РЕШЕНИЕ
№ 2517
гр. Бургас, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20252120103817 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на С. П. Б., с ЕГН
**********, с настоящ адрес в град Бургас, против „СТИК-КРЕДИТ“ АД,
ЕИК *********, ЗА ПРОГЛАСЯВАНЕ НА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА на
сключения между страните Договор за потребителски кредит, предоставен от
разстояние, № ***/01.07.2024 г., а при условията на евентуалност – ЗА
ПРОГЛАСЯВАНЕ НА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА на клаузата на чл. 29,
ал. 1 от сключения между страните Договор за потребителски кредит,
предоставен от разстояние, № ***/01.07.2024 г. Претендират се разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните са сключили
Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, №
***/01.07.2024 г., по силата на който ответникът предоставил на ищцата като
потребител сумата 600 лева, със срок на погасяване 5 месеца, лихвен процент
по кредита 36% и годишен процент на разходите 42, 58%. Съгласно чл. 19
потребителят следвало да предостави обезпечение за задължението си,
изразяващо се в сключване на договор за поръчителство с трето физическо
лице, което подлежи на одобрение по преценка на кредитора. В разпоредбата
на чл. 29, ал. 1 от договора било предвидено, че в случай, че потребителят не
изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение, той дължи на
кредитора неустойка в размер на 0, 9 % от стойността на усвоената по кредита
сума за всеки ден, през който не било предоставено обезпечение. В
разпоредбата на чл. 30 от договора пък се предвиждало, че при неизпълнение
1
на което и да е свое договорно задължение, включително и при неизпълнение
на плащане на дължима сума в уговорения срок, освен другите договорени
неустойки, потребителят дължи неустойка в размер на 1 % от просрочената
сума. Излагат се доводи, че договорът е недействителен, тъй като посоченият
в него ГПР не е правилен, защото не включва уговорената неустойка.
Евентуално се поддържа, че клаузата на чл. 29, ал. 1 е недействителна поради
противоречие с чл. 33, ал. 2 и чл. 5, ал. 9 ЗПК, както и поради
неравноправност.
В законовия едномесечен срок по делото е постъпил писмен отговор от
ответника, който оспорва предявените искове като неоснователни, моли за
отхвърлянето им и за присъждане на разноски. Навежда подробни
съображения против твърденията на ищцата за недействителност на договора
и на отделни клаузи от него на посочените в исковата молба основания.
По делото е приета за съвместно разглеждане с първоначалната искова
молба и насрещната искова молба на „СТИК-КРЕДИТ“ АД против С. П.
Б. за ОСЪЖДАНЕ на ответницата да заплати на ищеца сумата от 600 лева,
представляваща неизплатено задължение за главница по Договор за паричен
заем № ***/01.07.2024 г., ведно със законна лихва от подаване на насрещната
искова молба на 07.07.2025 г. до окончателното плащане, а при условията на
евентуалност – в случай, че процесният договор бъде обявен за
недействителен, за ОСЪЖДАНЕ на ответницата да заплати на ищеца сумата
от 600 лева, представляваща неизплатената чиста стойност на кредита по
Договор за паричен заем № ***/01.07.2024 г., ведно със законна лихва от
подаване на насрещната искова молба на 07.07.2025 г. до окончателното
плащане. Претендира и разноски.
В насрещната искова молба се твърди, че заемната сума от 600 лева е
усвоена от потребителя, но той не е направил никакви плащания по договора.
В законовия срок е постъпил писмен отговор на насрещната искова
молба, с който ответницата оспорва предявените искове като неоснователни и
моли за отхвърлянето им. Счита, че главният насрещен иск за договорно
неизпълнение е неоснователен поради това, че договорът е недействителен и
не обвързва страните.
В съдебно заседание ответницата, чрез пълномощника си, уточнява, че
по същество не оспорва евентуалния насрещен иск, тъй като в случай, че
договорът бъде обявен за недействителен, чистата стойност на кредита в
размер на 600 лева следва да бъде възстановена в полза на кредитодателя.
Признава, че към днешна дата не са извършвани никакви плащания по
договора.
Правната квалификация на предявения главен установителен иск е чл.
124, ал. 1 ГПК вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, на предявения евентуален
установителен иск – чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 146, ал.
1 ЗЗП, а на насрещните осъдителни искове – чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК.
2
По първоначалния главен установителен иск:
Правният интерес от предявяване на настоящия установителен иск се
основава на необходимостта от внасяне на яснота в отношенията между
страните относно съществуването на правна връзка помежду им въз основа на
сключен договор за кредит. Поради това искът е процесуално допустим и
следва да бъде разгледа по същество.
Не е спорно по делото, че между страните е сключен от разстояние
Договор за потребителски кредит № ***/01.07.2024 г. със следните параметри:
размер на кредита 600 лева, брой вноски 5, ГЛП 36 %, ГПР 42, 58 %, обща
сума за изплащане 661, 02 лева. Предвидено е и предоставяне на обезпечение
– поръчител или банкова гаранция. В погасителния план към договора е
включена и неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение – в размер
на 1045, 85 лева, платима на месечни вноски наред с месечните погасителни
вноски за главница и лихва.
Съгласно чл. 19 от договора в случай че страните са договорили
обезпечение, потребителят следва, в срок до 3 дни от сключване на настоящия
договор, да: осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в
сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД в
полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за
изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор,
включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други
обезщетения, такси и други или да предостави банкова гаранция, съдържаща
безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора
всички задължения на потребителя по настоящия договор (включва главница,
лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен
ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна
на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на
банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 (тридесет) дни след падежа
на последната вноска. Третото лице - поръчител, както и банковата гаранция,
трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ, и се одобрява от
кредитора. Одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора.
Клаузата на чл. 20 от ОУ към договора предвижда изискванията, на
които следва да отговаря поръчителя: дееспособно физическо лице,
навършило 21 години, притежаващо българско гражданство, с постоянно
местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права /социално и
здравно осигуряване/ през последните дванадесет месеца преди датата на
подаване на заявлението за кредит, което полага труд по трудово/служебно
правоотношение по безсрочен договор и не е в период на предизвестие за
прекратяване на трудовото/служебното правоотношение към датата на
подаване на заявлението за кредит, както и е получавало редовно
възнаграждението си за последните 12 месеца преди датата на подаване на
заявлението за кредит. Кредиторът има право в зависимост от конкретния
случай и/или кредитен продукт, едностранно да въвежда и допълнителни
3
изисквания относно поръчителя. Поръчителят трябва да отговаря и на
следните допълнителни изисквания и да предостави следните документи:
минимален осигурителен брутен доход - 1500 лв.; валидно трудово или
служебно правоотношение при последен работодател минимум - 6 месеца;
липса на записи в ЦКР относно просрочил, под наблюдение, загуба и т.н.; да
не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или небанкова
финансова институция; да не е настоящ потребител на кредитора; да
предостави служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад
считано от датата на предоставянето й пред кредитора. Третото лице -
поръчител подлежи на предварителна проверка и одобрения от страна на
кредитора с оглед спазване на изискванията на настоящия член и неговата
възможност да изплати обезпеченото вземане. Одобрението се извършва по
преценка на кредитора.
Разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от договора гласи, че в случай че
потребителят не изпълни задължението си по чл. 19, същият дължи на
кредитора неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита
сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.
Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл. 19
причинява на кредитора вреди, в размера на договорената неустойка,
доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на
кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок
договореното обезпечение. Страните се съгласяват, в случай на настъпване на
дължимостта на неустойката, потребителят да заплаща периодично
начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска. Освен това
клаузата на чл. 30 от договора предвижда, че при неизпълнение на което и да е
свое договорно задължение, включително и при неизпълнение на плащане на
дължима сума в срок, освен другите договорени неустойки, потребителят
дължи и неустойка в размер на 1% от размера на просрочената сума.
Спорни по делото са правните въпроси относно характера на
предвидената неустойка и дали тя следва да бъде включвана в общите разходи
по кредита.
