Решение по дело №2084/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1709
Дата: 19 ноември 2020 г.
Съдия: Веселина Тенчева Чолакова
Дело: 20207050702084
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

                                         

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………/……………..2020 г., гр. Варна

 

В ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА, І касационен състав, в открито съдебно заседание на пети ноември през  две хиляди и двадесета  година в състав:                      

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ЯНКА ГАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:   ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА     

                                                                                  ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

 

при секретаря Деница Кръстева и в присъствието на прокурора  от ВОП Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията-докладчик Веселина Чолакова КНАХД № 2084 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.2 от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от АПК и чл.348 от НПК.

Образувано е по жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Варна срещу Решение № 1191/07.08.2020 г. на Районен съд Варна, ХLV състав, постановено по н. а. х. д. № 1646 по описа на съда за 2020 г., с което е отменено Наказателно постановление № **********-9/02.04.2020 г. на директора на РИОСВ – Варна, с което на „ЖИДО Транс 2015“ ЕООД на основание чл.156, ал.1 от ЗУО е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лева за нарушение на чл.156, ал.1, от ЗУО във вр. чл.120 от ЗУО. Счита, че решението е постановено в противоречие със закона, което е касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК приложим на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН. Твърди че предписанието е било дадено на управителя, като законен представител на дружеството, а не в качеството му на физическо лице нарушител. В този смисъл се посочва, че именно дружеството притежава издаден от РИОСВ Варна регистрационен документ за дейности по събиране и транспортиране на отпадъци и заверена и заведена в регистъра на РИОСВ Варна отчетна книга. Посочва, че безспорно е установено, че дружеството е необходимо да притежава регистрационен документ за дейности по третиране на отпадъци по чл.35, ал.3 от ЗУО, а не регистрационен документ за дейности по събиране и транспортиране на отпадъци по чл.35, ал.5 от ЗУО. В с. з.  касаторът, редовно призован, не се представлява. Поддържа жалбата в представено писмено становище.

 Ответникът „Жидо Транс 2015“ ЕООД,  оспорва жалбата с депозиран писмен отговор на касационната жалба. Моли съда да остави в сила въззивното решение, което намира за правилно. Посочва, че разпоредбата на чл.156, ал.1 от ЗУО предвижда за неизпълнение на предписания да бъде ангажирана отговорността, както на физически, така и на юридически лица, всяко от които отговаря на собствено основание. Твърди, че правилно въззивният съд е установил, че е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно определяне на субекта на административното нарушение.

 Представителят на Окръжна прокуратура – Варна също дава заключение, че решението на ВРС следва да се остави в сила поради отсъствието на основания за отмяната му.

След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ от ЗАНН, съдът намира следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е предявена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на изложените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на касационното производство.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за неоснователна.

Отмененото от районния съд наказателно постановление е издадено срещу  „Жидо Транс 2015“ ЕООД за точа, че на 28.01.2020 год. в РИОСВ Варна, ул.“Ян Палах“ № 4, при извършена проверка в деловодна програма „Акстър офис“ е установено, че даденото предписание  № 2 в КП № 011700/20.01.2020 год. на „Жидо Транс 2015“ ЕООД не е изпълнено, като не са представени в РИОСВ Варна за проверка отчетна книга по отпадъци и договори за приемане/предаване на отпадъци в срок до 27.01.2020 год. Нарушението е отразено в КП № 011702/12.02.2020 год.,  „Жидо Транс 2015“ ЕООД има издаден регистрационен документ за дейност по транспортиране / събиране и транспортиране / на отпадъци № 03-РД-727-03/18.03.2019 год. и заверена отчетна книга по отпадъци под № 725/2019 год. Въззивният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН. За да отмени наказателното постановление, въззивният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно определяне на субекта на административнонаказателна отговорност. Посочил е, че съгласно дадените предписания с Констативен протокол от 20.01.2020 г. за отговорник е бил определен управителят на дружеството, а не самото дружество, а актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са насочени към дружеството. Разпоредбата на ч.156, ал.1 от ЗУО предвижда възможност административни наказания да бъдат налагани, както на физически, така и на юридически лица, поради което е следвало да бъде направено разграничение кой следва да носи отговорност за неизпълнение на предписанията. Предвид установеното, въззивният съд е приел, че е налице несъответствие между фактическите твърдения на актосъставителя и административнонаказващия орган. Посочено е, че това несъответствие води до неправилно приложение на материалния закон.  

Решението на ВРС е правилно.

Безспорно в даденото с констативния протокол предписание за отговорник за изпълнението му е определен „управител Жидо транс“. Поради това несъстоятелни са твърденията в касационната жалба, че предписанието е дадено на дружеството, действащо чрез управителя. Юридическото лице е субект на правото, отделен от физическото лице, който го представлява, поради което не може да се приеме, че за изпълнението на дадено на управителя – физическо лице предписание отговорност носи дружеството. Както правилно е посочил районният съд,  чл. 156, ал. 1 от ЗУО предвижда за неизпълнение на предписания да бъде ангажирана отговорността както на физически, така и на юридически лица, всяко от които отговаря на собствено основание за неизпълнение на адресирани до него предписания. Ангажирането на отговорността на дружеството за неизпълнение на предписание, което е адресирано до управителя, представлява неправилно определяне на субекта на нарушението и води до несъставомерност на вмененото на дружеството деяние.

Твърдението в касационната жалба, че дружеството притежава регистрационен документ за дейности по събиране и транспортиране на отпадъци и заверена и заведена в регистъра на РИОСВ Варна отчетна книга, поради което именно то е отговорно е неправилно. След като санкциониращата разпоредба на чл.156, ал.1 от ЗУО предвижда налагане на глоба или имуществена санкция в зависимост от това кой не е изпълнил конкретното предписание, то административно-наказващият орган следва точно и ясно да установи кой е нарушителят. Наказаното лице/дружество не може да „тълкува“ волята на административно-наказващият орган, дали отговорник е дружеството, предвид това, че на него е издаден регистрационен документ за дейности по събиране и транспортиране на отпадъци или управителят. 

Предвид допуснатото нарушение на процесуалните правила, въззивният съд, както и касационната инстанция не се произнасят по съществото на спора. В този смисъл настоящият касационен състав не следва да коментира следва ли „Жидо Транс 2015“ ЕООД да притежава регистрационен документ за дейности по третиране на отпадъци по чл.35, ал.3 от ЗУО.

При извършена служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в касационната жалба оплаквания, съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Воден от изложеното, на основание чл. 221 ал. 2 предл. първо АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1191/07.08.2020 г. постановено по НАХД № 1646/2020 г. по описа на ВРС.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.