РЕШЕНИЕ
№ 541
гр. Бургас, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20212120108100 по описа за 2021 година
Делото е образувано по повод исковата молба на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ...., със
седалище гр. София, с която претендира приемане за установено, че ответникът ИВ. Т. Г., с
настоящ адрес в гр. Б.., му дължи сума в размер от 104,49 лева, представляваща договорна
неустойка за неизпълнение от ответника на договор за далекосъобщителни услуги от
26.10.2017 год., което вземане е предмет на Заповед за изпълнение № 1763/09.07.2021 год.
по ч. гр. д. № 4962/2021 год. на БсРС; ангажира доказателства и моли за присъждане на
деловодните разноски.
Правното основание на предявения положителен установителен иск е чл. 124, ал. 1
във вр. с чл. 422, ГПК.
Ответникът, чрез процесуалния си представител по чл. 47, ал. 6, ГПК, оспорва
исковете; не ангажира доказателства.
Съдът, след запознаване със становището на ищеца и данните по делото, като
съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
По делото не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства,
че на 26.10.2017 год. в гр. Бургас между „БТК“ ЕАД и ответника И.Г. е бил сключен писмен
договор за мобилни услуги (интернет и телевизия), с индивидуален кл. № ...., с 24-месечен
срок на действие. За доставените от кредитора услуги са издадени процесните 3 месечни
сметки, за дължима цена на потребление за периода 22.02.-21.05.2018 год. Предвид
неплащане на сумата, кредиторът твърди, че деактивацията на услугата е извършена на
08.06.2018 год., а абонатът-потребител дължи неустойка по т. 50 във вр. с т. 43 от общите
1
условия на „БТК“ АД и абз. първи от стр. 6 на процесния договор.
Ищецът твърди, че е легитимиран като кредитор на ответника за договорната
неустойка на основание писмен договор за цесия от 01.10.2019 год., а цедентът по него – „С.
Г. Груп“ ООД, е придобил същото вземане от първоначалния кредитор на основание
договор за цесия от 16.10.2018 год. Втората цесия е породила действие, тъй като
заличаването на цедента е вписано в Търговския регистър на 17.12.2019 год., т. е. след
сключване на цесионния договор от 01.10. с. г., поради което възражението на ответника в
тази насока е неоснователно.
За заплащане на процесната главница е издадена Заповед за изпълнение №
1763/09.07.2021 год. по ч. гр. д. № 4962/2021 год. на БсРС.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения
главен положителен установителен иск за основателен. Облигационната връзка по
процесния договор от 26.10.2017 год., както и вземанията по съставените от ищеца месечни
сметки не са спорни за страните обстоятелства. Съглашението е сключено като срочно, за
период от 24 месеца, и няма доказателства за предсрочното му прекратяване по общо
съгласие на страните. В тежест на ответника е провеждане главно и пълно доказване
легитимацията му на изправна страна по договора, в т. ч. извършените изцяло и в срок
плащания на цената на потребените мобилни услуги. Доказателства в тази насока не са
представени; не се спори и относно извършената от ищеца деактивация на услугите поради
неплащането на ответика. Предвид бездействието на потребителя, съдът приема, че ищецът
надлежно и в съответствие с т. 50 и т. 43 от общите условия и с клаузата по индивидуалния
договор е прекратил облигационната връзка между страните, предвид неизпълнението на
договора от страна на потребителя-абонат.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника за недължимост на
претендирана главница поради липса на съобщаване на цесионните договори. По делото
няма доказателства уведомлението по чл. 99, ЗЗД да е достигнало до длъжника-ответник
преди подаване на заявлението по чл. 410, ГПК или на исковата молба. Това уведомяване
следва да бъде извършено от стария, а не от новия кредитор, освен при упълномощаване
(така и Решение № 137/02.06.2015 год. по гр. д. № 5759/2014 год. на III ГО на ВКС).
Настоящият съдебен състав счита, че цесията е надлежно съобщена на длъжника, но едва с
получаване на писменото приложение към исковата молба на новия кредитор – цесионер, а
това обстоятелство следва да бъде взето предвид от съда, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК
(вж. Решение № 78/09.07.2014 год. по търг. д. № 2352/2013 год., II ТО на ВКС и Решение №
3/16.04.2014 год. по търг. д. № 1711/2013 год. на I ТО на ВКС). В настоящото дело
съставените писмени уведомление и потвърждение за цесия са получени от ответника – чрез
представителя му по чл. 47, ал. 6, ГПК, като приложения към исковата молба и към
допълнителната молба-становище на ищеца, поради което възражението за недължимост на
главницата поради ненадлежно съобщаване на цесията е неоснователно.
Основателността на иска налага, в изпълнение указанията на ВКС в т. 10в от
4/2013-2013-25, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноските от 125 лева,
2
направени в заповедното производство, за държавна такса и адвокатско възнаграждение,
присъдено от БсРС. В тази част заповедта не е била предмет на обжалване или проверка по
реда на чл. 248, ГПК, поради което в исковото производство не може да бъде променен
размерът на присъденото от заповедния съд адвокатско възнаграждение.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и деловодните разноски от общо 355
лева, направени в настоящия исков процес, за доплатената държавна такса, за адвокатско
възнаграждение и за депозит за представител на ответника (чл. 78, ал. 1, ГПК).
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че
ответникът ИВ. Т. Г., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес гр. Б....., дължи на
ищеца „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С..... сума в размер от
104,49 лева, представляваща договорна неустойка за предсрочно прекратяване от ищеца на
договор за далекосъобщителни услуги от 26.10.2017 год., поради неизпълнението му от
ответника-абонат, което вземане е предмет на Заповед за изпълнение № 1763/09.07.2021 год.
по ч. гр. д. № 4962/2021 год. на БсРС.
ОСЪЖДА ИВ. Т. Г., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес гр. Б......, да
заплати на ищеца „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С.....,
деловодни разноски в размер от 125 лева, направени в заповедното производство по ч. гр. д.
№ 4962/2021 год. на БсРС.
ОСЪЖДА ИВ. Т. Г., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес гр. Б......, на
основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на ищеца „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление гр. С....., деловодни разноски в размер от 355 лева, направени в
исковото производство по гр. д. № 8100/2021 год. на БсРС.
Решението може да бъде обжалвано по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок
от връчване на препис от съдебния акт.
Вярно с оригинала: ЕХ
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3