Процесният договор за потребителски кредит е сключен при действието
на ЗПК и кредитополучателят по него има качеството на потребител. Съгласно
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Сред посочените правила, чието
неспазване влече като последица недействителност на договора за
потребителски кредит, е и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тя гласи, че
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
4
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. По смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК „общ
разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора
за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия.
На основание чл. 19, ал. 2 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат
предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.
Съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК при изчисляване на годишния процент на
разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща
при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.
Правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Постановление № 426 от 18
декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения определя годишния размер на законната лихва за
просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на
Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта. Към датата на сключване на
процесния договор за потребителски кредит основният лихвен процент на
Българската народна банка е бил в размер на 3.63 %. Следователно по
процесния кредит годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от 68, 15 %.
Съгласно член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ обхваща всички разходи,
включително лихви, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които
потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са
известни на кредитора, с изключение на нотариалните такси. На основание чл.
633 ГПК решенията на Съда на Европейския Съюз по тълкуването на
разпоредби от правото на Европейския съюз, което са от значение за
правилното решаване на делото, са задължителни за всички съдилища и
5
учреждения в Република България. Съгласно Решение на Съда на
Европейския съюз от 21 март 2024 година по дело C 714/22, за да осигури по-
голяма защита на потребителите, законодателят на Съюза е възприел широко
определение на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“
(решение от 16 юли 2020 г., Soho Group, C 686/19, EU:C:2020:582, т. 31 и
цитираната съдебна практика), което означава всички разходи, които
потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са
известни на кредитора (решение от 21 април 2016 г., Radlinger и Radlingerová,
C 377/14, EU:C:2016:283, т. 84). Освен това, за да гарантира тази защита, член
22, параграф 3 от Директива 2008/48 задължава държавите членки да
гарантират, че разпоредбите, които приемат за изпълнение на тази
директива, не могат да бъдат заобиколени посредством начина, по който
са формулирани договорите (решение от 11 септември 2019 г., Lexitor, C
383/18, EU:C:2019:702, т. 30). Указано е, че националния съд трябва да вземе
предвид всички разпоредби на разглеждания в главното производство договор
за кредит и неговите общи условия, както и правния контекст и фактическите
обстоятелства, в които се вписва този договор, за да установи дали
сключването му е обусловено от закупуването на съответните допълнителни
услуги, или е станало задължително по силата на тези разпоредби и общи
условия, или при предлаганите условия, и дали в действителност с договорна
конструкция като разглежданата в главното производство не се цели
възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти изведено извън
рамките на договора посредством уговорки относно тези допълнителни
услуги, така че то да не се съдържа изцяло в посочения договор и
следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“, нито на понятието „ГПР“ по смисъла на
Директива 2008/48.
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват. Съдът намира, че в процесния случай макар и
вземането за сумата от 1045, 85 лева да е именовано от кредитодателя
„неустойка“, то не отговаря на същността и функциите, присъщи за
неустойката по смисъла на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, поради което то не може да се
квалифицира като такава. Вземането е определено едностранно от
кредитодателя като „неустойка“ с цел да попадне в приложното поле на
изключението по чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, като по този начин да бъде изключено
от общите разходи по кредита. Постигнатото в договора съгласие между
страните „договорът за заем да бъде обезпечен“ с конкретно посочени от
заемодателя обезпечения, които следва да отговарят на поставени от
заемодателя изисквания, не представлява същинско задължение на
заемополучателя. Съгласно разпоредбата на чл. 71 ЗЗД изпълнението на
срочното задължение може да бъде искано от кредитора и преди срока, когато
длъжникът е станал неплатежоспособен, или със своите действия е намалил
дадените на кредитора обезпечения, или не му е дал обещаните обезпечения,
6
т. е. в облигационното право непредоставянето на обещано от длъжника
обезпечение не представлява договорно неизпълнение, а основание за
загубване на преимуществото на срока.
