РЕШЕНИЕ
№ 638
гр. Благоевград, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Г.а
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210100732 по
описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от "Овергаз капитал" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от изпълнителния директор - ****
против Ж. А. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***.
Ищецът твърди, че на 27.08.2019г. между ответника, от една страна като
кредитополучател, и него като кредитодател бил сключен Договор за кредит № 004840, като
бил предоставил на ответника за текущи нужди сумата в размер на 1400 лв. Поддържа, че на
същата дата /27.08.2019г./ ответникът е издал в негова полза запис на заповед за сумата от
1639,10 лв., с падеж на плащане 25.03.2020г. Претендира част от главницата по записа на
заповед в размер на 1520 лв. Заявява, че на основание на чл. 417, т. 10 ГПК е бил поискал
издаване на заповед за незабавно изпълнение за тази част от главницата, като заповедта за
изпълнение е била връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.
Ответникът, чрез особения си представител, оспорва изложените в исковата молба
фактически твърдения. Оспорва иска по основание и размер. Смята, че записът на заповед
не отговарял на формата и реквизитите, предвидени в чл. 535 вр. чл. 536 ТЗ.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба предмет на разглеждане в настоящото производство е
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 535 ТЗ, с който се
претендира да бъде признато за установено по отношение на ответникът, че дължи на ищеца
сумата от 1520 лв. – представляваща част от главница по Запис на заповед от 27.08.2019г.,
издаден от ответника в полза на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от подаване на исковата молба - 24.08.2020 г. до окончателното погасяване.
За вземането по така предявения установителен иск е била издадена Заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417, т. 10 ГПК с № 6810 от 25.08.2020 г. по ч. гр. д. № 1592/2020 г. на
Районен съд – гр. Благоевград. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника чрез
залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.
За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да докаже, че ответникът е поел
валидно задължение по твърдения запис на заповед за заплащане на претендираната сума,
1
както и настъпването на падежа на вземането, а ответникът трябва да установи, че е погасил
задължението. Във връзка с твърденията на ищеца, касаещи каузално отношение, същият
носи тежестта за доказване, че процесният запис на заповед е издаден във връзка с
конкретно каузално отношение, а именно Договор за кредит № 004840 от 27.08.2019г.
Ищецът е длъжен да докаже и обстоятелствата, от които произтича вземането му по самото
каузално правоотношение. Ответникът от своя страна следва да докаже, че е изпълнил
задълженията си по това каузално правоотношение.
В разглеждания казус от представения запис на заповед, на който се основава ищцовата
претенция, е видно, че същият е издаден на 27.08.2019 г. в гр. Кюстендил, от ответника в
полза на ищеца за сумата от 1639,10 лв., с падеж на предявяване. От съдържанието на
коментирания менителничен ефект може да се направи извод, че последният отговаря на
изискванията за редовност от външна страна, въведени с разпоредбите на чл. 535 и чл. 536,
ал. 3 ТЗ, и в този смисъл не страда от пороци на формата, които да са основание за
квалифицирането му като нищожна сделка.
По делото се установява, че процесният запис на заповед е издаден като обезпечение на
сключен между ищеца и ответника договор за кредит № 004840 от 27.08.2019г. Следва да се
има предвид, че самият ищец както в исковата си молба, така и в заявлението си по чл. 417
ГПК се позовава, че е носител на парично вземане срещу ответника на основание процесния
запис на заповед, който твърди, че е издаден като обезпечение на сключен между него и
ответника договор за кредит № 004840 от 27.08.2019г. и за обезпечаване на вземането му
именно по този договор. Аргумент за извода, че процесният менителничен ефект е издаден
именно във връзка с горепосочения договор е обстоятелството, че записът на заповед е с
дата на издаване 27.08.2019г., т.е. е със същата дата на издаване с датата на сключване на
договора, както и че е за общата дължима сума по договора за кредит (1639,10 лв.).
От съдържанието на договора се изясняват и основните параметри, при които е бил
сключен, а именно: главница в размер на 1400 лв.; договорна лихва в размер на 239,10 лв.;
годишен процент на разходите /ГПР/ от 22,14 %; фиксиран лихвен процент за първите 12
месеца в размер на 15,85 % , с дата на първо плащане – 28.09.2019г., и с дата на последно
плащане (краен падеж) – 28.08.2021г.
С оглед така установеното съдържание на процесното заемно правоотношение не могат да
се споделят доводите на особения представител на ответника за недействителност на
процесния договор за кредит.
Ответникът е получил заемната сума по договора за кредит, като това се установява и от
заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
Спорно е по делото дали ответникът е изпълнил задължението си по този договор за
кредит да заплати на ищеца сумата от 1639,10 лв.
Посредством заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, и
уточненията на вещото лице Д. Д., направени в изслушването й в откритото съдебно
заседание на 11.09.2023г. става ясно, че от страна на ответника, във връзка с вземанията по
процесния договор за кредит, не са били извършени плащания. Вещото лице прави извод за
дължимост на общата сума от 1539,17 лв. по договора за кредит.
Така в крайна сметка може да се заключи, че предявеният иск се явява основателен и като
такъв подлежи на уважаване.
Съдът намира, че не следва да се произнася по евентуално съединените искове, доколкото
същите са предявени при условие, че исковете са отхвърлени поради липса на надлежно
обявена предсрочна изискуемост. В процесния случай не се е сбъднало процесуалното
условие за разглеждане на исковете.
Относно разноските:
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013г.
на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по
разноските, направени от ищeца както в заповедното производство, така и в настоящото
исково дело. В тази насока без значение е обстоятелството, че проведеното заповедно
2
производство е било по реда на чл. 417 ГПК и е приключило с издаване на заповед за
незабавно изпълнение. Това е така, защото изпълнителната сила на заповедта за незабавно
изпълнение в частта за разноските отпада с оспорване на вземането чрез възражение по чл.
414 ГПК и образуването на исково производство по чл. 422 ГПК (съобр. мотивите към
цитираната т. 12 от посоченото тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС).
Предвид изхода от спора (уважаване на предявения иск) и с оглед сторените и заявени от
ищеца съдебно-деловодни разходи (30,42 лв. – държавна такса за заповедното производство,
и 30,42 лв. – държавна такса, 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 336,40 лв. –
възнаграждение за особен представител за исковото производство и 200 лв. –
възнаграждение за вещо лице за исковото производство), отговорността за разноски на
ответника в полза на ищеца трябва да бъде разпределена по следния начин:
- 30,42 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното производство, и
- 666,82 лв. – общ размер на разноските, дължими за исковото производство.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение, Осми състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 535 ТЗ, че
ответникът Ж. А. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *** дължи на ищеца "Овергаз
капитал" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано
от изпълнителния директор - ****, следната сума, която е била предмет на Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК с № 6810 от 25.08.2020г., издадена по ч. гр. д. № 1592/2020г. на
Районен съд – гр. Благоевград, а именно:
- 1520 лв. /хиляда петстотин и двадесет лева/ – представляваща част от главница по Запис
на заповед от 27.08.2019г., издаден от ответника в полза на ищеца, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда /24.08.2020г./
до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Ж. А. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
*** да заплати на "Овергаз капитал" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, представлявано от изпълнителния директор - **** разноски, сторени
в заповедното производство и в настоящото исково производство, както следва:
- сумата от 30,42 лв. /тридесет лева и четиридесет и две стотинки/ – представляваща
общ размер на разноските, дължими за заповедното производство (ч. гр. д. № 1592/2020г. на
РС – гр. Благоевград).
- сумата от 666,82 лв. /шестстотин шестдесет и шест лева и осемдесет и две стотинки/ –
представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. №
732/2022г. на РС – гр. Благоевград).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
3