Решение по дело №552/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.203 и сл. от АПК.

Р. К. В., [ЕГН] от гр.Кюстендил, [улица] е предявил срещу ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.204, ал.1 от АПК, както следва:

1/иск за сумата 900 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно НП № 490/ 12.04.2019 г., издадено от кмета на община Кюстендил, отменено с решение № 217/ 20.06.2019 г. по а.н.д.№ 651/ 2019 г. на РС – Кюстендил, което решение е оставено в сила с решение № 298/ 07.11.2019 г. по к..а.н.д. № 231 / 2019 г. по описа на КАС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.11.2019 г. до окончателното й изплащане. Имуществените вреди представляват заплатени суми за адвокатки хонорари за защита пред РС – Кюстендил и КАС по делата /по 450 лв. за всяко дело/ и

2/иск за сумата 900 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразното НП на кмета на община Кюстендил, отменено с посоченото решение на РС – Кюстендил, което решение е оставено в сила с решението на КАС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.11.2019 г. до окончателното й изплащане. Неимуществените вреди се изразяват в комплекс от негативни емоции и неприятни изживявания, раздразнителност и неспокойствие, засегната чест и достойнство, укор от близки /приятели/, съседи, ограничения в личния живот, пълно отчуждаване от обществото и затваряне в себе си, отрицателно засягане на психичното здраве и изолация от обществото. Ищецът претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание пълномощникът на ищеца поддържа исковете. Представя списък на разноските.

В писмен отговор и в съдебно заседание ответникът оспорва исковете като неоснователни и прави възражение за прекомерност на техните размери. Релевира възражение за изтекла давност и чл.5 от ЗОДОВ. Претендира деловодни разноски, включително за юрисконсулт.

Прокурорът като контролираща страна по чл.10, ал.1 от ЗОДОВ дава заключение за основателност и доказаност на исковете. Счита, че са налице елементите по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като искът за неимуществени вреди следва да се оцени по справедливост.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка:

С НП № 490/ 12.04.2019 г. на кмета на община Кюстендил на основание чл.232, ал.5, т.3 от ЗУТ поради неизпълнение на нареждане, дадено с писмо изх. № 94-00-2759/ 24.10.2018 г. на кмета на общината за представяне на необходимите документи за решаване на преписка, на ищеца е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв.

С решение № 217/ 20.06.2019 г. по а.н.д. № 651/ 2019 г. на РС – Кюстендил е отменено посоченото НП, а с решение № 298/ 07.11.2019 г. по к.а.н.д. № 231/ 2019 г. на КАС е оставено в сила решението на районния съд. Решението на КАС е окончателно. В съдебните производства пред районния и касационния съд ищецът е представляван от адвокат Е. Й. от АК – Кюстендил въз основа на приложени пълномощни и договори за правна защита и съдействие. Договорените адвокатски възнаграждения са в размер на 450 лв. за всяка съдебна инстанция. Съгласно договорите за правна защита и съдействие адвокатските възнаграждения са заплатени в брой.

От показанията на св.И. Й. В. /съпруга на ищеца/ се установява, че след налагане на глобата през 2019 г. ищецът започнал да се променя психически – станал разсеян, неспокоен, раздразнителен и избухлив. Започнал да се кара със семейството и съседите. Поради необходимостта от връчване на книжа от общината във връзка със случая по НП бил търсен многократно от общинската полиция и МВР. По този начин съседите узнали за случая. Ищецът започнал да се притеснява за мнението на съседите, т.к. не е осъждан и криминално проявен. Затворил се в себе си и започнал да не излиза. Поведението му станало причина за ПТП, след което ищецът не шофира. От дълго време е безработен и това също се отразило негативно върху здравето му и заедно с високия размер на глобата се наложило да потърси медицинска помощ от лекар, който му предписал терапия с лекарства, продължила около 5-6 месеца. Ищецът бил притеснен финансово, което наложило взимането на заем за делото.

От показанията на св.М. Д. С. се установява, че през 2019 г. съседите са узнали за наложената глоба. Свидетелят потвърждава данните за многократно търсене на ищеца от полицията и общинската охрана, за разправиите със съседите и семейните скандали, което се отразило на психиката му. Ищецът бил безработен и глобата му дошла в повече.

Показанията на свидетелите съдът намира за обективни и достоверни, т.к. са вътрешно логични и последователни и не противоречат на писмените доказателства по делото.

На 15.07.2019 г. д-р В. Р. /психиатър/ е издала Етапна епикриза на ищеца. От снетата анамнеза е установено, че наложената глоба в голям размер представлява стресово събитие за ищеца, довело до дълбока разстроеност и огорченост от действията на общинската администрация. Ищецът е имал оплаквания от умора, разсеяност, влошен контрол над емоциите, лесна раздразнителност, избухливост, оттегляне и изолиране от социалната среда, нарушения на съня и др. Обективното състояние сочи за разстройство в адаптацията, в резултат на житейски преживявания с негативен характер, инсомния, НВ симптоми. Предписано е лечение с медикаменти.

