Решение по дело №1145/2022 на Административен съд - Варна

                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

            №                                    2022 г., гр.Варна

 

                В    ИМЕТО    НА     НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                               

 VІ-ти касационен състав,

в публично заседание на  9.06. 2022 г., в състав :

                               Председател :  Красимир Кипров                                                    Членове    :      Евелина Попова

                                                       Марияна Бахчеван

при секретаря   Галина Владимирова

с  участието на прокурора  Силвиян Иванов

като разгледа докладваното от съдия  Кипров

        касационно дело № 1145   по описа на съда за 2022  г.,

        за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

          Производството  е  по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

          Образувано е по жалба на  Община Варна , представлявана от кмета И.П. ,  против решение № 416/ 24.03.2022 г. по НАХД № 83/2022 г. по описа на  ВРС, с което е  потвърдено издаденото от директора на РИОСВ-Варна  НП № 01363-93/ 22.12.2021 г.  и  Община Варна   е осъдена да заплати на РИОСВ-Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.   С развити в жалбата доводи за  постановяване на обжалваното решение  при несъответствие с наличните по делото доказателства , се иска   отмяната му  и присъждане на сторените  съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от упълномощения  юрисконсулт М. Д.. 

        Ответникът   Директорът на РИОСВ-Варна, чрез  упълномощения юрисконсулт  К.  изразява становище  за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.  

          Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

          След преценка на изложените от страните доводи  и  извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е   неоснователна.

          С   обжалваното НП  е   наложена   на  основание чл. 166, т.3 във вр. с  чл. 165, ал.2 от З-на за опазване на околната среда имуществена санкция на  Община Варна  в размер на 2000 лв. за  следното нарушение :  затова, че на 17.08.2021 г. в гр. Варна не е изпълнено дадено предписание с  писмо изход. № С-114/А8/22.07.2021 г.  на РИОСВ- Варна, представляващо индивидуален адм.  акт, а именно : „ да се преустанови изтичането на битово-фекални води от жилищните сгради на ул. „Д-р Селемински“ гр. Варна  в дере преминаващо успоредно на ул. „Георги Пеячевич“ гр. Варна.

          За да  потвърди   НП , районният съд  при липсата на спор относно фактите по делото е приел, че от  страна на наказващия орган  не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на обжалваното НП, както и че материалния закон е правилно приложен с оглед факта, че процесното предписание представлява влязъл в сила индивидуален адм.  акт.   

          Касационният съд намира, че не е налице изложеното  в жалбата касационно основание за отмяна на въззивното решение , правилната квалификация на което е  по чл.348, ал.1, т.1  от НПК  -  нарушение на  материалния закон.    

          Спор относно фактите по делото не е бил налице – предписанието е влязло в сила и не е изпълнено  от посоченият в него адресат след изтичане на предоставеният срок за това. Неоснователни са аргументите на касатора, че правилният адресат на предписанието следвало да бъде ВИК оператора,  доколкото категорично установен по делото е факта, че в процесният  участък липсва изградена ВИК мрежа, която да бъде обслужвана от съответния оператор. Не е спорен и факта  ,че замърсеното  дере се намира в строителните граници на гр. Варна, както и че източниците на замърсяване представляват частни имоти. Съобразно тези  обстоятелства, невярна е тезата на касатора , че общинските органи не разполагали с правомощия за изпълнение на даденото предписание – с такива разполага кметът на общината , като същите са уредени в нормата на чл. 195, ал.5 от З-на за устройството на територията. Изпълнението на даденото от РИСОВ-Варна предписание предполага извършването на действия, включително административни такива за преустановяване изтичането на битово-фекални води от жилищните сгради на ул. „Д-р Селемински “  в дерето преминаващо успоредно на ул. „Георги Пеячевич“. Постигането на целта на предписанието е правно възможно с издаването от кмета на община Варна на заповед по чл. 195, ал.5 от ЗУТ  с адресати собствениците на  посочените жилищни сгради, на които да бъде вменено задължение  да извършат необходимите работи в интерес на здравеопазването, хигиената и чистота. В случая е налице бездействие от страна на кмета на община Варна в качеството му на адресат на предписанието, който не е предприел съобразените и със З-на за водите мерки, най-елементарната от които е вменяването с негова заповед на задължение  за изграждане на септични ями, предвид установената   липса  на изградена канализационна мрежа. Отсъствието  на конкретно посочени в предписанието мерки и начини  за изпълнението му не прави последното обективно невъзможно, тъй като изричното посочване на такива не е било необходимо в случаи като процесният, когато става въпрос за изпълнение на уредени в закон правомощия. В този смисъл, възможното, но неосъществено изпълнение  на влязлото в сила предписание представлява осъществен от обективна страна състав на адм.  нарушение по чл. 166, т.3 от З-на за опазване на околната среда,  наложената за който имуществена санкция  е правилно определена от наказващия орган в минималния размер по чл. 165, ал.2 от  същият  закон.  

          Така, като е потвърдил законосъобразното НП и е осъдил Община Варна  да заплати сторените от противната страна разноски по въззивното дело , ВРС е приложил правилно материалния закон, а при служебно извършената от касационния съд проверка относно допустимостта и валидността на обжалваното решение такива пороци не се установиха, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

          При този изход на делото, основателна съгласно чл. 63д, ал.3 от ЗАНН е претенцията на ответника за разноски с оглед осъщественото от упълномощения юрисконсулт К. процесуално представителство по  касационното дело , поради което следва да се присъдят такива в размер на 80 лв. съгласно чл. 27е от  Наредбата за заплащане на правната помощ.

           

           Предвид изложеното , съдът

                                                                                                                                                                   Р Е Ш И  :

 

ОСТАВЯ   сила решение № 416/24.03.2022 г. по НАХД № 20223110200083/2022 г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на РИОСВ-Варна за разноски по делото сумата от 80 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                                                                                                                                           

                                                         

ПРЕДСЕДАТЕЛ  :

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

                                                         

ЧЛЕНОВЕ  :