Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………../07.07.2021 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на седми април през 2021 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия ИВАН КИРИМОВ
секретар Цветелина
Добрева като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА в.гр.д номер 12080 по описа за 2019 година, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 99453 от 22.04.2019 г., постановено по гр.д. № 60308/2014 г. на СРС, 43 състав,
е признава за установено по
предявения от М.А.И. срещу
„Ю.Б.“ АД /с предходно наименование „Юробанк И Еф Джи България“ АД/ и „Д.-**“ ООД, отрицателен установителен
иск е правно основание чл.124, ал.1, предл.З ГПК несъществуването на ипотечно право в полза на „Ю.Б.“
АД по договорна ипотека, обективирана
в нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека № 182, том II, рег.№ 4147, дело
№ 360/2008 г. по описа на А.А., нотариус е район на
действие Районен съд -гр.Русе по отношение на недвижим имот:
апартамент № 9, със застроена площ
от 70,51 кв.м., находящ се
на IV етаж, във вх.Д на жилищен блок № 403 в гр.Русе, община Русе, област Русе, жилищен
комплекс „Чародейка Г-Север“, заедно с избено помещение № 9, със
застроена площ от 3,65 кв.м.,
заедно с 1,375 % идеални части
от общите части на сградата
и от отстъпеното право на строеж
върху мястото, цялото с площ от 79,84 кв.м. - по нотариален акт, а по
схема издадена от СГКК-Русе
по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Русе, одобрени със Заповед
№ РД 18-91/15-12.2007 г. на ИД на АГКК представляващ:САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 63427.6.84.5.9, с адрес: гр.Русе,
ул.“*****, е предназначение-жилище, апартамент, на 1 /едно/
ниво, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж -63427.6.84.5.10, под обекта - 63427.6.84.5.6, над обекта
- 63427.6.84.5.12, находящ се в сграда
№ 5, в поземлен имот е
идентификатор № 63427.6.84, поради недействителност на ипотеката, учредена от лице без представителна
власт. Осъдени са ответниците
да заплатят на ищеца на осн.чл.78, ал.1 ГПК 3027,22 лева разноски по производството.
Решението е постановено при
участието на трето лице В.Ц.П., помагач на страната на ответника „Ю.Б.“ АД.
Решението е обжалвано само от
ответника „Ю.Б.“ АД чрез пълномощник юрк.Б.К., с
искане за отмяната му и отхвърляне на иска. Излагат се доводи за недопустимост
на решението и за неправилност поради нарушения на съдопроизводствените
правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд
изводи, както и нарушение на материалния закон. Възразява, че искът е
недопустим поради наличие на други правни възможности за ищцата да защити
правния си интерес, като предевяви конститутивен иск, съгласно чл.32, ал.1 от ЗЗД за унищожаемост на договора за ипотека, сключен от пълномощник
без представителна власт, доколкото такъв договор не е нищожен, а унищожаем, правото да се иска обявяване на една сделка за унищожаема е срочно, след което сделката става
действителна, въпреки наличето на съответния порок. Излагат
се оплаквания за процесуални нарушения по допускане на доказателства, поискани
от този ответник- въззивник / Банката нататък в
решението/, по преценка на събраните по делото доказателства, вкл. и
безкритичното възприемане на заключението на съдебно-почерковите
експертизи които са работели не по оригинала на пълномощното, а по негово копие,
и така направил необоснован извод за липсата на упълномощаване с пълномощното
от 01.10.2007 г., за необсъждане от съда на други събрани по
делото доказателства, от които се установява, че сделката е извършена от лице с представителна
власт, било е налице съгласие за сключване на въпросния договор и ипотеката е
напълно действителна – а именно на неоспорено от самата ищца пълномощно с
рег.№12608/03.10.2007 г. съдържащо възможност за сключване на всякакви договори от
името на ищцата, което по смисъла на ТР№ 5/2014 от 12.12.2016 г.на ОСГТК на ВКС
е валидно за извършване на разпореждането по договора за ипотека, също
необсъждане и на представените декларации от ищцата по чл. 265 от ДОПК и по чл.
