РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Смолян, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20225440100249 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за съдебна делба с правно основание чл. 34 от ЗС, вр. чл. 341 и сл.
ГПК на съсобствено имущество по наследство и покупко-продажба, представляващо
недвижими имоти, от ищците В. Т. А. и Е. З. А. твърдят, че с ответниците В. Т. С. и К. Т. А.
са съсобственици по наследство и покупко-продажба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. № 1, с
площ от 8*** кв.м по околовръстния полигон на село ***, община Смолян, при граници:
път, поземлен имот № *** - *** А., *** и ***, ведно с построените в него МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 91 кв.м, състояща се от 3 етажа, МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 56 кв.м, състояща се от 1 етаж, и
ПОЛУМАСИВИА СГРАДА със застроена площ от 29 кв.м, с предназначение барбекю,
състояща се от 1 етаж, като В. Т. С. и К. Т. А. притежават съответно по 1/8 от недвижимия
имот, В. Т. А. притежава 7/16, а съпругата му Е. З. А. притежава 5/16 от недвижимия имот.
Ищецът В. А. е придобил 1/8 ид.ч. от посочения недвижим имот по наследство от вече
покойната си майка *** Т. А.. На ***.01.2020 г. е придобил в режим на съпружеска
имуществена общност заедно със съпругата си Е. З. А. 5/8 ид.ч. от недвижимия имот чрез
покупко-продажба. С това делът на В. А. е станал 7/16 ид.ч., а делът на съпругата му - 5/16
ид.ч. от гореописания недвижим имот.
Неколкократно са правени опити за постигане на споразумение с ответниците
относно прекратяване на съсобствеността на горепосочения недвижим имот, чрез
доброволна делба, но без успех.
От съда се иска да бъде допусната съдебна делба между страните на поземления
имот и построените в него сгради при посочените квоти.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците подават отговор, с който оспорват предявения
иск като неоснователен. Твърдят, че първият ищец В. Т. А. е техен брат и тримата са деца на
*** Т. А., починала на 20.12.2008 г. и *** А., починал на 20.08.2020 г.
Още приживе родителите им изразили волята си по какъв начин между тях да се
подели правото на собственост спрямо недвижимите им имоти в с. ***, общ. Смолян.
Считат, че по този начин е извършена неформална делба, като всеки от тях е придобил
1
собствеността си спрямо отделни обекти, измежду съсобствените им, заел ги е, поддържа ги,
подобрява ги. Волята на родителите им, съответно и установената от тях фактическа власт е
както следва:
Първият етаж от масивна жилищна сграда със застроена площ 91 кв.м., състояща се
от три етажа, построена в поземлен имот с пл. № 1, с площ 8*** кв.м. по околовръстния
полигон на с. ***, общ. Смолян е предоставена на К. А., като същата е установила
фактическа власт върху него от 2010 г. Вторият етаж от същата сграда е предоставен на
ищеца В. Т. А., който е установил фактическа власт върху него от 2010 г., а Масивна
жилищна сграда със застроена площ 56 кв.м., състояща се от един етаж построена в
поземлен имот с пл. № 1, с площ 8*** кв.м, се предоставя на ответника В. С., която е
установила фактическа власт върху него от 2010 г..
Не им е известно между ищеца В. А. и баща им да е сключван договор за покупко -
продажба, по силата на който договор да са прехвърлени 5/8 идеални части от поземлен
имот с пл. № 1, с площ 8*** кв.м, по околовръстния полигон на с. ***, общ. Смолян, при
граници: път, поземлен имот № *** - *** А., *** и ***, ведно с 5/8 идеални части от масивна
жилищна сграда със застроена площ 91 кв.м., състояща се от три етажа, ведно с 5/8 идеални
части от масивна жилищна сграда със застроена площ 56 кв.м., състояща се от един етаж, и
ведно с 5/8 идеални части от полумасивна сграда със застроена площ 29 кв.м., с
предназначение - барбекю, състояща се от един етаж, както и 5/8 идеални части от поземлен
имот пл. № *** с площ 218 кв.м. по околовръстния полигон на с. ***, общ. Смолян, при
граници: път, поземлен имот № 1 - *** А., *** и ***. Оспорват цитирания договор за
покупко- продажба от ***.01.2020 г., като твърдят, че той е нищожен и не е породил правни
последици, поради нееквивалентност на престациите, алтернативно твърдят че ако
договорът е валиден, то в резултат на същия вещно прехвърлителен ефект не е настъпил,
поради което и те притежават по 1/3 идеална част от всички имоти, въведени като предмет
на делото.
Оспорват твърденията на ищеца имотите - предмет на делото да са съпружеска
имуществена общност между В. Т. А. и Е. З. А..
В описаните горе имоти освен описаните сгради има построена още и плевня -
селскостопанска сграда, която също молят да бъде допусната до делба. Молят съда да
допусне делба на процесния поземлен имот с пл. № 1, с площ 8*** кв.м.; масивна жилищна
сграда със застроена площ 91 кв.м.; масивна жилищна сграда със застроена площ 56 кв.м.,
състояща се от един етаж; полумасивна сграда със застроена площ 29 кв.м., с
предназначение – барбекю; поземлен имот пл. № *** с площ 218 кв.м. по околовръстния
полигон на с. ***, общ. Смолян, при граници: път, поземлен имот № 1 - *** А., *** и *** и
селскостопанска сграда на два етажа, при квоти от по 1/3 идеална част за всеки от тях.
В съдебно заседание ищците се явяват лично и се представляват от адв. *** и адв.
***, поддържат исковата молба и молят да бъде уважена.
От ответниците се явява К. А.. За двете адв. ***, а в последствие адв. *** молят да
делбата да бъде допусната при квоти по 1/3 ид. части за тримата наследници по изложените
в писмената защита съображения.
Съдът като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и
като обсъди събраните по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа
и правна страна следното:
*** Т. А. и *** А. били съпрузи, сключили граждански брак през 1961 г., като ***
починала през 2008, а *** починал през 2020 г. Техни наследници са трите им деца В. Т. С.,
В. Т. А. и К. Т. А..
Няма спор, че ищците В. Т. А. и Е. З. А. са съпрузи, като бракът им е сключен на
10.09.2007 г. /л. 48/.
Със строително разрешение № 11/03.1979 г. на *** А. е разрешено построяването на
жилищна сграда в м. *** върху 56 кв.м. в собствено място, нерегулирано, при съседи: път и
собствено място. На 28.03.1979 г. с протокол № 11 е дадена строителна линия и ниво за
построяване на жилищната сграда.
2
С нотариален акт № 253, том VI, дело № 428/27.11.1986 г. на нотариуса при РС –
Смолян, *** А. бил признат за собственик на дворно място със застроена и незастроена
площ от 8*** кв.м., съставляващо имот пл. № 1, участващ като идеална част в парцел I, кв. 1
по РП на с. ***, ведно с построената върху същото място жилищна сграда на два етажа, от
които първият с две стаи, кухня и хол, а вторият с три стаи, салон, баня и тоалетна и с
тавански етаж, при граници на парцела: от две страни улица, *** и ***. Имот пл. № 1
участва в парцела с 420 кв.м., а общата квадратура на парцел I-1 е 740 кв.м., с неуредени
регулационни сметки. Според удостоверението за идентичност № 15/09.01.2020 г., изд. от
община Смолян /л. 7/ поземлен имот с пл. № 1 в околовръстния полигон на с. ***, участващ
в неурегулиран поземлен имот по сега действащия план на с. *** е идентичен с ПИ № 1,
участващ в неурегулиран имот по стария план на селото по нотариалния акт № 253/1986 г.
Видно от скица № 804/***.12.2019 г. /л. 11/ имот № 1 е с площ от 8*** кв.м., а имот
№ *** е с площ от 218 кв.м.. Според скицата в имот № 1 са построени една триетажна
жилищна сграда, една масивна жилищна сграда и една полумасивна сграда. Според писмо
на л. 49 строителни книжа и документи за полумасивната жилищна сграда не са открити в
техническия архив на общината.
С нотариален акт за продажба на право на собственост върху недвижими имоти № 18,
том I, рег. № 218, дело № 20/2020 г. по описа на нотариус с рег. № 122 по РНК *** А. е
продал на сина си В. А. 5/8 ид.части от поземлен имот с пл. № 1, с площ 8*** кв.м. по
околовръстния полигон на с. ***, общ. Смолян, при граници: път, поземлен имот № *** –
*** А., *** и ***, ведно с 5/8 ид.части от масивна жилищна сграда със застроена площ от 91
кв.м.; 5/8 ид.части от масивна жилищна сграда със застроена площ от 56 кв.м. и 5/8 ид.части
от полумасивна сграда със застроена площ от 29 кв.м. с предназначение – барбекю,
състояща се от един етаж, както и 5/8 ид.части от поземлен имот с пл. № ***, с площ от 218
кв.м. по околовръстния полигон на с. ***, при граници: път, поземлен имот № 1- *** А., ***
и ***. Продажната цена на имотите е 4 500 лв., която продавачът се е съгласил да получи
непосредствено след сключването на договора по банков път. Видно от нотариалния акт
данъчната оценка на 5/8 ид.части от ПИ пл. № 1 и построените в него три сгради е 4 147,06
лв., а от имот пл. № *** е 258,31 лв. Сборът от данъчните оценки на прехвърлените идеални
части е 4 405,47 лв., по-малко от продажната цена.
С нотариално заверен отпечатък от палец и нотариално удостоверено съдържание, с
пълномощно рег. № 928 и 929/27.03.2019 г. по описа на нотариус с рег. № 166 по РНК ***
А. е упълномощил дъщеря си К. А. да продаде от негово име и за негова сметка сама на себе
си притежаваните от него 5/8 ид.части от дворно място със застроена и незастроена площ от
8*** кв.м., съставляващо имот пл. № 1, участващ като идеална част в парцел I, кв. 1 по РП
на с. ***, ведно с първия етаж от построената върху същото място жилищна сграда на два
етажа, от които първият с две стаи, кухня и хол, а вторият с три стаи, салон, баня и тоалетна
и с тавански етаж, при граници на парцела: от две страни улица, *** и *** за сумата от 4 000
лв., която упълномощителят е заявил, че я е получил изцяло и в брой преди подписването на
пълномощното. Според писмото на л. 84, Нотариус *** е заявила, че в периода 2019-2020 г.
няма образувано нотариално дело от името на *** А. или на негов пълномощник за
разпореждане с недвижим имот.
Съгласно заключението по СТЕ масивната жилищна сграда на три етажа се състои от:
- първи жилищен етаж - сравнително добро състояние; годен е за обитаване и може да се
обособи като самостоятелен обект; - втори жилищен етаж - много добро състояние, годен е
за обитаване и може да се обособи като самостоятелен обект; подпокривно пространство –
добро състояние, не би могло да се обособи като самостоятелен обект. Масивната жилищна
сграда на един етаж е в много лошо състояние, с нарушена конструкция, не е годна и е
опасна за обитаване. Полумасивната сграда на един етаж – сградата е в процес на строеж
етап „довършителни работи”, към момента на огледа не е годна за обитаване, сградата
представлява самостоятелна сграда изградена върху стоманобетонна плоча, подпряна на
ст.бетонни колони с вход от общински път.
Според показанията на свид. ***, който е ходил в имота много пъти докато е бил жив
бащата на страните В. е правил покрива на къщата и барбекюто. Виждал В. и жена му в
имота от 15 години. Пред него бащата на В. не е споменавал как ще разпредели имота.
Освен родителите, В. и жена му, никога не е виждал и не е контактувал в имота с друг. К. е
виждал три пъти в тези 15 години за по 15 минути, В. не е виждал и не я познава. В. не
живее постоянно там, но идва много често. Той садил градината, животни имали със сина му
, гледали крави в този имот. В. правил ремонти, помагали му. Тъй като бащата на В. бил
3
болен, два- три пъти В. го взимал в София да го гледа, тъй като бил в по-тежко състояние.
Хората в селото говорели, че между В. и сестрите му има някакво напрежение.
От показанията на свид. *** се установява, че в имота е виждал В. и не е чувал да е
разделян имота. Карал с бус материали и работници за покрива, ремонтиран от В.. В. се
прибирал в събота и неделя, през празниците. Докарал нови мебели. Направил ремонт на
покрива, сложил нови керемиди на къщата. Е. сеела тиквички, магданоз, лук. Никога бащата
на В. не му е говорил как ще разпредели къщата. Знае, че къщата остава за В. и неговия син
. Видял В. и К. на погребението, в късния следобед. Освен В. и друг не е виждал в имота.
Когато има празници дъщерите на Е. също идват. К. не е виждал никога горе, освен на
погребението. Не е виждал някой да полага грижи и за къщата и за ** А.. Оставал е да
приспивам в къщата при бай **, на първия етаж. Когато В. го е канил е приспивал на втория
етаж. Цялата къща е била отворена, не е била заключена къщата. ** живял на първия етаж
до края на дните си. Никога ** не е споменавал, че първият етаж остава за К.. Никога не е
споменавал имената на К. и сестра й. Не е чувал за разправии между В. и сестрите му. Освен
покрива, В. направил външното барбекю, в което има две стаи. Стаите са над барбекюто на
второто ниво. Отдолу има камина и чешма. Отдолу помещението е отворено, а отгоре
стаите са преградени, към момента не са завършени. Тези стаи са направени последните 4-5
години, бай ** си бил още жив. В. си плащал материалите. ** го извикал при Нотариуса при
медицентъра, там където е лабораторията за някаква продажба.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни и безпротиворечиви.
Правни изводи:
Предявен е иск за съдебна делба на поземлен имот с пл. № 1 и построените в него
три сгради и по искане на ответниците, заявено в отговора на исковата молба в делбената
маса са включени още поземлен имот с пл. № *** и селскостопанска сграда.
Безспорно се установи, че приживе *** и *** А.и са притежавали в режим на
съпружеска имуществена общност поземления имот пл. № 1, ведно с построените в него три
сгради – масивната жилищна сграда с площ 91 кв.м., масивната жилищна сграда с площ 56
кв.м., построена през 1979 г. и полумасивна сграда с площ 29 кв.м., както и поземления
имот пл. № ***. Не се доказва в нито един от имотите да е имало и понастоящем да
съществува стопанска постройка, както твърдят ответниците в отговора на исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез
правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. При възникналия спор
за принадлежността на правото на собственост за спорната идеална част всяка от страните
следва да докаже осъществяването на твърдяното придобивно основание.
Ищците твърдят, че са собственици, съответно В. на 7/16 ид.части, а Е. на 5/16
ид.части от процесния поземлен имот пл. № 1 и построените в него три сгради.
Ответниците са противопоставили възражението, че съответно К. е придобила по
давност първия етаж от масивната жилищна сграда с площ от 91 кв.м., а В. старата масивна
сграда с площ от 56 кв.м., считано от 2010 г., както и че собственици при равни права са те
заедно с брат им В..
Безспорно се установи по делото, че след смъртта на *** А., нейният съпруг *** е
придобил 5/8 идеални части от прекратената СИО по правилото на чл. 28 от СК и чл. 9, ал. 1
ЗН, а трите им деца са придобили по 1/8 ид.част от наследството на тяхната майка по
правилото на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН.
В последствие *** А. през 2020 г. се е разпоредил чрез продажба с притежаваните
4
от него 5/8 идеални части от двата поземлени имоти и трите сгради в полза на сина си В..
Покупко-продажбата е осъществена през време на брака на ищците в режим на СИО,
поради което всеки от тях е придобил чрез покупката по 5/16 ид.части. Присъединявайки
към тези 5/16 ид.части на В. още 1/8 ид.част наследени от неговата майка, се получават 7/16
ид.части, притежавани от В.. Останалите две деца – В. и К. са придобили по наследство от
тяхната майка по 1/8 /равняващи се на 2/16/ ид.части от имотите.
Неоснователно е възражението на ответниците, че покупко-продажбата е
недействителна поради липса на еквивалентност на престациите. Изцяло в договорната
свобода на преговарящите по покупко-продажбата страни - продавач и купувач е да се
споразумеят за цената на продаваното имущество. В съдебната практика – Решение № 1444
от 4.11.1999 г. по гр.д. № 753/1999 г. на V Г.О. на ВКС и Решение № 24/09.02.2016 г. по гр.д
№ 2419/2015 г. на ВКС, III г.о., докл. ***, по последното е допуснат до касация въпросът
„Кога нееквивалентността на престациите води до нищожност на договор за продажба
поради противоречие с добрите нрави.“ е даден отговор, че критериите, по които съдът
преценява кога престациите са нееквивалентни до степен, предизвикваща нищожност на
сделката, са свързани с данъчната оценка, съобразно цитираната в последното решение
практика на ВКС. „ВКС счита, че тази неравностойност би следвало да е такава, че
практически да е сведена до липса на престация. Следователно значителна и явна
нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие
с добрите нрави, е налице, когато насрещната престация е практически нулева. Когато
престацията не е толкова незначителна, съдът може само да извършва преценка дали не е
налице сделка при явно неизгодни условия, сключена поради крайна нужда/унищожаемост
по чл. 33 от ЗЗД/, ако такъв иск е предявен.“„Известна обективна нееквивалентност е
допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на
престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес.“ „Следващата степен на
нееквивалентност на престациите може да представлява сделка, сключена при явно
неизгодни условия и ако страната е в състояние на крайна нужда, порокът би бил
унищожаемост по чл. 33 от ЗЗД. При най-високата степен на нееквивалентност на
престациите съществува такова съотношение, че едната от тях е незначителна и практически
нулева. Тогава, ако сделката не е симулативна като прикриваща дарение, тя е нищожна
поради противоречие с добрите нрави.“.
В случая съдът приема, че не се касае до незначителност на продажната цена, тъй
като сделката е изповядана при цена надхвърляща данъчната оценка на прехвърлените
права. Съдът отчита и установеното от свидетелските показания обстоятелство, че само
ищецът В. се е грижил за подобряването на наследствените имоти, като е извършвал ремонт
на покрива на жилищната сграда и през последните 5-6 години е достроил барбекюто в
настоящия му вид, като всички строителни материали е заплащал той. При това положение
не може да се приеме нищожност на сделката поради противоречие с добрите нрави, тъй
като съотношението на прехвърлените права и продажната цена не е нулево за последната.
Не се твърди и не се доказва сделката да е изповядана при крайна нужда на продавача. При
5
това положение договорът за покупко-продажба, обективиран в нотариалния акт № 18/2020
г. е действителен и е породил вещно-прехвърлителен ефект за правото на собственост в
полза на ищците в режим на СИО, тъй като е сключен по време на брака им.
Спорни са въпросите дали ищецът В. и двете ответници К. и В. са придобили по
давностно владение съответно втория етаж, първия етаж от масивната жилищна сграда с
площ 91 кв.м., респ. сградата с площ 56 кв.м.. Ответниците не ангажират каквито и да е
доказателства в подкрепа на твърдението, че са владели от 2010 г. съответно К. първия етаж
от голямата жилищна сграда, а В. старата жилищна сграда. Обратното, от показанията на
разпитаните свидетели безспорно се установява, че единствено В. е владял както
поземления имот пл. № 1, така и постройките в него, като ги е поддържал и ремонтирал, а
съпругата му Е. се е грижила за дворното място, като е сяла зеленчуци. Още приживе на
двамата родители са налице данни, че само В. е посещавал и стопанисвал имотите, докато К.
и В. са ходили много рядко там.
Според правната доктрина и както е посочено в ТР № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК, докладчик съдията Камелия Маринова, „Придобивната давност е
способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез
фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от
време. Нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при
недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на
определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата
на чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата
на чл. 79, ал. 2 ЗС.“. „Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва
както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент
вещта да се държи като своя. След като владението е съзнателен акт, то следва, че
придобивната давност е сложен юридически факт от категорията на правомерните
юридическите действия, които по определение обхващат като свой елемент наличието на
представи и желания, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето,
изменението и погасяването на права и задължения /представляващи субективния елемент
от предметното им съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление,
насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и
представи /представляващо обективният елемент от предметното им съдържание/.“
Упражняването на фактическа власт върху даден имот не изчерпва състава на
придобивната давност, а е необходимо фактическата власт да се упражнява с намерение за
своене.
В задължителното за съдилищата ТР № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2012 г., ОСГК, докладчик съдията Здравка Първанова, е прието, че „Независимо от какъв
юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който
упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата
идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с
6
които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните
идеални части за себе си.“
Както ищците, така и ответниците не са демонстрирали намерение за своене на
притежаваните от *** А. части след смъртта на неговата съпруга или след 2010 г.. Ето защо
към момента на прехвърлителната сделка през 2020 г. нито ищецът В., нито ответниците К.
и В. са придобили по давност съответно втория етаж от голямата жилищна сграда, първия
етаж от същата сграда и старата жилищна сграда.
При това положение следва да бъде допусната съдебна делба между ищците и
ответниците на процесните два поземлени имота и трите сгради, построени в поземлен имот
пл. № 1 при описаните по-горе квоти. Следва искът за делба да бъде отхвърлен по
отношение на стопанската сграда, тъй като не се доказва изобщо такава да съществува.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 344, ал. 1 ГПК, Смолянския районен
съд се мотивира да
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба МЕЖДУ В. Т. А., ЕГН **********, от гр.
София, ж.к. ***, ЕГН **********, от гр. ***; В. Т. С., ЕГН **********, от гр. ***, ул. „*** и
К. Т. А., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. „***, на следните недвижими имоти:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. № 1, с площ от 8*** кв.м. по околовръстния полигон на
село ***, община Смолян, при граници: път, поземлен имот № *** - *** А., *** и ***, ведно
с построените в него МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 91 кв.м,
състояща се от два жилищни етажа и подпокривно пространство; МАСИВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА със застроена площ от 56 кв.м, състояща се от един избен етаж и един жилищен
етаж, и ПОЛУМАСИВИА СГРАДА със застроена площ от 29 кв.м, с предназначение
барбекю, състояща се от един етаж, както и
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. № ***, с площ от 218 кв.м. по околовръстния полигон на
село ***, община Смолян, при граници: път, поземлен имот № 1 - *** А., *** и ***,
ПРИ КВОТИ: 7/16 идеални части за В. Т. А.; 5/16 идеални части за Е. З. А. и по 2/16
идеални части за В. Т. С. и К. Т. А., като ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан
по отношение на стопанската постройка.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Смолянски окръжен съд.
Решението да се връчи на страните, като на ищците чрез адв. *** и на ответниците
чрез адв. ***.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
7