Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. С.,
21.01.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни
състави, І- ви въззивен брачен състав, в публично заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря Маргарита Д., като
разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска въззивно гр. дело № 13254 по описа за 2020 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-
273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г.К.М., срещу решение
№ 142938/07.07.2019 г., поправено
с решение № 20203299/21.09.2020 г.,
постановени по гр. д. № 46621/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 149 състав, в частта, с
която иска за месечна издръжка на детето С.Г.М. е уважен за разликата над 200
лв., до размер на 300 лв., както и в частта му, с която иска за месечна
издръжка на детето В.Г.М., е уважен за разликата над 150 лв., до размер на 250
лв. В жалбата са изложени съображения, че решението в обжалваната част е
незаконосъобразно и необосновано.
Въззиваемите страни С.Г.М. и В.Г.М., действаща
лично и със съгласието на нейната майка Г.Д.Х., с отговора на въззивната жалба,
оспорват същата и молят да бъде оставена без уважение. Претендират присъждане
на разноски.
С.Г.М. е подала насрещна въззивна
жалба срещу решение № 142938/07.07.2019
г., поправено с решение № 20203299/21.09.2020 г., постановени по гр. д.
№ 46621/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 149 състав, в частта, с която иска за месечната
й издръжка е отхвърлен за разликата над 300 лв., до размер на 450 лв.
Г.К.М., с отговора на насрещната
въззивна жалба, оспорва същата. Претендира присъждане на разноски.
За съдебно заседание по делото,
въззивникът и въззиваема страна Г.К.М., редовно уведомен, не се явява и не
изпраща представител. С писмена защита поддържа жалбата си и представя списък
на разноските.
В съдебно заседание по делото, въззивницата
и въззиваема страна С.Г.М. моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
насрещната въззивна жалба да бъде уважена. Представя списък на разноските.
Въззивната жалба и насрещната въззивна
жалба са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и чл. 263,ал.
2 от ГПК, от страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ
на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните
му части.
Софийският градски съд, като прецени
приетите относими доказателства по делото и обсъди становището и възражението
на страните, приема за установено следното:
С решение
№ 142938/07.07.2019 г., поправено
с решение № 20203299/21.09.2020 г.,
постановени по гр. д. № 46621/2019 г., СРС, ІІІ ГО, 149 състав е осъдил Г.К.М. *** Г.М. месечна издръжка в размер на 300
лв., считано от 17.07.2019 г., ведно със
законната лихва, до настъпване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване, като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 300 лв.
до пълния предявен такъв от 450 лв. Оставил е без уважение искането на С.Г.М.
за допълване на решение №142938/07.07.2019 г. в частта относно добавка в
размер на 100 лв. към определената от съда издръжка. С решението съдът е осъдил
Г.К.М. да заплаща на детето си В.Г.М. месечна
издръжка в размер на 250 лв., считано от
17.07.2019 г., ведно със законната лихва, до настъпване на законни
причини за нейното изменение или прекратяване.
Въззивникът навежда доводи, че съдът не е
обсъдил доказателствата, свързани със здравословното му състояние, че
неправилно е приел, че прекратяването на служебното му правоотношение с АПИ е
сторено за целите на процеса, че СРС не е определил общия размер на издръжката
за всяко от децата.
Насрещната въззивница твърди, че съдът не е обсъдил писмените
доказателства, от които е видно, че майката на децата страда от тежко мозъчно
заболяване, както и договор за наем, който тя заплаща, не е съобразил
получаваното от майката на ищците трудово възнаграждение, което е доста
по-ниско от доходите на ответника.
Наведените доводи за неправилно определен
размер на издръжката са неоснователни. При определяне размера на дължимата
месечна издръжка съдът се съобразява с нуждите на детето и възможностите на
задължения родител. Това са две кумулативни изисквания, с които съдът следва да
се съобрази на базата на представените доказателства. Нуждите на лицата, които
имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот
за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите
обстоятелства, които са от значение за случая- т. 4 от Постановление
№5/16.11.1970 г. по гр.д. №5/70 г., ВС, Пленум, което е съобразено от
първоинстанционния съд при определяне размера на месечната издръжка на децата.
Размера на месечната издръжка е съобразен и с възрастта на децата, които не са
новородени и освен обичайните нужди за задоволяване на физиологичните им
потребности, имат образователни и
културни нужди, които също следва да бъдат задоволени- с оглед правилното им
развитие. За детето С. са представени
доказателства- епикриза от 20.12.2018 г. и амбулаторни листи, че страда от
посочените в тях заболявания, за лечението на които са извършени разходи от
нейната майка- фактури и фискални бонове на листи 72-74 от делото на СРС.
Пред
първоинстанционния съд са установени- за ответника със справка данни за
осигурените лица (лист 86 от делото на СРС) за периода м. август 2019 г.-м.
февруари 2020 г. осигурителен доход средно месечно в размер на 955,37 лв. от
АПИ, а от СБР-Марикостиново- 1049,74 лв. (общо 2005,12 лв.) и за майката- в
размер на 2324,94 лв. средномесечно (лист 63 от първоинстанционното дело). За
ответника за част от релевантния период са ангажирани доказателства за намалена
работоспособност - решение на ТЕЛК и болнични листи. Майката на ищците страда
от мозъчно заболяване, за което не са представени доказателства да са извършени
разходи. Заплаща месечен наем за жилище в размер на 700 лв. (лист 75 от делото
на СРС).
Служебното правоотношение на ответника
с АПИ е прекратено, считано от 15.04.2020 г., удостоверено с официален документ
по смисъла на чл. 179 от ГПК, с който първостепенния съд е следвало да се
съобрази.
Като се ръководи от законните критерии,
настоящата инстанция счита, че за
издръжката на детето С. са необходими месечно общо от около 550 лв. - съобразявайки и изискването да се осигурят с издръжката условия на живот,
каквито детето би имало, ако родителите живееха заедно. От
тази сума, съобразно обстоятелството, че фактическите грижи се полагат от
майката, както и съотношението на материалните възможности на двамата родители,
бащата, следва да поеме сума в размер на 300 лв.
За
детето В. съдът приема, че са необходими месечно общо от около 450 лв., от които бащата да участва с 250 лв.
И пред въззивната инстанция не се ангажираха
доказателства, които да разрушат убеждението на настоящия съд в правилността на
атакуваното решение в обжалваната му част- размера на определената издръжка за
децата.
Поради
съвпадане крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционото решение в
обжалваните му части, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото- неоснователност на
въззивната и насрещната въззивна жалба, направените искания на страните за
присъждане на разноски, са неоснователни.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 142938/07.07.2019 г., поправено с решение № 20203299/21.09.2020 г., постановени по гр. д.
№ 46621/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 149 състав, в обжалваните части.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на
разноски по делото, като неоснователни.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.