В светлината на потребителското право следва да се отбележи, че
съгласно чл. 16, ал. 1 ЗПК кредиторът има задължение преди сключване на
договор за кредит да оцени кредитоспособността на потребителя.
Посочената разпоредба транспонира правилото на чл. 8 от Директива
2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета (Директивата), което предвижда задължение за оценка
на кредитоспособността на потребителя. На основание чл. 8, ал. 1 от
Директивата държавите-членки гарантират, че преди сключването на договора
за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа
на достатъчно информация, получена, когато е уместно, от потребителя и, ако
е необходимо, въз основа на справка в съответната база данни. В съображение
26 от преамбюла на Директива е посочено, че в условията на разрастващ се
кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка
на кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да
приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в
случаите, в които те процедират по този начин… кредиторите следва да имат
отговорността да проверяват кредитоспособността на всеки отделен
потребител. Целта на това задължение за оценка на кредитоспособността на
потребителя е да се насърчи отговорното поведение на кредитора и да се
предотврати опасността да предоставя кредити на некредитоспособни
потребители (Решения от 18 декември 2014 г. по дело C-449/13, т. 43 и от 6
юни 2019 г. по дело С-58/18, т. 40).
В случая кредитодателят е прехвърлил изцяло върху потребителя риска
от неплатежоспособността му, като е предвидил процесната „неустойка“ за
непредоставяне на обезпечение, която всъщност представлява скрито
възнаграждение за кредитодателя – за това, че е отпуснал кредит без да
оцени надлежно кредитоспособността на потребителя. Това представлява
нелоялна, но обичайна търговска практика на кредитора, която цели да
прикрие действителните разходи по кредита и да доведе до оскъпяване на
кредита чрез генериране на допълнително скрито възнаграждение за
кредитора под формата на т. нар. „неустойка“. Този извод следва и от
изискванията на кредитодателя към исканото обезпечение, краткият срок за
предоставянето му от кредитополучателя, размера на предвидената
„неустойка“ и от приобщаването й към общата сума по кредита под формата
на месечни погасителни вноски съгласно сключения договор за потребителски
кредит и погасителния план към него. Касае се за разходи, които потребителят
следва да заплати във връзка със сключването на договора за кредит и които са
известни на кредитора към момента на сключването му. При това положение
7
предвидената в договора „неустойка“ с характер на скрито възнаграждение за
кредитора следва да бъде включена в понятието „общи разходи по кредита“ и
съответно да бъде взета предвид при определяне на ГПР по договора за
потребителски кредит. Невключването й в ГПР има за цел да създаде една
невярна представа относно действителния размер на общите разходи по
кредита, така че той да съответства на установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК
максимум.
Прието е в т. 2 от горепосоченото Решение на Съда на Европейския съюз
от 21 март 2024 година по дело C 714/22, че член 10, параграф 2, буква ж) и
член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в
договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на
разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се
счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница. В конкретния случай с оглед
на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски
кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и
задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този
процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива
2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно
всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи
обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този
процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от
правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва
всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има
възпиращ и пропорционален характер.
В процесния случай съдът приема, че посоченият в договора за
потребителски кредит размер на ГПР е неправилен, тъй като не включва
предвидената в договора „неустойка“ с характер на скрито възнаграждение,
представляващо общ разход по кредита. Този извод следва от параметрите на
процесния договор за потребителски кредит, а именно: размер на кредита 600
лева, брой вноски 5, ГЛП 36 %, ГПР 42, 58 %, обща сума за изплащане 661, 02
лева, неустойка 1045, 85 лева. Не са необходими никакви специални знания, за
да се установи, че при посочените параметри на договора размерът на
уговорената „неустойка“ с характер на скрито възнаграждение за кредитора
освен че надвишава размера на получения кредит, не е включен в размера на
ГПР. Освен това не са необходими и специални знания, за да се определи, че
при включването на уговорената „неустойка“ с характер на скрито
възнаграждение размерът на ГПР би надвишил законовия максимум по чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Този въпрос обаче не е предмет на изследване по делото, тъй като
основание за прилагане на санкцията по чл. 22 ЗПК съобразно дадените от
СЕС разяснения е посочването на неправилен ГПР, който не включва всички
общи разходи по кредита, а не полученото в резултат от включването на тези
8
разходи надвишаване на допустимия размер на ГПР. Следователно не е
необходимо съдът да изследва какъв е точният размер на действителния ГПР
по договора – достатъчен е изводът, че посоченият в договора ГПР е
неправилен, тъй като не включва всички общи разходи по кредита.
С оглед дадените от СЕС разяснения посочването на неправилен размер
на ГПР следва да се приравни по правни последици на непосочването му.
Следователно кредиторът не е изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, което е предвидено като основание по чл. 22 ЗПК за обявяване на
договора за потребителски кредит за недействителен, а предвидената в чл. 23
ЗПК санкция е освобождаването на кредита от лихви и разноски, като съдът
намира същата за справедлива и пропорционална на тежестта на нарушението,
допуснато от кредитодателя.
В горния смисъл по сходни казуси са постановени Определение № 3185
от 19.12.2024 г. по ч. гр. д. № 1442/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас и
Решение № 3 от 06.01.2025 г. по гр. д. № 1504/2024 г. по описа на Окръжен съд
– Бургас.
Въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният главен
установителен иск е основателен, поради което следва да бъде уважен.
С оглед уважаването на главния иск съдът не дължи произнасяне по
предявения евентуален установителен иск.
По насрещния главен осъдителен иск:
Безспорни по делото са обстоятелствата, че въз основа на сключения
между страните Договор за потребителски кредит № ***/01.07.2024 г.
ответницата като потребител е получила от ищеца като кредитодател сумата
от 600 лева. В съдебно заседание ответницата по насрещния иск признава, че
не е извършвала никакви плащания по договора.
Относно основанието на насрещния иск следва да се отбележи, че в
съдебната практика се приема, че връщането на чистата стойност на кредита
по недействителен договор за кредит може и следва да се извърши в
производството по предявен от кредитодателя иск с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, т. е. на договорно основание, без да е необходимо вземането за
чистата стойност на кредита да бъде предявено от кредитодателя в отделно
производство с иск на извъндоговорно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД (Решение
№ 50056 от 29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г., I т. о. на ВКС, Решение №
50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о и Решение №
60186 от 28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. на ВКС, I т. о.).
На основание чл. 23 ЗПК с оглед обявената недействителност на
Договор за потребителски кредит № ***/01.07.2024 г. ответницата дължи
връщане на чистата стойност на кредита в размер на 600 лева. Поради това
насрещният главен осъдителен иск за сумата от 600 лева следва да бъде
изцяло уважен.
По разноските:
9
С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски
съобразно направеното искане за присъждането им и представените
доказателства за извършването им. По първоначалната искова молба ищцата
Б. има право на разноски в размер на 450 лева, от които 50 лева за държавна
такса и 400 лева за адвокатско възнаграждение. По насрещната искова молба
ищцовото дружество има право на разноски в размер на 402, 60 лева, от които
42, 50 лева за държавна такса и 360 лева с включен ДДС за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иск на С. П. Б., ЕГН **********, против „Стик-
Кредит“ АД, ЕИК *********, НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА на сключения
между страните Договор за потребителски кредит № ***/01.07.2024 г.
ОСЪЖДА С. П. Б., ЕГН **********, да заплати на „Стик-Кредит“
АД, ЕИК *********, сумата от 600 лева, представляваща неизплатената чиста
стойност на кредита по Договор за паричен заем № ***/01.07.2024 г., ведно
със законна лихва от подаване на насрещната искова молба на 07.07.2025 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Стик-Кредит“ АД, ЕИК *********, да заплати на С. П. Б.,
ЕГН **********, сумата от 450 лева за разноски по делото.
ОСЪЖДА С. П. Б., ЕГН **********, да заплати на „Стик-Кредит“
АД, ЕИК *********, сумата от 402, 60 лева за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
10