Поведението на ищеца след 2019 г., характеризиращо се с лесна раздразнителност и избухливост, е потвърдено в Постановление от 07.12.2022 г. на К. К. – зам. адм. ръководител, зам. районен прокурор на Районна прокуратура – Кюстендил по ДП № 162/ 2022 г. по описа на РП – Кюстендил, същото с № 69/ 2022 г. по описа на РУ на МВР – Кюстендил. Досъдебното производство е образувано за това, че на 03.02.2022 г. в гр.Кюстендил на ищеца е причинена средна телесна повреда в резултат на спречкване и побой между него и И. Б. А..

Описаната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства.

С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира исковете за допустими. Подадени са от легитимиран от закона правен субект. Съгласно чл.203, ал.1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Ответникът е пасивно легитимиран, съгласно наведените от ищеца твърдения в исковата молба относно наличието на претендираното право и качеството на юридическо лице по чл.14 от ЗМСМА. Спазено е изискването на чл.204, ал.1 от АПК, т.к. вредите се претендират от отменено по съдебен ред НП. Съгласно задължителните указания в т.1 от ТП № 2/ 19.05.2015 г. на ВКС по тълк.д.№ 2/ 2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС, делата за искове за вреди от незаконосъобразни НП, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Следователно, предявените искове се включват в приложното поле на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а административният съд е родово и местно компетентен да разгледа спора по правилата на чл.7 във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.

Отсъства пречката по чл.8, ал.3 от ЗОДОВ. Възможността за възстановяване на сторените в производството по оспорване на НП деловодни разноски по чл.63, ал.3 от ЗАНН е въведена с изменението на нормата, обнародвано в ДВ, бр.94/ 29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г., а понастоящем е предмет на правна уредба в чл.63д /нов – ДВ, бр.109/ 2020 г./ от ЗАНН. Предвид окончателното приключване на спора за законосъобразността на НП пред административния съд в съдебното заседание на 06.11.2019г. и с оглед указанията в ТР № 2/ 03.06.2009 г. на ВАС по тълк.д.№ 7/ 2008 г., ищецът не би могъл да се възползва от новата правна възможност да претендира възстановяване на разноските в съдебното административнонаказателно производство.

Разгледани по същество, исковете са доказани по основание. По отношение на размерите искът за имуществени вреди е доказан изцяло, а искът за неимуществени вреди е доказан частично.

Фактическият състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ включва следните кумулативни елементи: 1/незаконосъобразен акт; 2/актът да е издаден при или по повод извършване на административна дейност; 3/от акта да са настъпили претендираните имуществени и неимуществени вреди и 4/вредите да са в пряка и непосредствена причинна връзка с акта.

Налице е първият елемент от фактическият състав на обезвредата. Вредите се претендират от отменено по съдебен ред НП. Отмяната е обективирана в решението по а.н.д.№ 651/ 2019 г. на РС - Кюстендил. Решението е влязло в сила на 07.11.2019 г. и има действие по отношение на всички относно разрешения правен спор за незаконосъобразността на НП срещу ищеца.

Съгласно мотивите по т.1 от ТП № 2/ 19.05.2015 г. на ВКС по тълк.д.№ 2/ 2014 г. на ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС следва да се приеме, че НП е издадено от административен орган при осъществяване на санкционираща административна дейност и по същество представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл е налице и втория елемент от фактическия състав на обезвредата.

Налице са третия и четвъртия елементи от фактическия състав на отговорността.

По отношение на иска за имуществени вреди:

От приложените на л.32 по а.н.д. № 651 2019 г. на РС – Кюстендил и на л.12 от к.а.н.д. № 231/ 2019 г. на КАС договори за правна защита и съдействие и пълномощни е видно, че в съдебните производства пред районния и административния съд ищецът е представляван от адвокат и е заплатил в брой възнаграждения за процесуално представителство в размер на по 450 лв. за всяка съдебна инстанция. Заплатените суми представляват имуществени вреди за ищеца, т.к. с тях е намален неговия патримонум. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ на обезщетяване подлежат всички имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането /т.е. отмененото НП/, като отговорността е безвиновна /обективна/. Съгласно ТР № 1/ 15.03.2017 г. на ВАС по т.д.№ 2/ 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни НП изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по см. на чл.4 от този закон. Разноските са доказани от представените договори за правна защита и съдействие и са действително извършени предвид заплатените в брой суми на адвоката. Вписаният начин на заплащане на сумите в договорите за правна защита и съдействие „в брой“ има характер на разписка и е достатъчно доказателство за извършване на разходите по см. на указанията по т.1 от ТР № 6/ 06.11.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 6/ 2012 г. Размерите на заплатените адвокатски възнаграждения са справедливи и обосновани по чл.36, ал.2 от ЗА. Същите са определени над минималния размер от 300 лв. по чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата № 1/ 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, в редакциите на нормата, действали към датите на заплащане на сумите, но възнагражденията съответстват на фактическата и правна сложност на делата и обема на оказаната правна помощ.

