№ 873
гр. Русе, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20244520106126 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът К. Д. Р. твърди, че след справка в ЦКР при БНБ за кредитната му
задлъжнялост към 17.05.2023 г. с изненада установил, че ответното дружество ежемесечно
подава данни за него като физическо лице-длъжник по кредит с идентификатор в регистъра
FERR-493960 за сумата от 1780 лв., с балансова експозиция, съгласно справката, в размер на
1782 лв. От издадената му справка било видно, че ответникът е придобил вземанията по
посочения кредит, но не ставало ясно от кого и какви точно са те. Ищецът нямал непогасени
кредити, което било установено с множество влезли в сила решения по граждански дела,
които недобросъвестни кредитни институции завеждали през последните години срещу
него, представяйки на съдилищата договори за кредит, върху които подписът за длъжник
неизменно оспорвал, а назначените съдебно-графологични експертизи доказвали, че е
неистински.
К. Р. изпратил нот.покана до ответното дружество, връчена на 18.07.2023 г., с искане
да преустанови това вписване в ЦКР, като в срока по чл.24 от Наредба № 22/16.07.2009 г. за
ЦКР да извърши исканото от него заличаване. Вместо това ответникът му изпратил отговор,
с който го уведомил, че не намира основание да се съобрази с поканата му. Ищецът получил
и уведомление за извършена цесия на твърдяното вземане срещу него, извършена с договор
от 12.12.2019 г. между „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД и Pactum Collections GmbH, който от
своя страна придобил вземането от „Фератум Банк“ чрез извършена на 31.12.2018 г. цесия.
От уведомлението ставало ясно, че на 01.04.2017 г. К. Р. бил сключил договор за кредит с
„Фератум България“ ЕООД, но не ставало ясно за каква сума бил твърденият кредит, нито
1
какъв е падежът му.
С оглед обстоятелството, че ищецът не бил влизал в договорни отношения с
първоначалния кредитор, нито е получавал от някого сумата, посочена в справката от ЦКР,
същият не счита, че дължи на ответника плащане в този размер и на това основание.
Моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата 1782 лв. Претендира и присъждане
на направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който, на
основание чл. 237 ГПК, признава иска като основателен. Относно разноските моли съдът да
вземе предвид направеното признание на иска в срока за отговор на исковата молба, както и
че с поведението си не е дал повод за завеждане на иска, като бъде приложена нормата на
чл. 78, ал. 2 ГПК и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД не бъде осъждано на разноски.
Счита, че нито преди завеждане на делото, нито към настоящия момент съществува
спор между страните относно това дали процесните вземания са погасени по давност –
ответникът не е предприел действия на процесуална принуда по отношение на ищеца, за да
се приеме, че той по някакъв начин оспорва последиците от изтеклата в полза на К. Р.
погасителна давност. Наличието на правен интерес не било еквивалент на даването на повод
за завеждане на иска. Длъжникът имал интерес от иск за несъществуване на вземането и
когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй
като можел да поиска решение при признание на иска. Ответникът по предявен
установителен иск не можел да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на
правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на
иска. Ответникът обаче можел да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи
признанието. При такова свое поведение той не дължал разноски, ако не е разполагал с
изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг
повод за предявяването на иска. Титулярят на вземане имал право да го претендира от
длъжника и ако получи изпълнение, то било надлежно, дори възможността за
принудителното му изпълнение да е била погасена с изтичането на давност. Отговорност за
разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори
предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна
давност. В настоящия случай такова оспорване от страна на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД
не било направено. Решението, с което такъв отрицателен иск е уважен, формирало сила на
пресъдено нещо върху това, че кредиторът не притежава право на принудително изпълнение
за своето вземане срещу длъжника, поради изтичане на давностния срок, но не и че ако
длъжникът плати след срока, това плащане е без основание, или е ненадлежно /вкл. и след
влизане в сила на решението, с което е уважен установителният иск/.
В отговор на искането на ищеца, „Фронтекс Интернешънъл“ е отговорил, като не е
оспорил осъществяването на фактическия състав на погасителната давност, а напротив – при
признаване на това обстоятелство е посочил правните последици от настъпването му, във
връзка с което бил и самият отказ за коригиране на информацията в ЦКР. Доколкото с
2
изтичането на предвидения от законодателя давностен срок се погасявало единствено
възможността за събиране на вземането по принудителен ред, то самото вземане не се
погасявало, тъй като длъжникът можел да плати и след нея. Фактът, че „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД продължавал да има вземане спрямо насрещната страна и поради тази
причина не го дерегистрира от ЦКР не означавал, че оспорва настъпването на погасителна
давност. Погасяването по смисъла на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 22/16.07.2009 г. означавало
издължаване или погасяване чрез плащане, а не погасяване по давност. Затова
извънсъдебното претендиране от страна на ответника на процесните задължения, изпращане
на уведомление за цесия, поддържане регистрацията им в ЦКР и т.н., но без да търси
съдебна защита или принудително изпълнение, обосновавало единствено наличието на
правен интерес за предявяване на иска, но не било повод за завеждането му. „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД бил административно задължен да подава съответната информация
към БНБ, като в случай на неизпълнение носел съответната отговорност и подлежал на
санкции. Погасяването на вземането по давност не представлявало основание за
преустановяване подаването на информация за него в регистъра.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че на ищеца се дължат
разноски, прави възражение за прекомерност на размера на претендираното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно приложената Справка за кредитна задлъжнялост, издадена от БНБ, Централен
Кредитен регистър, към 17.05.2023 г. ищецът има просрочен кредит към „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕООД с идентификатор FERR-493960 в размер на 1780 лв., с балансова
експозиция 1782 лв., дата на разрешаване – 12.12.2019 г. и дата на издължаване – 12.12.2026
г. В графа „Вид на кредита“ е посочено придобиване на вземания по кредити.
С нотариална покана от 10.07.2023 г. до ответното дружество ищецът го кани да
извърши корекция на подаваните данни към информационната система на ЦКР, тъй като
подаваната информация за него като физическо лице-длъжник е невярна и като такава
следва да се заличи.
В отговор на поканата ответното дружество счита искането на ищеца за
неоснователно. Заявява, че в качеството си на кредитор по вземането, придобито по силата
на договор за цесия, е задължено да подава съответната информация до ЦКР до
окончателното погасяване на задълженията му. Към отговора е приложено уведомление за
извършено прехвърляне на вземания от „Фератум Банк“ и Pactum Collections GmbH, двете
действащи чрез пълномощника си „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД. В документа е посочено,
че Pactum Collections GmbH е прехвърлило на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД вземанията
си срещу К. Р., произтичащи от договор № FERR-493960 от 01.04.2017 г.
Справка за кредитната задлъжнялост на ищеца към 13.08.2024 г. сочи същите данни,
както и към 2023 г.
3
Към отговора на исковата молба, за установяване наличието на договор за кредит с
ищеца, ответникът прилага Договор № 428289 от 16.09.2016 г. със страни „Фератум
България“ и някой си С.И.Т., както и договор за гаранция между „Фератум Банк“ и същото
физическо лице.
С отговора на исковата молба ответникът прави признание на предявения
отрицателен установителен иск, на основание чл.237 ГПК, като развива съображения за
настъпила погасителна давност на правото му на принудително изпълнение.
Съдът, като взе предвид, че са налице предпоставките на чл.237 от ГПК –
признанието изхожда от надлежна страна, същото не противоречи на закона и добрите нрави
счита, че исковата претенция следва да се уважи изцяло, като се признае за установено по
отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата 1782 лв., за която ежемесечно
поддържа регистрация в ЦКР.
Недължимостта в случая произхожда не само от признанието на иска, а и от липсата
на правно основание, въз основа на което се претендира наличието на такова парично
задължение. Ответникът не доказва сключването на договор за кредит от страна на ищеца
както с него, така и с някои от цитираните по-горе цеденти. Както вече беше посочено,
приложеният към отговора на исковата молба договор за кредит касае облигационни
отношения с трето за спора лице. Като продължава да подава информация към БНБ за
наличие на кредитна задлъжнялост за ищеца, каквато не е налице, ответното дружество е
станало повод за завеждане на настоящото производство.
С нотариалната покана от 10.07.2023 г. К. Р. изрично заявява, че подаваната от
ответника в ЦКР при БНБ информация за него е невярна и кани последния да извърши
корекция, като подаде коригирани данни. Това му волеизявление има за последица отпадане
на легитимния интерес на дружеството по чл.6, §.1, б."е" от Регламент (ЕС) 2016/679 на
Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. да продължи да обработва личните му
данни. Тези волеизявления водят и до отпадане на целите, за които са били събирани и
обработвани данните на ищеца - а именно събиране на несъществуващо вземане, поради
което е налице хипотезата на чл.17, §.1, б."а" от Регламент (ЕС) 2016/679 за заличаване на
свързаните с него лични данни от администратора "Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, за което
„изменение на кредита“ същият на основание чл.10 от Наредба №22/16.07.2009 г. на БНБ
следва да подаде информация в ЦКР, след което да престане да подава информация за К. Р. в
ЦКР. Отпадането на задължението за подаване на информация в ЦКР за дружеството е
свързано и с целите на обработка на личните данни на лицата в ЦКР - а именно осигуряване
на данни за кредитната им задлъжнялост.
Съобразно изложеното, предявеният иск се явява допустим и основателен и в полза
на ищеца следва да се приеме за установено, че не дължи на ответника сумата от 1782 лв. по
кредит с идентификатор FERR-493960.
В тежест на ответника са направените от ищеца деловодни разноски в размер на
791.28 лв., от които 71.28 лв. заплатена държавна такса и 720 лв.адв.възнаграждение с
4
включен ДДС.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Тодор
Александров“ 109-115, ет.6, бизнес сграда “ТАО”, че К. Д. Р., с ЕГН **********, от гр.Русе,
не му дължи сумата 1782 лв. ОСЪЖДА „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Тодор Александров“ 109-115,
ет.6, бизнес сграда “ТАО”, да заплати на К. Д. Р., с ЕГН **********, 791.28 лв. деловодни
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5