Определение по дело №333/2021 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ: Производството е с правно основание чл.70 ал.1 от НК и се
развива по реда на чл. 437 ал.2 и сл. от НПК.
Образувано е по молба, подадена чрез адв. М. от АК – Стара Загора и
преподписана от осъдената ДЖ. Г. Р.. В молбата се твърди, че осъдената е
изтърпяла повече от ½ от наложеното й наказание в Затвора - Сливен и дала
доказателства за поправянето си, поради което били налице предпоставките
на чл. 70 от НК. Твърди се, че през целия си престой спазвала
затворническата дисциплина; не влизала в конфликт с никого и не проявявала
агресия, а напротив – осъзнала стореното от нея и се поправила; била
спокойна и уравновесена млада жена с визия за бъдещето, която желаела след
напускането на затвора да започне живота си по правилен начин. По време на
престоя си в Затвора работела, никога не била наказвана нито във връзка с
изпълнението на задълженията си, нито поради друго провинение. Предвид
на това, можело да се направи извод за трайна положителна промяна у
осъдената и в този смисъл изцяло били постигнати целите на наказанието.
Искането е осъдената Р. да бъде освободена предсрочно от изтърпяване на
останалата част от наказанието лишаване от свобода и да й бъде определен
изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието.
В съдебно заседание осъдената Р. поддържа молбата и моли за
уважаването й. Твърди, че осъзнава грешката си и много съжалява. Изразява
желание след като бъде освободена от Затвора да започне нов живот и моли
да й бъде дадена такава възможност.
Началникът на Затвора – Сливен чрез пълномощника си поддържа
писменото становище, приложено към молбата на осъдената. Счита, че към
настоящия момент била изпълнена само първата предпоставка за условно-
предсрочно освобождаване - изтърпяно било повече от половината от
наказанието „Лишаване от свобода”, а останалите предпоставки не били
изпълнени. В условията на затвора, Р. допуснала дисциплинарно нарушение,
за което била наказана. Не била награждавана. В поведението й като цяло не
била налице положителна съзнателна промяна. Не била постоянна по
отношение на трудовата дейност, по-скоро инцидентно имала положен
доброволен труд. Включвала се в дейностите по осмисляне на свободното
време, както и в групова работа. Рискът от рецидив се задържал в границите
на среден, като било налице минимално завишение. Счита, че осъдената не
била дала доказателства за необходимата положителна промяна и следвало да
продължи поправителното въздействие, поради което моли съда да остави без
уважение молбата й за условно-предсрочно освобождаване.
Представителят на ОП – Сливен също счита молбата на осъдената Р. за
неоснователна. Твърди, че е изпълнена само първата изискуема от
разпоредбата на чл. 70 ал.1 от НК предпоставка, а именно лишената от
свобода да е изтърпяла повече от половината от наложеното й наказание
лишаване от свобода, но нямало данни за нейното постоянно поправяне, като
оценката на риска от рецидив се задържала в границите на среден, като било
налице минимално завишение.
1

Като взе предвид становищата на страните и изложените от тях доводи
и съображения, и след преценка на доказателствата по делото, съдът прие за
установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Осъдената ДЖ. Г. Р. е на 30 години, със средно образование,
неомъжена. Осъждана:
По НОХД № 3362 / 2019г. на РС – Пловдив на осъдената Р. е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, изпълнението на
което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от
три години, считано от 07.06.2019г.;
По НОХД № 67 / 2020г. на РС – П., с влязло в сила на 16.03.2020г.
споразумение, на осъдената Р. е наложено наказание глоба в размер на
200 лв., платена на 28.05.2020г.;
По НОХД № 65 / 20121г. на РС – П., на осъдената Р. е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца при първоначален
общ режим и глоба в размер на 1 000 лв., като на основание чл. 59, ал. 1,
т. 1 и 2 от НК е приспаднато времето, през което е била задържана,
считано от 09.01.2021г. до влизане в сила на споразумението на
19.03.2021г. По същото дело на основание чл. 68, ал. 1 от НК е
приведено в изпълнение наложеното на осъдената Р. по НОХД № 3362 /
2019г. на РС – Пловдив наказание лишаване от свобода за срок от пет
месеца при първоначален общ режим, като от същото наказание е
приспаднато времето през което е била задържана на 09.01.2019г.
Осъдената Р. е постъпила в Затвора – Сливен на 23.02.2021г.
Наложеното й наказание по НОХД № 3362 / 2019г. на РС – Пловдив е
изтърпяла от 09.01.2021г. до 04.06.2021г. От 04.06.2021г. търпи наложеното
й по НОХД № 65/2021г. на РС-П. наказание лишаване от свобода за срок от 5
месеца. Към датата на днешното съдебно заседание 17.09.2021г. е изтърпяла
всичко 3 месеца и 17 дни, от които фактически 3 месеца и 13 дни и от работа
4 дни. Останалата неизтърпяна част от наказанието е в размер на 1 месец и 13
дни. Правна възможност за условно предсрочно освобождаване е придобила
на 19.08.2021г.
От 07.04.2021г. Р. търпи наказание в ЗООТ „Рамануша”. Проявявала се
като балансирана личност, социализирана изцяло в своята среда. Липсвало
враждебно или конфликтно поведение. Поведението й било насочено към
самосъхранение. В затворническата общност, имала предпочитания да
общува с лица, върху които можела да упражнява влияние и такива с
идентичен социален статус. Прибързана била в преценките и вземането на
решения, поради което допускала грешки, от които не умеела да си взема
поука. В хода на индивидуалната работа с нея, в повечето от случаите, не
проявявала готовност за промяна на собственото мнение и виждане. Не
считала, че има проблеми. Отказвала да бъде насочвана в посока критично
осмисляне на поведението и търсене на вина и в себе си. Допуснала
нарушение на задълженията по чл. 96, т. З от ЗИНЗС и забраната на чл. 97, т.
2 от ЗИНЗС. Наказана на основание чл. 101 т. 1 от ЗИНЗС на 27.07.2021г. В
2

