РЕШЕНИЕ№ 439
гр. Монтана, 28 октомври 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в
открито съдебно заседание на 14.10.2022 г. в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Рени Цветанова
при участието на секретаря: Димитрана Димитрова и
Прокурор: Галя Александрова, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ
ЦВЕТАНОВА, КАНД № 350 по описа за 2022, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН.
С Решение № 102 от 17.08.2021 г. по АНД № 20221620200080/2022
г. по описа на Районен съд – Лом е потвърдено Наказателно постановление № 20-0294-001791
от 16.09.2020 г. издадено от ВПД Началника РУ към ОДМВР Монтана, РУ гр. Лом, с
което на Р.М.В. *** е наложено административно наказание глоба и лишаване от
право да управлява МПС за това, че като водач на МПС - „Б*** 330 Д", с
рег.№ 98 03 ВН на дата 09 09 2020 г. около 19:55, извършва маневра завой на
дясно по ул. "Г. Д*** ", като след маневрата рязко подава газ на
автомобила, който се поднася наляво и надясно, като по този начин използва пътя
не по предназначение с което създава предпоставка за ПТП.
В законовия срок против решението е
подадена касационна жалба от административнонаказаното лице, чрез адв. А.А.. В
с.з. адв. А. се пзовава на влезли в сила съдебни решения, с които са отменени
издадени две други НП на същото лице за други две административни деяния,
извършени на същата дата и час (управлява МПС без обезопасителен колан; не
спира плавно в най-дясната част на платното за движение при подаден сигнал за
спиране от контролен орган), както и на влезли сила присъди, с които същото
това лице е оправдано по повдигнато обвинение по чл. 343б, ал. 1 от НК, за
това, че на същата дата и около същият час управлява МПС с концентрация на
алкохол в кръвта, както и по повдигнато обвинение по чл. 270 от НК, за това, че
не се е подчинил на подаден сигнал за спиране на автомобила, който управлява и продължил
движението до дома си. Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло като
неправилно, както и да бъде отменено Наказателното постановление като
неправилно. Съображенията са аналогични на изложените в жалбата.
Ответната
страна, началник РУ – Лом към ОДМВР – Монтана, чрез юрк Катя Димитрова оспорва жалбата
като счита, че оправдателните присъди нямат отношение към настоящия предмет на
делото, тъй като касаят различни нарушения.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното решение правилно и законосъобразно. Не са
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Извършеното
нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин. Правилно е ангажирана
административно наказателната отговорност на наказаното лице. Решението на
районния съд е обосновано и мотивирано. Предлага решението да бъде
потвърдено.
Жалбата е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият
касационен състав при Административен съд – Монтана, след като обсъди
наведените в жалбата основания и при извършената служебна проверка на
обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното:
Въззивният съд е приел, че в случая
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение на чл.104б, т. 2 от ЗДвП, съгласно която норма на водачите на МПС е
забранено да използват пътищата отворени за обществено ползване за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а за
нарушаване на тази забрана е предвидено кумулативно налагане на административни
наказания - „глоба" в размер на 3000лв. и „лишаване от право да се
управлява МПС" за срок от 12 месеца. Според санкционния акт нарушението се
изразява в извършване на маневра завой на дясно, като след това водача рязко
подава газ на автомобила, който се поднася наляво след това надясно. С оглед
събраните по делото доказателства вмененото на жалбоподателя нарушение се явява
доказано по безспорен и категоричен начин. От свидетелските показания се
установява съзнателно извършване на рисковани маневри, чрез превъртане
оборотите на задните задвижващи колела на автомобила, след навлизане в
кръстовището и осъществяване на десен завой, при който е бил загубен контрол
над автомобила - загуба на сцепление на задните гуми с асфалта и задната част
на автомобила, вследствие на което автомобила се е поднесъл наляво след това
надясно, а впоследствие движението е било стабилизирано. Посочените действия,
сочат на осъществяване на т.нар. „дрифт", който няма легална дефиниция в
закона, но описаните и установени факти представляват такива, с които пътят не
се използва за основаното му предназначение - превоз на хора и товари, създават
опасност за движението и следва да бъдат извършвани само на определените за
това места. Изводът за съзнателно опасно шофиране - превъртане на задните
задвижващи колела чрез рязко подаване на газ и повишаване оборотите на
двигателя, а не за случайно поднасяне на автомобила при навлизане в завоя
поради несъобразена скорост, съдът прави въз основа на установеното от
свидетелските показания, което сочи на съзнателно, преднамерено извършване на
рискови маневри. Актът и Наказателното постановление, са съставени в
съответната форма и съдържат необходимите по ЗАНН реквизити. АУАН е съставен в
присъствието на нарушителя, като на лицето е осигурена възможност да се
запознае със съдържанието му, както и да направи възражения по него. Както в