По отношение на иска за неимуществени вреди:

Съвкупният анализ на показанията на св.В. и св.С., Етапната епикриза от д-р В. Р. и Постановлението на прокурора сочи, че в резултат на действието на отмененото НП ищецът е претърпял неимуществени вреди. Установи се, че наложения висок размер на глобата и имал ролята на стресово събитие върху психиката на ищеца, което е отключило разстройство в адаптацията, изразяващо се в раздразнителност към близките и съседите, отчуждаване и затваряне в себе си, чувство на засегната чест и достойнство. Ищецът е станал неспокоен. По-сериозното отрицателното засягане на психическото здраве е с времетраене от около 5-6 месеца докато е бил висящ съдебния процес относно оспореното НП. Установените вреди са в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото НП, т.к. са настъпили в резултат на наложената глоба по НП. В тази връзка е съдържанието на Етапната епикриза и показанията на свидетелите. За този период от време, който не е дълъг съдът намира, че справедливо обезщетение по критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД се явява сумата от 600 лв. /по 100 лв. на месец за 6 месеца/. Касае се за вреди, настъпили през 2019 г., чиито интензитет е сравнително висок, но само върху психиката на ищеца и то за непродължителен период от време. За намаляване на претендираната сума от 900 лв. съдът взима предвид и обстоятелството, че преди налагане на глобата ищецът е бил безработен, което обстоятелството е изиграло роля на самостоятелен и независим стресов фактор върху неговата психика. Този фактор не е в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразното НП. За разликата до претендираните 900 лв. искът ще отхвърли като неоснователен.

Липсват основания за изключване на отговорността в хипотезата на чл.5 от ЗОДОВ. Няма доказателства за изключителна вина на ищеца, респ. за допринасяне на увреждането. Отмяната на НП прави недоказано задължението към общината за представяне на поисканите книжа.

На общо основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД върху размерите на обезщетенията се дължи заплащане на законна лихва, считано от 07.11.2019 г. На тази дата е влязло в сила решението на районния съд за отмяна на НП във връзка с указанията по т.4 от ТР № 3/ 22.04.2005 г. на ВКС по т.гр.д.№ 3/2004 г.

Неоснователно ответникът възразява за изтекла погасителна давност за вземанията за обезщетения и лихви. По правилото на чл.110 от ЗЗД давността е 5 години. Съгласно указанията в т.4 от ТР № 3/ 22.04.2005 г. на ВКС по т.гр.д. № 3/ 2004 г. началният момент на погасителната давност за предявяване на исковете е влизане в сила на решението, с което е отменено НП. Това ще рече, че началният момент е 07.11.2019 г., когато е постановено решението на КАС за оставяне в сила на решението на КРС за отмяна на НП. Следователно, 5-годишната давност изтича на 07.11.2024 г. Исковата молба е подадена на 06.11.2024 г. и е в рамките на давностния срок за вземанията.

На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът дължи пълния размер на заплатената от ищеца ДТ от 10лв. и съразмерно с уважената част от исковете на заплатеното адвокатско възнаграждение за изготвяне на исковата молба по договора на л.27 от делото. Заплатеното адвокатско възнаграждение по договора е в размер на 300 лв. Възнаграждението е справедливо, като съобразено с правната и фактическа сложност на делото. За сравнение, възнаграждението е под минималното такова по чл.9, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Следователно, по съразмерност ответникът дължи адвокатско възнаграждение на ищеца в размер на 250 лв. /150 лв. за иска за имуществени вреди и 100 лв. за иска за неимуществени вреди/. Така, общата сума на разноските за ищеца е 260 лв.

На основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ ищецът дължи заплащане на ответника на юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска за неимуществени вреди при основа за възнаграждението от 100 лв. по чл.24, изр.2 от Наредба за заплащането на правната помощ. Дължимото възнаграждение е в размер на 16.67 лв.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ да заплати на Р. К. В. /с посочени лични данни/ сумата 1 760лв. /хиляда седемстотин и шестдесет лева/, включваща:

1/ 900лв. /деветстотин лева/ обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.204, ал.1 от АПК за имуществени вреди във вид на заплатени адвокатски възнаграждения за защита в производството по обжалване и отмяна на НП № 490/ 12.04.2019 г. на кмета на община Кюстендил с решение № 217/ 20.06.2019 г. на РС - Кюстендил по а.н.д.№ 651/ 2019 г., оставено в сила с решение № 298/ 07.11.2019 г. на КАС по к.а.н.д.№ 231/ 2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.11.2019 г. до окончателното й изплащане,

2/ 600 лв. /шестстотин лева/ обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.204, ал.1 от АПК за неимуществени вреди от незаконосъобразното НП на кмета на община Кюстендил, отменено с посоченото решение на РС – Кюстендил, което решение е оставено в сила с решението на КАС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.11.2019 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до претендираните 900 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и

3/ 260лв /двеста и шестдесет лева/ деловодни разноски.

ОСЪЖДА Р. К. В. да заплати на ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 16.67 лв. /шестнадесет лева и шестдесет и седем стотинки/.

Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране от страните пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.

Решението да се съобщи на страните.