РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. Бургас, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Д. Михайлова
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20242120200169 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. Д. Т. с ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 742540-F650203/07.12.2023 г., издадено от Директор на Дирекция
„Обслужване” в ТД на НАП-гр.Бургас, с което на основание чл.181, ал. 1 от Закона за
данъка върху добавената стойност (ЗДДС) за извършено нарушение на чл. 125 ал. 5 от ЗДДС
му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер от 500 лева.
С жалбата се иска отмяна обжалваното наказателно постановление като излагат
доводи за неговата незаконосъобразност.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, се явява адв. И., с
пълномощно по делото. Поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи за отмяна
на НП.
Административнонаказващият орган – Директор на Дирекция „Обслужване” в ТД на
НАП-гр.Бургас, редовно призовани, се явява юк. К., която моли за потвърждаване на НП.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства взети поотделно и в тяхната
съвкупност съдът установи следната фактическа обстановка:
По повод извършена проверка св. Ж. Ж. – „инспектор по приходите” в ТД на НАП,
гр. Бургас, констатирала, че жалбоподателят в качеството си на представляващ данъчно
задължено лице *** с БУЛСТАТ ***, регистрирано по ЗДДС от 28.03.2014 г. имал
задължение по чл. 125, ал. 3 и ал. 5 от ЗДДС да подаде и да следи за подаването на справка-
декларация ведно с информация от отчетните регистри към справка-декларацията-
включително на технически носител за всеки данъчен период, включително за м.
ДЕКЕМВРИ 2021 г. Информацията от отчетните регистри към справка-декларация по ЗДДС
1
е следвало да се подаде до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се
отнася-в случая до 14.01.2022 г. Към датата на съставяне на АУАН 11.04.2022 г.,
информация от отчетните регистри към СД не била подадена.
До жалбоподателя е изпратена покана с изх. № 314-2 с дата 09.03.2022 г. за явяване в
ТД на НАП-Бургас за подаване на СД по ЗДДС и информация от отчетните регистри, вкл.
на технически носител и за съставяне и получаване на акт за установяване на
административно нарушение за ненавременно подаване на същите. В указания срок лицето
или негов представител не се е явил, поради което актът е съставен при условията и реда на
чл.40, ал. 2 от ЗАНН.
На 11.07.2022 г. на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН производството било спряно,
след като е прието, че след щателно издирване жалбоподателя или негов представител не са
били открити на адреса му и не може да бъде намерен. По делото са приложени протоколи,
като в тях е констатирано, че на адрес гр. Бургас, *** не е намерен жалбоподателя, като
представляващ дружеството. На 11.09.2023 г. производството е възобновено, АУАН е
връчен на жалбоподателя и на 07.12.2023 г. е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което за нарушение на чл.125 ал.5 от ЗДДС на основание чл. 181, ал.1 от
ЗДДС му е наложено административно наказание „глоба” в размер от 500 лева.
По делото е разпитана в качеството на свидетел актосъставителя, като показанията й
кореспондират с констатациите обективирани в акта и в обстоятелствената част на
наказателното постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните
доказателствени средства – показанията на свидетелката Ж., както и от приложените по
делото писмени доказателствена.
Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, подадена е от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че за всеки данъчен период
регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация,
съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124. Съгласно ал. 5 на посочения член
декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.
Безспорно по делото обстоятелство е, че жалбоподателя в качеството му на
представляващ *** с БУЛСТАТ *** не е подал информация от отчетните регистри към
справка-декларация до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася-
в случая до 14.01.2022 г., с което формално е осъществен съставът на нарушението по чл.
125, ал. 3 и ал. 5 от ЗДДС. Предвид особения правен статут на задълженото лице обаче, а и
релевираното от жалбоподателя възражение в тази насока, съдът намира за необходимо да
постави на разглеждане въпросът чия отговорност е следвало да бъде ангажирана за
неспазване на правно регламентираното задължение по подаване справка-декларация, ведно
с информация от отчетните регистри.
Гражданското дружеството, каквото е *** е възникналото по силата на договор по чл.
357 от ЗЗД и не представлява корпоративна структура, а неперсонифициран граждански
субект. Съгласно трайната съдебна практика, гражданското дружество, учредено по реда на
чл. 357 и сл. от ЗЗД не е юридическо лице, поради което отговорност за задълженията му
носят неговите съдружници, запазващи своята юридическа самостоятелност (в този смисъл
са Решение № 432 от 20.03.2000г. на ВКС по гр. д. № 1489/1999г., V г.о.; Решение № 126 от
14.10.2011г. на ВКС по т. д. № 701/2010г., І т.о., Определение № 296 от 29.04.2011г. на ВКС
по т. д. № 701/2010г., І т.о.; Определение № 300 от 21.03.2011г. на ВКС по ч. т. д. №
2
175/2010г., ІІ т.о. и др.). Като вид правни субекти, юридическите лица представляват
образувания, възникващи въз основа на закона и само доколкото същият ги допуска.
Поради изложеното, гражданският договор по чл. 357 и сл. от ЗЗД и регистрацията на ДЗЗД
в регистър „БУЛСТАТ” не водят да възникване на нов правен субект, който да може да
наруши разпоредбите на данъчното законодателство. Еднопосочна е практиката на
съдилищата по въпроса за административно наказателната отговорност на дружеството по
чл. 357 и следващите от ЗЗД, като широко се споделя тезата за недопустимост такава да
бъде реализирана по отношение на този тип форми на сдружаване поради липсата им на
персонификация.
Според настоящият състав, наказващият орган неправилно е определил субекта на
административната отговорност, в случая жалбоподателя в качеството му на представляващ
данъчно задължено лице ***, който съгласно посочената по-горе разпоредба да е имал
задължение да подава и да следи за подаването на справка-декларация ведно с информация
от отчетните регистри за всеки данъчен период в предвидените срокове. *** вписано в
регистър БУЛСТАТ под идентификационен номер *** със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, ул. ***, представлявано от жалбоподателя Т. Т. – управител на ДЗЗД-то. След
като жалбоподателя Т. е определена като управител и представляващ ДЗЗД-то, то следва, че
за вътрешните отношения на участниците спрямо трети лица, е постигнато съгласие
правомощията, свързани с представителство и управление на неперсонифицирания правен
субект, да бъдат възложени на определено лице, което притежава мандат и съответно е
отговорно за осъществяването на дружествените работи. Независимо от действията, които е
следвало да извършва управителя, за неподаването на информация от отчетните регистри
към СД е следвало да бъде ангажирана отговорността на юридическите лица, които то
представлява съобразно участието им в дяловете. От тук следва, че
административнонаказващият орган е подвел под отговорност управителя, т.е
представляващия ДЗЗД лице, а не дружествата – юридически лица, които участват в
съвкупността на ДЗЗД-то.
Придобитите от дейността на гражданското дружеството активи не преминават в
неговия патримониум, а се превръщат в обща собственост на участниците, разпределена
съобразно с дяловото им участие. Последното по презумпция е равно, като в настоящата
хипотеза, разпределението съобразно участието във вноските е следното: „****, правна
форма: Еднолично дружество с ограничена отговорност, юридическо лице - съдружник,
процентно разпределение на собственост без капитал, процент участие – 50 и ***, правна
форма: Дружество с ограничена отговорност, юридическо лице - съдружник, процентно
разпределение на собственост без капитал, процент участие – 50.
Съгласно чл. 361, ал.1 от ЗЗД, печалбите и загубите се разпределят между
съдружниците съразмерно с техния дял. От друга страна изключителната правосубектност
на юридическите лица е делегирана с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН – „на
юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за
неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната
дейност“. Имуществената съвкупност на гражданското дружество е дялова, от където
следва, че всеки съдружник разполага с права и задължения, съответстващи по обем на
участието му във вноските. Същото важи и по отношение на отговорността на субекта за
публични задължения – за търсенето на отговорност на ЮЛ включени в съвкупността на
ДЗЗД и налагането на имуществената санкция, като всеки от тях понесе отговорност
съобразно с дяловото си участие в гражданското дружество. В случая обаче, отговорността
за общото задължение, е следвало да понесат юридическите лица, съответстващи на
дяловото му участие в неперсонифицираното образувание.
За пълнота на изложеното следва да бъде отбелязано, че в хода на образуваното
административнонаказателно производство е допуснато съществено процесуално
3
нарушение, изразяващо се в издаване на обжалваното постановление, след изтичане на срока
по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба, образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно
постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. В настоящият случай АУАН е
съставен на 11.04.2022 г., а обжалваното постановление е издадено на 07.12.2023 г. С
изтичането на шестмесечния срок по чл. 34, ал.3 от ЗАНН, окончателно се погасява
възможността за ангажиране на административно-наказателната отговорност на лицето,
сочено като нарушител.
В конкретния случай производството е било спряно на основание чл. 43, ал. 6 от
ЗАНН. Според посочената разпоредба, производството се спира, когато нарушителят след
щателно издирване не може да бъде намерен. Според протоколите на стр. 15 и 16 от делото,
служители на данъчната администрация са извършили две посещения на адреса в *** на
04.07.2022г. и 11.07.2022 г., в резултат на което не са установили жалбоподателя или
упълномощено лице за връчване на акта за нарушение. Доколкото може да се приеме, че тези
посещения на адреса действително са били осъществени предвид липсата на подписи върху
протоколите на лица, различни от служителите на НАП, които да удостоверят този факт, то
те не водят до извод за проведено „щателно издирване”. Щателното издирване според съда
представлява издирвателна дейност, съставена от активни, целенасочени, последователни и
систематични действия, насочени към установяване точното местонахождение на
издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини. Прави
впечатление, че двете посещения са извършени в рамките на по-малко от месец /7 дни/, след
което данъчната администрация не е предприела никакви други активни действия по
издирване на задълженото лице. При условие, че издирвателната дейност в течение на
разумен период от време не доведе до откриване на лицето, ще е налице посоченото в чл. 43,
ал. 6 от ЗАНН, основание производството да бъде спряно до откриване на нарушителя. В
този смисъл в настоящия случай прилагането на разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН е при
липсата на предпоставки за това, поради което постановеното спиране на
административнонаказателното производство е незаконосъобразно, а наказателното
постановление се явява издадено след изтичане на шестмесечния срок от съставяне на акта.
С оглед на изложеното, допуснатите нарушения нарушение при ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са съществени и не могат да
бъдат санирани в съдебната фаза на производството, поради което налага отмяна на
обжалваното постановление.
Така мотивиран съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 742540-F650203/07.12.2023 г., издадено от
Директор на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП-гр.Бургас, с което на Т. Д. Т. с ЕГН
********** основание чл.181, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС)
за извършено нарушение на чл. 125 ал. 5 от ЗДДС му е наложено административно
наказание „ГЛОБА” в размер от 500 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4