№ 13427
гр. София, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20241110136584 по описа за 2024 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Ищецът ***, ЕИК ***, е предявил осъдителни искове с правно основание чл. 327 от
ТЗ, във вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, срещу ответника ****,
ЕИК ****, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 11000 лева с
вкл. ДДС, представляваща остатък от дължима продажна цена на стоки – трошен камък,
фракция и асфалт по фактура № **********/17.10.2022 г., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.06.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 2638,16 лева представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
17.10.2022 г. до 18.06.2024 г.
Ищецът твърди, че страните са в трайни търговски отношения, като в периода от
01.10.2022 г. до 16.10.2022 г. между ищеца, в качеството му на продавач, от една страна и
ответника, в качеството му на купувач, от друга, били сключени договори за покупко-
продажба на стока – фракция, трошен камък и асфалтобетон, подробно описани във фактура
и приемо-предавателни протоколи. Стоката описана във фактурата била надлежно
предадена и получена от представител на купувача, което се установява от подписаните
приемо-предавателни протоколи. Сочи, че фактурата № **********/17.10.2022 г. е частично
платена на 09.01.2023 г., като остава задължение в размер на 11000 лева. Сочи, че тъй като е
уговорен срок за плащане на задължението по фактурата, ответникът му дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за посочените периоди.
С оглед изложеното прави искане сумите да му бъдат заплатени.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв не е постъпило от
1
ответника.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявени за разглеждане са осъдителни искове с правно основание чл. 327 от ТЗ, във
вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата в размер на 11000 лева, остатък от дължима продажна цена на стоки –
трошен камък, фракция и асфалт по фактура № **********/17.10.2022 г, както и по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за сумата от 2638,16 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 17.10.2022 г. до 18.06.2024 г.
Съгласно чл. 327, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, по договора
за търговска продажба ищецът – продавач е длъжен да прехвърли собствеността и да
предаде на ответника – купувач стоките, уговорени по количество и качество, и описани в
издадената фактура при договорената при сключването на договора според чл. 326, ал. 1 от
ТЗ цена, дължима при реда и условията на чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 84, ал. 1, предл. първо
на ЗЗД. Купувачът е длъжен да плати цената при издаване на фактурата, на датата, посочена
в нея.
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на продавача е да докаже валидно
възникнало правоотношение по договор за търговска продажба с посоченото в исковата
молба съдържание, по което е предал на ответника стока в описаното количество и качество,
както и размера на вземането за продажна цена.
По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането на
длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти, е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
В настоящия случай ищецът се позовава на фактурата № **********/17.10.2022 г.
ведно с 12 бр. кантарни бележки за доказване на облигационната връзка между страните. За
да се приеме фактурата като доказателство, установяващо договор за продажба на стоки и
предоставяне на услуги, за каквито се касае в случая, то тя трябва да съдържа всички
необходими елементи, квалифициращи договора за продажба – вид на стоката, стойност,
начин на плащане, имената на лицата, които я подписват и съответно подпис.
В конкретния случай фактурата № **********/17.10.2022 г. за сумата от 13369,02
лева с вкл. ДДС за стойността на продадени стоки – асфалтобетон и фракция, не е подписана
двустранно, но за стоките, описани в нея са съставени кантарни бележки, които са подписани
от представител на купувача. Фактурата, придружена от кантарните бележки съдържа
всички съществени елементи на договор за покупко-продажба – количество и вид на
доставената стока, цена, както и изявление, че стоката е предадена, поради което от същите
валидно се установява извършването на доставката и получаването на стоката. Освен това
плащането от страна на ответника на част от задължението по фактура №
2
**********/17.10.2022 г., извършено на 09.01.2023 г., е равнозначно на признание относно
съществуването на процесното договорно правоотношение, извършените доставки и
вземанията на доставчика по документа, цитиран като основание за нареждане на превода на
лист 15. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че страните са
обвързани от договорни правоотношения, по силата на договор за търговска продажба
обективиран във фактурата.
Съгласно чл. 327, ал. 1 от ТЗ купувачът следва да заплати цената при предаване на
стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако не е уговорено
друго. В случая видно от представената фактура, крайният срок за заплащане на сумите по
нея е 17.10.2022 г., след изтичането на който ден ответникът изпада в забава за дължимите
суми на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД. Обезщетението за забава в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху първоначално дължимата главница от деня
следващ падежа - 18.10.2022 г. до датата на извършеното частично плащане – 09.01.2023 г.,
определено по реда на чл. 162 от ГПК с помощта на онлайн лихвен калкулатор възлиза на
316,69 лева, а върху остатъка от 11000 лева за периода от 09.01.2023 г. до 18.06.2024 г.
възлиза на 2057,62 лева, поради което искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да се уважи за
периода от 18.10.2022 г. до 18.06.2024 г. и за сумата от 2374,31 лева, а за разликата над
тази сума до пълния предявен размер от 2638,16 лева и за началната дата, от която се дължи,
е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е направил разноски за производството за държана такса в размер на 545,53
лева, от които с оглед уважената част от иска на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да му
бъдат присъдени 534,98 лева.
Ответникът не е заявил искане за разноски.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в ***, да заплати на
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ****, на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ,
във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, сумата в размер на 11000 лева с вкл. ДДС,
представляваща остатък от дължима продажна цена на стоки – трошен камък, фракция и
асфалт по фактура № **********/17.10.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата
от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.06.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 2374,31 лева, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 18.10.2022 г. до 18.06.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за лихвата за сумата над
2374,31 лева до пълния предявен размер от 2638,16 лева и за 17.10.2022 г., като
неоснователен.
3
ОСЪЖДА ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в ***, да заплати на
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ****, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, сумата от 534,98 лева - разноски в производството за държавна такса.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4