ситуации на смекчен надзор и охрана си позволявала да не изпълнява в пълен
обем своите задължения и била склонна да заобикаля правила и норми. Не
била награждавана. Демонстрирала високо ниво на самоувереност, което
възпрепятствало формирането на критичност по отношение на допуснатото
противоправно поведение. Успявала да дефинира някои свои проблемни
зони, но не полагала достатъчно усилия за промяната им.
Осъдената Р. притежава средно образование. Няма постоянна трудова
заетост в живота на свобода, а в Затвора, в изпълнение на индивидуалната
програма за въздействие - поддържане на трудови умения и навици, й бил
възложен доброволен труд за обработка на тревни площи като дейността й
била с инцидентен характер. Пред съда представи писмени доказателства за
наследстввено заболяване, които не е представяла пред затворническата
администрация: История на заболяването за периода 11.03.2003г. –
17.03.2003г., когато е била на лечение в Клиника по детски и генетични
заболявания МБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив с диагноза „Микросфероцитна
анемия на Минковски Шофар“; Експертно решение № 2102 от 25.08.2010 г. на
ТЕЛК Общи заболявания състав 5 – Пловдив, с което е определен краен
процент за намалена работоспособност 81 % за срок от три години и като
противопоказни условия на труд са посочени – тежка физическа работа,
психоемоционално пренапрежение; лоши климатични условия; нощен труд;
Амбулаторен лист № 001919 от 19.08.2013г. с посочена диагноза
„Наследствена сфероцитоза; Други уточнени наследствени хемолитични
анемии“.
Осъдената Р. е със средно образование и в Затвора не подлежи на
образователен процес. Проявявала желание и се включвала в дейностите по
осмисляне на свободното време - отбелязване на официални и празнични дни,
но отсъствала инициативност, касаеща усилия от нейна страна, свързани с
подготовката на планираните мероприятия, което оставяло впечатление, че
предпочита да влага усилията си съхранително и щадящо.
При постъпване в затвора завършила програма за адаптация към
условията на изтърпяване на наложеното наказание. В хода на корекционното
въздействие била включена в групова работа по програма „Толерантност в
затвора, толерантност в живота“.
Изготвени са общо две оценки на риска от рецидив и вреди OASys2
/една първоначална при постъпване и една последваща, съответно през
м.април и м.август 2021г./, като и двете отчитат среден риск от рецидив,
съответно - 74 и 79 точки. Наблюдава се минимално завишаване на
показателите в раздел „Мисловни умения и поведение“, но макар и
минимална, разликата по системата за оценка на правонарушителя e с
негативен оттенък. Анализирането на отделните зони не дава доказателства за
положителна промяна в поведението на осъдената, имаща отношение към
процеса на поправяне и превъзпитание. Анализът на профила на осъдената
показва, че тя е постъпила за първи път в затвора, за осъществени три
умишлени престъпления. Не се ползвала с добро име в обществото, известна
3

била на органите на МВР. Била формално критична към действията си, което
водело до липса на мотивация за промяна на нагласите. Въпреки проявеното
законосъобразно и социално желателно поведение в затвора, осъдената все
още не приемала справедливостта и реалностите на наложеното наказание,
което значително повишавало вероятността от извършване на нови
закононарушения.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Молбата на осъдената ДЖ. Г. Р. за допускане на условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание
лишаване от свобода е неоснователна и като такава следва да бъде оставена
без уважение. Съдът намира, че не са налице законовите предпоставки,
визирани в разпоредбата на чл. 70 ал. 1 от НК за постановяване на условно
предсрочно освобождаване на осъдената Р. от изтърпяване на останалата част
от наложеното й наказание лишаване от свобода.
Действително, налице е формалното условие по т. 1 от ал. 1 на чл. 70 от
НК и към настоящия момент осъдената Р. е изтърпяла всичко три месеца и
седемнадесет дни от наложеното й наказание пет месеца лишаване от
свобода. Тя е изтърпяла повече от половината от наложеното й наказание.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства, съдържащи се както в
приложените първоначално към молбата от администрацията на затвора,
система за оценка на осъден правонарушител, плана за изпълнение на
присъдата и затворническо досие на Р., така и в допълнително изисканата от
съда и представена от администрацията на затвора справка за изтърпяното
наказание, не може да се направи извод, че тя е дала доказателства за своето
поправяне. Съгласно разпоредбата на чл. 439а ал. 1 от НПК, доказателства за
поправянето на осъденото лице са всички обстоятелства, които сочат за
настъпила положителна промяна у него по време на изтърпяване на
наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, обществено полезни прояви.
Съобразно хипотезата на чл. 439а ал. 2 от НПК доказателствата за
поправянето на осъдената се установяват от всякакви източници на
информация за поведението й по време на изтърпяване на наказанието и
основно от оценката за осъдената по чл.155 от ЗИНЗС, както и от работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон.
По делото са представени и приети като доказателства система за оценка на
осъден правонарушител и план за изпълнение на наказанието, както и
материалите, съдържащи се в затворническото досие. Писменото становище,
представено от началника на затвора е поддържано и в съдебно заседание.
Тези доказателствени материали са от значение за разглеждане на делото и
съдът ги взе предвид при постановяване на акта си.
Поведението на осъдената в затвора до момента не индикира
4

доказателства за съзнателна положителна промяна от нейна страна.
Нестабилното си отношение към труда, осъдената оправдава с наличието на
наследствено заболяване. Безспорно от представените от осъдената писмени
доказателства е установено, че тя страда от наследствена сфероцитоза, но
това заболяване не изключва въобще полагането на труд /от доказателствата
по делото се установява, че и майката на осъдената страда от същото
заболяване, но работи/, а и за това заболяване осъдената не е счела за нужно
за уведоми затворническата администрация. Това обуславя необходимостта
от допълнителни възпитателни мерки за формиране у осъдената на нагласа за
трудова ангажираност след освобождаване от затвора, тъй като тя няма други
източници на доходи.
Анализът на престъпната дейност на Р. сочи за извършител на
престъпления по транспорта и против народното здраве - осъдена е за
противозаконно отнемане на чуждо МПС с намерение да го ползва, като след
това го изоставила без надзор, както и два пъти за държане без надлежно
разрешително на наркотично вещество. Осъдената не посочва проблемни
зони пряко свързани с престъпното й поведение и невъзможността да
идентифицира всички проблемни аспекти в живота й показва, че все още не е
осмислила в достатъчна степен факторите, довели до противоправното
поведение, както и за недобър баланс в себепознаването и осъзнаване на
последиците. По време на фактическото изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода не е индикиран риск от вреди по отношение на
обкръжаващата среда, но в условията на свободен живот съществува риск по
отношение на осъдената предвид употребата на наркотични вещества. Не
може да се направи извод за искрени нагласи у лицето за приемане вината за
стореното и понасяне ефекта от поправителното въздействие, а по-скоро се
откроява нейната способност да се адаптира в средата и формално
придържане към социално очакваното поведение, поради което не могат да се
направят изводи, че изтърпяната част от наказанието е постигнала напълно
целите на чл.36 НК. При осъдената е необходимо да се положи старание в
посока пълно разпознаване на проблемите, пряко свързани с престъпното
поведение, като необходима стъпка към справянето с тях и снижаване на
риска от допускане на нови нарушения.
Необходимо е продължаване на поправителното въздействие по
отношение снижаване на риска от рецидив и редуциране профила на нуждите.
Видно от плана на присъдата, целите и дейностите, свързани с промяната се
нуждаят от продължение. Корекционното въздействие спрямо нея следва да
продължи в посока идентифициране на факторите, довели до извършване на
престъпления; осъзнаване на проблемите в мислене и нагласи; поемане на
отговорност за собствените действия; готовност за трудова активност, като се
вземат в предвид и представените пред съда медицински документи.
Съобразявайки събрания и проверен доказателствен материал по
делото, съдът стигна до извода, че осъдената все още не е дала доказателства
за своето поправяне, не е налице настъпила трайна и необратима
5

положителна промяна у нея по време на изтърпяване на наказанието й,
предвид което не следва да бъде допуснато условното й предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание.
Така мотивиран, съдът постанови определението си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	170
Дата:	17 септември 2021 г. (в сила от 27 септември 2021 г.)
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20212200200333
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	3 септември 2021 г.

Определение по дело №333/2021 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите