РЕШЕНИЕ
№ 1138
гр. Велико Търново, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20224110100448 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Г. С. А., в която се излагат твърдения, че
през 2009г. ответникът му е предал фактическата власт спрямо ремарке *, като между
страните е постигнато съгласие за продажба при цена от 8000 лв. Изтъква се, че след
заплащане на цената ответникът не е съдействал за сключване на сделката като ищецът е
продължил да упражнява необезпокоявано фактическа власт по отношение на вещта за
период от над пет години, в резултат на което е станал неин собственик. С оглед
гореизложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с което да се приеме за
установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик по давност на процесното
ремарке както и за осъждането му да заплати направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е положителен установителен иск за собственост по чл. 124 от ГПК, вр.
чл. 80 от ЗС.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
През лятото на 2009г. ищецът решил да закупи притежаваното от ответника ремарке за
товарен автомобил *, което било изложено за продажба в автокъща. Последвала среща със
законния представител на *, който му предал фактическата власт спрямо вещта. От този
момент до подаване на исковата молба ищецът ползвал ремаркето във връзка с търговската
1
си дейност при липса на сключен договор за продажбата му с ответника. В хода на делото е
изискана информация от *********.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 80, ал. 1 от ЗС, правото на собственост спрямо движими вещи се
придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез
другиго като своя. В разглеждания случай вещта е предадена на ищеца от титуляра на
правото на собственост като за период от над тринадесет години липсва противопоставяне
от негова страна той да упражнява фактическа власт спрямо нея. Не е оборена и
презумпцията по чл. 69 от ЗС, поради което за същият период следва да се приеме, че
владелецът е държал ремаркето като свое. От гореизложеното се достига до извода, че
владението спрямо вещта е упражнявано от ищеца явно, непрекъснато и необезпокоявано
през посочения в закона срок, поради което той е придобил собствеността й на оригинерно
основание по давност. Поради това предявеният установителен иск за собственост е
основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 280 лв., представляващи направени по делото
разноски за държавна такса.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на „*, че Г. С. А. с ЕГН: ********** *, чрез давностно
владение в срока по чл. 80, ал. 1 от ЗС, е придобил правото на собственост спрямо ремарке
*.
Осъжда *, да заплати на Г. С. А. с ЕГН: ********** *, сумата от 280 лв. /двеста и осемдесет
лева/, представляващи направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
2