№ 3171
гр. София, 19.09.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 26 СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Аделина Иванова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
и прокурора Й. П. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Аделина Иванова Частно
наказателно дело № 20221100203333 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:50 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ Б. ИВ. Н. се явява лично, доведен от затвора в гр.
София.
За началника на затвора се явява ИНСПЕКТОР Г., упълномощена,
съгласно представено по делото пълномощно.
ОСЪДЕНИЯТ Н.: Не желая да ползвам адвокат в настоящото
производство. Ще се представлявам сам.
СТАРНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на
делото и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА самоличност на осъденото лице:
Б. ИВ. Н. – ЕГН **********, роден на **** г. в гр. София, българин,
български гражданин, неженен, осъждан, с основно образование.
СЪДЪТ разясни на страните правата им по чл. 274 и 275 НПК.
ОСЪДЕНИЯТ Н.: Разбрах правата си. Няма да правя отводи.
1
СТРАНИТЕ /поотделно/: Няма да правим отводи.
Отводи не се направиха.
ИНСПЕКТОР Г.: Представям актуална справка за изтърпяната част
от наказанието за осъдения Н., актуален доклад за същия, план за присъдата и
експертна оценка за актуално психологично и емоционално състояние.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТИВЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане на депозираната от осъдения
Б.Н. молба с отправено искане за условно предсрочно освобождаване.
Прочете се.
ОСЪДЕНИЯТ Н.: Поддържам молбата. Предоставям на съда по
отношение на представените писмени документи.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат.
СЪДЪТ приема за съотносими така представените писмени
документи, поради което и по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото актуална
справка за изтърпения период на наложеното наказание, доклад по чл. 155
ЗИНЗС от 14.09.2022 г., експертна оценка от 14.09.2022 г. за осъдения Н.,
както и план за изтърпяване на присъдата.
СЪДЪТ намира, че следва да бъде приобщена към доказателствената
съвкупност и приложеното затворническо досие, ведно с всички материали
към него, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени
доказателства.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други доказателствени искания.
Приемайки делото за изяснено от фактическа страна, СЪДЪТ
2
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ОСЪДЕНИЯТ Н.: Поддържам молбата. Предоставям на съда по
отношение на представените писмените документи.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат.
СЪДЪТ приема за съотносими така представените писмени
документи, поради което и по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото актуална
справка за изтърпения период на наложеното наказание, доклад по чл. 155
ЗИНЗС от 14.09.2022 г., експертна оценка от 14.09.2022 г. за осъдения Н.,
както и план за изтърпяване на присъдата.
СЪДЪТ намира, че следва да бъде приобщена към доказателствената
съвкупност и приложеното затворническо досие ведно с всички материали
към него, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени
доказателства.
Приемайки делото за изяснено от фактическа страна, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ИНСПЕКТОР Г.: Началника на затвора оспорва молбата и изразява
отрицателно становище, тъй като с присъда от 3 години „Лишаване от
свобода“, с начало 19-и февруари настоящата година, осъденото лице е на
територията на затвора – София, като следва да се отбележи, че 2 години и 21
дни от тази така постановена присъда е преминала като предварителен арест,
за което затворът не поема ангажимент за проведена корекционна дейност.
За останалите 6 месеца на територията на затвора не са настъпили
3
данни, които да насочат към положително мнение и становище на социалния
инспектор и на началника, че лицето може да бъде условно предсрочно
освободено. Видно от докладите, рискът от рецидив не е коригиран, в средни
стойности е, рискът от вреди за обществото е среден към висок. Едва в
последните два месеца е трудово ангажиран, даден е шанс да се проследи
неговото отношение към труда. Пенитеницарната система към момента все
още не се изпълнява, тъй като все още е на „строг“ режим. Следва да се
проследи поведението му в по-слабо контролираната среда, което е плавната
ресоциализация в открития тип и макар остатъкът да е действително малък –
3 месеца и 9 дни, смятам, че е целесъобразно осъденият да остане в изолация
от обществото и тъй като целите на наказанието не са постигнати, моля да
оставите молбата без уважение.
ПРОКУРОРЪТ: На първо място, молбата за условно предсрочно
освобождаване се явява недопустима. Това го казвам във връзка с това, че
УПО се постановява само за последно търпимо наказание. В настоящия
случай е видно, че всъщност се касае за стари наказания, а новото, по новата
присъда, която е основание за привеждането й, всъщност макар да няма
категоричин доказателства, тя се явява изтърпяна. Това е присъдата на СРС
от 2020 г.
Първо, в затворническото досие няма отразено, че лицето следва да
търпи още една присъда, а от справката за съдимост е видно, че по
последната присъда от 2020 г. лицето е било задържано и е одобрено
споразумение, а практиката на прокуратурата в такива случаи е присъдата да
се привежда незабавно в изпълнение, което означава, че тя е изтърпяна. Т.е.
