РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 07.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VII - ми състав, в открито съдебно заседание
на 17 декември,
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдията АГУШ
административно дело № 472 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане
на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014 – 2020 г.
Постъпила е жалба от Производствена кооперация (ПК) „Зора“, със седалище: с. Тръстеник, община Иваново, област Русе против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 за кампания 2017 г., Направление „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение (ВПС-4.1)“ изх. № 01-6400/79 от 31.08.2018 г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“ (л. л. 6 и 7 от делото).
Жалбоподателят счита оспорения акт за
незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, както и противоречие с
материалноправни разпоредби.
Претенцията е обжалваният акт да бъде отменен като
незаконосъобразен и преписката да бъде върната на зам.-изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“ за ново произнасяне при спазване на задължителните указания
по тълкуването и прилагането на закона.
Претендира и присъждането на направените по делото
разноски, съгласно представен по делото списък на разноските (л. 58 от делото)
– 50 лева заплатена държавна такса за образуване на делото (л. 20 от делото), 300
лева - възнаграждение за вещо лице (л. 38 от делото) и минимално юрисконсултско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото от
юрисконсулт (л. л. 28 и 29 от делото).
Ответната страна по делото – Зам.-изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие”, чрез процесуален представител - гл. юрисконсулт Л. Ж.
(л. 5 от делото) счита жалбата за неоснователна. Претендира и присъждане на разноски
по делото – юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази становищата на страните, намира за установено следното:
По фактите
Жалбоподателят е земеделски стопанин по
смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП, регистриран с УРН 182296. За
кампания 2015 г. същият е депозирал заявление с УИН 18/240615/71058 за
подпомагане по мярка 10 за извършване на агроекологични дейности, като са били
декларирани 11 броя парцела с обща площ 353,97 ха, от които са били одобрени 10
парцела с обща площ 306.05 ха (л. л. 48 и 49 от делото). С Уведомително писмо
изх. № 02-180-2600/1223 от 19.05.2016 г. (л. л. 8 и 9 от делото) ДФЗ е уведомил
ПК „Зора“, че е одобрен за участие по направление „Поддържане на
местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи
с орнитологично значение (ВПС 4.1) от мярка 10 „Агроекология и климат“ от
програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., като площта
на одобрените за участие площи по направлението е в размер на 306.5 ха,
съгласно таблица № 1 към уведомителното писмо.
За
кампания 2016 г. жалбоподателят е депозирал Заявление за подпомагане с УИН
18/310516/74628, с което е заявил за подпомагане 17 парцела с обща одобрена
площ 315,60 ха (л. л. 50 – 52 от делото).
За кампания 2017 г., на 03.05.2017 г. жалбоподателят е депозирал Заявление за
подпомагане с УИН 18/080617/79171, с което е заявил за подпомагане 18 парцела с
обща площ 315,60 ха. Едни от парцелите, декларирани за участие по мярката през
2017 г. са парцел 73362-949-1-2 с площ от 40.02 ха и парцел 73362-306-2-1 с
площ от 2,69 ха, като и двата парцела се намират в землището на с. Тръстеник,
община Иваново, област Русе. (л. л. 9 – 25 от преписката).
На основание чл. 10а от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по
схеми и мерки за директни плащания
са извършени автоматични проверки по подаденото от жалбоподателя заявление
за подпомагане с УИН: 18/080617/79171 от 03.05.2017 г., които се извършват въз
основа наличните към момента на извършването им данни в СРКЗПЗП, СИЗП и СИРЖ и
не представляват административни проверки по смисъла на чл. 37 от ЗПЗП. При тези автоматични
проверки било установено, че цитираните по-горе парцели 73362-949-1-2 и 73362-306-2-1 или част от тях попадат във
физически блок, който не попада изцяло в слоя със зимуващи гъски. Видно от
поставения собственоръчно подпис и дата от председателя на ПК „Зора“,
жалбоподателят е запознат с резултатите от извършените автоматични проверки във
връзка с наличните към момента грешки и предупреждения относно въведените от
него данни в заявлението за подпомагане по директни плащания за кампания 2017
г. на 10.05.2017 г. (л. 26 от преписката).
На 23.05.2017 г. жалбоподателят отново е
депозирал заявление за подпомагане с УИН 18/080617/79171, с което е заявил за
подпомагане 18 парцела с обща площ 315,60 ха. Едни от парцелите, декларирани за
участие по мярката през 2017 г. са парцел 73362-949-1-2 с площ от 40.02 ха и парцел
73362-306-2-1 с площ от 2,69 ха., като и двата парцела се намират в землището
на с. Тръстеник, община Иваново, област Русе. (л. л. 64 – 83 от преписката).
Отново в резултат на извършени автоматични проверки на въведените данни в
заявлението е установено, че парцели 73362-949-1-2 и 73362-306-2-1 или част от тях попадат във
физически блок, който не попада изцяло в слоя със зимуващи гъски, за което
жалбоподателят е уведомен на 23.05.2017 г. (л. 84 от преписката).
На 14.06.2017 г. жалбоподателят подава
заявление за редакция на схеми/мерки по подаденото заявление за подпомагане
2017 г., в което отново фигурират процесните посочени по-горе парцела 73362-949-1-2 с площ от 40.02 ха и парцел
73362-306-2-1 с площ от 2,69 ха. (л. л. 89 – 108 от преписката). Отново в
резултат на извършени автоматични проверки е установено, че парцели 73362-949-1-2
и 73362-306-2-1 или част от тях попадат
във физически блок, който не попада изцяло в слоя със зимуващи гъски, за което
жалбоподателят е уведомен на 14.06.2017 г. (л. 109 от преписката).
В оспорения акт е
посочено, че в хода на извършени административни проверки са съпоставени
размерът на одобрената/референтна площ по Направление „Поддържане на
местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи
с орнитологично значение“ ( ВПС 4.1) от мярка 10 „Агроекология и климат“ и
размерът на допустимата заявена площ по направлението през текущата кампания в
Интегрираната система за администриране и контрол. Установено е, че допустимата
заявена от жалбоподателя площ през текущата кампания (272.71 ха) е 86.41 %
спрямо размера на одобрената (референтната) площ за участие (315.6 ха) по
направление „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден
блатар в обработваеми земи с орнитологично значение (ВПС-4.1)“, и не е спазено
изискването на чл. 20, ал. 4 от Наредба № 7 от
24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., че одобрената площ за
прилагане на агроекологичните дейности може да бъде намалена с не повече от 10
на сто спрямо площта, за която има поет агроекологичен ангажимент по реда на
глава пета или в случаите по ал. 6 и 7.
За констатациите от проверките и за
откриване на производство по издаване на административен акт за прекратяване на
многогодишен ангажимент по мярка 10 „агроекология и климат“, направление„Поддържане на
местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи
с орнитологично значение (ВПС-4.1)“ от ПРСР 2014 – 2020 г. е информирана ПК „Зора“ с
Уведомително писмо изх. № 01-6400/28 от 19.02.2017 г., получено на 28.02.2017
г. лично от председателя на кооперацията. (л. л. 114 – 117 от преписката). В
писмото е посочено, че съгласно чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., ДФЗ - Разплащателна агенция прекратява
агроекологичния ангажимент и земеделските стопани възстановяват получената
финансова помощ по съответното направление, съгласно условията на ал. 4, когато
не са спазили изискванията на чл. 20, ал. 4 от наредбата. Жалбоподателят е
информиран, че съгласно чл. 63, т. 1, във вр. с чл. 77, т. 4, б. „в“ от
Регламент (ЕС) № 1306 на европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г.
относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска
политика и в съответствие с чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. ДФЗ - РА е предприел действия по
прекратяване на агроекологичния ангажимент на ПК „Зора“ по направление „Поддържане
на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми
земи с орнитологично значение (ВПС-4.1)“. С писмото е отбелязано, че за тази
цел ДФЗ открива производство по издаване на индивидуален административен акт.
На жалбоподателя е предоставена възможност, в случай, че не е съгласен с
направените констатации при административните проверки, да представи в
седмодневен срок, считано от получаването на уведомителното писмо възражения и
допълнителни доказателства. Такива не са представени от страна на жалбоподателя
в дадения срок.
При тези данни на основание чл. 63, т. 1,
във вр. с чл. 77, т. 4, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 1306 на европейския
парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и
мониторинга на общата селскостопанска политика и в съответствие с чл. 18, ал.
3, т. 3 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. е прекратен с оспорения
в настоящото производство акт поетият от ПК „Зора“ ангажимент по направление „Поддържане
на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми
земи с орнитологично значение (ВПС-4.1)“ по мярка 10 „Агроекология и климат“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2017
г. В мотивите на акта са възпроизведени изцяло фактическите и правни
констатации от цитираното по-горе уведомително писмо по чл. 26, ал. 1 от АПК,
като неразделна част от акта е и Приложение 1, което съдържа две таблици –
Таблица 1 „Основание за прекратяване“, в която е посочен процентът на заявената
допустима площ през текущата кампания, спрямо размера на одобрената
(референтната) площ за участие по направлението и Таблица 2 „Заявени
недопустими за подпомагане площи и основание за недопустимост“, в която са
посочени цитираните по-горе два парцела, за които е прието, че същите
или част от тях попадат извън териториите, определени в чл. 5, ал. 3, т. 1
и/или чл. 4, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10
„Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 – 2020 г.
и съгласно чл. 26, т. 6 от посочената наредба парцелът е неодобрен за участие. По отношение на същите два парцела при
извършените автоматични проверки било установено, че същите или част от тях
попадат във физически блок, който не попада изцяло в слоя със зимуващи гъски.
Актът е получен лично от председателя на
кооперацията на 21.09.2018 г. (л. л. 4 – 7 от преписката).
Жалбата срещу Акт за прекратяване
на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на
селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 за кампания 2017 г., Направление
„Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в
обработваеми земи с орнитологично значение (ВПС-4.1)“ изх. № 01-6400/79 от
31.08.2018 г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ)
„Земеделие“ е депозирана пред съда чрез административния орган на 01.10.2018 г.
(л. 6 от делото).
По делото е назначена и извършена съдебно-техническа експертиза, която дава
заключение, че парцели 73362-949-1-2 и
73362-306-2-1 попадат извън териториите, определени в чл. 5, ал. 3, т. 1
и/или чл. 4, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., тъй като физическите
блокове, в които се намират парцелите не попадат изцяло в слоя „зимуващи
гъски“. Вещото лице сочи, че заявената площ в текущата кампания е 315.6 ха и е
еднаква с одобрената (референтна) площ за кампания 2016 г., като заявената
допустима площ в текущата кампания е 272.71 ха, а одобрената референтна площ по
направление „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден
блатар в обработваеми земи с орнитологично значение е 315.6 ха. Процентът на
заявената площ през текущата година спрямо размера на одобрената (референтната)
площ за ПК „Зора“ по Направление „Поддържане на местообитанията на зимуващите
видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение“ е
86.41 %. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице като изготвено
безпристрастно и от компетентно в съответната област лице (л. л. 40 - 52 от
делото). В открито съдебно заседание от 17.12.2018 г. вещото лице отговаря на
допълнителни уточняващи въпроси, като посочва, че и двата процесни парцела попадат в специализирания слой „Поддържане на
местообитания на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с
орнитологично значение“, но физическите блокове, в които се намират парцелите
не попадат с цялата си площ в този специализиран слой. Уточнява, че само част
от физическите блокове попада в специализирания слой и в тази част от
физическия блок, която попада в специализирания слой, се намира и съответния
парцел, тоест той попада 100 % в този специализиран слой. Вещото лице заявява,
че се е запознало с цифровата ортофотокарта, върху която е нанесен и специализираният
слой. От там е видяло, че парцелите с цялата си площ попадат в този слой (л. л.
59 и 59, гръб от делото).
