РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Пловдив, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Росица Т. Кюртова
при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева
като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело №
20225300900300 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с кумулативно съединени установителни искове, предявени по реда на
чл.422 ГПК, с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД.
Ищецът “ДИЛА”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Гълъбово,
обл.Стара Загора, ул.“Д-р Петър Берон“ №6, представлявано от Л.Г.Д., чрез пълномощник
адв.П. К., твърди, че през 2011 г. се е намирал в търговски отношения с ЕТ„И. Х. -
ФЕЛИЧИЯ“, ЕИК *********, по повод продажба и транспорт на въглища. Между страните е
бил сключен неформален договор за продажба на въглища, по който са извършени две
доставки и издадени фактури, както следва: ф-ра №**********/05.02.2011 г. за сумата 14
959,60 лв. и ф-ра №**********/28.02.2011 г. за сумата 16 799,40 лв. След извършване на
доставките посоченият ЕТ е поискал да плати цената по-късно, като страните са се съгласили
това да стане в неопределен срок. Купувачът не е заплатил цената по посочените фактури,
нито посочил срок за това, поради което на 15.03.2017 г. са били сключени две споразумения
между ищеца от една страна и ответницата И. К. (тогава с фамилия Х.-Т.), съответно
споразумение №003/15.03.2017 г. и споразумение №006/15.03.2017 г., с които ответницата
признала задълженията си по горепосочените фактури (всяко споразумение касае вземането
по всяка отделна фактура), като е уговорен срок за плащане - до 30.12.2017 г. Със
споразуменията страните са уговорили задълженията да бъдат платени от ответницата като
физическо лице, тъй като към датата на сключването им едноличният търговец е
1
преустановил търговската си дейност. В уговорения със споразумението срок не постъпило
плащане, поради което ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и с
изпълнителен лист срещу ответника за общата сума 31 759 лв., ведно със законна лихва от
датата на заявлението. Въз основа на изпълнителния лист било образувано
изп.производство, прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, а след това било
образувано нова изп.дело №1014/2021 г. на ЧСИ Деница Станчева, което понастоящем е
висящо. Ищецът получил съобщение от РС Пловдив по ч.гр.д.№4518/2019 г. за това, че е
постъпило възражение от длъжника против заповедта за изпълнение, като на същия е било
указано правото да заяви вземането си по реда на чл.422 ГПК. Въз основа на изложените
твърдения, в исковата молба е формулирано искане да бъде установено в отношенията
между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата 31 759 лв., от които 14 959,60 лв. се
дължат по ф-ра №**********/05.02.2011 г. и споразумение №003/15.03.2017 г., а 16 799,40
лв. се дължат по ф-ра №**********/28.02.2011 г. и споразумение №006/15.03.2017 г., ведно
със законна лихва от 15.02.2019 г. до окончателното плащане. Претендират се съдебни и
деловодни разноски, в т.ч. разноските за заповедното производство и разноските за двете
изпълнителни производства, цитирани в исковата молба.
С определение от 19.04.2023 г. към настоящото дело е присъединено за общо
разглеждане т.д.№302/2022 г. по описа на ОС Пловдив между същите страни. В исковата
молба по това дело са изложени сходни твърдения за съществувалите между страните
търговски отношения по повод продажба на и транспорт на въглища. В тази искова молба
ищецът се позовава на други фактури, както следва: ф-ра №**********/15.01.2011 г. на
стойност 9 012 лв.; ф-ра №**********/20.01.2011 г. на стойност 14 429,20 лв.; ф-ра
№**********/25.01.2011 г. на стойност 6 120 лв.; и ф-ра №**********/13.02.2011 г. на
стойност 5 700 лв. Твърди, че на 15.03.2017 г. са били сключени още четири споразумения
между ищеца от една страна и ответницата И. К. (тогава с фамилия Х.-Т.), с които
ответницата е признала задълженията си по горепосочените фактури (всяко споразумение
касае вземането по всяка отделна фактура), като е уговорен срок за плащане - до 30.12.2017
г. В уговорения срок не е постъпило плащане, поради което ищецът се е снабдил със заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК и с изпълнителен лист срещу ответника за общата сума 35
261,20 лв., ведно със законна лихва от датата на заявлението до окончателното плащане,
издадени по ч.гр.д.№5436/2019 г. на РС Пловдив. Постъпило е възражение от длъжника в
заповедното производство, поради което е формулирано искане да бъде установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата 35 261,20 лв.,
разпределена по фактури и споразумения в исковата молба, ведно със законна лихва от
05.04.2019 г. до окончателното плащане. Претендират се съдебни и деловодни разноски, в
т.ч. разноските за заповедното производство и разноските за производството по изп.д.
№989/2021 г. по описа на ЧСИ Деница Станчева.
Ответникът И. Б. К., ЕГН ********** от ********** оспорва исковете. Признава
подписването от нейна страна на посочените от ищеца споразумения, както и че не е
извършвала плащания по същите споразумения. Възразява, че споразуменията са
2
недействителни - унищожаеми, поради измама - тъй като ищецът я е въвел в заблуждение
относно естеството, съдържанието и последиците на споразуменията; евентуално - тъй като
ответницата не е могла да разбира и ръководи постъпките си, като в тази връзка се изтъква,
че ответницата е диагностицирана с *****, като е приемала сериозно влияещи на волята и
съзнанието й медикаменти; евентуално - поради грешка относно предмета на
споразумението, тъй като ответницата е имала съзнанието, че сключва договор за заем, като
в тази връзка оспорва да е получавала заемни средства от ищеца и за нея да е възникнало
задължението да върне такива. Ако се приеме, че споразуменията са действителни,
ответницата възразява да са възникнали вземанията, за които споразуменията са сключени,
като оспорва от страна на ищеца да са извършени доставките, за които са издадени
процесните две фактури. Изтъква, че фактурите не са подписани от ответницата. Оспорва
фактурите да са й били предадени за осчетоводяване. На следващо място възразява, че ако
вземанията са възникнали, то те са погасени по давност още преди подписване на
споразуменията. В тази връзка поддържа, че се касае за периодични доставки, поради което
давността е 3-годишна, евентуално 5-годишна, но и в двата случая, считано от 2011 г., когато
са издадени процесните фактури, до датата на двете споразумения погасителната давност е
изтекла. Оспорва със споразуменията вземанията да са били признати от нея, като в тази
връзка изтъква, че липсва конкретика относно съществените елементи на същите вземания,
те не са в достатъчна степен индивидуализирани, че да се приемат за признати. Изтъква, че
признанието следва да покрива всички елементи на вземането (в това число основанието и
задължения субект), не само неговия размер. Възразява със споразуменията да е направен
отказ от изтекла давност, тъй като няма такъв изричен текст, а признанието на вземането не
съставлява изрично изявление за отказ от изтекла давност. Евентуално се поддържа, че със
споразуменията е направен отказ от правото да се ползва института на давността в
евентуален съдебен процес за вземанията, но такъв отказ е нищожен, тъй като отказът от
бъдещи права е нищожен. Прави се и евентуално възражение, че всички задължения на
ЕТ“ФЕЛИЧИЯ - И. Х.“ към ищцовото дружество са погасени или чрез плащане, или чрез
даване на имот вместо плащане. По изложените съображения ответната страна формулира
искане за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.
В допълнителната искова молба се оспорват възраженията в отговора. Поддържа се, че с
процесните споразумения са признати задължения по фактурите за продажба с транспорт на
въглища и брикети. Възразява се по това вземанията да са погасени по давност, като се
изтъква, че давностният срок не тече от датата на издаване на фактурите, тъй като в тях не е
посочен падеж. Уточнява се, че фактурите са издадени преди въвеждането на чл.303а ТЗ,
поради което разпоредбите му са неприложими. Поддържа се, че за първи път срок за
изпълнение е уговорен между страните със споразуменията от 15.03.2017 г. Поддържа се, че
давността е започнала да тече, считано от тази дата, като е прекъсната с предприетите от
дружеството действия по изпълнение. Поддържа се и, че давността е прекъсната с
признанието на дълга с процесните споразумения на основание чл.116, б.а) ЗЗД. Ищецът
счита, че признатите задължения са в достатъчна степен индивидуализирани в
споразуменията, като твърди и, че са извършени доставки по процесните фактури, както и,
3
че последните са счетоводно отразени при ищеца и ЕТ „И. Х.-Феличия“. Посочва се, че
едноличният търговец не представлява отделен правен субект от физическото лице, което
отговаря и за задълженията на ЕТ, и поради това възраженията за неяснота на произхода на
признатите задължения се считат за неоснователни. Възразява се споразуменията да са
недействителни на сочените от ответника основания, като се развиват подробни
съображения и правни доводи в тази насока. Отрича се да е налице грешка или измама,
както и към датата на сключване на споразуменията ответницата да не е могла да разбира
свойството и значението на своите действия. Дори последната да е страдала от твърдяното
заболяване, то не я е лишило от способността да ръководи постъпките си, за което
свидетелства и нотариалното удостоверяване на подписа й.
В отговора на допълнителната искова молба се поддържат възраженията и доводите в
първоначалния отговор. Посочва се, че давността е започнала да тече от деня на издаване на
фактурите, тъй като в тях е посочена дата на данъчно събитие. Развиват се подробни
съображения защо е налице хипотеза по чл.31 ЗЗД във връзка с възраженията на ищеца в
допълнителната искова молба.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложените ч.гр.д.№4518/2019 г. и ч.гр.д.№5436/2019 г. по описа на РС
Пловдив, в полза на ищеца са издадени заповеди за изпълнение по чл.417 ГПК за исковите
суми срещу ответника. В срока по чл.414 ГПК ответницата е възразила срещу всяка заповед
(възраженията са подадени от нейната майка въз основа на упълномощаване - чл.32, т.2
ГПК). В предоставения на ищеца от съда 1-месечен срок за това са подадени настоящите
искови молби.
Няма спор, че между страните са съществували търговски отношения по продажба на
стоки, по които ищецът е продавач, а ответницата в качеството й на едноличен търговец -
купувач.
Установява се след справка в търговския регистър, че ответницата е регистрирана като
едноличен търговец през 1997 г., а на 13.01.2009 г. търговецът е пререгистриран в регистъра,
воден от Агенция по вписванията. Последният обявен в регистъра годишен финансов отчет
на търговеца е за 2009 г.
Установява се, че ищецът е издател на следните фактури с предмет - продажба на
въглища и брикети с включен транспорт, и получател ЕТ „Феличия - И. Х.“ (Вписаното в
търговския регистър фирмено наименование е „И. Х. - ФЕЛИЧИЯ“), ЕИК *********,
гр.Пазарджик: ф-ра №**********/15.01.2011 г. на стойност 9 012 лв.; ф-ра
№**********/20.01.2011 г. на стойност 14 429,20 лв.; ф-ра №**********/25.01.2011 г. на
стойност 6 120 лв.; ф-ра №**********/05.02.2011 г. на стойност 14 959,60 лв.; ф-ра
№**********/13.02.2011 г. на стойност 5 700 лв.; и ф-ра №**********/28.02.2011 г. на
стойност 16 799,40 лв. Върху всяка от фактурите е посочена дата на плащане, съвпадаща с
деня на нейното издаване.
4
От приложените към заявленията за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК
оригинални документи се установява, че, във връзка със задълженията, произтичащи от
горните договори за продажба, на 15.03.2017 г. между ищеца от една страна и ответницата
(по това време с фамилия Х.-Т.) от друга са сключени шест на брой споразумения с
нотариална заверка на подписи с идентично съдържание - по едно за отношенията, свързани
с всяка от гореизброените фактури. Със споразуменията ответницата е признала, че дължи
на ищеца сумата по съответната фактура, както и, че същата е издадена във връзка с
„осъществена търговска доставка“. Ответницата в качеството си на длъжник е заявила, че
няма да се ползва и позовава на института на погасителната давност, в т.ч. в евентуално
съдебно производство с предмет вземане за съответната сума. Уговорено е, че длъжникът ще
дължи възнаграждение на кредитора под форма на годишна лихва, считано от датата на
споразумението до плащането, за което е уговорен срок до 30.12.2017 г., а ако длъжникът не
„върне“ сумата в този срок, ще дължи неустойка в размер 0,5% от „заемната сума“ за всеки
просрочен ден. Няма спор между страните, че ответницата не е заплатила на ищеца
посочените в споразуменията суми.
Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което не може да се даде
отговор на въпроса дали горните фактури са осчетоводени от едноличния търговец, тъй като
счетоводната информация за този период не е съхранена. При извършена проверка в ТД
НАП Пазарджик се установява, че всички фактури са включени в дневниците за покупки по
ЗДДС на търговеца за съответния месечен период и в справките-декларации, като е ползван
данъчен кредит по тях. При ищеца са отразени вземания по фактурите по сметка 411
„Клиенти“, а след сключване на споразуменията от м.март 2017 г. същите вземания са
прехвърлени по сметка 498 „Други дебитори“.
От приетите по делото два броя епикризи (л.154 и л.155) се установява, че ищцата е била
настанена за ***** в **** в периода от 30.01.2018 г. до 02.03.2018 г. и от 13.06.2018 г. до
02.08.2018 г. В епикризите е посочена диагноза „****“ и „*****“. Посочено е, че първи
пристъп на болестта е получен през 1999 г. (по време на студентството), след което е
лекувана и достигнала ремисия. Втори *** е настъпил през 2007 г. поради прекратено за
повече от 2 години лечение. Лекувана е в болнично заведение и изписана с подобрение, след
което е лекувана амбулаторно. Справяла се е с работата си, но започнала да става много
****. Явна промяна *** е отчетена от началото на декември 2017 г., когато е започнала да се
държи ***. След първоначалния престой в *** (януари-март 2018 г.) е изписана с ***. Във
втората епикриза е отразено, че не се е придържала към медикаментозната профилактика
след последното й пролежаване в ***.
Установява се от приложения в превод на български език документ на л.90 и сл. по
делото, че в периода от 06.04. до 01.06.2021 г. ответницата е била настанена на стационарно
лечение в *** с диагноза „******“, където е прилагана терапия за *** ***. Ищцата е
изписана в подобрено състояние, „****“. От документа става ясно, че ищцата е настанявана
неколкократно в болница в ***, **** последното настаняване преди това от 2021 г. датира от
25.09 до 23.10.2019 г., в каквато насока е и документът на л.252.
5
В хода на делото е представена още една епикриза от *****, видно от която ответницата
е приета в лечебното заведение на 17.09.2023 г. и изписана на 07.11.2023 г. със същата
диагноза. В епикризата е отразено, че постъпва за принудително лечение, инициирано по
жалба на съпруга й, както и, че приемът на лекарства е преустановен. Посочено е, че при
ответницата е налице изразена **** ***.
По делото са разпитани свидетели. От показанията на свидетеля И.Д. (съпруга на
управителя на ищцовото дружество Л.Д.) се установява, че между страните са съществували
отношения по продажба на въглища и брикети, като за едноличния търговец на ответницата
са работели, както тя, така и нейните родители. Имали склад за въглища на изхода на гр.П за
гр. В.. Ответницата работела в склада. Доставката се извършвала с транспорт на ищцовото
дружество до този склад. Установена била практика фактурите да се изпращат на купувача с
последващ транспорт, без да се връща подписан екземпляр на ищеца. По принцип страните
не уговаряли срок за плащане. Ответницата заплащала, когато има пари. Имало е неплатени
доставки, във връзка с което страните подписали нарочни споразумения пред нотариус.
Св.Д. присъствала при подписване на споразуменията при нотариуса. Със споразуменията
бил уговорен срок за плащане на неплатените фактури. Свидетелката не знаела за **** на
ответницата, докато контактували с нея за доставката на въглища. Не забелязала ответницата
да има **** проблеми и при подписване на процесните споразумения, не е забелязвала нищо
по-особено в нея. За нея ответницата е нормален човек. Тъй като не постъпило плащане в
срока, уговорен в споразуменията, търсили ответницата неколкократно. В един момент тя
спряла да вдига телефона, а преди това, тъй като нямала пари, предлагала да прехвърли на
ищеца апартамент в гр.Пловдив, който се оказал ипотекиран. До такава сделка не се
стигнало.
От показанията на свидетелите на ответната страна - М. Х. (майка на ответницата) и Е.
Я. (неин братовчед), се установява, че ответницата страда от ** заболяване от 1999 г., което
се отключило по време на следването й в университет. Докато живеела при родителите си, те
се грижели за това ответницата да ***. През 2004 г. се задомила за първи път и родила дете -
момче, което било отгледано от нейната майка. През зимата на 2007 г. имала ***. Тогава се
наложило болнично лечение. По-късно дъщеря й работела ****, ****. Родителите й
помагали и я подкрепяли. Не можели да я оставят без контрол, защото ***. На свидетелката
Х. е известно, че ищцовото дружество е доставяло въглища и дъщеря й дължи пари на
същото. От началото на 2015 г. до 2017 г., включително ответницата е живяла на съпружески
начала с *** гражданин, с когото сключила брак през м.май 2017 г. През цялото това време
ответницата не приемала предписаните й лекарства, тъй като мъжът й смятал, че те са *** и
не й позволявал да се лекува. Състоянието й се влошило чувствително. Освен болничните
лечения през 2018 г., ответницата била водена от св.Я. и майка й при п. в София, където е
било предписвано амбулаторно лечение. Когато приемала лекарствата си, ответницата била
спокойна, иначе ставала ***.
Прието е заключение на съдебнопсихиатрична експертиза (л.276 и сл.), според което
ответницата И. К. страда от ** заболяване - ****, обективирано от 1999 г. Заболяването е с
6
дългогодишна давност, ****. Не е налице деградация на личността (най-тежкото
емоционално-волево нарушение), тъй като няма засягане на интелекта. Основните прояви на
*** промяна са ***. Тези и *** да се грижи за личните си и имуществени интереси. Вещото
лице по тази експертиза е приело, че през м.март 2017 г. К. е имала ****, като това е
периодът на инициално (начално) *** в рамките на близо две години. Няма данни за
обостряне на състоянието й през м.март 2017 г., но категорично може да се твърди
наличието на *** й към този момент (в съдебно заседание вещото лице уточнява, че ***).
Приемала е ***терапия - медикаменти, които оказват влияние върху ****. Провежданото
лечение е с ефективност единствено по отношение на ***. Ако се приема редовно, позволява
поведението да остане в рамките на ***. Това определя и *** й затруднения да преценява
последиците от поведението си. В съдебно заседание вещото лице посочва, че ответницата е
човек, който ***. Съдържанието на процесните споразумения е *** за нея, не би могла да го
разбере и осъзнае. Липсата на редовно съставяна медицинска документация сочи на това, че
ответницата не е *** и не се е поддържала (***). Индиция за това, че ответницата не се е
придържала към предписаното лечение, е и това, че терапията й е променена през 2018 г. с
друг медикамент, прилаган инжекционно. Уточнява също така, че невинаги въпросното **
заболяване има външни прояви. Ако К. не е в ***, това не би било забележимо, но
лекарствата, които е приемала, сами по себе си не биха могли да подпомогнат способността
й да разбира института на погасителната давност например.
Прието е заключение на повторна съдебнопсихиатрична експертиза, според което при
К. е налице дълговременно хронично ** * ****, налице е ***. Засегнато е качеството на **.
Налице е **. Засегнати са възможностите за осмисляне на собствените действия и разбиране
поведението на другите спрямо нея. К. е ** неколкократно в**, имала е предписана ***
терапия за *** периоди. Била е непоследователна в хода на времето при провеждане на
домашното лечение. Няма категорични обективни данни за придържане към лечение за
времето към 15.03.2017 г., преди и след това. *** препарати могат да повлияят на бързината
и гъвкавостта на мислене и действена активност като страничен ефект, но при ответницата
това не е определящо поради значимостта на увредата от заболяването върху способностите
й. Към обсъжданото време - 15.03.2017 г., преди и след това К. е била с ***, касаещи *****.
Била е *** и не е могла да осмисля действията си и да предвижда последиците от тях. Не е
могла да осмисля намеренията на другите спрямо нея и последиците от тях. Заболяването й
**** покрива критериите за продължително *** и прави подекспертната негодна да
защитава пълноценно правата си и да се грижи за своите интереси. Тя не е в състояние да
***. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че, съдейки по хода на заболяването при
ответницата, *** й е била налична към м.март 2017 г. При редовен прием на лекарства ***.
Но това е различно от общото поражение на болестта върху ***, което поражение винаги
настъпва при хора, които се разболяват от ***, и което пряко засяга способността на лицето
разумно да предвижда последиците от своите действия.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в
7
срок в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно
производство, имащо за предмет същите вземания.
Ищецът претендира процесните вземания въз основа на шест на брой споразумения,
сключени с ответницата на 15.03.2017 г., всяко от които има характер на спогодба по
смисъла на чл.365 ЗЗД. Спогодбата е двустранен възмезден договор, с който страните
прекратяват съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни
отстъпки. Последната има значението на юридически факт, релевантен за спорното право и
съдът е длъжен да я съобрази, като зачете нейния материалноправен ефект, без да се
обсъжда предхождащото я правно положение в отношенията между страните.
Независимо, че съдът не е длъжен да обсъжда предхождащото процесните споразумения
правно положение, следва да се отчете, че действително през 2011 г. между страните са били
породени правоотношения по продажба на въглища и брикети с транспорт, осигурен от
продавача. Фактурите, издадени от ищеца, материализиращи елементите от договора за
продажба (продажбените вещи и уговорената цена) не са подписани за получател от
ответницата, но същите са отразени в съставените от нея в качеството й на едноличен
търговец справки-декларации и дневници за покупки по ЗДДС, като ответницата е ползвала
данъчен кредит по тях, които действия според трайно установената съдебна практика по
въпроса съставляват извънсъдебно признание относно възникване на правоотношението и
относно това, че договорът е бил изпълнен с предаване на стоката на купувача, при което е
възникнало и задължението за плащане на нейната цена. Получател по процесните фактури
е едноличен търговец, но има единомислие в съдебната практика и теория по това, че
едноличния търговец е допълнително качество на физическото лице, въз основа на което
същото участва в търговския оборот, а не самостоятелен правен субект, съответно
физическото лице отговаря за задълженията, поети от него в качеството му на едноличен
търговец, с цялото си имущество, вкл. с това, което не е включено в търговското
предприятие.
В аспекта на горното, съдът намира, че са възникнали правоотношенията, по повод
които по-късно са сключени процесните споразумения (спогодби). В редица решения на
ВКС по въпроса е прието, че фактурата може да бъде взета предвид като доказателство за
възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните, ако в нея
фигурира описание на стоката по вид, стойност и начин на плащане, наименованията на
страните и време и място на издаване. Действията по осчетоводяване на фактурите се
третират и като потвърждаване на сделките и уговореното с тях по смисъла на чл.301 ТЗ,
когато фактурите не са подписани за получател или пък ако са подписани от лице без
представителна власт по отношение на същия. В тази връзка следва да се тълкуват данните
по делото, извлечени от счетоводната експертиза, която съдът изцяло кредитира като
неоспорена от страните, относно това, че ищецът също е осчетоводил процесните фактури.
С предаване на стоките, предмет на договора за продажба, е възникнало насрещното
задължение на ответника да плати уговорената цена. При уговорен срок за плащане между
страните, падежът на това задължение настъпва с изтичане на срока. В конкретния случай в
8
издадените от ищеца и потвърдени по реда на чл.301 ТЗ данъчни фактури е отбелязан срок
за плащане (дата на плащане). В аспекта на горното относно съдържанието на фактурите и
способността им да установят постигането на продажбено правоотношение с всички
елементи, в т.ч. срок за плащане, съдът намира, че между главните страни по спора е
уговорен срок за плащане, който срок фигурира във всяка фактура и който съвпада с деня на
издаване на фактурите и на предаване на стоките. В уверение на последното са
представените по делото товарителници, както и показанията на свидетеля Д. за това, че
фактурите са били издадени при предаване на стоките, описани в тях. Съгласно чл.327, ал.1
ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, което съвпада с
уговореното между страните. По тези съображения съдът не възприема тезата на ищеца, че
при процесните продажби не е уговорен срок за плащане, а последното е оставено на
усмотрението на купувача.
Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД давността почва да тече от деня, от който вземането е станало
изискуемо. А съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД изискуемостта на стъпва с изтичане на срока за
плащане, в конкретния случай с изтичане на срока за плащане, посочен във всяка от
процесните шест на брой данъчни фактури. За процесните продажбени правоотношения е
приложима общата 5-годишна давност по чл.110 ЗЗД. Не се касае до периодични вземания
по смисъла на чл.111, б.в) ЗЗД, при които давността е 3-годишна, в аспекта на разясненията,
дадени с ТР №3/2011 г. на ВКС, ОСГТК. В конкретния случай това не е от особено значение,
тъй като към датата на подписване на споразуменията от м.март 2017 г. всички вземания на
ищеца по фактурите от януари и февруари 2011 г. са били погасени по давност с изтичане на
давностния срок, считано от изискуемостта, настъпила в деня на издаване на всяка фактура.