АУАН, така и в НП е налице подробно и ясно описание на коментираното нарушение
и фактическите обстоятелства на неговото извършване, поради което липсва
неяснота относно вмененото на жалбоподателят противоправно деяние, съответно
няма нарушение на правото му да организира и осъществява защитата си в пълен
обем. Правилно за посочената нарушена материалноправна разпоредба на чл. 104б,
т. 2 ЗДвП е приложена санкционната норма на чл.175а, ал.1, пр. З от ЗДвП,
съгласно която се наказва с „Лишаване от право да управлява моторно превозно
средство" за срок 12 месеца и „Глоба" в размер на 3000 лв. водач,
който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.” Наложените
наказания са справедливи и съответстват на тежестта на нарушението, тъй като те
са определени от законодателя във фиксиран размер, под който размер нито
административнонаказващият орган, нито съдът могат да определят наказания. По
отношение на влязлата в сила присъда и представеното Решение № 39 от
16.12.2021г. по ВНОХД № 181/21г. по описа на МОС приема, че В. е признат за
невинен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, а именно, че на
09.09.2020г. около 20 ч. в с. Расово, по ул. Г. Д*** " е управлява МПС -
лек автомобил марка „Б*** модел ЗЗОД", с рег.№ М 98 03 ВН, с концентрация
на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда - 1,30 промила, установено по надлежния
ред с техническо средства „Алкотест 7510". Присъдата не е обжалвана и е
влязла в сила, както и че В. е признат за виновен в извършване на престъпление
по чл. 270, ал. 1 от НК, като в тази и част присъдата на ЛРС е отменена, поради
липса на мотиви, и върната за ново разглеждане от друг състав на ЛРС. Влязлата
в сила оправдателна присъда в случая се отнася за обстоятелството, че не е
установено управление на МПС след употреба на алкохол на посочените дата и
място, а не за изначална липса на управление на МПС от жалбоподателят. В
настоящето производство не са ангажирани писмени или гласни доказателства от страна
на жалбоподателят, че не е управлявал процесното МПС на посочените в АУАН и НП
дата, час и място.
Предмет на касационна проверка е въззивното решение и
съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от съда съществени
процесуални нарушения.
Настоящата инстанция счита, че първоинстанционният съд не
е допуснал съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяна на
постановеното решение. Правилно е приложен и материалният закон, като е
съобразил доказателствата по делото, както поотделно, така и в тяхната съвкупност.
Съдебният състав изцяло споделя мотивите на въззивния съд, без да счита за
необходимо да ги преповтаря, като намира, че същите изцяло кореспондират със
събраните по делото доказателства, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК ги
възприема изцяло като мотиви към настоящето решение.
По отношение на представените в
настоящото касационно производство доказателства, следва да се има предвид, че
същите са за други деяния, различни от настоящото. В тежест на административнонаказаното
лице е да установи с допустимите по закон доказателствени средства, че не е
управлявало МПС, като в случая доказателства в тази насока, нито са събирани,
нито са искани да бъдат събирани пред съответната въззивна инстанция,
последната инстанция по съществото на разглеждания спор. Същевременно и в
подкрепа на описаната в НП фактическа обстановка е изричното посочване от административнонаказаното
лице в съставения АУАН, че няма възражения по отразените в него констатации.
В случая настоящият касационен
състав установява постановени оправдателни присъди и съдебни решения по деяния,
които са различни от настоящото. В тази връзка мотивите към тези съдебни
решения, респ. присъди не се ползват със силата на пресъдено нещо и не могат да
бъдат ценени като надлежни доказателства по делото, респ. да обосновават
определен правен извод. В едно съдебно производство всяка страна има равни
процесуални права и средства за защита, като неупражняването им в съответния
обем, води след себе си съответните правни последици. Както правилно приема
въззивният съд, в развилото се пред него производство не са ангажирани каквито
и да било писмени или гласни доказателства от страна на жалбоподателя, които да
опровергават твърденията му, че не той е управлявал процесното МПС на
посочените в АУАН и НП дата, час и място. В тази връзка видно от показанията на
разпитания свидетел Ц*** Ц*** , същият заявява, че при изравняване с
управлявания от административнонаказаното лице - Р.В. автомобил, е видял, че
именно той е негов водач и познава това лице от работата му като полицейски
инспектор.
При служебна проверка на решението
съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира решението за допустимо, валидно и
в съответствие с материалния закон.
По тези съображения жалбата следва
да се отхвърли, а оспореното решение като правилно да бъде оставено в
сила.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2
във вр. чл. 218 от АПК Административен съд – Монтана.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА като правилно Решение № 102 от 17.08.2021 г. по АНД № 20221620200080/2022 г.
по описа на Районен съд – Лом.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: