№ 6112
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20251100503224 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 43322/07.2025 г. на И. И. П. срещу Решение №
19663/31.10.2024 г. по гр.д. № 39888/2023 г. по описа на СРС, ГО, 139-ти състав.
В жалбата са развити оплаквания за противоречие на атакувания съдебен акт със
събраните по делото доказателства и с най – добрия интерес на децата – Е.И.П., родена на
**** г., Н.И. П., роден на **** г., и М.И. П., родена на **** г. Отправено е искане за отмяна
на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което претенцията на В. Б.
Г. с правно основание чл.127а СК да бъде отхвърлена, като неоснователна.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна В. Б. Г. е подала отговор, с който
оспорва въззивната жалба и излага доводи за нейната неоснователност.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, който е валиден като цяло и е допустим в обжалваната част.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на
страните, приема за установено следното:
1
С решението от 31.10.2024 г., постановено по гр.д. № 39888/2023 г., СРС, ГО, 139-ти
състав е заместил съгласието на въззивника за пътувания на децата му Е.И.П., Н.И. П. и
М.И. П. извън територията на Република България до държавите членки на ЕС, Република
Турция, Република Северна Македония, Кралство Великобритания и Конфедерация
Швейцария, придружавани от тяхната майка В. Б. Г., за неограничен брой пътувания с
продължителност не повече от 60 дни годишно по време, несъвпадащо с режима на лични
отношения между бащата и децата, определени съгласно влязъл в сила съдебен акт, за срок
от пет години, считано от влизане на решението в сила, както и е заместено съгласието на
бащата за издаването на паспорт на всяко едно от трите деца.
Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените
изводи въз основа на доказателствата по делото, напълно се споделят от настоящата
възивна инстанция, която не намира за необходимо да ги преповтаря и препраща към тях
(чл.272 ГПК).
Правилно районният съд е приел, че между родителите на децата Е.И.П., родена на
**** г., Н.И. П., роден на **** г., и М.И. П., родена на **** г., е налице непреодолимо
разногласие по въпроса за пътуванията им извън страната, както и за издаване на
необходимите за това лични документи. При установеното противопоставяне на бащата, на
каквото в случая следва да бъде приравнена заявената от последния позиция по спорния
въпрос, процесуалното му поведение и липсата на писмено удостоверено съгласие от страна
на бащата за напускане на страната от децата с другия родител, както и крайно нарушената
комуникация между страните, съдът дължи произнасяне по същество по спорните въпроси,
като съобрази най-вече интересите на децата. В тази връзка следва да се добави, че и самите
деца Е. и Н. споделят за несъгласието от страна на техния баща да пътуват извън страната
(установено при изслушването на двете деца от въззивинят съд в съдебното заседание,
проведено на 30.06.2025 г.),
Съгласно чл. 127а, ал. 2 от СК, когато родителите не постигнат съгласие по
въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични
документи за това, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на
детето. За степента на конкретност на искането за даване на съдебно разрешение за
пътуванията на дете в чужбина съдебната практика приема, че при нужда на детето да
пътува в чужбина и разногласие на родителите за това, съдът може да разреши конкретни
пътувания за определен период от време и до определени държави или неограничен брой
пътувания през определен период от време, но също до определени държави, като е
обвързан единствено от интереса на детето. В този смисъл са и разясненията, дадени в т. 1
от ТР № 1/03.07.2017 год. по тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК на ВКС , с които районният съд
се е съобразил при произнасянето си по съществото на спора, разрешавайки пътувания на
трите деца Е.И.П. (15 г.), Н.И. П. (11 г.) и М.И. П. (8 г.) до държави, чийто кръг е
определяем – държавите –членки на ЕС, както и до конкретно посочени държави -
Република Турция, Република Северна Македония, Обединеното кралство Великобритания и
Северна Ирландия и Конфедерация Швейцария.
2
Наред с това, противно на твърденията в жалбата, в интерес на децата е да пътуват
извън територията на Република България, да придобиват впечатления и от другите
държави, като по този начин се разширява техния мироглед, а пътуванията ще им се отразят
благоприятно на възпитанието и развитието им като цяло. Съгласно чл.35, ал.1, изр.І от
Конституцията на Република България „всеки има право свободно да избира своето
местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните
предели”, като според чл.35, ал.1, изр.ІІ КРБ „това право може да се ограничава само със
закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на
други граждани”. Правото на свободно движение в рамките на държавите-членове на
Европейския съюз е гарантирано и от чл.3, §2 от Договора за Европейски съюз. Съдът не
намира основания за ограничаване правото на децата да напускат страната, с майка си или
определено от нея лице, до определени дестинации (държавите членки на ЕС, Турция,
Северна Македония, Обединеното кралство и Швейцария) и по начин без да се ограничава
правото на определения режим за лични контакти на бащата с децата, респ. без да се
ограничава правото на майката ефективно да упражнява родителските права и то по начин,
който не нарушава съдебното решение за родителки права и мерките относно тяхното
упражняване, както правилно е приел и районният съд.
С оглед фактите по делото може да бъде направен извод, че е налице и нужда у
децата да пътува свободно с майка си до посочените държави, неограничено по брой
пътувания и тяхната продължителност, през почивните дни и по време на училищните
ваканции, без тези пътувания да съвпадат с определения режим на лични контакти на
бащата (към момента с решението по гр.д.№ 14847/2021 г. по описа на СРС, 149 състав,
влязло в сила на 06.10.2021 г.), за срок от пет години, респ. по отношение на непълнолетната
Е. – до пълнолетие. Този срок е съобразен с конкретиката на настоящия случай, с възрастта
и интереса на децата, за който именно съдът е длъжен и служебно да следи (арг. и от чл.127а,
ал.3, изр.3 и ал.4 от СК), поради което и не е тясно обвързан от искането на страните,
първоначално заявени или уточнение в последствие, за което не е необходимо изменение на
исковата претенция по реда, предвиден в ГПК, тъй като производството по делото е по
характер спорна съдебна администрация.
Настоящият съдебен състав намира, че с даването на горното разрешение, ще се даде
възможност на майката да пътува при възможност с децата, с цел туризъм и почивка, както
и да планира предварително тези пътувания, без да засяга местоживеенето и средата, в която
децата растат и се отглеждат. От друга страна, ще се даде и възможност на бащата, ако реши
да осъществява определения му режим на лични контакти с децата. Заместване съгласието
на бащата за издаването на лични документи (паспорт) на трите деца за пътуване извън
пределите на РБългария пък е свързано и е последица от решаване на въпроса за пътуване
извън страната.
3
От данните по делото не може да се презюмира и риск за децата да бъдат незаконно
задържани в тези държави в нарушение на определеното от първоинстанционния съд време
на пътуванията (което време няма да наруши режима на отглеждане и контактите на децата с
бащата им), особено като се има предвид, че майката упражнява професията си на
територията на страната, а децата – учебни заведения, а и в случай на незаконно задържане
децата ще подлежат на незабавно връщане в Република България по силата на Хагската
конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври
1980 г., тъй като както Република България, така и държавите –членки на ЕС, Република
Турция, Република Северна Македония, Обединеното кралство Великобритания и Северна
Ирландия и Конфедерация Швейцария, са страни по Конвенцията, която съдържа правила за
осигуряване незабавното връщане на децата, прехвърлени незаконно или задържани в някоя
от договарящите държави, и гарантира ефективното спазване на законите, свързани с
упражняването на родителските права и правото на лични отношения, на една договаряща
държава от другите договарящи държави.
Не може да се презюмира и наличието на риск за здравето и/или сигурността на
децата при пътуванията до цитираните дестинации, доколкото това не са места на
размирици, епидемии, граждански войни и др. От друга страна не може да се презюмира, че
майката не би могла да осигури сигурността и безопасността на децата при краткосрочни
пътувания с тях в чужбина, каквито са притесненията на бащата (поддържани пред двете
съдебни инстанции, в хода по същество, както и в писмени бележки от 03.10.2025 г. и
допълнителна молба от 10.10.2025 г., с която съдът е уведомен, че въззивникът е подал
жалби пред РДСП-София и АСП срещу Отдел „Закрила на детето“ при ДС“П“ –Слатина, с
твърдения, че в изготвените за нуждите на настоящото производство социални доклади е
налице непълно и неправилно отразяване на фактите), доколкото се установява, че
последната след родителската раздяла е основният отглеждащ децата родител и по делото
липсват доказателства подлагащи на съмнение нейната родителска годност. Майката
задоволява изцяло базовите потребности на трите деца (установено в хода на социалното
проучване), с които е изградила силна емоционална и доверителна връзка. При преценка на
способността на майката да гарантира сигурността на децата, предвид наличните данни за
случаи, в които ги е оставяла без надзор на възрастен (пр. за да закара едното дете на
училище или на футбол е оставяла другите две деца сами в жилището, оставяла е децата
сами докато отиде до близкия магазин и се върне или пък е оставяла децата сами пред блока
докато паркира и др.п.), настоящият съдебен състав, след като съобрази констатациите в
социалните доклади, приема, че се касае за инцидентни и кратковременни случаи, които не
са поставили децата в реален риск от увреждане на тяхното физическо, психическо,
нравствено, интелектуално и социално развитие. Освен това, следва да се отбележи, че за
изтъквания от въззивника инцидент с косачка, при който е пострадал малолетния Н., са
налице данни, че същият е възникнал внезапно и случайно, въпреки присъствието на
майката, която не е могла да го предотврати, а основният констатиран от социалните
4
работници риск за децата е влошената до крайност комуникация между родителите,
поставяща ги в криза на лоялност.
Обжалваното решение е постановено изцяло в съответствие с изискванията на т. 1 от
ТР № 1/03.07.2017 год. по тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК на ВКС, респ. доводите във
въззивната жалба за неговата неправилност са изцяло несъстоятелни. Определяща в случая
е емоционалната връзка между майката и децата, насрещното им желание за съвместни,
краткотрайни пътувания в чужбина, с цел почивка, екскурзия, и липсата на доказателства,
които да сочат на липса на родителски капацитет на майката, при доказаната грижа,
полагана от нея за децата след развода с бащата, финансовата и жилищната й обезпеченост в
страната, където и децата посещават учебни заведения и са установили социална среда.
С оглед на изложеното, обжалваното първоинстанционно решение е правилно,
постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон, и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на въззивната жалба и разясненията, даден в Тълкувателно решение
№ 3 от 27.06.2024 г. по тълк.д. № 3/20203 г. на ОСГК на ВКС, на въззиваемата страна се
следват разноски за въззивната инстанция. Последната е доказала действително сторени
разноски за въззивната инстанция в размер на 1500 лева - заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, приложен по делото, което макар
и прекомерно не може да бъде намалено от съдебният състав, поради липсата на релевирано
от въззивника възражение по чл.78, ал.5 ГПК ( въззивникът е оспорил дължимостта на
разноските за адвокатско възнаграждение, но изрично е заявил, че не прави възражение за
тяхната прекомерност), което въззивникът следва да бъде осъден да й заплати.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19663 от 31.10.2024 г. по гр.д. № 39888/2023 г. по описа
на Софийския районен съд, ГО, 139 състав.
ОСЪЖДА И. И. П., ЕГН **********, да заплати на В. Б. Г., ЕГН **********, сумата
в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева – разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6