Дори да се възприеме становището на ищеца, че срок за плащане по процесните договори не
е бил уговорен, то приложима е нормата на чл.114, ал.2 ЗЗД, според която ако е уговорено,
че вземането става изискуемо след покана (както е при безсрочните задължения - чл.84, ал.2
ЗЗД), давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. В конкретния
случай задължението за плащане на цената по договорите за продажба е възникнало с
тяхното сключване и изпълнение от продавача, за което свидетелстват издадените от ищеца
фактури. Давността не се прилага служебно, а по възражение на длъжника, каквото е
направено в това производство от страна на ответницата в срока за отговор на исковата
молба.
Ищецът счита, че със споразуменията от 2017 г. ответницата е признала дълга по всяка
фактура, поради което давността е била прекъсната по реда на чл.116, б.а) ЗЗД. Признанието
на вземането от длъжника е в състояние да прекъсне давността само ако последната не е
изтекла - така е прието в ТР 4/14.10.2022 г. по тълк.д.№4/2019 г. на ВКС, ОСГТК, където е
казано, че признаването на вземането следва да бъде направено, след като е започнала да
тече погасителната давност и преди нейното изтичане. Както се каза по-горе, погасителната
давност за вземанията по процесните фактури е започнала да тече от деня на издаването им
и към датата на споразуменията е изтекла, следователно последните нямат характер на
признание на дълг по смисъла на чл.116, б.а) ЗЗД. Няма пречка след като давността е
9
изтекла длъжникът да се откаже от давност и нейните последици. Отказът от давност след
нейното изтичане е допустим - в този смисъл Решение №186/19.06.2013 г. на ВКС, IV г.о. по
гр.д.№927/2012 г., в каквато насока според съда може да бъде тълкувано изявлението на
ответницата в споразуменията от март 2017 г., в които изрично е записано, че последната
няма да се ползва и позовава на института на погасителната давност, включително в
евентуален съдебен процес относно вземанията.
Споразуменията имат значението на юридически факт, релевантен за спорното право и
съдът е длъжен да се съобрази, като зачете техния материалноправен ефект, в този смисъл
следва да бъде зачетен извършеният от ответницата отказ от давност, при което вземанията
биха били дължими по силата на сключените спогодби. Последното обаче е задължително
само в случай, че споразуменията са действителни. Само действителните договори пораждат
права и задължения за страните. По-конкретно нищожните договори не пораждат такива със
сключването си и не могат да бъдат санирани, а унищожаемите откриват възможност за
заличаване на породените правни последици с обратна сила. Във връзка с действителността
на процесните споразумения на първо място се повдига възражение за това, че ответницата е
била измамена. Измамата е основание за унищожение на договора, когато едната страна е
била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение - чл.29
ЗЗД. А съгласно чл.32, ал.3 ЗЗД ответникът по иск за изпълнение на унищожаем договор
може да поиска унищожението чрез възражение и след като давността за предявяване на
това възражение е изтекла (поначало правото да се иска унищожение се погасява с
тригодишна давност - чл.32, ал.2 ЗЗД). В аспекта на цитираната норма относно измамата
като основание за унищожаемост на договора и с оглед събраните по делото доказателства
съдът намира, че не се установява ответницата да е била умишлено въведена в заблуждение
относно параметрите на сключените споразумения. Няма данни за това нито в писмените
доказателства, нито се извличат такива от гласните такива.
На следващо място, при условията на евентуалност се прави възражение за
унищожаемост поради това, че при подписване на споразуменията ответницата не е могла да
разбира и ръководи действията си. Съгласно чл.31 ЗЗД унищожаем е договорът, сключен от
дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи
действията си.
По въпроса за приложението на чл.26, ал.2 пр.2 и чл.31, ал.1 ЗЗД е постановено
Тълкувателно решение №5/30.05.2022 г. на ВКС, ОСГТК, по тълк.д.№5/2020 г., според което
договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на
трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си, е унищожаем на основание
чл.31, ал.1 ЗЗД.
В горното тълкувателно решение е казано, че в случаите на чл.31, ал.1 ЗЗД може да е
налице невъзможност да се разбират или да се ръководят действията по причини, дължащи
се на ***, когато лицето формално се води дееспособно, т.е. ***. Необходимо е това
състояние да е било налице към момента на извършване на сделката. Опорочаващият факт
на волеизявлението в хипотезата на чл.31, ал.1 ЗЗД се състои в това, че е извършено при
10
разстроено съзнание. Без значение е продължителността на това състояние. Невъзможността
на лицето да разбира или да ръководи действията си може да се дължи на различни причини,
както временни - алкохолно опиянение, въздействие на наркотици, интоксикация и др., така
и трайни. В законовата разпоредба липсва разграничаване на конкретните причини според
вида и степента, в която те засягат възможностите на лицето да действа разумно. Поради
това, на основание чл.31, ал.1 ЗЗД са унищожаеми и договорите, сключени от дееспособни
лица в състояние на трайна неспособност да разбират или да ръководят действията си и
когато тяхното състояние обективно е обуславяло поставянето им под *, като се има
предвид, че правните последици от поставянето под * настъпват за в бъдеще.
Разяснения относно приложението на чл.31, ал.1 ЗЗД са дадени и в Решение
№50028/11.09.2023 г. на ВКС по гр.д.№3773/2021 г., IV г.о. Там е посочено, че лицето не
може да разбира действията си, когато не съзнава съдържанието и правните последици от
извършваните от него действия, а не може да ги ръководи, когато макар и да съзнава
съдържанието и последиците от тях не може да контролира волята си. Тези две
предпоставки са дадени алтернативно, но не е изключено и кумулативното им съществуване.
Посочената в разпоредбата невъзможност може да бъде продължителна или краткотрайна,
като трябва да е последица на физиологично или ** състояние на лицето, което може да се
дължи на различни причини. Във всички или в повечето от случаите установяването на това
състояние изисква притежаването на специални знания, поради което се изисква
назначаването на вещо лице. Това вещо лице дава заключение за това налице ли е
физиологично или ** състояние на лицето, което може да се отрази на възможността му да
формира правно валидна воля и каква е степента, в която състоянието може да повлияе в
тази насока. Наличието на такова състояние представлява медицинския критерии, наличието
на който е една от предпоставките за унищожаемостта по чл.31 ЗЗД, като само то обаче не е
достатъчно за това. За да бъде унищожаем договорът на посоченото основание е необходимо
волята на страната действително да е била опорочена, като физиологичното или **то й
състояние действително да я е възпрепятствало да разбира или да ръководи действията си и
то към момента на сключването на договора. Преценката за това е предоставен на съда,
който трябва да изгради извода си в тази насока чрез преценка на данните по делото относно
обстоятелствата преди и към момента на сключване на договора, изразените от страните по
него становища и воля, всички останали обстоятелства, които в конкретния случай биха
имали значение за възможността на страната, свободно и без външна намеса, да формира
своята воля, а също така и от съдържанието на самия договор. Тези обстоятелства
представляват юридическия критерий, въз основа на който трябва да се прави извод за
наличието на хипотеза по чл.31, ал.1 ЗЗД. Двата критерия-медицинския и юридическия са
взаимосвързани и подлежат на едновременно установяване в производството.
В аспекта на горното следва да се отбележи, че от приетите по делото
съдебнопсихиатрични експертизи се установява несъмнено, че ответницата страда от ** ***
с дългогодишна давност, проявило се близо 18 години преди процесните събития, което е
****, и е довело до ** **** ***. Тази промяна е била налице към месец март 2017 г. и много
11
преди това и пряко засяга способността на лицето разумно да предвижда последиците от
своите действия. Съдът кредитира и двете приети по делото експертизи, които са в насока на
горния извод, тъй като същите почиват на знанията и опита на експертите, безпристрастни
са и се основават на събрания доказателствен материал и на извършени лични изследвания
от вещите лица. От събраните писмени и гласни доказателства става ясно, че в момента на
сключване на споразуменията състоянието на ответницата е било спокойно, същата не е
била в ***. Не е категорично установено дали в този момент тя се е придържала към ** или
не, но това не е от голямо значение, тъй като и двете вещи лица са категорични относно
това, че лечението при ответницата не е насочено да ***, която промяна е необратима, а по-
скоро към това да се изключат ***. Със или без лечение ответницата не е в състояние да
разбира действията си, да ги ръководи и да оценява последствията от тях и това се дължи на
промяната на ***, които не могат да бъдат повлияни от приеманото лечение. Ето защо съдът
намира, че коментираният по-горе медицински критерий от фактическия състав на
хипотезата по чл.31 ЗЗД е налице.
На следващо място, установява се и юридическият такъв и за това съдът съди по всички
събрани по делото доказателства относно обстоятелствата около сключване на
споразуменията и най-вече от съдържанието на същите. От двете експертизи става ясно, че
ответницата не може да се справя с по-сложни административни дейности и не разбира
последствията им. Същевременно, текстът на споразуменията е сравнително сложен за
разбиране - с тях тя признава дълга по конкретните фактури, съгласява се, че споразумението
съставлява извънсъдебно признание във връзка с бъдещ иск с предмет вземане по същите
фактури; заявява, че няма да се ползва и позовава на института на погасителната давност по
фактурите, които са издадени във връзка с осъществена търговска доставка; задължава се в
определен срок да „върне“ сумата (термин, използван в практиката при договори за заем,
когато някаква сума е била предадена на лицето, което се задължава да я върне); задължава
се да заплати на ищеца и годишна лихва като възнаграждение на кредитора (каквато
обичайно се дължи при заем); задължава се да заплати неустойка в процент от „заемната
сума“ за всеки просрочен ден и пр. Процесните споразумения не съставляват само и
единствено признание на дълг, както смята ищецът. С тях се уреждат взаимоотношенията по
повод погасени по давност вземания по договори за продажба, като са направени изявления,
сочащи на това, че договорите се новират в такива за заем със заплащане на
възнаградителна и наказателна лихва при просрочие. Установеният при нея ***с изявена ***
съставлява пречка за разбиране на така изложените сложни в своята взаимовръзка изявления
и последиците от тях за ответницата. Последният извод не може да бъде разколебан от
обстоятелството, че подписите върху споразуменията са положени пред нотариус, тъй като
няма събрани доказателства относно това разяснил ли е и какво точно е разяснил на
страните нотариусът при полагането на подписите и тъй като в случая става въпрос не за
изготвяне на нотариален акт, при който нотариусът е длъжен да прочете и разясни на
страните направените от тях изявления, а до нотариално удостоверяване на подписи, при
което задълженията на нотариуса се свеждат до тези, визирани в нормата на чл.589, ал.2
ГПК - да провери самоличността на явилите се пред него лица и да удостовери подписването
12
на представения от тях документ. Обстоятелството, че ответницата е ***, което ищецът
изтъква в писмените си бележки, също не би могло да обоснове извод, че тя е разбирала
стореното от нея, тъй като от данните по делото се установява, че тази дейност същата е
вършела изцяло с помощта на своите родители. Същевременно, няма категорични
доказателства, че родителите й са били с нея при сключване на споразуменията. В тази
насока са показанията на свидетеля Д., но свидетелят Х. отрича да е присъствала, както и
отрича починалият скоро след това неин съпруг да е присъствал. Освен това св.Д. не е
категорична относно това дали родителите на ответницата са влезли с нея в кабинета на
нотариуса при подписването или не. Като се има предвид, че се касае до формално
дееспособно лице (непоставено под *), логично е да се разсъди, че трети лица не са били
допуснати от удостоверяващия орган.
В обобщение на горното, съдът намира, че по делото се доказва и необходимият
юридически критерий, за да се приеме, че споразуменията са недействителни по смисъла на
чл.31, ал.1 ЗЗД. С позоваването на унищожаемостта чрез възражение по иск за изпълнение
на унищожаемия договор и констатиране на унищожаемостта по така повдигнатия
преюдициален въпрос следва да се приеме, че правното действие на процесните
споразумения не може да бъде санирано, поради което същите не пораждат права и
задължения, респективно вземания по тях не съществуват понастоящем. За това и
предявените установителни искове се явяват неоснователни и следва изцяло да бъдат
отхвърлени.
При този изход на спора, в полза на ответника се следват разноски на основание чл.78,
ал.3 ГПК. Ответникът претендира адвокатско възнаграждение по двете обединени дела в
общ размер 5 947 лв., платено изцяло по банков път, видно от представените платежни
документи и договори за правна защита. Възражението на ищеца за прекомерност на
възнаграждението е неоснователно - същото е в размер под минималния, определен с чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (6 012 лв. при общ материален интерес по двете дела 67 020,20 лв.), поради
което не е налице хипотеза по чл.78, ал.5 ГПК и възнаграждението не следва да бъде
редуцирано. В полза на ответника следва да се присъди платеното от него възнаграждение за
вещо лице в размер 500 лв., както и възнаграждение за свидетел в размер 25 лв. Общият
размер на разходите на ответната страна е 6 472 лв. и следва да бъде възложен в тежест на
ищеца.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от “ДИЛА”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Гълъбово, обл.Стара Загора, ул.“Д-р Петър Берон“ №6, представлявано от
Л.Г.Д., за признаване за установено по отношение И. Б. К., ЕГН ********** от **********
че същата дължи на “ДИЛА”ЕООД сумите, както следва: сумата 31 759 лв., ведно със
законна лихва от 15.02.2019 г. до окончателното плащане, от която 14 959,60 лв. - по
13
споразумение №003/15.03.2017 г. и ф-ра №**********/05.02.2011 г.; а 16 799,40 лв. - по
споразумение №006/15.03.2017 г. и ф-ра №**********/28.02.2011 г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.
№4518/2019 г. по описа на РС Пловдив; както и сумата 35 261,20 лв., ведно със законна
лихва от 05.04.2019 г. до окончателното плащане, от която 9 012 лв. - по споразумение
№001/15.03.2017 г. и ф-ра №**********/15.01.2011 г.; 14 429,20 лв. - по споразумение
№002/15.03.2017 г. и ф-ра №**********/20.01.2011 г.; 6 120 лв. - по споразумение
№003/15.03.2017 г. и ф-ра №**********/25.01.2011 г.; и 5 700 лв. - по споразумение
№005/15.03.2017 г. и ф-ра №**********/13.02.2011 г., за които вземания е издадена заповед
за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№5436/2019 г. по описа на
РС Пловдив.
ОСЪЖДА “ДИЛА”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Гълъбово,
обл.Стара Загора, ул.“Д-р Петър Берон“ №6, представлявано от Л.Г.Д., да заплати на И. Б.
К., ЕГН ********** от ********** сумата 6 472 лв. (шест хиляди четиристотин седемдесет
и два лева) - деловодни разноски в производството по т.д. №300/2022 г. по описа на ОС
Пловдив, ТО, XVI състав.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд - Пловдив: ___________
14