Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Козлодуй, 27 януари 2020 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в публично съдебно заседание на 13 януари 2020 година, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при секретаря Капка Качева
като сложи на разглеждане гражданско дело № 980 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по искова молба на „Т.“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, представлявано от управителя Тодор Стефанов Дамянов с ЕГН **********, с която е предявен против "А." ЕООД, със седалище и адрес на управление ***. Петър Панчевски № 19, ЕИК *********, представлявано от управителя ВЛАДИСЛАВ ГЕОРГИЕВ НАУМОВ, обективно съединени иска по чл.327 ТЗ във вр. с чл. 79 ЗЗД за заплащане сумата от 452.96 лева, представляваща цена на закупени стоки и по чл. 86 ЗЗД вр. с чл. 303а ТЗ за заплащане обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на 73.78 лева.
В съдебни заседания ищеца не изпраща представител, но е изпратил писмени становище за основателност и доказаност на исковете.
Ответника в срока и по реда на чл.131 ГПК не е представил писмен отговор на исковата молба. В съдебни заседания ответника участва чрез пълномощник адвокат М.С., който оспорва исковете по съображения, че ищеца не е доказал претенцията си.
По делото са събрани писмени доказателства – ищеца е представил и съда е приел частни свидетелстващи документи, заварено копие от стокови разписки № **********/01.12.2017г. и № **********/19.01.2018г., и фактури № **********/01.12.2017г. и № **********/19.01.2018г. Тези писмени доказателства не са оспорени от ответника.
Освен това съда е приел и заключение на съдено – счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Г. Станоева, което не е оспорено от страните и е обективно и обосновано, изготвено сред проверка в счетоводството на ищеца и при отказ да бъде предоставена счетоводна документация от ответника.
Допълнително по повод оспорването на ответника, последния не е ангажирал никакви доказателства за извършено плащане, евентуално за друго право изключващо обстоятелство за обосноваване твърдението му, че не дължи претендираните суми на ищеца.
Съда приема за установено от фактическа
страна следното:
Между ищеца „Т.“ ООД и ответника "А." ЕООД в периода 2017г. - 2019г. са съществували трайни търговски правоотношения, установени чрез неформален договор за търговска продажба на стоки. По силата на тези договорни отношения „Т.“ ООД е доставяло на ответното дружество стоки - безалкохолни напитки, бира, минерална вода, натурални сокове, български и марков алкохол, вина и други. В съответствие с договореното и установената между страните практика упълномощен представител на ответното дружество е приемало доставените от ищеца стоки, като е било договорено отложено плащане, посочено във всяка фактура към съответната доставка. За тези обстоятелства страните не спорят.
Спора по делото се свежда до неплатени доставени стоки съгласно две фактури - фактура № **********/01.12.2017г. на стойност 240.93 лв с падеж 02.12.2017г. и стокова разписки № **********/01.12.2017г. и фактура № **********/19.01.2018г. на стойност 228.04 лв. с падеж на 20.01.2018г. и стокова разписка № **********/19.01.2018г. По първата фактура ищеца претендира сумата от 224,92лв., тъй като част от стоката - Търговище мускат 0,75л. /позиция номер 6 от стоковата разписка/ не е реално доставена. По делото са приложени тези две фактури и стоковите разписки. Видно от съдържанието им те имат задължителното такова съгласно Закон за счетоводството и са подписани от ответното дружество за получател. Ответника не оспорва тези писмени доказателства, нито оспорва факта, че е подписал тези две фактури.
Ищеца твърди, че след предаването на стоките, на падежа за плащането им и до момента, ответника не е изпълнил задълженията си и не е платил стойността на получените стоки, чийто общ размер възлиза на 452.96 лева. Твърди и, че с не изплащането на дължимите суми в определения от страните момент ответникът е изпаднало в забава и дължи обезщетение за времето от датата на забавата до подаване на искова в размер на мораторната лихва, съгласно чл. 86 ЗЗД. Обезщетението за забава по двете фактури са изчислени с електронния калкулатор на НАП, считано от момента на забавата до подаване на исковата молба и възлизат според ищеца на обща стойност 73,78 лева, по фактури, както следва: по фактура № **********/01.12.2017г. за периода на забавата от 03.12.2017г. до 05.08.2019 г. на стойност 38,18лева; и по фактура № **********/19.01.2018г. за периода на забавата от 21.01.2017 г.до 05.08.2019 г. - на стойност 35,60 лв.. Така претенцията на ищеца е от договор за търговска продажба за главница и лихви и възлиза на сумата 526.74 лева, от които главница 452.96 лева и лихва за забава в размер на 73,78 лева.
Ответника оспорва исковете като единствено
отрича правото на ищеца, но не е ангажирал доказателства за плащане, евентуално
не твърди и не представя доказателства за други обстоятелства изключващи
отговорността му към ищеца от договора за търговска продажба.
Както съда изложи по-горе, по делото е прието
заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Заключението е изготвено от вещото
лице само въз основа на писмените доказателства представени от ищеца – двете
фактури и стокови разписки, които не се оспорват и са подписани за получател от
представителна ответника. От заключението се установява, че ответника не е
регистриран по ДДС и не е ползвал данъчен кредит по двете фактури. Дължимата
лихва за забава по фактурите е 35,60 лв. и
38,18 лв., или общо лихвата за забава по двете фактури е 73,78 лв.
Главницата по фактурите е 452,96 лв.
Съда приема
от правна страна следното:
Претенцията на ищеца е от договор за
търговска продажба, а правното основание за главницата е по чл.327 от ТЗ във
вр. с чл. 79 от ЗЗД, с цена 452.96 лева, представляваща стойността на закупени
стоки по две фактури и по чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. З0За от ТЗ с цена 73,78 лева,
представляваща лихва за забавено плащане на главницата.
Съда приема за безспорно доказано по делото твърдението на ищеца за наличието между нето и ответника на договор за търговска продажба. Съда приема, че е безспорно оказано и обстоятелството, че по силата на този договор ищеца е доставил на ответника стоките предмет на двете процесни фактури № **********/01.12.2017г. на стойност 240.93 лева с падеж 02.12.2017г. и № **********/19.01.2018г. на стойност 228.04 лева с падеж на 20.01.2018г. и съответно стоковите разписки приложени към всяка. Съда приема това обстоятелство за доказано предвид подписаните от страна на представител на ответника за получател две фактури и стокови разписки към всяка. Съобразно трайната практика на ВКС тези фактури за частни свидетелсващи документи, съдържат всички реквизити съгласно ЗСчет. и удостоверяват надлежни търговски и договорни отношения между страните. Допълнително ответника не ги оспорва, нито оспорва факта, че е получил стоките предмет на двете фактури. Съда приема, че доказателство за продажбата, за предаването и приемането на закупените стоки по вид, количество и цена са подписаните от страните стокови разписки, както и подписаните фактури, които възпроизвеждат съдържанието на стоковите разписки в частта за закупените стоки. В процесиите стокови разписки и фактури е материализирано постигнатото съгласието на страните за встъпване в правоотношение по търговска продажба, поради което и по арг.на чл. 318, ал.1 във вр. с ал.2 отТЗ между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за търговска продажба, като основните елементи на този договор - предмет, цена и падеж са точно посочени в приложените фактури и стокови разписки. Така с получаването на стоките за ответното дружество е възникнало задължение да заплати цената им на посочения падеж.
Доколкото не е ангажирал доказателства да е заплатил цената им, то съда намира, че исковете на ищеца са основателни и доказани и следва да бъдат изцяло уважени.
Доказана е по основание и размер претенцията на ищеца и за обезщетение за забавено плащане, тъй като датата на падеж е ясно уговорена и от нея с неплащането ответника е изпаднал в забава. По отношение размер на лихвата съда съобрази освен точните изчисления на ищеца с онлайн калкулатор и заключението на вещото лице.
Ответника дължи и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, което е на 5.08.2019г.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените съдебни разноски, представляващи платена държавна такса от 50.00 лева и платен депозит на вещото лице от 150.00 лева.
Водим от изложеното, съда
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "А." ЕООД, със седалище и адрес на управление ***. Петър Панчевски № 19, ЕИК *********, представлявано от управителя ВЛАДИСЛАВ ГЕОРГИЕВ НАУМОВ да заплати на „Т.“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, представлявано от управителя Тодор Стефанов Дамянов с ЕГН **********, сумата от 452.96 лева, представляваща цена на закупени стоки по две фактури и обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на 73.78 лева, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 5.08.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 ГПК "А." ЕООД, със седалище и адрес на
управление ***. Петър Панчевски № 19, ЕИК *********, представлявано от
управителя ВЛАДИСЛАВ ГЕОРГИЕВ НАУМОВ да заплати на „Т.“ ООД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, представлявано от управителя
Тодор Стефанов Дамянов с ЕГН ********** направените съдебни разноски,
представляващи платена държавна такса от
50.00 лева и платен депозит на вещото лице от 150.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от връчване на преписи със съобщенията, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: