РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Смолян, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20225400500078 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 20020/16.09.2021 г. по гр. д. № 190/2019 г.
Златоградски районен съд е осъдил на основание чл. 109 от ЗС АНТ. ЛЮБ. Д.
да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищците Р. АС.
СТ. и АТ. АС. Г. да упражняват своето право на собственост върху тяхната
земя в УПИ ****-**** кв. *** по плана на гр. Н., като демонтира и премести
вън от земята им бръснарски павилион /метален/, който държи неоснователно
в имота им, а именно вън от част „3“ – 152, 52 кв.м. – скица № 1 вариант І-ви
към решението, постановено по гр. д. № 3156/2010 г. на РС – Златоград, която
земя е разпределена за ползване на ищците с решение по гр. д. № 298/2016 г.
на РС – Златоград, вариант І-ви част „3“ – 152, 52 кв.м., повдигната в кафяв
цвят на Скица № 1 на СТЕ към решението; На приложената по делото и към
заключението на в. л. Д. С. скица, изготвена от в. л. М. Т., металният
павилион е повдигнат в розов цвят, а прилежащата площ към него е
повдигната в жълт цвят, и тази скица, приподписана от докладчика по делото,
да се счита неразделна част от решението, досежно премахването на
павилиона и освобождаване на заетата площ.
Със същото решение на основание чл. 59 ал. 1 от ЗЗД е осъден
АНТ. ЛЮБ. Д.а да заплати на Р. АС. СТ. и АТ. АС. Г., считано от 18.12.2018
г. ежемесечен наем в размер на 35 лева за ползваните без основание от Д. 14
1
кв.м. от горепосочения имот на ищците до премахване на металния павилион
и освобождаване на имота; АНТ. ЛЮБ. Д. е осъден да заплати на Р. АС. СТ. и
АТ. АС. Г. направените разноски от последните за изпращане на Нотариална
покана, в размер на 114 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от
предявяване на иска – 13.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът е осъден да заплати на ищците направените разноски по делото в
размер на 2 037, 70 лева.
С Определение № 20050/30.12.2021 г. съдът е отхвърли молба вх.
№ 2283/09.11.2021 г. на АНТ. ЛЮБ. Д. за изменение на горното решение в
частта му за разноските – като неоснователна и недоказана.
Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна
жалба от ответникът АНТ. ЛЮБ. Д., с оплаквания, че е неправилно,
незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения,
както и постановено при ограничаване правото на защита на ответника.
Във въззивната жалба се сочи, че пред районният съд е поискано
отлагане на делото за друга дата поради обективната невъзможност на
ответника да се уви по причина здравословното му състояние – претърпяна
операция, за което са представени и съответните медицински документи;
ответникът е оттеглил пълномощното на упълномощения от него адвокат.
Сочи се, че въпреки това съдът не е уважил молбата, даден е ход на делото,
изслушана е експертизата по делото, приключено е съдебното дирене и е
даден ход по същество.
Твърди се, че горните действия на съда са незаконосъобразни и
съставлява съществено процесуално нарушение, водещо до лишаване от
правото на защита на ответника. Прави се позоваване на разпоредбите на чл.
9 и чл. 8, чл. 142 ал. 2 от ГПК.
Твърди се, че съдът е отказал да отложи делото в съдебно
заседание от 23.08.2021 г., въпреки наличието на основанията за това; твърди
се, че съдът е лишил ответника от възможност да упражни правата си по чл.
200 и чл. 201 от ГПК. Твърди се, че неотлагането на делото е лишило
ответника от възможността да ангажира доказателства, допуснати от съда с
доклада по чл. 146 от ГПК – гласни доказателства.
Твърди се в жалбата, че в диспозитива на съдебното решение няма
посочване на състоянието, в което следва да бъде възстановен имота, както и
недопустимо позоваване на доказателства от друго съдебно производство –
гр. д. № 189/19 г. на РС – Златоград.
Твърди се в жалбата, че дори и да се приемат съжденията на съда,
че е налице облигационно отношение между ответника и М. М. под формата
на наемно правоотношение по отношение на процесния имот, то иска е
неоснователен доколкото наличието на наемно правоотношение изключва
неоснователното действие така, както го изисква чл. 109 от ЗС; наемното
правоотношение не е прекратено по съответния ред, предвиден в ЗЗД и
поради това не е налице неоснователно действие.
2
С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено
обжалваното решение, претендират се разноски.
В срок е депозиран писмен отговор от ищците Р. АС. СТ. и АТ.
АС. Г., чрез пълномощник адв. Кр. Г., с който се изразява искане да бъде
потвърдено първоинстанционното решение.
В отговора се излагат доводи, че за последното съдебно заседание
на 23.08.2021 г. не е било налице препятствие, което ответникът да не би
могъл да преодолее и да се яви в съдебно заседание; твърди се, че не е била
налице хипотезата на чл. 142 ал. 2 от ГПК.
По същество в отговора се излагат доводи, че районният съд е
съобразил преюдициалното значение на решението по гр. д. № 189/2019 г. на
РС – Златоград, с което решение е отхвърлена претенцията на ответника да е
придобил вещно право на ползване върху процесната площ. Сочи се, че
ответникът не е въвел възражение за наличие на наемно правоотношение с М.
М., което освен това би следвало да се прекрати със смъртта на М..
Сочи се в отговора, че от ответната страна във въззивната жалба
не се излагат съображения срещу уважаването на иска по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД,
което според въззиваемият означава, че щом няма оплакване срещу този иск,
то уважаването на негаторния иск е правилно. С отговора се претендира
присъждане на разноски по делото в полза на ищцата Р. Я. С..
От ответникът АНТ. ЛЮБ. Д. е постъпила частна жалба срещу
Определение № 20050/30.12.2021 г. по гр. д. № 190/2019 г., с оплаквания, че е
неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила.
В частната жалба се сочи, че районният съд в определението е
приел, че сумата от 114 лева не е присъдена като разноски, като се твърди, че
в жалбата, че в диспозитива на решението има изрично произнасяне в тази
насока. Излагат се доводи, че сумата от 114 лева за нотариално покана не
представляват съдебно-деловодни разноски, тъй като не са направени в това
производство; върху разноски не следва да се присъжда лихва.
Твърди се в частната жалба, че неправилно съдът приема, че
присъдените разноски от 114 лева са вреда и се дължат от ответника; твърди
се, че дори това да е така, то е следвало същата да е заявена като претенция за
вреда в исковата молба, а това не е така; съдът се е произнесъл свръхпетитум.
По-нататък в частната жалба се излагат доводи относно
присъдените с решението деловодни разноски, които не следва да се
обсъждат, тъй като предмет на частната жалба е Определение №
20050/30.12.2021 г., касаещи единствено присъждане на сумата от 114 лева.
От ищците Р. АС. СТ. и АТ. АС. Г., чрез пълномощник адв. Кр.
Г., е депозиран писмен отговор на частната жалба. Изразява се становище, че
обжалваното определение е правилно. В отговора се излагат доводи, свързани
с разграничението между разходите преди завеждане на делото и съдебните
3
разноски, като се сочи, че присъдената сума от 114 лева са разходи за
нотариална покана, извършени преди завеждане на делото и не са съдебни
разноски.
В съдебно заседание за жалбоподателят пълномощникът му адв.
В. поддържа въззивната жалба.
За въззиваемите пълномощникът им адв. Кр. Г. оспорва
въззивната жалба.
Смолянски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във
въззивната жалба и в отговора и прецени доказателствата поотделно и в
тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като
депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а
по същество съобрази следното:
Ищците, като наследници на О. Х. Б., се легитимират като
съсобственици на УПИ ****-**** кв. *** по плана на гр. Н., видно от
Решение № 66/07.06.2013 г. по гр. д. № 316/2010 г. на РС – Златоград и НА №
51/27.03.2017 г. С Решение № 48/10.04.2017 г. по гр. д. № 298/2016 г. на РС –
Златоград по реда на чл. 32 ал. 2 от ЗС на ищците е разпределено право на
ползване на част 3 от 152, 52 кв.м. от УПИ ****-****, повдигнати в кафяв
цвят на скицата, неразделна част от решението, границите на която част е
очертана на място с Протокол от 18.12.2018 г. по изп. д. № 33/2018 г.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена
от вещото лице инж. М. Т., се установява, че в дял втори по Решение №
66/07.06.2013 г. по гр. д. № 316/2010 г. на РС – Златоград и в определената за
ползване от ищците „част 3“ по Решение № 48/10.04.2017 г. по гр. д. №
298/2016 г. на РС – Златоград попада павилион с площ от 6 кв.м.
Ответникът твърди, че е поставил този павилион и го държи на
годно правно основание. Твърди, че през 1997 г. М. С. М., също наследник на
общия наследодател О. Х. Б. и съсобственик на УПИ ****-****, е учредила в
полза на ответника ограничено вещно право на ползване на 10 кв.м. от УПИ
*****-****, на които ответникът е поставил павилион и извършва бръснаро-
фризьорски услуги, срещу което ответникът се задължил да издържа и гледа
М. до нейната смърт. Сочи се, че договорът не бил сключен в изискуемата се
от закона форма, но ответникът придобил по давност вещното право на
ползване върху реалната част от терена, където е поставен в павилиона.
С Решение № 235/01.10.2020 г. по В. гр. д. № 279/2020 г. на ОС –
Смолян е отхвърлен иска на настоящия ответник АНТ. ЛЮБ. Д. срещу
настоящата ищца Р. АС. СТ. да се признае за установено, че Д. е собственик
на ограничено вещно право на ползване на площ от 10 кв.м. от УПИ ****-
**** в кв. *** по плана на гр. Н..
Поради това ответникът държи павилион в имота на ищците без
правно основание. Установено от, че павилионът на ответника пречи на
ищците да ползват лично имота си; пречи на подхода към имота и е пречка за
отдаването му под наем. Поради това се касае за неоснователни действия,
4
които създават пречки на собственика да упражнява правото си на
собственост в пълен обем. Поради това иска по чл. 109 от ЗС е основателен и
доказан.
Следва да се допълни, че наемно правоотношение като основание
за държане на павилиона в имота на ищците не е въведено като възражение в
отговора на исковата молба.
Основателен и доказан е и иска за обезщетение. Посочената от
експертизата наемна цена е приложена както към площта на павилиона от 6
кв.м., така и ползваната от ответника прилежаща площ в размер на 8 кв.м.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че съдът се е
позовал на доказателства от друго производство. Скиците, неразделна част от
решенията по предходните дела са ползвани за изготвяне на съдебно-
техническите експертизи по настоящото производство, за да се установи в
комбинирана скица частта, възложена в дял на н-ците на О. Б., както и частта,
определена за ползване от ищците по реда на чл. 32 ал. 2 от ЗС.
Предвид гореизложеното законосъобразен и обоснован е извода
на районния съд за основателност на исковите претенции.
Предвид пространните доводи във въззивната жалба за допуснати
процесуални нарушения, следва да се посочи, че пред настоящата инстанция
бе допуснато повторно изслушване на вещото лице и.С., по инициатива на
съда. Въпреки твърденията, че ответникът неоснователно е бил лишен от
възможност за участие в последното съдебно заседание, пред настоящата
инстанция във въззивната жалба и в съдебно заседание не се направиха
каквито и да е доказателствени искания.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за
бланкетност на диспозитива на първоинстанционното решение относно иска
по чл. 109 от ЗС. В диспозитива са описани всички реквизити на иска по чл.
109 от ЗС – кое лице, от кой имот, чия собственост, какво действие следва да
извърши – в случая ответникът е осъден да демонтира и премести вън от
имота на ищците метален павилион.
Предвид гореизложеното обжалваното решение като
законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.
Следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано и
определението, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на
ответника по реда на чл. 248 от ГПК. Присъдената от районния съд в полза на
ищците сума от 144 лева не съставлява деловодни разноски; тази сума е
разход на ищците за отправена до ответника нотариална покана и именно на
това основание е предявена.
С оглед този изход на спора следва жалбоподателят да бъде
осъден да заплати на въззиваемата Р.А. Ст. деловодни разноски за настоящата
инстанция в размер на 650 лева за адвокатско възнаграждение.
5
Водим от гореизложеното Смолянски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 20020/16.09.2021 г. по гр. д. № 190/2019 г.
на Златоградски районен съд.
ОСЪЖДА АНТ. ЛЮБ. Д., ЕГН **********, да заплати на Р. АС.
СТ., ЕГН **********, деловодни разноски за въззивната инстанция в размер
на 650 лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6