единствено търпимо от лицето наказание се явява това старо групиране с три
години „Лишаване от свобода“, респективно съдът може да прецени по
същество дали са налице основания за УПО.
Първата материална предпоставка е налице – изтърпяна е повече от
половината наказание. Относно втората кумулативна предпоставка,
отбелязвам, че има достатъчно доказателства, че лицето не е агресивно, не
създава проблеми, изпълнителен е при труда, който полага, няма проблеми с
психоактивни вещества, поема отговорност за случилото се, макар и да не
разбира изцяло мотивите. Също така, отскоро е започнал и да работи. Това са
4
все позитивни неща, но, според мен, същите не се явява достатъчни, за да
бъде постановено УПО.
В доклада е отразено, че осъденият е без образователен ценз,
социално и емоционално незрял. Това означава, че не разпознава изцяло
проблемите си и все още омаловажава поведението си. Също така,
гравитирането в асоциални среди, средната степен на риск от рецидив и
самия характер на извършените деяния, т.е. масови престъпления срещу
собствеността, означава, че не се зачитат изцяло и в достатъчна степен
правата и собствеността на останалите членове на обществото, поради което
лицето все още се явява с достатъчно висока степен на обществена опасност,
която да обоснове изтърпяване изцяло на наложеното наказание.
Също становището на затворническата администрация е, че откакто е
започнал полагане на труд, се забелязва положителна промяна и трудът би
бил доста добър политик в неговото поведение и разбирането му.
Също следва да си изгради и по-критичен начин на мислене, което
обосновава, че изтърпяването на наказанието би било полезно и за самия
него. Считам, че ако продължи да работи, преди празниците ще бъде
изтърпяно наказанието. Считам, че молбата следва да се остави без уважение.
ОСЪДЕНИЯТ Н.: Аз отвън работя на трудов договор, не са ми
прекратили договора. Имам жена и две деца. Мисля, че съм се поправил,
доказано е – без наказания съм в затвора и от първата, и от втората присъда.
Не знам защо не съм награждаван. Моля да ми уважите молбата.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА
ОСЪДЕНИЯ.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ Н.: Моля да ми уважите
молбата, ако е възможно.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ на тайно съвещание и след провеждане на
същото постанови своя съдебен акт.
Съдът, след като се запозна с приобщения по делото доказателствен
материал и след като отчете доводите на процесните страни отбелязва
5
следното :
Производството е по реда на чл.437 – чл.440 НПК и е образувано по
повод депозирана молба от осъдения, лишен от свобода Б. ИВ. Н. с отправено
искане за условно предсрочно освобождаване, съобразно закрепената за това
възможност в чл.70 ал.1 т.1 НК.
В днешното с.з. в хода на съдебните прения процесните страни излагат
подробни съображения в подкрепа на защитаваната от тях теза, които
съображения са отразени по-горе в съставения протокол, поради което е
излишно тяхното преповтаряне.
Молбата се явява процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес, предопределен от факта на
изтърпяване по настоящем на наказание ЛСВ.
Въз основа на приложените материали се установява по безспорен начин
обстоятелството на изтърпяване от страна на молителя на наложеното му
наказание ЛСВ за срок от 3 години – същото е определено по реда на чл.25
ал.1 вр.чл.23 ал.1 НК с протоколно определение на СРС, постановено на
27.01.22г. и влязло в законна сила на 12.02.22г., като са групирани
наказанията по НОХД с №№ 656/11г. по описа на ОС – Шумен и 7717/2009г.
на СРС и на осн. чл.25 ал.4 НК е определено ефективно изтърпяване на
общото най-тежко наказание при ПСР на осн.чл.57 ал.1 т.2 б.„б“ ЗИНЗС. В
изпълнение на горния съдебен акт на 19.02.22г. Б.Н. постъпва в СЦЗ за
изпълнение на наказанието, като в приобщеното затворническо досие липсват
данни за наложени дисциплинарни наказания и/или предоставени награди на
осъдения Б. Н.. В тази вр. обаче в днешното с.з. от страна на представителя на
затворническото заведение се наведоха данни, доказателствено подкрепени и
от представената актуална справка за изтърпявания период на наложеното
наказание, че на осъдения е предоставена възможност за полагане на труд,
което по своята същност представлява вид поощрение за лицето, тъй като
рефлектира върху самия срок на изтърпяване на наказанието в насока
неговото намаление.
При така събраната и приета от съда доказателствена съвкупност и във
вр. със законово регламентираните в чл.70 ал.1 т.1 НК предпоставки за УПО,
констатира, на първо място, че безспорно е налице първата от тях, свързана с
времевата продължителност на изтърпяване на наказанието. В частност, съгл.
6
горната норма към днешна дата осъденото лице е изтърпяло не по малко от
1/2 от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“, а именно изтърпяно
е общо 2 години 8 месеца и 21 дни, от които фактически 2 години 7 месеца и
21 дни и от работа – 1 месец при оставащи за изтърпяване 3 месеца и 9 дни ,
като на територията на пенитенциарното заведение лицето престоява за много
кратък период, тъй като в случая е налице дълъг времеви период на
предварително задържане, приспаднат от срока на наложеното наказание.
На следващо място, Съдът намира, че не е налице другата кумулативно
предвидена предпоставка, а именно достатъчно доказателства за
окончателното поправяне на осъденото лице или поне за необратим процес в
тази насока.В тази вр. Съдът съобрази приобщените писмени доказателствени
източници, а именно документи от съдебната администрация на
пенитенциарното заведение, където осъденото лице търпи наложеното му
наказание „Лишаване от свобода“ с изразено актуално становище за неговата
личност, както и съдържащите се в личното му затворническо досие №
128/2022г. писмени материали, в частност, първоначалният доклад, изготвен
на 21.03.2022г. от И „СДВР“ и Експертното психологическо заключение от
същата дата, както и представените в днешното с.з. писмени доказателства.На
тази доказателствена база се установява, че въпреки продължителния времеви
период на фактическо изтърпяване на наложеното наказание осъденият Н. не
допуска нарушения на режимните изисквания и съответно не е наказван, но
не е и награждаван. Установява се и фактът на проявени определени трудови
навици – със Заповед на Началника на Затвора е назначен на длъжност
„дървар“ и при изпълнение на така възложената му работа също не са
констатирани нередности.
Следва обаче да се отчете и липсата на промяна в първоначално
идентифицираната стойност на риск от рецидив, който и първоначално, и
понастоящем е в размер на 64 точки. Последният е в рамките на средния
такъв, като липсата на промяна за продължителния период на изтърпяване на
наложеното наказание за съда е показателно, че и от служителите на
пенитенциарната администрация в затвора в гр. София не са констатирани
доказателства за надхвърлящо обичайното и изискуемо се добро поведение
от лишения от свобода осъден, при изпълнение на наказанието му „Лишаване
от свобода“ в затвора в гр.София. Именно такива, обаче, са необходими, за да
обусловят намаление на стойността от риска на рецидив, респ. които да сочат
7
към възможност за УПО, поради започнат процес на поправяне, който за
целите на УПО трябва да бъде не само започнат, а и вече необратим
такъв.Такова е и становището на Началника на затвора в гр.София, а и това на
служителите на пенитенциарната администрация, пряко работещи и имащи
впечатление от осъденото лице. В представеното по делото становище от И
„СДВР“ изрично е изложено, че стойността на риска от рецидив все още е
непроменена и е в рамките на средната такава, а за обществото рискът от
сериозни вреди е среден към висок. Осъденото лице все още омаловажава
последиците от собственото си поведение, не разпознава своите проблеми и
не притежава изградени умения за законосъобразното им разрешаване, т.е.
липсват обективни данни за налични трайни поведенчески промени, можещи
да обусловят по категоричен начин извода за изпълнение в цялост на целите
на наказанието, изискуеми съгл. разп. на чл.36 НК. При горните съображения
и в доклада по реда на чл.155 ал.1 ЗИНЗС, а и в становището на Началника на
Затвора - гр.София е акцентирано на необходимостта от продължаване на
корекционния процес, с оглед подобрение на констатираните дефицитни
зони, налични към настоящия момент.
Гореизложените заключения в становищата на пенитенциарната
администрация не само че не се опровергават, а и се потвърждават от
наличните в личното затворническо досие на осъденото лице писмени
доказателствени източници, които Съдът също прецени внимателно на тази
плоскост.Тук се имат предвид най-вече данните за съдебното минало на
настоящия молител, който въпреки налаганите му наказания с постановено по
реда на чл.66 НК отложено изтърпяване, нарушава условията на условно
осъждане, респ. този последен факт кореспондира на горните изводи за липса
на промяна в субективните възприятия на осъдения в насока обективиране на
законосъобразно поведение.При тези данни Съдът намира, че следва да бъдат
кредитирани с доверие становищата на затворническата администрация, тъй
като същите са еднопосочни, обективни и съответстващи на останалите
събрани по делото доказателства, които в своята съвкупност по категоричен
начин мотивират извод за липса на императивно изискуеми по чл.70 ал.1 НК
предпоставки за постановяване на УПО. Последното изисква обективирани
прояви на осъденото лице, които да сочат, че поведението му чувствително
нахвърля това на обичайното и дължимо законосъобразно такова, в условията
на легитимна изолация от обществото в пенитенциарното заведение.
8
Воден от гореизложеното и на основание чл.440 ал.1 НПК и чл.70 ал. 1
НК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение молбата на осъдения Б. ИВ. Н., ЕГН **********
за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наложеното му с протоколно определение по НЧД № 9133/2020г.
по описа на РС – София едно общо, най-тежко наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на 3 години при първоначален „СТРОГ“ режим.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и/или протестиране в 7-
дневен срок от днес пред Апелативен съд – гр. София, по реда на Глава ХХІІ.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:25
часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
9