Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 10.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и
седми септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №4620 по описа на СГС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу
решение от 29.01.2019 г. по гр.д. №12321/2017 г. на Софийски районен съд, 64
състав, в частта, в която са отхвърлени предявените срещу Р.С.Д. установителни
искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.150 ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за разликата
над сумата от 5224,17 лв. – цена за доставена топлинна енергия в периода
01.07.2013 г. – 30.04.2015 г. за имот, находящ се в гр. София, ул. „*********аб.
№027121, до пълния претендиран размер от 5530,73 лв., за разликата над сумата
от 267,75 лв. – лихва за забава за периода 31.08.2013 г. – 03.08.2016 г. до
пълния претендиран размер от 850,40 лв. и за сумата от 14,20 лв. – обезщетение
за забава върху цената за дялово разпределение за периода 31.08.2013 г. –
03.08.2016 г., като ищецът е осъден да заплати на ответника и разноски в
заповедното и исковото производство.
В жалбата се
съдържат оплаквания, че решението е неправилно, тъй като е постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че СРС не е
следвало да кредитира заключението на СТЕ, тъй като не е съобразено с изравнителните
сметки, изготвени от ФДР. Сочи още, че задълженията за заплащане на топлинната
енергия следва да бъдат заплатени най-късно до края на текущия месец, общите
фактури са публикувани, поради което ответникът е изпаднал в забава и по
отношение цената на топлинната енергия и дяловото разпределение. С оглед
изложеното, моли решението на СРС да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което исковете за главница за топлинната енергия, за лихва
за забава върху цената на топлинната енергия и за лихва за забава върху дяловото
разпределение да бъдат уважени за пълния им претендиран размер. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Р.С.Д. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД не взема становище по
въззивната жалба.
Въззивният
съд е допуснал на основание на чл.266 ал.3 ГПК изслушването на ССчЕ със
задачите, поставени от ищеца в исковата молба. От заключението на същата се
установява, че за процесния период
мес.07.2013 г. – мес.04.2015 г. дължимата от ответника сума за топлинна
енергия, при съобразяване на сумите от корекции, възлиза на 5256,69 лв., а за
дялово разпределение – на 49,06 лв., които суми не са заплатени. Вещото лице
сочи още, че общият размер на законната лихва върху сумите на месечните
главници за периода 31.08.2013 г. – 03.08.2016 г. възлиза на сумата от 497,15
лв., а върху сумата за дялово разпределение – на 7,24 лв.
Решението не е обжалвано от ответника в частта, в която исковете с
правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.150 ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД са уважени до посочените по-горе размери, както и в частта, в която е уважен изцяло иска с правно
основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД за цената на дяловото разпределение, поради
което решението в тези части е влязло в законна сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и
на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са
положителни установителни искове за наличието на вземания на ищеца спрямо
ответника за заплащане на доставена топлинна енергия през периода мес.07.2013
г. – мес.04.2015 г., за дялово разпределение за същия период и за лихва за
забава върху главницата за доставена топлинна енергия и за дялово
разпределение. В конкретния случай първоинстанционния съд е кредитирал
заключението на СТЕ, което установява количеството на реално доставената
топлинна енергия, респективно цената и. Според заключението размерът на сумите
за реално потребена топлинна енергия през процесния период, при съобразяване на
сумите от изравнителните сметки, възлиза в общ размер на сумата от 5224,17 лв.
Ето защо, при определяне размера на вземанията за реално доставена топлинна
енергия на абоната, не следва да се кредитира заключението на ССчЕ, а това на
СТЕ, което е изготвено на база стойността на реално доставената топлинна енергия и са
взети предвид сумите от изравнителни сметки за процесния период.
По отношение на
вземанията за обезщетение за забава върху главниците за топлинна енергия и за
дялово разпределение, въззивният съд споделя изцяло становището на СРС, че
доколкото от страна на ищеца не са ангажирани доказателства за датата на
публикуване на фактурите на интернет страницата му, не може да се установи дали
ответниците са изпаднали в забава, респ. от кой момент.
Ето защо, въззивният съд приема, че жалбата на ищцовото
дружество е неоснователна и решението е правилно, и следва да бъде потвърдено
изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата
страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във
въззивното производство в размер на сумата от 300,00 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ал.2 ЗА.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №25159/29.01.2019
г., постановено по гр.д. №12321/2017 г. по описа на СРС, ГО, 64 състав, в обжалваната
част.
ОСЪЖДА
„Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. С.К., адрес: *** /офис-партер/, на
основание чл.78 ал.3 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗА, сумата от 300,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението е постановено при
участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.