№ 998
гр. София, 09.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20221110164405 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ******* срещу *******.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Към исковата молба са представени писмени документи, които са относими към
предмета на доказване и следва да бъдат приети.
Поисканата съдебно-техническа експертиза е относима към предмета на
доказване и необходима за изясняването на делото от фактическа страна, поради което
следва да бъде допусната и разширена със задачите, формулирани от ответника с
отговора на исковата молба. Трябва да бъде уважено и доказателственото искане на
ищеца за издаване на съдебно удостоверение.
По приемането на представените с отговора на исковата молба документи като
писмени доказателства по делото съдът ще се произнесе в първото открито съдебно
заседание след като предостави възможност на ищеца да изрази съответно становище.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за
възможно най-ранната дата.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА гр. дело № *********64405 по описа на Софийския районен съд,
III гражданско отделение, 150-и състав, за 2022 г., за разглеждане в открито съдебно
заседание на 14. 02. 2024 г. от 10, 30 часá, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
1
ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза, която да работи по формулираните
с исковата молба и отговора на исковата молба задачи. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице С. Б.
К.. ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 1 000 лева,
вносим поравно от ищеца и ответника (всеки по 500 лева) по платежна сметка на
Софийския районен съд в едноседмичен срок от връчването на преписа от настоящото
определение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на ищеца съдебно удостоверение, което да му послужи
пред Столичната община за набавянето на удостоверение за данъчна оценка на
претендираното от ответника сервитутно право, във връзка с което ПРЕДОСТАВЯ
ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в едноседмичен срок от връчването на преписа от
настоящото определение да представи проект на съответно съдебно удостоверение и
документ за внесена държавна такса по платежна сметка на Софийския районен съд в
размер на 5 лева.
ОТЛАГА произнасянето по приемането на приложените към отговора на
исковата молба документи като писмени доказателства по делото, във връзка с което
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да изрази съответно становище до края на
първото открито съдебно заседание.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Ищецът твърди, че е собственик на поземления имот с идентификатор *******
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ******* г.
на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с адрес
град С., "Адрес" Поддържа, че е закупил недвижимия имот на 21. 02. 2020 г. Над имота
преминават материални обекти – въздушни електропроводи ВЛ 220 kV ******* и ВЛ
220 kV *******, които се стопанисват и ползват от ответника и за които ответникът
твърди, че са негова собственост. Ответникът освен това твърди, че е носител на право
на прокарване и право на преминаване, изграждане, поддържане и ремонт на
енергийните съоръжения без да представя никакви документи и/или данни относно
валидното възникване/учредяване на въпросното сервитутно право и съответно
необосновано отказва преместването на съоръженията извън границите на имота или
заместването им с подземни кабелни линии въпреки многобройните искания на ищеца.
Ищецът отрича твърдяното от ответника сервитутно право да е отразено в Агенцията
по вписванията и кадастралната карта и кадастралните регистри. Според ищеца при
2
действието на ЗЕЕЕ (отм.) сервитутните права относно енергийни обекти се запазват
или автоматично по силата на закона (ex lege), ако енергийните обекти са били
изградени преди влизането в сила на ЗЕЕЕ през 1999 г., или възникват с отреждането
на терена съгласно чл. 60, ал. 2 ЗЕЕЕ и заплащането на еднократно обезщетение на
собственика на имота. Ищецът отрича да е налице която и да е от двете хипотези.
Изтъква, че дори и ответното дружество да е придобило сервитутни права върху
поземления имот, то е трябвало да ги впише в имотния регистър съгласно пар. 26, ал. 3
от Преходните и заключителните разпоредби на ЗЕ. Пропускът да стори това прави
евентуалните му сервитутни права непротивопоставими на ищеца като приобретател
на поземления имот. Позовава се също така и на Наредба № 16 от 09. 06. 2004 г. за
сервитутите на енергийните обекти, ЗКИР и съдебна практика. Иска от съда да признае
за установено, че ответникът не е титуляр на сервитутно право, състоящо се в
прокарване и право на преминаване, изграждане, поддържание и ремонт на
енергийните съоръжения въздушни електропроводи ВЛ 220 kV ******* и ВЛ 220 kV
*******, находящи се в поземления имот с идентификатор ******* по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ******* г. на изпълнителния
директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с адрес на поземления
имот град С., "Адрес", трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план: ***, при съседи
поземлени имоти със следните идентификатори: *******, *******, *******, *******,
*******, ******* и *******. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че е собственик на разположените
на обща стълбова линия два електропровода, които преминават през поземления имот
на ищеца. Поддържа, че е придобил правото на собственост върху тях чрез отделяне от
******* (***) *** – при отделянето са били прехвърлени движимите и недвижими
вещи или части от тях, които са разположение на територията на Република България,
представляват елементи от и/или обслужват електропреносната мрежа (включително
такива недвижими имоти, в които се намират електрически уредби) и посредством
които *** *** е осъществявало дейността „пренос на електрическа енергия“ и/или
които са свързани с тази дейност. Ищецът излага доводи, че процесните
електропроводи свързват електрически подстанции с диспечерски наименования
******* и ******* и че електропроводът е бил въведен в експлоатация през 1973 г.
При това положение се позовава на Закона за електростопанството от 1948 г. и Закона
за електростопанството от 1 975 г., според които електроизграждането е било
приоритет и функция на държавата чрез съответното министерство, като всички
съоръжения са ставали държавна собственост. За нуждите на електрификацията са
били използвани безвъзмездно терени, сгради, мостове, тунели, пътища, електрически
съоръжения и др. за прокарване, скачване, преминаване и поддържане на въздушни и
кабелни електропроводи (чл. 10, ал. 1). Според съответния закон около
3
електропроводите за високо напрежение се създават охранителни зони, в които се
забранява засаждането на високостеблени трайни насаждения и изграждането на
постройки (чл. 11, ал. 1). По-нататък според ищеца с приемането на ЗЕЕЕ от 1999 г.
около енергийните обекти се създават сервитутни зони, като сервитутното право за
съществуващите енергийни обекти, какъвто е и разглежданият случай, е възникнало
директно по силата на закона (чл. 60, ал. 1 и ал. 2, т. 1). Само при нови енергийни
обекти за учреденото сервитутно право енерегийното предприятие заплаща на
собственика еднократно обезщетение, като същото разрешение е възприето и в чл. 64,
ал. 4, т. 1 и т. 2 от действащия ЗЕ. Подчертава, че в разглеждания случай не става
въпрос за нови обекти, а съгласно пар. 26, ал. 1 от Преходните и заключителните
разпоредби на ЗЕ възникналите по силата на ЗЕЕЕ (отм.) сервитутни права в полза на
енергийните предприятия за съществуващи енергийни обекти запазват действието си.
Прави извод, че в негова (на ответника) полза са възникнали безсрочни и безвъзмездни
сервитутни права по силата на закона, чието съдържание е очертано в чл. 64, ал. 2 ЗЕ.
Що се отнася до доводите на ищеца, че сервитутът не е бил вписан в имотния регистър
според изискването на пар. 26, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на
ЗЕ, ответникът поддържа, че това не е било сторено поради липса на функционалност в
имотния регистър да бъдат вписани сервитути, които са възникнали по силата на
закона около линейни обекти, преминаващи през имоти в различни землища. Излага
доводи и за промени в границите на поземлените имоти, през които преминават
линейните обекти, поради земеделска реституция. Освен това не била издадена
заповед по чл. 73, ал. 1 ЗКИР на министъра на правосъдието за одобряване на
въвеждане. Позовава се на пар. 15, ал. 3 във връзка с ал. 2, т. 2 и ал. 2 от Наредба №
РД-02-20-5-2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралните
карти и кадастралните регистри, според които нанасянето на зони на ограниченя в
кадастралната карта и регистри е отложено до 31. 12. 2023 г. поради липса на
функционалност в информационната система на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър. Прави извод, че предявеният иск е неоснователен.
Ищецът предявява отрицателен установителен иск с ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
чл. 124, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ищеца, че е в негова тежест да установи наличието на правен
интерес за предявяването на отрицателния установителен иск.
УКАЗВА на ответника, че е в негова тежест да установи при условията на пълно
и главно доказване, че в негова полза е възникнало по силата на закона ограничено
вещно право – сервитут – свързано с електропроводи ВЛ 220 kV ******* и ВЛ 220 kV
4
*******, изразяващ се в право на прокарване и право на преминаване, изграждане,
поддържане и ремонт, спрямо обслужващия поземлен имот с идентификатор *******,
както и точният момент на възникване на сервитутното право.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото открито съдебно заседание
да изложат становищата си във връзка с дадените указания и по доклада на делото,
както и да предприемат съответните процесуални действия, като ги
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не
направят доказателствени искания, то те няма да могат да сторят това по-късно, освен в
случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба – сигурен и надежден начин за
разрешаването на спора, при който половината внесена държавна такса ще се
възстанови на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключването на делото със
съдебна спогодба е необходимо или да се явят лично, или да изпратят упълномощен
изрично за тази цел процесуален представител, който да представи съответно
пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да пристъпят към медиация. Ако желаят медиация, то
те биха могли да се обърнат към центъра по медиация при Софийския районен съд
и/или към медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерството на
правосъдието.
УКАЗВА на страните, че могат да изберат електронен адрес, на който да им
бъдат връчвани призовките, съобщенията и съдебните книжа съгласно правилата на чл.
38, ал. 2 - 4 от Гражданския процесуален кодекс.
Определението не подлежи на обжалване.
Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.
5
Вещото лице да се призове след внасянето на целия депозит.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6