РАЗПОРЕЖДАНЕ
№436, 03.04.2019г.,
Пловдив
Апелативен съд, Пловдив, ІІ граждански
състав, на трети април, две хиляди и деветнадесета година, в разпоредително
заседание, като разгледа докладваното от съдия Дзивкова,
въззивно гражданско дело № 175
по описа за 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258,
ал.1, предл. второ от ГПК.
Постъпили са две въззивни жалби - от Б.А. К. и от П на РБ против Решение № 154/06.02.2019г.,
пост. по гр.д.№ 583/2018, ОС, Пловдив, с което П.н.Р.Б. е осъдена да заплати на Б.А.К. сумата от 20
000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на воденото срещу него наказателно производство с обвинения за
престъпления по чл. 339, ал. 1 от НК и чл. 339, ал. 2 от НК /ДП № 135 / 2008 г.
на ГД БОП/, по които е окончателно оправдан с решение от 12.01.2015г. по ВНОХД
№ 4513 / 2014 г. по описа на СГС, както и сумата от 4 200 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди за адвокатско възнаграждение, платено във
връзка с горното наказателното производство, ведно със законната лихва върху
двете главници от 12.01.2015г. до окончателното плащане, като за разликата над
сумата от 20 000 лв до пълния претендиран
размер от 100 000 лв, както и за сумата от 16 325 лв.
– представляваща обезщетение за имуществени вреди за изгубени и неоткрити в
хода на наказателното производство 1 850 бр. боеприпаси, от които: 1 800 бр. за
ловно оръжие и 50 бр. за боен пистолет „Глок“,
исковете са отхвърлени.
Във въззивната
жалба на жалбоподателя ищец К. се оспорва решението в отхъврлителната
му част и се поддържа, че то е неправилно, т.к. съдът не е съобразил размера на
присъденото обезщетение с принципа на справедливостта и е приложил неправилно
нормата на чл.52 от ЗЗД. Развива доводи по установените по делото факти. По
отношение на частта от решението, в която е отхвърлен иска за имуществени
вреди, изразяващи се в стойността на отнетите патрони, сочи че изводът на съда, че следва да докаже
собственост върху тях е неправилен, като счита, че е достатъчно доказването да
е държал тези вещи. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи
изцяло предявените искове. Не се правят нови доказателствени
искания.
По делото не е постъпвал отговор на тази
жалба от страна на Прокуратурата на РБ.
Жалбата на жалбоподателя ответник
Прокуратурата на РБ е против частта от решението, в която исковете са уважени.
Поддържа се, че по делото остава недоказано твърдението за претърпени вреди,
както и че съдът неправилно прилага
нормата на чл.52 от ЗЗД. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да
отхвърли предявените искове, а евентуално д – да намали присъденото
обезщетение. Не се правят нови доказателствени
искания.
Постъпил
е отговор от въззиваемата страна по тази жалба – Б. К.,
в който се поддържа, че в тази част решението е правилно и законосъобразно,
като развива съображения относно прилагането на принципа на справедливостта.
При проверка на допустимостта на подадените
въззивни жалби съдът констатира, че същите изхождат
от страни в производството, останали недоволни от различни части на постановеното съдебно решение, насочени са против подлежащ на
обжалване съдебен акт, подадени са в срок,
поради което и се явяват допустими. Не е дължима ДТ. Налице са предпоставките на чл.267 от ГПК,
поради което производството ще следва да бъде насрочено за разглеждане в ОЗ.
Ето защо и на осн.
чл.267 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ :
Насрочва делото в ОЗ на 13 .05 .2019г.
от 13,30 ч.
Разпореждането е окончателно и не
подлежи на обжалване.
АПЕЛАТИВЕН СЪДИЯ :