25 от ЗННД при изповядване на процесната ипотека,
навеждащи на извода, че ищцата е знаела за учредената ипотека и е дала
съгласието си за нея предварително чрез подписване на посочените декларации и
представянето им по нотариалното дело. Претендира и разноски по списък по чл.80
от ГПК.
Въззиваемата
страна – ищец М.А.И. чрез пълномощник адв.Р.Б., оспорва жалбата с писмен отговор като счита оплакванията
по нея за неоснователни. Възразява, че ищцата има интерес от отрицателния установителен иск, за да отрече правото на ответника по
ипотеката и за да запази в пълен обем правото си на собственост върху
ипотекирания имот, и не е длъжна да предявява друг по вид иск, като и не е потвърдила
действията съгласно правната възможност на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, позовала се е
на недействителността на сключения договор за ипотека поради липсата на
учредена представителна власт. Възразява, че изводът на първоинстанционния
съд за липсата на надлежно учредена представителна власт е направен въз основа
на анализ на всички събрани в хода на производството по делото доказателства, вкл.
и такива за липсата на вписване в регистъра на нотариус К.П.-Г.на оспореното пълномощно
с peг. № 12458/01.10.2007 година, а сочените от
ответника декларации по чл. 265 от ДОПК
и чл. 25 от ЗННД не били събрани като доказателство по делото. По отношение на
второто пълномощно- това от 03.10.2007 г. възразява същото да е използвано при
учредяване на договорната ипотека и не санира
недействителността на извършените действия, а и Банката не можело да черпи
права от неполагане на дължимата грижа като търговец да провери редовността и
валидността на представения при учредяване на ипотеката документи. Оспорва и да
са допуснати другите сочени нарушения по доказателствата. Моли решението да се
потвърди, не прави искане за разноски.
Другият ответник „Д.-**“ ООд и третото лице помагач В.Ц.П. не са взели становище по
жалбата.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
За ищцата е налице интерес от предявения отрицателен установителен
иск за отричане ипотечното право на
Банката- ответник, независимо от възможността същата да предяви и друг по вид
иск за установяване нищожност или друг порок на договора за ипотека. В тази
насока е налице решение № 64 от 16.04.2015 г. по гр. д. № 6300/2014 г., Г. К.,
І г. о. на ВКС, според което „…Следователно съществуването, или
несъществуването на ипотечното право може да бъде установявано при наличието на
правен интерес чрез предявяване на установителен иск
- чл. 124, ал. 1 ГПК …. При няколко алтернативни основания, ищецът сам решава
на кое основание да предяви иска си, като непредявените от него основания не се
преклудират“. Според същото решение на ВКС по такъв установителен иск се преклудират
само такива основания за недействителност на ипотеката, които са били заявявани
по рано-и по които има сила на присъдено нещо със съдебно решение. В настоящия
случай не се твърди ищцата да е предявила иск реди настоящия спор, с който да
оспорва валидността на договора за ипотека поради липса на представителна власт
спрямо учредителя на ипотеката, при което искът се явява допустим, респ. и
постановеното решение. Искът е насочен срещу другите страни по договора- Банката-кредитодател и длъжника, като ищцата не е трета
страна по този договор.
При произнасянето си по правилността на решението в останалите
обжалвани части, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните
указания, дадени с т.
1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните своевременно с въззивната
жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за
установени на относими към спора факти и приложимите материално правните норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
При преценка правилността на първоинстанционното съдебно решение, въззивният съд намира следното:
Ищцата М.А.И. твърди, че е
собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Русе,
ж.к.“Чародейка Г-север“, ******, с идентификатор № 63427.6.84.5.9, с площ от
70.51 кв.м., заедно с избено помещение № 9, с площ от 3,65 кв.м. и 1.375% ид.ч. от общите части на сградата и отстъпеното право на
строеж. Твърди, че на 24.04.2014 г. била посетена от ЧСИ Ц.Г., от която
разбрала, че спрямо описания по-горе апартамент са предприети принудителни
действия по изп.д.№ 121/2014 г. по описа на ЧСИ Ц.Г..
Ищцата установила, че на 08.05.2008 г. върху собствения й недвижим имот била
учредена договорна ипотека, обективирана в нотариален
акт № 122, том V, дело № 3749/2008 г., в който било вписано, че е
представлявана от пълномощник В.Ц.П., който е нейн
племенник и се легитимирал с пълномощно с нотариална заверка на подписа рег.№
12458/01.10.2007 г. на помощник-нотариус Ц.С.при нотариус А.П., per. № 216 на НК. Твърди, че е издавала пълномощно на В.П.,
но то не включва представителна власт да бъде обременен с тежест имота и е под
друг номер и от 03.10.2007 г. Твърди, че
процесното пълномощно не е подписвано от нея, не е
вписано в нотариалните книги на нотариус А.П., поради което липсвала валидна упълномощителна сделка, поради което твърди, че договорната
ипотека от 08.05.2008 г., с която е обезпечен дълга на кредитополучателя „Д.-**“
ООД е без валидно изразена от нея воля, и поради това не съществува ипотечно
право в полза на „Юробанк И Еф Джи България“ АД върху
собствения й недвижим имот. Моли съда да установи несъществуването на процесното ипотечно право по учредената договорна ипотека,
поради липса на съгласие от нейна страна поради липса на учредена
представителна власт/ според уточнение на исковата молба от 30.12.2014 г.
Ответникът „Юробанк
И Еф Джи България“ АД /понастоящем „Ю.Б.“ АД/ оспорва иска в срока по чл.131 ГПК като недопустимост, а по същество и като неоснователен. Възразява, че
ищцата е могла да се защити с друг иск, а не с предявения установителен
такъв. Възразява да са налице основанията по чл.170 ЗЗД за нищожност на
ипотеката, тъй като договорът, сключен от пълномощник без представителна власт,
по начало не е нищожен, възразява материалната доказателствена
сила на нотариалната заверка на процесното пълномощно
да е оборена, и че ищцата е знаела за учредяването на ипотеката и то е станало
е нейно съгласие, тъй като представените преди сключване на договора за кредит
документи няма как да са набавени без нейното знание и съгласие. Сочи се още,
че при учредяване на ипотеката са представени декларации по чл.265 ДОПК и чл.25 ЗННД, които не са оспорени от ищцата, което е аргумент, че е знаела за
ипотеката и е дала съгласието си за учредяването й. По изложените в отговора
доводи и съображения се иска отхвърляне на иска.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК
ответникът „Д.-**“ ООД не е подал отговор и не е изразил становище.Третото
лице-помагач В.Ц.П., конституиран на страната на ответника „Ю.Б.“ АД, не е
изразил становище.
За да уважи предявения иск, първоинстанционният съд е изложил фактически и правни
изводи, че при учредяване в полза на банката ипотека върху недвижимия имот,
собственост на ищцата, пълномощникът В.Ц.П. е действал без надлежно учредена
представителна власт, съответно договорът е недействителен в тази му част, поради
което и не съществува ипотечното право в полза на Банката. Прието е за неоснователно възражението на
ответника за знание на ищцата за сделката доколкото е обсъдил
представеното друго неоспорено пълномощно
с нотариална заверка на подписа с рег.№ 12608/03.10.2007 г. по описа на
нотариус А.П., с район на действие PC - Русе, че ищцата е упълномощила третото
лице-помагач В.Ц.П. да я представлява пред съответните държавни и общински
органи, и частно-правни субекти, като възможност упълномощеното лице да се е
снабдил с необходимите документи въз основа на предоставената му с това
пълномощно представителна власт.
Въззивният съд споделя част от тези мотиви-
тези, отнасящите се до притежаваното от ищца а право на собственост върху
описания имот, за сключването на сделката за учредена договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № 122, том V, дело №
3749/2008 г., за липсата на валидно
упълномощаване на третото лице-помагач В.Ц.П. от ищцата с оспореното пълномощно
рег.№ 12458/01.10.2007 г. на помощник-нотариус Ц.С.при нотариус А.П., per. № 216 на НК, и препраща към мотивите в тези части
съгласно чл.272 от ГПК без да е нужно да ги повтаря подробно.
Основателно е оплакването по въззивната жалба, че СРС не е обсъдил всички възражения на
ответника, което води до необоснованост на решението, както въззивният
съд е длъжен да се произнесе по тях.
Не е спорно по делото, че пълномощно
с нотариална заверка на подписа с рег.№ 12608/03.10.2007 г. по описа на
нотариус А.П., с район на действие PC - Русе, че ищцата е упълномощила третото
лице-помагач В.Ц.П. да я представлява пред посочени в същото органи и лица са
описани действия, както и с правото „Да сключва, променя/изменя, прекратява
всякакви договори от мое име с лица и
при условия каквито прецени, да подписва споразумения и спогодби/съдебни и
извънсъдебни/, както и да прекратява такива“.
Това съдържание на пълномощното от 03.10.2007 г. изразява ясно волята на ищцата като упълномощител за овластяване на пълномощника да извършва
разпореждане от нейно име, без да е необходимо в пълномощното да са посочени
вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, техни
елементи - определено имущество, цена и пр., нито лице, в полза на което да се
извърши разпореждане. Така това пълномощно от 03.10.2007 г. е достатъчно за
валидността както на самата упълномощителна сделка,
така и за валидността на извършените от пълномощника разпоредителни сделки или
действия след 03.10.2007 г. по смисъла
на разрешението, дадено в т. 1 от ТР № 5 от 12.12.2016 г. по тълк.д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл се сочи напр. с решение № 14 от
19.03.2018 г. по т. д. № 1249/2017 г., Т. К., І т. о. на ВКС, че „…в общата
уредба на упълномощаването - чл. 36-43 ЗЗД и принципа на свободата на
договаряне, единственото общо правило, което може да бъде изведено по
тълкувателен път е, че за да е налице упълномощаване с последиците по чл. 36,
ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя,
необходимо и достатъчно е в пълномощното ясно и еднозначно, общо, да е изразена
волята на упълномощителя за извършване на
разпоредителни правни сделки или действия от негово име, чрез пълномощника,
като последният също следва да е ясно и еднозначно посочен в пълномощното. Само
когато правната норма установява определени изисквания относно необходимото
съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тези изисквания.
По пътя на тълкуването на закона не биха могли да се поставят други изисквания
към съдържанието на пълномощното за извършване на разпоредителни сделки и
действия, тъй като такова тълкуване е без нормативна опора.“. Ето защо по
силата на това пълномощно то 03.10.2007 г. което е валидно, неоспорено и в
изискуемата по чл.37 от ЗЗД форма за действителност- с
нотариална заверка на подписа на упълномощителя,
упълномощеното лице В.Ц.П. е разполагал с представителна власт да извършва
разпореждания от името и за сметка на упълномощителя-
ищцата М.И., вкл. и за учредяване на ипотека върху собствения на ищцата
недвижим имот, поради което не е налице сочения порок на сделката по учредяване
на договорната ипотека –липса на съгласие на собственика на ипотекирания имот.
Този извод не се променя от факта, че в нотариалното производство упълномощителят се е легитимирал с друго пълномощно- това
от 01.10.2007 г. за което се установи да не е подписано от ищцата, доколкото от
правно значение е дали към датата на тази сделка- 08.05.2008 г. упълномощителят
разполага с валидно учредена представителна власт за разпореждането в
изискуемата форма, а това е така, макар и въз основа на пълномощно, което не е
посочено в нотариалния акт за учредяване на ипотеката. Формално от гледна точка
на нотариалното производство, е бил представен изискуемия документ-пълномощно с
нотариална заверка на подписа, поради което самото нотариално производство не
страда от порок, а по вече изложените мотиви от въззивния
съд по-горе, упълномощителят е разполагал с
представителна власт, макар и по друго пълномощно от 03.10.2007 г. поради което
е валидно учредено и ипотечното право в полза на Банката. Въззивният
съд намира за неоснователни другите доводи на ответника-въззивник
за знание на ищцата за пълномощното от 01.10.2007 г. и за потвръждаване
на същото с конклудентни действия, доколкото за
потвърждаване на действия без представителна власт за сделка с предмет недвижим
имот самото потвърждаване следва да е във формата по чл.37 от ЗЗД- писмено с
нотариална заверка на подписа.
Предявеният иск следователно е
неоснователен и подлежи на отхвърляне по отношение на двамата ответници, които са и задължителни другари поради което
решението за установяване несъществуване на ипотечното право поради нищожност
на сделката следва да бъде еднакво за всички страни по договора /в този смисъл определение
№ 58 от 28.03.2017 г. по ч. гр. д. № 1026/2017 г., Г. К., І г. о. на ВКС/.
При този изход на
спора следва да се определят отново и разноските по делото, като се отмени
решението в частта, в която ответниците са осъдени да
платят на ищцата разноски. Ищцата поради отхвърляне на иска, няма право на
разноски за първата инстанция, за въззивната
инстанция не иска разноски.
На основание чл.78,
ал.3 от ГПК на ответника „Ю.Б.“ АД ищцата следва да заплати разноски по списъка
по чл.80 от ГПК за първата инстанция 320 лв./ 300 лв. за защита от юрисконсулт
и 20 лв. за съдебни удостоверения/ и за въззивната
инстанция 642,11 лв./ 342,11 лв. за държавна такса и 300 лв. за защита от юристконсулт/ като съобрази събирането на нови
доказателства от въззивния съд и проведените две
открити съдебни заседания, при което възнаграждението за юрисконкулт
се определя в максималния размер по чл.25 от Наредбата за правна помощ, вр. чл.78, ал.8 от ГПК.
Цената на иска се определя по правилото на чл.69, ал.1,
т.4 от ГПК- данъчната оценка на имота/ така определение № 379 от 24.07.2017 г. по ч. т. д. №
1470/2017 г., Т. К., І т. о. на ВКС/. Цената е 17 122,20 лв.-данъчната
оценка на недвижимия имот предмет на ипотеката, т.е. под 20 000лв., делото
е търговско по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК доколкото ипотеката
обезпечава вземане по абсолютна търговска сделка /договор за банков кредит/, и
постановеното въззивно решение не подлежи на
касационно обжалване на осн. 280, ал. 3, т. 1 ГПК / в
този смисъл напр. определение № 1326 от
15.04.2019 г. по в. ч. гр. д. № 1732/2019 г. на Апелативен съд – София, определение
№ 413 от 12.07.2018 г. по ч. т. д. № 1439/2018 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, определение
№ 463 от 05.07.2019 г. по ч. т. д. № 1496/2019 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС/.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло
решение
№ 99453 от 22.04.2019 г., постановено по
гр.д. № 60308/2014 г. на СРС, 43 състав, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.А.И. ЕГН ********** ***-чрез адв.Р.Б., срещу „Ю.Б.“ АД/с предходно наименование „Юробанк И Еф Джи България“ АД/, ЕИК ******, със седалищеи адрес на управление:*** и „Д.-**“ООД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление:***, отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване несъществуването на
ипотечно право в полза на „Ю.Б.“ АД по договорна ипотека, обективирана
в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 182, том II, рег.№ 4147,
дело № 360/2008 г. по описа на А.А., нотариус с район
на действие Районен съд -гр.Русе по отношение на недвижим имот: апартамент № 9,
със застроена площ от 70,51 кв.м., находящ се на IV
етаж, във вх.Д на жилищен блок № 403 в гр.Русе, община Русе, област Русе,
жилищен комплекс „Чародейка Г-Север“, заедно с избено помещение № 9, със застроена
площ от 3,65 кв.м., заедно с 1,375 % идеални части от общите части на сградата
и от отстъпеното право на строеж върху мястото, цялото с площ от 79,84 кв.м. -
по нотариален акт, а по схема издадена от СГКК-Русе по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Русе, одобрени със Заповед № РД 18-91/15-12.2007
г. на ИД на АГКК представляващ:САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
63427.6.84.5.9, с адрес: гр.Русе, ул.“*****, е предназначение-жилище, апартамент,
на 1 /едно/ ниво, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж
-63427.6.84.5.10, под обекта - 63427.6.84.5.6, над обекта - 63427.6.84.5.12, находящ се в сграда № 5, в поземлен имот с идентификатор №
63427.6.84, поради недействителност на ипотеката, учредена от лице без
представителна власт.
ОСЪЖДА М.А.И.
ЕГН ********** ***-чрез адв.Р.Б., да заплати на „Ю.Б.“ АД *** на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК
сумата 320 лв. разноски за първата инстанция и сумата 642,11 лв. разноски за въззивната
инстанция.
Решението е постановено при
участието на трето лице В.Ц.П., помагач
на страната на ответника „Ю.Б.“ АД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.