдът съобрази, че  за престъплението по чл.196, ал.1, т.1, във вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б. „а“ от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от 2 до 10 години.

Защитникът на подс.А. пледира за наказание с приложение на чл.55 от НК, тъй като вещите били на ниска стойност, били възстановени на пострадалия, а подс.А. показал процесуална дисциплина в досъдебното производство.

Действително вещите са на стойност, под минималната работна заплата за 2018г., но сам по себе си този факт не обосновава по-ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца, На следващо място независимо, че вещите –агнетата са на стойност от 360 лева, отнемайки ги от владението на собственика, практически подсъдимият го е лишил от възможността на по-късен етап да реализира доходи в значително по-голям размер.

Вещите са върнати на собственика, но това не се дължи на активното поведение на подсъдимия, който няма принос за възстановяване на щетите на пострадалия.

Съдът не дава вяра на изразеното от подсъдимия съжаление и разкаяние и не ги приема за искрени, а като такива заявени единствено за мотивиране състава на съда да наложи по-ниско наказание.          Подсъдимият А. е многократно осъждан, повече от 10 пъти основно за престъпления против собствеността, като началото на престъпната му дейност датира от 1997 година.

При всички предходни осъждания, съдът е бил благосклонен към подс.А. и наказанията му са били определяни под визирания в закона минимум с приложение на чл.55 от НК, но очевидно това снизхождение не е било оценено от подсъдимия и същият е продължил с противоправното си поведение.

Криминалното минало - предходните осъждания и настоящата престъпна дейност характеризират подс. А., като личност с трайни престъпни навици, която не се е повлияла и превъзпитала от наложените наказания по предходните присъди, поради което съдът му наложи наказание  две години лишаване от свобода.

Така определеното наказание ще спомогне за превъзпитанието на подс.А. към спазване на обществените и законови норми и ще въздейства предупредително върху него и останалите членове на обществото и ще им отнеме възможността да извършат и други подобни престъпления.

Съдът съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т.2, б.“б“ от  ЗИНЗС  определи подс. А. да изтърпи наказанието при първоначален строг  режим.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, като признат за виновен, подсъдимият А. беше осъден да заплати направените в наказателното производство разноски в размер на 111.11 лева.

Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                           СЪДИЯ: