Р Е Ш
Е Н И
Е
No 260005
гр. Ботевград, 20.03.2024 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.С.
при участието на секретаря Х.К., като разгледа
докладваното от съдия Стоянова гражданско дело No 1611 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/.
Ищецът- А. С. М. *** твърди,
че е полагала грижи за покойния вече баща на ответниците - Е. Г., в
периода от м. ноември 2016 г. до смъртта му, тъй като същият бил изоставен от
близките си и в тежко здравословно състояние. Ищцата приютила Г. в дома си,
като му закупувала дрехи, храна, лекарства и др. необходими вещи. Изтеглила
кредит в размер на 5250 лв., за да покрива разходите му. Същият с НА от
07.09.2017 г. прехвърлил на ищцата 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху
своето жилище срещу задължение за издръжка и гледане. На 23.11.2017 г. Е. Г.
починал, а ответниците и негови наследници по закон завели срещу ищцата
гражданско дело, завършило с влязло в сила решение, чрез което е прогласена
нищожността на процесния договор за издръжка и гледане. Поради това иска да й
бъдат възстановени от ответниците сумите, изразходвани от нея за гледането и
издръжката на техния баща, включително разходи за погребението му, като всеки
един от тях й заплати сумите, както следва: 1. за ползване на една стая и
сервизни помещения в жилището й в периода от 02.12.2016 г. до 23.11.2017
г. – по 10 лв. месечно - общо по 120 лв.; 2. за поддръжка и хигиенизиране на
жилището за същия период – по 30 лв.; 3. за закупеното облекло на наследодателя
им – общо по 349.39 лв.; 4. за гледане на наследодателя им - по 120 лв.; 5. за
издръжка на наследодателя - по 130 лв.; 6. за здравни нужди на наследодателя –
общо по 320.40 лв.; 7. за заплащане на дължими от наследодателя данъци - по
177.50 лв.; 8. за разноски по погребението му - по 242.00 лв., или общо всеки
от двамата ответници й дължи сумата от по 1239.29 лв. Моли съда да постанови
решение, с което осъди всеки от ответниците да й заплати сумата от 1239.29 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба. Претендира присъждане на
разноски по делото.
Ответниците- Г. Е.ова Г. и Н.Е.Г. *** в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен
отговор оспорват иска като неоснователен. Твърдят, че през 2017 г. наследодателят им и
ищцата са заживели в дома на последната, който обаче са ремонтирали и
газифицирали със свои съвместни средства, спечелени в Италия, където двамата
работели преди това. Излагат, че наследодателят им занесъл в дома на ищцата
множество скъпи вещи, които останали там и които продължават да бъдат ползвани от ищцата като нейни
собствени. В периода септември - ноември 2017 г. ищцата взела от дома на
наследодателя им в с. Селановци над 150 литра плодова ракия, която продала и с
която са посрещнати нуждите на Е. Г., като минималната стойност на тази ракия е
1050.00 лв. Ответниците
твърдят, че приживе баща им е разполагал със скъпи дрехи, лични вещи и др.,
някои закупени лично от самия него, а други от децата му. Оспорват исковите претенции и с твърдения, че те
самите никога не са живели в жилището на ищцата, както и че за част от твърдените грижи
ищцата никога не е била ангажирана от тях и в този смисъл неоснователно търси
отговорност от тях. Неоснователно се претендират от ищцата такси и данъци, заплатени лично от техния
баща на 30.08.2017 г. По същество се иска отхвърляне на исковите претенции. Претендират разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, намира за установено следното:
По делото не е спорно между страните, че ответниците са наследници на Е. Г.
Л. – техен баща, починал през 2017 г., като преди смъртта му същият е живеел в
жилището на ищцата.
Видно и от заверено копие на удостоверение за наследници от 06.08.2018 г., Е.
Г. Л. е починал на 23.11.2017 г., като е оставил наследници по закон двете си
деца – ответниците Г. Е.ова Г. и Н.Е.Г..
Не е спорно и обстоятелството, че преди смъртта си Е. Г. е имал онкологично
заболяване – карцином на черния дроб, като същото се установява и от
представената по делото медицинска документация- Компютърна томография от 24.08.2017 г. от
Отделение по образна диагностика при МБАЛ “***” АД В., Компютърна томография на
корем от 01.09.2017 г. от МДЛ “Спектър” ООД, Ехограма, Резултати от образно
изследване от 25.09.2017 г., Епикриза от 31.10.2017 г. от Отделение Палиативни
Грижи при Комплексен онкологичен център В.- ЕООД, Епикриза от 07.11.2017 г. от
Отделение по онкологична гастроентрелогия при Комплексен онкологичен център В.-
ЕООД.
Видно от заверено копие на Приходна квитанция от 30.08.20217 г. от Община П.,
по партида на името на Е. Г. Л. за имот, находящ се в гр. П., са заплатени
данъци, такса битови отпадъци и лихви за периода 31.12.2007 г. – 31.10.2017 г.
на обща стойност 340.75 лв., а от заверено копие на Приходна квитанция от
същата дата се установява, че за такса административно обслужване за 2017 г. по
партидата му е заплатена сумата от 9.00 лв.
Представено е заверено копие на Вносна бележка от 07.09.2017 г. за заплатен
местен данък на Община П. за задължено лице А.С.М. в размер на 42.00 лв.
Представени са заверени копия на фактура No ***г. на стойност 140.00 лв., издадена
от МБАЛ “***” АД- В., и фискален бон от към нея за заплатена сума от 140.00
лв., като в същата не са описани стоката/услугата, за които е издадена.
Видно от заверено копие на вносна бележка от 18.10.2017 г., на посочената
дата от страна на Е. Г. Л. е внесена сумата от 1300.00 лв. по сметка на ТД на
НАП София област с основание за плащането “НЗОК” за задължено лице Е. Г. Л..
Представено е и заверено копие на фискален бон, издаден от “***” ООД, гр.
Варна, аптека, за заплащане на сумата от 128.80 лв. (датата не се чете в
приложеното копие).
От заверено копие на фактура No ***г. се установява, че същата е на
стойност 484.00 лв., като е издадена за следните посочени стоки/услуги:
“Траурни атрибути и услуги, за погребението на Е. Г. Л.”, и е с получател А.С.М..
От заверено копие на Решение No ***г. по гр. д. No 1727/2018
г. по описа на Районен съд Ботевград се установява, че по предявен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 4 от ЗЗД от Г. Е.ова Г. и Н.Е.Г. срещу А.С.М. съдът
е прогласил нищожността на Договор от 07.09.2017 г. за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение и издръжка, обективиран в НА No ***г., като решението е
влязло в сила на ***г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К.В.Т.
и Стефан Николов Донков.
От показанията на свид. К.Т. се
установява, че познава Е. Г., Ц.И., Г.Г. и Н.Г. от 1986 г., когато бил хирург в
болницата на гр. О., били една компания. Тъй като работи като хирург-онколог и
заболяването на Е. Г. било карцином на панкреаса, което е по неговата тясна
специалност, му изпратили документи да види какво може да се направи.
Ответникът Г. завела Е. Г. в болницата, където работел, за да му направят
изследвания, Г. или Н. платили и здравните му осигуровки, които трябвало да
бъдат платени, за да могат да се направят изследванията. От изследванията
видял, че случаят е нелечим. Свидетелят Т. сочи, че Е. Г. бил при ответниците,
те се грижели за него в последните му дни и часове, които били много тежки.
Сочи, че лично той е ходил няколко пъти при него. Г. го водела по болници за
изследвания и при свидетеля за прегледи. Заявява, че не познава А., както и че Е.
Г. не е идвал придружен от нея.
От показанията на свид. С.Д.се установява, че познава Е. Г. и бившата му
съпруга Ц., които живеели и работели в гр. П., където живее и свидетелят. Сочи,
че през 2016 година Ц. и дъщеря й се върнали от Испания и започнали да си
правят ремонт в апартамента. Веднъж заварил там Е., който бил отишъл да види
как върви ремонтът, а след два дни пак го видял там. Тогава семейството отишли
да вечерят заедно. Е. бил облечен в костюм. На следващия ден ги видял да
обядват заедно с Г. и Ц.. Излага, че в края на месец август през 2017 г. се
срещнали случайно на площада и Е. се похвалил, че идва от Италия, събрал е пари
и прави голям ремонт в гр. М.. При тази им среща той не е бил с жена. Тогава го
видял за последен път.
