Решение по дело №4321/2015 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4613
Дата: 20 ноември 2015 г. (в сила от 27 януари 2017 г.)
Съдия: Николай Свиленов Стоянов
Дело: 20153110104321
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 април 2015 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

4613

гр. Варна, 20.11.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав: 

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

при участието на секретаря Ил. И., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4321 по описа на ВРС за 2015-та година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Е.В.П., ЕГН**********, иск с правно основание чл.51 ЗАдв за осъждане на С.Н.Ж. *** - адвокат при АК - Варна, за сумата 10000.00лв.  – неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания и създадени чувства на страх, шок, малоценност и унижено достойнство, в резултат на непрофесионално и незаконосъобразно проведената защита от адв. Ст. Ж., като служебен защитник по НОХД №1747 по описа на ВОС за 2011г., довели до осъдителна за Е.П. присъда по цитираното дело за престъпление по чл.199, ал.1, т.4 НК вр. чл.198, ал.4, вр. ал.1 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от седем години.

                Ищецът твърди, че е бил подсъдим по НОХД №1747 по описа на ВОС за 2011г. Още в хода на досъдебното производство за негов служебен защитник бил назначен адв. Ст. Ж., който продължил да изпълнява тази функция и в съдебната фаза, пред ВОС и ВАпС (първа и втора инстанция).

            Ищецът твърди още, че в качеството си на служебен защитник по ДП и НП адв. Ст. Ж. допуснал съществени нарушения на НПК и ЗАдв при защита правата и интересите на подсъдимия, сред които: не оспорил обвинението за привеждане на пострадалия от инкриминираното деяние в безпомощно състояние, въпреки данните от изслушаната химична експертиза; не потърсил начин да уведоми обвиняемия за воденото срещу него ДП по всички предвидени начини, включително по чл.178, ал.8 НПК, въпреки че имал данни за телефонния му номер; съгласил се ДП да продължи в отсъствие на обвиняемия, без да са налице предпоставките по чл.269, ал.3 НПК; не е споделил мнението на разследващия орган за спиране на ДП до намиране на обвиняемия; в о.с.з. на 16.01.2012г. не възразил да се даде ход на делото въпреки нередовното призоваване на подсъдимия и без да са налице предпоставките по чл.269, ал.3 НПК; в хода на съдебното производство не е изпълнил задълженията си по чл.98 НПК за съгласуване на защитата с подсъдимия; не е оформил защитна теза за подсъдимия, а напротив – признал е виновността му и други.

            В резултат на твърдяното незаконосъобразно и непрофесионално поведение на адв. Ж. ищецът твърди, че е било нарушено правото му на защита и в крайна сметка е бил признат за виновен и осъден на „лишаване от свобода” за седем години по НОХД №1747/2011г. на ВОС. А от последното ищецът претърпял тежки душевни болки, шок и страх и формирал чувство на малоценност и унижено достойнство.

            По същество моли за присъждане на обезщетение за претърпяните вреди, а в о.с.з. поддържа становището си.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва, че е бил служебен защитник на Е.П. по НОХД №1747/2011г. на ВОС – пред първата и втората съдебна инстанция, както и по предхождащото ДП, не оспорва и че по цитираното дело П. е бил признат за виновен за възведеното престъпление и е бил осъден на „лишаване от свобода” за седем години.

Възразява обаче изцяло срещу основателността на предявения иск за вреди, в която връзка изтъква подробни съображения за законосъобразното си процесуално поведение като защитник по цитираното НП – че по време на ДП обвиняемият бил в неизвестност и бил обявен за общодържавно издирване, поради което защитникът нямал контакт с него; че именно последното наложило назначаването на адв. Ж. за служебен защитник; че ходът на делото зависи от преценката на съда, а не на адвоката; че в съдебната фаза е участвал на всички заседания и е правил надлежни доказателствени и процесуални искания; че е изготвил въззивна и касационна жалба срещу първоинстанционното решение и други. Евентуално твърди, че ищецът не е претърпял заявените от него душевни страдания.

Отделно от изложеното ответникът твърди, че за периода 10.06.2011г. – 25.04.2014г. (периодът на НП) бил страна по договор за застраховка „Професионална отговорност на адвокати” с „ДЗИ – общо застраховане”. Така застрахователят следва да понесе тежестта от евентуалното му осъждане, поради което моли за конституирането му като помагач.

По същество моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски, а в о.с.з. поддържа становището си.

Третото лице – помагач на ответника изразява становище за неоснователност на иска.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

            Между страните е безспорно, а се потвърждава и от материалите по делото, че адв. Ст. Ж. е бил служебен защитник на Е.П. по НОХД №1747/2011г. на ВОС – пред първата и втората съдебна инстанция, както и по предхождащото ДП; че с влязла в законна сила присъда по НОХД №1747/2011г. на ВОС Е.П. е бил признат за виновен за престъпление по чл.199, ал.1, т.4 НК вр. чл.198, ал.4, вр. ал.1 НК и осъден на „лишаване от свобода” за седем години.

            На л.29-77 от делото по описа на РС – Враца са приобщени материали от ДП №879/2011г. на ВОП и НОХД №1747/2011г. на ВОС.

Видно от протоколите от о.с.з. на 16.11.2012г. и на 12.03.2015г. по цитираното НПХД Адв. С.Ж. е присъствал на двете заседания пред първата инстанция, взел съответно участие в съдопроизводствените действия и е пледирал по същество за невиновност на подсъдимия Е.П., поради обективна и субективна несъставомерност на повдигнатото му обвинение, включително поради липса на привеждане на жертвата в безпомощно състояние.

Срещу постановената присъда по цитираното дело адв. С.Ж. е подал своевременно въззивна жалба, допълнена с надлежно изложение на обстоятелствата (след постановяване на мотивите), с които отново е оспорил обективна и субективна несъставомерност на инкриминираното деяние на Е.П., включително е отправил искания във връзка с процесуални пороци при събиране на доказателствата пред ВРС.

С неоспорено и саморъчно заявление от 08.05.2012г. Е.П. е декларирал пред ВАпС желанието си да бъде представляван по ВНОХД №100/2012г., образувано по жалбата срещу присъдата по НОХД №1747/2011г. на ВОС. Същото той е декларирал лично пред съда, видно от протокол от о.с.з. на 11.05.2012г.

Видно е от протокола от о.с.з. на 11.05.2012г. още, че Адв. Ж. е поискал ново събиране на доказателства по повод обясненията на подсъдимия, включително е поискал допълнителна химическа експертиза на субстанцията, чрез която се е сочело П. да е упоил жертвата си.

На 14.06.2012г. адв. Ж. отново се е явил и е поддържал защитната си теза, както при съдебното следствие, така и при пренията.

На 04.07.2012г. адв. Ж. е депозирал и касационна жалба срещу решението на ВАпС, с което е била потвърдена присъдата на ВОС.

На л.78-80 от делото на РС – Враца са приложени договори за застраховка „Професионална отговорност на адвокати”, сключени между адв. С.Ж. и „ДЗИ – общо застраховане” за 2012г., 2013г. и 2014г. Приобщени са и общи условия към тях.

С решение от 06.07.2015г. Висшият адвокатски съвет е оставил без уважение молбата на Е.П. за налагане на дисциплинарно наказание на адв. С.Ж. за непълноценно осъществена защита като служебен защитник по цитираните НОХД.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Фактическият състав на субективното право по чл.51 ЗАдв предполага пълно и главно доказване от ищеца на твърдяното непрофесионално и незаконосъобразно поведение на ответника като служебен защитник на ищеца- подсъдим по приключилото НП, претърпяните по вид и размер вреди и пряката причинна връзка между тях и действията на ответника.

В настоящия случай е безспорно, че адв. Ст. Ж. е бил назначен от съда като служебен защитник на Е.П. по НОХД №1747/2011г. на ВОС – пред първата и втората съдебна инстанция, както по ДП №879/2011г. на ВОП, при условията на задочно производство. Поради това съдът приема за изяснено съществувалото между страните правоотношение адвокат (защитник) – клиент (подсъдим) по чл.94, ал.1, т.8 НПК вр. чл.23 ЗПП.

В изпълнение на задълженията си на служебен защитник адв. С.Ж., видно от приложените материали по НОХД №1747/2011г. на ВОС, е присъствал на двете заседания пред първата инстанция, взел е активно участие в етапа на съдебното следствие и е пледирал по същество за невиновност на подсъдимия Е.П. (поради обективна и субективна несъставомерност на повдигнатото му обвинение, включително поради недоказано привеждане на жертвата в безпомощно състояние). Постановената срещу подсъдимия присъда адв. С.Ж. е обжалвал своевременно и мотивирано, като отново е оспорил обективна и субективна несъставомерност на инкриминираното деяние на, а при разглеждане на делото пред въззивна инстанция е отправил искания по доказателствата (включително допълнителна химична експертиза) във връзка с процесуални пороци при събиране на доказателствата от първата инстанция и във връзка с обясненията на подсъдимия. Впоследствие адв. Ж. е изготвил и касационна жалба срещу решението на ВАпС. Така на практика адвокатът се е явил на всички проведени по наказателното дело открити заседания, извършил е активни действия в защита на подсъдимия, поискал е събирането на допълнителни доказателства, позовавал се е на процесуални нарушения и е обжалвал всички крайни съдебни актове в производството, допреди да бъде освободен по искане на подсъдимия (след касационната жалба). С това служебният защитник е изпълнил в номинален обем дължимата грижа при защита интересите на подсъдимия, въз основа на закона и в рамките на неговите правомощия.

Допълнително следва да се отбележи, че развитието на съдопроизводството, включително даването на ход, преценката на предпоставките за задочно разглеждане и т.н. са сувренно правомощие на правораздавалтения орган, поради което становището на станите няма обвързващо съда значение. А при приетите за налични от решаващия съд обстоятелства по чл.269, ал.3, т.1 НПК – невъзможност за откриване на подсъдимия – няма как да се вмени във вина на служебния защитник, че не е осъществил контакт с подзащитния, незабавно след назначаването.

За пълнота следва да бъде отчетено още, че съгласно чл.314 НПК въззивната инстанция проверява изцяло правилността на постановената присъда, независимо от заявените от страните основания. Тоест в рамките на въззивното производство по НПК съдът действа като инстанция по същество, която извършва и цялостен контрол за наличие на съществени процесуални нарушения на досъдебното и съдебното първоинстанционно производство, нарушаващи правото на защита на подсъдимия. Следователно потвърденото от ВКС решение на втората инстанция относно присъдата на първата такава съдържа имплицитно и обвързващата констатация за липса на процедурни нарушения, което допълнително разколебава твърденията на подсъдимия за ненадлежна негова защита по по приключилото НОХД.

По изложените съображения, твърденията на ищеца за непрофесионално и незаконосъобразно проведената защита от адв. Ст. Ж. по приключилото НОХД, следва да се приемат за недоказани.

Както вече се спомена исковото гражданско производство е състезателно и всяка от страните следва да докаже положителните обстоятелства, на които основава твърденията си – чл.154 ГПК. Съществен елемент от всяко обезщетително притезание, независимо от неговото естество, е пълното и главно доказване на вида и обема на претърпяните вреди и на причинната им връзка с противоправното поведение на ответника. В настоящия случай не се събраха абсолютно никакви доказателства в подкрепа на заявените морални вреди - душевни болки и страдания и създадени чувства на страх, шок, малоценност и унижено достойнство, включително въпреки указанията на съда по чл.146, ал.1, т.4 ГПК (осъждането на ищеца за престъпление по НК е изключено само по себе си да се отъждествява с претърпяни морални вреди от действията на защитника в процеса). А това съставлява самостоятелно и независимо основание за отхвърляне на предявения иск.

В заключение по горните групи съображения съдът намира предявения иск по чл.51 ЗАдв за недоказан, което налага отхвърлянето му.

Въпреки изхода по спора разноски на ответника не се следват, защото няма данни да са реализирани.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска на Е.В.П., ЕГН**********, за осъждане на С.Н.Ж., с адрес *** - адвокат при АК - Варна, за сумата 10000.00лв.  – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания и създадени чувства на страх, шок, малоценност и унижено достойнство, в резултат на непрофесионално и незаконосъобразно проведената защита от адв. Ст. Ж., като служебен защитник по НОХД №1747 по описа на ВОС за 2011г., довели до осъдителна за Е.П. присъда по цитираното дело за престъпление по чл.199, ал.1, т.4 НК вр. чл.198, ал.4, вр. ал.1 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от седем години, на осн. чл.51 ЗАдв.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „ДЗИ - общо застраховане” ЕАД, ЕИК*, като трето лице – помагач на страната на ответника С.Н.Ж., с адрес ***.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………