№ 11209
гр. София, 08.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110118460 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. Г. А. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в
указания срок е постъпил писмен отговор.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал1.
ГПК вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да се изготви проект за доклад на делото.
Писмените доказателства, приложени към исковата молба и отговора на исковата
молба, следва да бъдат приети по делото, тъй като са относими и допустими за изясняване
на спора от фактическа страна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, следния проект за доклад на
делото:
Ищцата Н. Г. А. твърди в подадената на 01.04.2025 г. искова молба, че е сключила с
ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за кредит № ** от 29.08.2018 г., по силата
на който му й била отпусната в заем сумата от 2500 лв. В договора било предвидено, че
кредитът следвало да бъде погасен в срок от 48 седмици, считано от датата на неговото
усвояване на равни месечни вноски, включващи главница и възнаградителна лихва, всяка от
122,59 лв. Размерът на фиксирания годишен процент на разходите бил 35%, а годишният
процент на разходите – 41,71 %. Била уговорена неустойка за отказ от договора. В чл. 4.1 от
процесния договор било предвидено договорът за заем да бъде обезпечен с двама
поръчители или банкова гаранция, като в случай на неизпълнение на това задължение,
ищецът следвало да плаща неустойка в размер на 2105,04 лв., която се заплащала
разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, допълнително в размер на 87,71 лв.
Твърди, че била налице изначална невъзможност да представи надлежно обезпечение, заради
краткия срок, и че тази клауза била незаконна, като заобикаляща закона и изискването ГПР
да е ясно посочен в договора и да е формиран при отчитане на всички разходи за
1
потребителя по кредита. Общата сума, която ищцата следвало да върне, станала 5047,20 лв.,
като тя била платена на ответника, вкл. неустойката. Ищцата твърди, че процесният договор
за кредит е нищожен, тъй като не е била спазена предвидената от закона форма, в частност
изискванията на ЗПК, и не е налице съществен елемент от съдържанието му – действителен
годишен процент на разходите, което противоречало на императивните изисквания на ЗПК,
вкл. на правото на Европейския съюз, в който смисъл излага подробни съображения. На осн.
чл. 22 ЗПК договорът бил недействителен и потребителят дължал чистата стойност на
кредита, а платеното в повече от 2547,20 лв. било недължимо платено. Ето защо ищцата
моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 2457,20 лв., представляваща недължимо
платени суми по потребителски кредит, ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба 01.04.2024 г. до окончателното й изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД оспорва иска като неоснователен. Твърди,
че договорът е действителен. Сочи, че в договора е посочен действителният ГПР, формиран
само от разходите по договора на потребителя в момента на подписване на договора.
Клаузата за осигуряване на обезпечения била действителна, потребителят бил уведомен по
ясен и разбираем начин за това задължение, което имал достатъчно време, за да изпълни, а
процесната клауза за неустойка от договора не надхвърляла присъщите за неустойката
функции и не противоречала на добрите нрави, нито на правото на ЕС. Размерът на
неустойката бил ясно посочен в договора. Не оспорва, че ищцата е платила Прави в
условията на евентуалност възражение за погасяване по давност на претенцията. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
С молба от 20.05.2025 г. ищцата оспорва твърденията, че претенцията се е погасила
по давност.
Съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищцата, че в нейна тежест е да докаже сключването на процесния
договор и твърдените пороци, водещи до твърдяната нищожност на договора, и че е
заплатила по договора претендираната като недължимо платена сума, както и обстоятелства,
свързани със спиране или прекъсване на течението на погасителната давност за процесното
вземане.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже основание за задържането на
платената сума.
ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между
страните е сключен договор за потребителски кредит с приложенията към него.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства, приложени към
исковата молба и отговора, като ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата да изрази становище по
тях в срок до съдебно заседание, включително да оспори истинността им.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на
спора.
НАСРОЧВА делото за 07.04.2025 от 09:30, за когато да се призоват страните с препис
от настоящото определение, а ищцата – с препис и от отговора на исковата молба и
приложенията към него.
2
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3