РЕШЕНИЕ
№ 1189 дата 26 октомври
2022г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
Бургас, ХІІІ-ти състав,
в публично заседание на 06
октомври 2022г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
2. ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ
Секретар: В.Т.
Прокурор: М.И.
разгледа докладваното от съдия
СТОЙЧЕВА
КНАХ дело № 1143 по описа за 2022 год.
и за да се произнесе
взе предвид следните обстоятелства:
Производството е по реда
на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на М.Т.К. *** против Решение № 468/09.05.2022г. постановено по
НАХД № 997/2022 год. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено
наказателно постановление № 3065-F626060/07.12.2021г., издадено от
заместник-директор на ТД на НАП Бургас, с което, на касатора, за нарушение на
чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.2 от Наредба № Н-13 от
17.12.2019г. на МФ и на основание чл.355, ал.1 от КСО, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.
Съдебното решение се
обжалва като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и
процесуалните правила. Счита, че в административнонаказателното производство са
били допуснати съществени процесуални нарушения, като наказващият орган
неправилно е посочил, че не са били направени възражения против съставения
АУАН, както и че нарушението е било установено след изпълнение на задължението.
Касаторът претендира също така приложението на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на
нарушението като маловажен случай. Иска се отмяна на решението, както и на
потвърденото НП.
В съдебно заседание
касационният жалбоподател се явява лично и поддържа жалбата на сочените в нея
основания.
Ответникът по касация се
представлява от юрисконсулт, който моли за оставяне в сила на съдебния акт
поради доказаност на нарушението, както и претендира възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е
процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а
разгледана по същество, настоящият съдебен състав счете за неоснователна.
Касаторът К. е
санкционирана за това, че не е подала данни с декларация образец 1 в ТД на НАП
– Бургас, в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца за които се отнасят, в
случая за месец юни 2021г., като декларацията е била подадена на 18.08.2021г.
Районният съд не е установил процесуални нарушения при съставяне на АУАН и при
издаване на НП, а по същество е обосновал извод за съставомерност на
констатираното деяние и правомерно ангажиране отговорността на лицето на
соченото основание. Съдът е преценил, че не са налице предпоставки за
квалифициране на установеното нарушение като маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, а наложената имуществена санкция е намерена за правилно наложена
от наказващия орган в предвидения минимален размер, поради което НП е
потвърдено.
Решението е правилно и за него не се констатират отменителни
основания.
Наказващият орган е приел за нарушени нормите на чл.5, ал.4, т.1 от КСО вр. чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.2 от
Наредба № Н-13/17.12.2019г. на МФ. Нормата на чл.5, ал.4, т.1 от КСО е общата материална норма и тя
регламентира съдържанието на данните, подавани с декларация образец 1 и
задължените лица за подаването на данните – осигурители, осигурителни каси,
самоосигуряващи се лица и работодатели. Разпоредбата на чл.2 от Наредбата
разграничава отделните хипотези, в които лицата по чл.5, ал.4 от Кодекса
подават декларацията образец № 1, а именно – чл. 4, ал.1, т.2 регламентира
задължението на самоосигуряващите се лица.
За
ангажиране на отговорността на лицето наказващият орган е установил
правнозначимият факт, че касаторът не е подал в срок до 26.07.2021г. данни с
декларация образец 1 в ТД на НАП - Бургас за м.юни 2021г. и това по същество не
се отрича от задълженото лице, като за установеното нарушение правилно е
приложена санкционната норма на чл.355, ал.1 от КСО, съгласно която разпоредба
„Който
наруши разпоредбите на чл.5, ал.4 и чл.6, ал.9 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им,
както и който не подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл.5, ал. 4 или декларация от самоосигуряващо се лице, се наказва с
глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци, или с
имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500
до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание“.
Правилно
районният съд е приел, че в хода на административно наказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения, вкл. и относно поддържаните и
пред настоящата инстанция възражения за необсъждане на направеното в акта
възражение, както и липса на рождена дата на свидетелят на съставяне на АУАН.
Действително наказващият орган е посочил, че възражение не е направено, докато
такова има вписано в съставения АУАН, но по същество то не променя крайния
извод за съставомерност на нарушението и в този смисъл не представлява
съществено процесуално нарушение, което би се отразило на крайния акт по
същество. Относно изискването на чл.42, т.7 от ЗАНН е в АУАН да бъдат посочени
имената, точните адреси и датата на раждане на свидетелите, така посочената
норма има за цел единствено да обезпечи индивидуализирането на лицата,
подписали акта. В случая, липсата на този реквизит не е ограничила правото на защита на касатора, в който случай
би било налице съществено процесуално нарушение.
Неоснователно
е и поддържаното искане за приложение на чл.28 от ЗАНН, като изложените от
въззивния съд подробни мотиви в тази насока се споделят и от настоящата
инстанция. Допълнително следва да се отбележи, че санкционираното лице не
излага никакви причини наложили забавянето на подаването на декларацията, в
който контекст да бъде обсъдено вкл. дали е била налице обективна или
субективна невъзможност да се изпълни в срок задължението.
На
основание изложените мотиви и поради отсъствие на отменителни основания за касиране на
решението, същото следва се остави в сила, като в полза на ответната страна
следва да се присъдят разноски в минимален размер от 100лв., поради което и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХIIІ-ти състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
468/09.05.2022г. постановено по НАХД № 997/2022 год. по описа на Районен съд –
Бургас.
ОСЪЖДА М.Т.К. ***, с
ЕГН ********** да заплати на ТД на НАП Бургас, гр.Бургас, ул.“Цар Петър“ № 5
сумата от 100лв. разноски по делото.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: