№ 1071
гр. Варна, 23.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. И.а
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20243110202153 по описа за 2024 година
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на М. И. Д. против НП№442а-142/23
от 06.02.2024г. на Началник сектор ОП в ІV РУ към ОДМВР Варна, издадено на основание
чл.53 ЗАНН.
Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
С жалбата въззивникът оспорва фактическата обстановка по делото. Счита, че не е
пречил на полицейските органи, тъй като това може да стане само с активни действия. НП
счита, че е издадено в нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН. Счита още, че наказанието е
неправилно определено, без да са отчетени разпоредбите на чл.27 и чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата чрез процесуален представител.
В заседанието по същество не се явява и не се представлява.
Представител на органа, издал наказателното постановление не се явява. В молба е
изразил становище за неоснователност на жалбата. Претендира възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното :
На 29.12.2023г. служители на ОДМВР Варна – св. Л. и св. Ц., били на работа в 04 РУ
ОДМВР Варна, като стояли пред сградата заедно с други свои колеги.
В един момент, около 15,00 часа, на паркинга на 04 РУОДМВР спрял микробус,
управляван от въззивника Д..
При това св. Ц. отишъл до него и му обяснил, че това е служебен паркинг и няма
право да спира на него, като му у казал къде са намира паркингът за цивилни граждани.
1
Въззивникът Д. преместил автомобила си и след около 5-10 минути се върнал
обратно пред сградата на 04 РУ ОДМВР Варна На въпрос на полицейските служители по
какъв въпрос посещава сградата на районното управление, той отговорил, че ще подава
възражение срещу АУАН и след като св. Ц. поискал да го погледне, му го предоставил.
Докато св. Ц. се запознавал със съдържанието на възражението, въззивникънт Д. започнал
да разпитва чии са цивилните коли , паркирани на служебния паркинг. В този момент св. Л.
гледал в телефона си, тъй като се занимавал с личната си кореспонденция.
Въззивникът Д. му казал, че и да гледа в тик-ток, няма да науми ЗДП. При това св. Л.
го попитал дали е дошъл да се заяжда и получил утвърдителен отговор.
Св. Л. поискал на въззивника Д. документ за самоличност, а въззивникът отговорил,
че няма такъв и не е длъжен да представи.
При това св. Л. и св. Ц. обяснили на въззивника Д., че ще бъде задържан за
установяване на самоличността и въззивникът Д. бил отведен в сградата на 04 РУ ОДМВР
Варна. Вътре в сградата, при извършения личен обиск било установено, че в портмонето на
въззивника се намират както шофьорската му книжка, така и личната му карта.
След като , съобразно твърдения на въззивника Д., че св. Л. е употребил алкохол и
наркотици, на последния били извършени съответните тестове, чиито резултати били
отрицателен, срещу въззивника Д. бил съставен АУАН и той бил освободен.
Св. Л. съставил акта за установяване на административно нарушение, в
съдържанието на който описал отказа на въззивника Д. да предостави документ за
установяване на самоличността, който рпи предприети действия по задържане на лицето за
установяване на самоличността бил установен в лицето. С горното въззивникът Д.
съзнателно пречил на полицейските служители да изпълнят задълженията си по служба с
цел установяване на самоличността. На описаното била посочена правна квалификация по
чл.264 ал.1 от ЗМВР.
Актът бил надлежно предявен на въззивника Д., който го подписал, вписвайки , че има
възражения.
По АНП постъпили такива, но след проведено разследване били преценени като
неоснователни.
Впоследствие на 06.02.2024г. било издадено НП, с което въззивникът бил
санкциониран на осн. чл.264 ал.1 от ЗМВР.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
доказателства - писмените доказателства, приложени към административно наказателната
преписка – надлежно съставен АУАН и докладни, както и от гласните такива - показанията
на св. Л. и св. Ц..
Показанията на св. Л. и св. Ц. са такива на свидетели- очевидци и са категорични
досежно действията на въззивника Д. относно отказа на въззивника Д. де представи
документ за самоличност, твърдейки, че не носи със себе си такъв, както и досежно факта
,че на практика той е разполагал както с лична карта ,така и със шофьорска книжка.
2
Показанията на тези свидетели са в унисон с всички събрани писмени доказателства
по делото и установяват именно обвинителната теза.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна
проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното :
съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно
приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и
при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването
на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за
установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по
преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършени нарушения
по ЗМВР, като е дал правна квалификация на извършеното.
Съдът намери, че при определяне на наказанието глоба за извършеното нарушение
на ЗМВР административно наказващия орган правилно е наложил същото в минималния
размер, доколкото липсата на данни за други нарушения на нарушителя до този момент и
младата му възраст, обосновават налагане на наказание в минимален размер. В този смисъл
и не се налага изменяне на наказателното постановление.
Въззивният състав на съда намира, че правилно е било преценено, че настоящия
случай не показва по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните
случаи от този вид и правилно деянието не е било квалифицирано като „маловажен случай“.
Що се отнася до доводите за отмяна на наказателното постановление, съдът намери
същите за неоснователни, предвид на следното:
С жалбата въззивникът оспорва фактическата обстановка по делото, но доколкото
събраните по делото доказателства, анализирани по- горе сочат на фактология, идентична с
възприетата с наказателното постановление, съдът намери възражението за неоснователно.
По отношение на НП въззивникът счита, че е издадено в нарушение на чл.52 ал.4 от
ЗАНН.
Съдът не споделя такава позиция, доколкото видно от съдържанието на
административно наказателната преписка, по наведените от въззивника възражения е било
проведено задълбочено разследване и същите са били преценени като неоснователни.
Въззивникът счита още, че наказанието е неправилно определено, без да са отчетени
разпоредбите на чл.27 и чл.28 от ЗАНН.
По отношение на това , защо счита, че наказанието е правилно определено , съдът
изложи мотиви по – горе, поради което не следва да бъдат преповтаряни.
3
След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на
въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно.
С решението си съдът присъди юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №442а-142/23 от 06.02.2024г. на Началник сектор ОП в ІV РУ към
ОДМВР Варна, с което на М. И. Д. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер
на 500 лева на основание чл.264 ал.1 от ЗМВР.
ОСЪЖДА М. И. Д., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР – Варна, на осн. чл.27е
от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4