По правото
Жалбата е процесуално допустима.
Оспореният акт е получен от жалбоподателя на 21.09.2018
г., а жалбата срещу него е депозирана на 01.10.2018 г., с което е спазен
преклузивния 14-дневен срок за оспорване по чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалбата
изхожда от активно процесуално легитимирано лице – адресат на акта.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В настоящото производство съгласно чл. 168 от АПК
съдът следва да провери законосъобразността на частично оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като установи дали
актът е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването му и съответен
ли е същият с целта на закона.
От изложената по-горе фактическа обстановка и при извършената служебна проверка съдът намира, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган.
Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие”, съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, като ал. 4 на чл. 20а от ЗПЗП гласи, че изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Съгласно чл. 11а, т. 1 и т. 2 от ЗПЗП разплащателната агенция приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и извършва разплащания по тях. Видно от представената по делото Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ (л. 13 от делото) правомощия да издава и подписва актове за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ – т. 7, предл. 2 от заповедта, са делегирани на зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ П.Д.С., който е издател на оспорения пред съда административен акт. Горепосоченото прави ИАА издаден от компетентен орган, поради което не е налице порок при формиране на волята за издаване на акта.
Актът
е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, като жалбоподателят
е уведомен по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за образуване на административното
производство, като му е предоставена възможност да възрази срещу констатациите
от административните проверки, послужили като основание за прекратяване на
поетия от него ангажимент по направление „Поддържане на местообитанията на
зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично
значение (ВПС-4.1)“ по мярка 10 „Агроекология и климат“.
Основателни
са обаче възраженията за допуснати съществени нарушения на формата на акта, съществени
процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, обуславящи незаконосъобразността
на обжалвания акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4
от АПК, административният
акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му, т.е.
да е мотивиран. Мотивите са съществен реквизит на всеки акт и представляват
единство между фактически и правни основания за издаването му, като няма пречка
те да се съдържат и в друг документ, към който акта препраща и който се намира
в административната преписка. Мотивите към акта позволяват на адресата да
разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата си, като
същевременно определят и границите на съдебния контрол за законосъобразност. В конкретния казус оспореният акт съдържа
данни в табличен вид, ведно с указания за разчитането им. Таблица 1 „Основание за прекратяване“, в
която е посочен процентът на заявената допустима площ през текущата кампания,
спрямо размера на одобрената (референтната) площ за участие по направлението и
Таблица 2 „Заявени недопустими за подпомагане площи и основание за
недопустимост“, в която са посочени цитираните по-горе при излагане на
установените по делото факти и обстоятелства два парцела, за които е прието, че същите
или част от тях попадат извън териториите, определени в чл. 5, ал. 3, т. 1
и/или чл. 4, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10
„Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 – 2020 г.
и съгласно чл. 26, т. 6 от посочената наредба парцелът е неодобрен за участие. Никъде обаче в акта не е посочено по какъв
ред и начин е установено, че тези два земеделски парцела попадат извън тези
територии. Не е посочено какви видове административни проверки са извършени и
въз основа на какви данни са направени констатациите в тях. В акта не се
съдържа позоваване на каквито и да е справки, писма и други документи, от които
да се направи извод с какви средства и методи и въз основа на какви критерии е
извършено недопускането за подпомагане на процесните два земеделски парцела. В
административната преписка, приобщена към делото, се съдържат единствено данни
за извършени автоматични проверки по подаденото от жалбоподателя заявление за
подпомагане, с резултатите от които ПК „Зора“ е била запозната. По отношение на същите
два парцела при извършените автоматични проверки било установено, че същите или
част от тях попадат във физически блок, който не попада изцяло в слоя със
зимуващи гъски. Липсата на точни, ясни, подробни и конкретни мотиви прави
оспореният акт незаконосъобразен и е основание за неговата отмяна.
Жалбоподателят е
подал заявление за подпомагане по направление „Поддържане на местообитанията на
зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично
значение (ВПС-4.1)“ по мярка 10 „Агроекология и климат“, което е направление по
смисъла на чл. 3, т. 2 от
Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10
„Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 – 2020г.
Според
разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., агроекологичните
дейности по направленията по чл. 3, т. 2, 5 и 7 могат да не се прилагат върху
едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в
петгодишен период от поемане на агроекологичния ангажимент, като съгласно
правилото, регламентирано в чл. 20, ал. 4 от същата наредба, одобрената площ за
прилагане на агроекологичните дейности по направленията по чл. 3, т. 2 и 7 може
да бъде намалена с не повече от 10 на сто спрямо площта, за която има поет
агроекологичен ангажимент по реда на глава пета или в случаите по ал. 6.
Съгласно
чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г.,
посочена като правно основание за издаване на оспорения акт, Държавен фонд
„Земеделие“ - Разплащателна агенция прекратява агроекологичния ангажимент и
земеделските стопани възстановяват получената финансова помощ по съответното
направление, съгласно условията на ал. 4, когато не са спазили изискванията на
чл. 20, ал. 2 и 4. Разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. е в
синхрон с регламентацията в чл. 63, т. 1, във връзка с чл. 77, т. 4, буква в)
от Регламент № 1306 на ЕП и на Съвета от 17.12. 2013 г. относно финансирането,
управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика. Съгласно чл. 63,
т. 1 от регламента, ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява
критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с
условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство
в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло
или частично и, когато е приложимо, съответните права на плащане съгласно член 21 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 не се предоставят или се отменят. В
чл. 77, т. 4, б. в) от регламента е предвидено, че административните санкции
могат да приемат форма на изключване от правото на участие в съответната схема
за помощ или мярка за подпомагане.
За да приеме, че са
налице предпоставките по чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредбата за прекратяване на
агроекологичния ангажимент, а именно, че не е спазено изискването на чл. 20,
ал. 4 и че е налице намаление с повече от 10 на сто на одобрената площ за
прилагане на агроекологичните дейности по направлението по чл. 3, т. 2 спрямо
площта, за която е поет агроекологичен ангажимент в хипотезата на ал. 6 на чл.
20 от Наредбата, АО е счел, че два от заявените земеделски парцела са
недопустими за подпомагане. В оспорения акт е посочено, че същите или част от
тях попадат извън териториите, определени в чл. 5, ал. 3, т. 1 и/или чл. 4, ал.
1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10
„Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 – 2020 г.
и съгласно чл. 26, т. 6 от посочената наредба парцелът е неодобрен за участие. А видно от съдържащите се в административната
преписка и приобщени към делото писмени доказателства, с които жалбоподателят е
бил запознат, при извършени
автоматични проверки
било установявано, че същите два парцела - 73362-949-1-2 и 73362-306-2-1 или част от тях
попадат във физически блок, който не попада изцяло в слоя със зимуващи гъски.
Съгласно чл. 5, ал.
3, т. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10
„Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 – 2020 г.
за прилагането на агроекологичните дейности по направлението по чл. 3, т. 2 са
допустими за подпомагане земеделски парцели, които с цялата си площ попадат в
списък на землищата, в които има местообитания на зимуващи видове гъски
съгласно приложение № 1 и специализиран слой на орнитологично значими места,
включващ зоните на местообитанията и слоя по чл. 4, ал. 1.
Административният орган е тълкувал неправилно
приложимата правна норма, тъй като процесните земеделски парцела попадат изцяло
в специализирания слой „Поддържане на местообитания на зимуващите видове
гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение“ и по отношение на тях не
са налице условията за неодобряване по чл. 26, т. 6 от Наредбата, съответно за
недопустимост за подпомагане.
В случая незаконосъобразно
административният орган е приел, че след като физическите блокове, в които тези
парцели се намират, не попадат изцяло в специализирания слой, то и самите
парцели не подлежат на подпомагане по направлението по чл. 3, т. 2 от
Наредбата. Както в чл. 5, ал. 3, т. 1, така и в чл. 26, т. 6 от Наредба №
7/24.02.2015 г. изрично е посочено, че не се допускат за подпомагане, не се одобряват
за участие в мярка 10 „Агроекология и климат“ земеделски парцели, а не
физически блокове, които с цялата си площ не попадат в специализирания слой.
Земеделски парцел и физически блок са две различни правни понятия, като
легалните определения за тях са дадени в § 1, т. 3 и т. 7 от ДР на Наредба № 7
от 24.02.2015 г. Съгласно § 1, т. 3 от
ДР на Наредба № 7 от 24.02.2015 г. земеделският парцел е блок на земеделското стопанство (чиято
легална дефиниция се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 7 от 24.02.2015 г. и
представлява физически
блок или част от него, регистриран в СИЗП, притежаващ уникална идентификация и
стопанисван от един земеделски стопанин) или част от него, върху който се
отглежда само една земеделска култура или е оставен като угар през текущата
стопанска година, докато физическият блок, според т. 7 на § 1 от ДР на Наредба № 7 от 24.02.2015 г.,
е непрекъсната
площ земя, ограничена от трайни топографски елементи. Именно наличието на
легални дефиниции на тези понятия позволява да се направи разграничението
помежду им. Докато ФБ е непрекъсната площ земя, ограничена от трайни
топографски елементи, то БЗС, съответно ЗП може да бъде целият ФБ, но може да е
и част от него. Съществената отлика е, че БЗС е регистриран в СИЗП, притежава
уникална идентификация и е стопанисван от един земеделски стопанин, а за ЗП и
че върху
него се отглежда само една земеделска култура или е оставен като угар през
текущата стопанска година.
Относимата материалноправна разпоредба на
чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредбата изисква за прилагането на агроекологичните дейности
по направлението по чл. 3, т. 2 заявените за подпомагане земеделски парцели, а
не физическите блокове, от които са част тези земеделски парцели, да попадат с
цялата си площ в списък на землищата, в които има местообитания на зимуващи
видове гъски съгласно приложение № 1 и специализиран слой на орнитологично
значими места, включващ зоните на местообитанията и слоя по чл. 4, ал. 1.
Смесвайки недопустимо понятията земеделски
парцел и физически блок, административният орган е направил погрешни фактически
и правни изводи, което също е основание за незаконосъобразност на оспорения
акт.
Безспорно по отношение на процесните два
земеделски парцела е установено, че с цялата си площ попадат в специализирания
слой „Поддържане на местообитания на зимуващите видове
гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение“.
От всичко изложено дотук се налага изводът, че
оспореният акт страда от пороци, водещи до неговата незаконосъобразност до
степен на унищожаемост, поради което същият следва да бъде отменен. Предвид
естеството на акта, който не позволява решаването на въпроса по същество, както
и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на
административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане на
жалбоподателя при спазване на задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски в общ размер на 450.00 лв., от които 100.00 лв. – възнаграждение за
юрисконсулт в претендиран минимален размер, 50.00 лв. – държавна такса и 300
лева – депозит вещо лице.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, във
връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
ОТМЕНЯ Акт за прекратяване
на ангажимент по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020 за Кампания 2017 г., Направление
„Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в
обработваеми земи с орнитологично значение (ВПС-4.1)“ изх. № 01-6400/79 от
31.08.2018 г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“.
ВРЪЩА делото като преписка на
административния орган за ново произнасяне по Заявление за подпомагане с УИН:
18/080617/79171 и Приложение за кандидатстване по Мярка 10 „Агроекология и
климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за Кампания
2017 г., Направление „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски
и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение (ВПС-4.1)“ на Производствена
кооперация „Зора“, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: с. Тръстеник, община Иваново, област Русе, ул. „Шести септември“ № 45, представлявано от председателя
на кооперацията Р.Ц.К., при спазване на указанията по тълкуването и прилагането
на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен
фонд „Земеделие”, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Цар
Борис III” № 136, да заплати на Производствена
кооперация „Зора“, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: с. Тръстеник, община Иваново, област Русе, ул. „Шести септември“ № 45, представлявано от
председателя на кооперацията Р.Ц.К., сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд на Република България.