По делото е изслушано и прието заключението на вещото лице М. Б. по
допуснатата съдебно-икономическа експертиза, което съдът възприема като
обективно и компетентно, относно средно-месечното възнаграждение за страната,
което се е дължало за гледане на болен човек и поддържане на хигиената в дома
му за периода от
02.12.2016 г. до 23.11.2017 г. От
заключението на вещото лице се установява, че по Национална програма “Асистенти на хора с
увреждания” в Агенция за социално подпомагане размерът на брутното
средно-месечното трудово възнаграждение за гледане на болен човек за периода от
02.12.2016 г. до 23.11.2017 г. възлиза на 286.75 лв., a нетно на 219.82 лв.; по
Проект “Предоставяне на социална услуга в Община Ботевград” размерът на
брутното средно-месечното трудово възнаграждение за гледане на болен човек в
този период възлиза на 407.20 лв., или нетно на 312.16 лв., а общо по
Националната програма и Проекта размерът на брутното средно-месечното трудово
възнаграждение за гледане на болен човек в периода от 02.12.2016 г. до 23.11.2017
г. възлиза на 346.98 лв., или нетно 265.99 лв. Посочените размери вещото лице е
изчислило при продължителност на работния ден от 4 до 8 часа.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 59 от ЗЗД всеки,
който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Правото по този иск
възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият да се защити, съгласно
предвиденото в ал. 2 на чл. 59 от ЗЗД. Следователно, за основателността на иска
е необходимо едновременно да са налице следните предпоставки: едно лице да се е
обогатило неоснователно – да е увеличило своето имущество или да си е спестило
разходи за сметка друго лице, друго лице да е обедняло – да е намалял активът
на имуществото му или да е пропуснало да
го увеличи, и двете да произтичат от общ факт или група от факти, а именно
трябва да се установи увеличение на имуществото на едното лице за сметка на
имуществото на друго лице, за което да липсва правно основание.
Претенциите
на ищеца за неоснователно обогатяване от страна на ответниците са както следва:
1. за ползване на една стая и
сервизни помещения от наследодателя на ответниците в жилището й в периода от
02.12.2016 г. до 23.11.2017 г. – по 10 лв. месечно - общо по 120 лв.; 2. за
поддръжка и хигиенизиране на жилището за същия период – по 30 лв.; 3. за
закупеното облекло на наследодателя им – общо по 349.39 лв.; 4. за гледане на
наследодателя им - по 120 лв.; 5. за издръжка на наследодателя им - по 130 лв.;
6. за здравни нужди на наследодателя им – общо по 320.40 лв.; 7. за заплащане
на дължими от наследодателя им данъци - по 177.50 лв.; 8. за разноски по
погребението му - по 242.00 лв., като общо претендирани суми от всеки от
двамата ответника от по 1239.29 лв.
Съдът намира така предявените искове за неоснователни.
По
делото не е спорно между страните, че преди да почине през 2017 г.,
наследодателят на ответниците Е. Г. е живял в жилището на ищцата. По делото не
се събраха доказателства за периода, както и за причините, поради което е живял
там и конкретно за твърдението на ищцата, че същият бил изоставен от близките си и в тежко
здравословно състояние, а именно за наличие на нужда от негова страна. Не се
събраха и никакви доказателства ищцата да е полагала грижи за него и да го е
издържала. Напротив, от събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се
в показанията на свидетеля К.Т. се установява, че именно ответникът Г.Г. е
водила баща си на изследвания във връзка със заболяването му, на прегледи при свидетеля,
както и че ответниците са се грижили за баща си Е. Г. в последните му тежки
дни. Не се събраха и доказателства ищцата да е поддържала и хигиенизирала
жилището, в което всъщност е живеела и тя, както и да е закупувала облекло на Е.
Г..
Същевременно, по никакъв начин не
се установи по делото ползването на една стая и сервизни помещения от Е. Г. в
жилището на ищцата и евентуалното хигиенизиране на жилището от нейна страна да
е довело до обедняването й за сметка на ответниците, които на свой ред да са си
спестили някакви разходи, респ. дължими грижи към наследодателя си, и с което
да са се обогатили неоснователно.
Предвид това съдът намира претенциите за неоснователно
обогатяване от страна на ответниците, претендирани за ползване на една стая и
сервизни помещения от наследодателя им в жилището на ищцата в периода от 02.12.2016
г. до 23.11.2017 г., за поддръжка и
хигиенизиране на жилището за същия период, за закупено облекло на наследодателя
им, за гледане на наследодателя им и за издръжка на наследодателя им, за неоснователни.
Съдът
намира за недоказани и претенциите в останалата им част, а именно за направени
разходи за здравни нужди на наследодателя – общо по 320.40 лв.; за заплащане на
дължими от наследодателя данъци - по 177.50 лв.; за разноски по погребението му
- по 242.00 лв.
Относно претенцията за заплатени здравни нужди
от страна на ищцата са представени единствено фактура No ***г. на стойност 140.00 лв., издадена от
МБАЛ “***” АД- В., и фискален бон от към нея за заплатена сума от 140.00 лв., както
и фискален бон, издаден от аптека “***” ООД, гр. Варна, за заплащане на сумата
от 128.80 лв., т.е. двете на обща стойност 248.80 лв. Нито едно от посочените
доказателства не съдържа данни, от които може да се направи извод, че
посочените разходи са направени във връзка с Е. Г., както и същите да са
заплатени от ищцата.
По същия начин, от представените от ищцата Приходна квитанция от
30.08.20217 г. от Община П. за заплатени данъци по партида на името на Е. Г.,
такса битови отпадъци и лихви за периода 31.12.2007 г. – 31.10.2017 г. на обща
стойност 340.75 лв., и Приходна квитанция от 30.08.2017 г. за такса
административно обслужване за 2017 г. по партидата му на стойност 9.00 лв., не
може да се установи кой е извършил тези плащания. Доколкото по делото не е
спорно, че ищцата и Е. Г. са живеели в жилището й, то обстоятелството, че
ищцата разполага с посочените документи, не е достатъчно основание, за да се
приеме за установено, че именно тя е заплатила сумите по тях.
Относно представената вносна бележка от 07.09.2017 г. за заплатен местен
данък на Община П. в размер на 42.00 лв., то като задължено лице е посочено А.С.М.,
следователно плащането по нея е извършено за собствено на ищцата задължение.
По посочените съображения съдът
намира за недоказани и претенциите за направени разноски от ищцата за здравни нужди на наследодателя на
ответниците и за заплатени дължими от същия данъци.
Относно претенцията за направени
разноски по погребението на Е. Г. от ищцата е представена фактура No ***г.
на стойност 484.00 лв., издадена за следните стоки/услуги: “Траурни атрибути и
услуги, за погребението на Е. Г. Л.”, в която като получател е посочена А.С.М..
Така представената фактура е доказателство за факта на съставянето й, но не и
за извършено плащане от получателя по фактурата. Същевременно, съпоставянето на
датата на издаване на фактурата – 17.06.2019 г., и датата на смъртта на
наследодателя Е. Г. – 23.11.2017 г., а именно година и половина след смъртта
му, буди основанателно за съмнение у съда за нарочното съставяне на фактурата
за целите на производството по делото. Независимо от последното, то както беше
посочено, липсват доказателства за плащане на сумата по фактурата, поради което
и посочената претенция се явява недоказана.
По изложените съображения съдът намира, че
предявените искове се явяват недоказани - по делото не се събраха доказателства
както за извършване от страна на ищцата на твърдените от нея разходи във връзка
с наследодателя на ответниците, така и за обстоятелството, че ответниците са си
спестили извършването на тези разходи за сметка на имуществото на ищцата, с
което са се обогатили.
Предвид това съдът намира
предявените искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД за неоснователни, поради
което следва да бъда изцяло отхвърлени.
С оглед изхода на спора и
направеното от ответника искане, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищеца следва
да му заплати направените от него разноски по делото в размер на 1130.00 лв.,
от които сумата от 1100.00 лв. за адвокатско възнаграждение и 30.00 лв. за
възнаграждение за свидетел.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. С. М.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Г. Е.ова
Г., с ЕГН ********** и Н.Е.Г., с ЕГН *********, и двамата с адрес: ***, искове с правна квалификация чл.
59 от ЗЗД за заплащане всеки от тях на сумите от по 1239.29 лв. /хиляда двеста тридесет и девет
лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за
неоснователно обогатяване от страна на ответниците за сметка на ищеца, от които
сумите от по 120.00 лв. за ползване на една стая и сервизни помещения в
жилището на ищеца в периода от 02.12.2016 г. до 23.11.2017 г. от наследодателя
на ответниците Е. Г. Л., сумите от по 30.00
лв. за поддръжка и хигиенизиране
на жилището й в периода от 02.12.2016 г. до 23.11.2017 г., сумите от по 349.39 лв. за закупеното
облекло на наследодателя им Е. Г. Л., сумите от по 120.00 лв. за гледане на наследодателя им
Е. Г. Л., сумите от по 130.00 лв. за
издръжка на наследодателя им Е. Г. Л., сумите от по 320.40 лв. за здравни нужди на наследодателя им Е. Г.
Л., сумите от по 177.50 лв. за заплатени
данъци на наследодателя им Е. Г. Л., сумите от по 242.00 лв. за разноски по погребението на наследодателя им
Е. Г. Л..
ОСЪЖДА А. С. М., с ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на Г. Е.ова Г.,
с ЕГН ********** и Н.Е.Г., с ЕГН *********, и двамата с адрес: ***, сумата от 1130.00 лв. /хиляда сто
и тридесет лева/ за направените разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред Софийски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :