Р Е Ш Е Н И Е  № 131

Гр. Сливница, 06.11.2018 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, ІV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ НИКОЛОВ

при участието на секретаря СУЗАНКА БОРИСОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 541 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

И.Ч.С., с ЕГН **********,***, обжалва НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 7/30.07.2018г. на Директора на РДГП Д., с което за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД, и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 80 т. 5 от ЗБЛД, му е наложена глоба в размер на 300 лева, затова, че на 18.07.2018г. около 02.00 часа, в село М. М., общ. Д., при извършена полицейска проверка, не е представил документ с който да бъде установена самоличността му.

В жалбата се излагат доводи за нарушения извършени в хода на АНП, довели до незаконосъобразност на обжалваното НП, което моли да бъде отменено.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с процесуалният си представител адв. Д. Л.САК,  която поддържа така депозираната жалба и не ангажира доказателства.

Административнонаказващият орган – РДГП Д., се представлява от юрисконсулт Д. П., който изразява становище за неоснователност на жалбата. Не ангажира доказателства.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, че на посочената в АУАН и НП дата и място, жалбоподателят е бил задържан от мобилна полицейска група на РДГП в района на село М. М., попадащо в граничната зона на Р Б.. Жалбоподателят, заедно с още едно лице били задържани т.к. превозвали нелегални емигранти в управляваните от тях автомобили. След задържането на лицата, им били поискани документи за самоличност от страна на полицейските служители, като още на място било установено, че както жалбоподателя, така и другото задържано лице не притежавали в себе си документи чрез които да бъде установена тяхната самоличност. Те били преведени  в РДГП Д., където продължила работата по случая. Там отново свидетелят Т.Б. поискал от С. да му представи документ за самоличност и отново се установило, че последния не носи в себе си такъв, което наложило самоличността му да бъде установена чрез справка извършена в ОДЦ на РДГП. За това нарушение, свидетелят Б. съставил на нарушителя АУАН бланков № 763182 от 18.07.2018г. Актът бил съставен в присъствието на един свидетел – очевидец – свидетелят Б.Б., пред който също било заявено, от страна на жалбоподателя, че не носел и не представил при поискване документи за самоличност. Жалбоподателят бил запознат със съдържанието на акта, екземпляр от него му бил връчен срещу подпис и същия не направил възражения по така съставеният му акт.

По така съставения акт не е постъпило възражение в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН. 

На базата на съставения АУАН, на 30.07.2018г. било издадено обжалваното НП.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата.

Тя е подадена в срок от лице посочено в обжалваното постановление, като нарушител, т.е. от лице което има правен интерес да обжалва в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

За да бъде ангажирана административно – наказателна отговорност спрямо едно лице е необходимо да са налице няколко кумулативно предвидени от закона предпоставки: На първо място следва да е извършено административно нарушение /действие или бездействие/, което нарушава установения правов ред. То следва да е извършено виновно и да е обявено от закона за наказуемо с административно наказание по административен ред. На второ място - отговорността в административно – наказателното производство е лична, от което се налага извода, че по безспорен и категоричен начин е необходимо да бъде установено авторството на деянието. На следващо място е необходимо да са спазени формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН, относно предпоставките за образуване на административно наказателното производство и сроковете за завършването му, както и издадените актове и НП да отговарят на формалните изисквания и да съдържат предвидените в закона реквизити.   

Тези обективно дадени предпоставки обуславят наличието, или не на съответното административно нарушение и основанието за преценка на съдебния състав за ангажирането, или не на административно наказателната отговорност на лицето жалбоподател.

В конкретния случай съдът намира, че издадените акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление от формална страна съдържат изискуемите реквизити и отговарят на изискванията на чл. 42 и 57 от ЗАНН.

Във връзка с обжалваното наказателно постановление, настоящият съдебен състав намира следното: Същото е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение изготвен в съответствие с разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН. Безспорно е установено, че от страна на жалбоподателят е налице извършено нарушение по чл. 6 от ЗБЛД, според разпоредбата на който гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност. Ноторен факт е че полицейските служители са от категорията длъжностни лица, на които са вменени функции по проверка и установяване на самоличност. В конкретния случай, както към момента на задържането, така и в хода на последвалата допълнителна проверка от страна на двамата свидетели се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят не е представил и не е притежавал в себе си документ, чрез който да удостовери своята самоличност. Нарушението по чл. 6 от ЗБЛД е такова на просто извършване. То се състои в непредставянето при поискване на документ от който по надлежен начин да бъде установена самоличността на лицето. Безспорно жалбоподателя не е представил такъв документ. С това същия е осъществил нарушение на чл. 6 от ЗБЛД.

Тук е мястото да се отбележи, че в случая не може да се приеме, че е налице основание за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.к. деянието не би могло да бъде оценено като такова представляващо „маловажен случай“. Същото не се характеризира по степен и начин на извършване, като такова с по – ниска степен на обществена опасност от останалите подобни нарушения. Тъкмо обратното, в случая жалбоподателят се е намирал в граничната зона на Р Б., където контролът следва да е значително по - завишен в сравнение с този осъществяван във вътрешността на страната и е превозвал лица отговарящи на профила „нелегален емигрант“. В случая липсата на документи за самоличност очевидно е елемент от цялостната конспиративна дейност на дееца, свързана с превозването на чуждестранните граждани към границата на страната ни. Ето защо според решаващия съдебен състав обществената опасност на самото деяние в конкретния случай е по – скоро завишена, отколкото незначителна.

 Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че правилно и законосъобразно в съответствие със събраните доказателства АНО е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на визираното в разпоредбата на чл. 6 от ЗБЛД задължение за представяне на документ за самоличност, след отправена покана от съответния компетентен за това орган. Само по себе си това деяние представлява административно нарушение и следва да подлежи на санкциониране от административните органи, като правилно и законосъобразно е била ангажирана административно наказателната му отговорност.

Правилно и законосъобразно АНО е приложил и санкционната норма на чл. 80 т. 5 от ЗБЛД, с оглед установеното нарушение.

Съдът обаче намира, че при определяне на наложената административна санкция, наказващият орган не се съобразил с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Това е така защото, независимо от завишената степен на обществена опасност на деянието, значително надхвърляща стандартните случаи на нарушения от същия вид, в обжалваното НП, АНО не се е мотивирал защо налага най-тежкото по размер наказание, като не е обосновал изключителност на тежестта на установеното нарушение, независимо от факта, че в случая такава безспорно е налице. Изложеното предполага, че определената от него максимална глоба в размер на 300 лева, се явява немотивирано завишена. Разпоредбата на чл. 80 т. 5 от ЗБЛД предвижда административно наказание „глоба“ в границите от 50 до 300 лева. В случая, за посоченото нарушение на жалбоподателя е била наложена най – тежката санкция, без АНО да е посочил конкретни мотиви, кои факти и обстоятелства са го аргументирали да стори това. Ето защо, съдът прецени, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като размерът на наложеното наказание „глоба” бъде намалено от 300 лева на 50 лева. Така определеното наказание, съдът счита, че е в синхрон с описаната в НП и АУАН фактическа обстановка, доколкото в тези актове не е посочена изключителността и завишената обществена опасност на конкретното деяние, обосноваваща налагането на най – тежката предвидена в закона санкция.

С оглед на горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 7/30.07.2018г. на Директора на РДГП Д., с което на И.Ч.С., с ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД, и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 80 т. 5 от ЗБЛД, му е наложена глоба в размер на 300 лева, затова, че на 18.07.2018г. около 02.00 часа, в село М. М., общ. Д., при извършена полицейска проверка, не е представил документ с който да бъде установена самоличността му, КАТО намалява наложеното наказание „глоба” на 50 лева. 

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ ОБЛАСТ в 14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: