Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр.Варна, 11.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
34-ти състав, в публично заседание
на седемнадесети август две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА
ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 20 по описа на ВРС за
2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен от „Л.2.” ЕООД срещу „Ч.т.” ЕООД, иск с правно основание чл. 372 ТЗ, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 3959.00
лева – цена за превоз на товар (козметика), заявен със заявка-договор по
маршрут България-Франция и Франция-България, за доставка на който товар са
изготвени товарителници CMR и фактура №
9/19.09.2019г.
Твърди се в исковата молба, че „Ч.т.“
ЕООД е възложило на ищеца „Л.2.“ ЕООД извършването на превоз на стоки
(козметика) по маршрут България-Франция (отиване) и Франция-България (връщане),
със срок на доставката във Франция 12.09.2019г. и в България – 18.09.2019г.
Договореното навло било в размер на 3299.17 лева без
ДДС, което следвало да бъде заплатено от ответника 30 дни след получаване на
оригинал на CMR и фактура.
Твърди се, че ищецът изпълнил поетите задължения, като осъществил възложения му
превоз, за което било изготвени и приети без възражения товарителници CMR за всяка една от двете доставки. Издадена
била и фактура № 9/19.09.2019г. за дължимото навло.
Тъй като ответникът не е изпълнил задължението си да плати цената на превоза,
сезира съда с искане за осъждане на дружеството да заплати горната сума.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното
дружество „Ч.т.”
ЕООД депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за
неоснователност на иска. Оспорва страните да са били обвързани от валидна
облигационна връзка с аргумент, че изпратената заявка-договор не е подписана от
страна на ищцовото дружество. Поддържа, че в същата била допусната техническа грешка
относно размера на дължимата сума за услугата, между страните били водени
преговори за извършване на корекция на цената. Поддържа, че ищецът обещал да
изпрати кредитно известие и тогава е следвало да се сключи договор. Тъй като
ищцовото дружество не спазило обещанието за изпращане на горния счетоводен
документ, до окончателен договор не се стигнало. Признава, че приложената към
исковата молба фактура е осчетоводена при ответника, но твърди това да е
сторено единствено с оглед задължението по Закона за счетоводството да стори
това в месеца, в който е получена. С оглед горното счита, че не дължи
процесната сума.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно
от приложената на л. 8 от делото заявка-договор за автомобилен превоз на
товари, че ответникът „Ч.т.” ЕООД е възложил на ищеца „Л.2.” ЕООД извършването
на транспорт на козметични продукти по маршрут България-Франция и
Франция-България със срок на доставка във Франция 12.09.2019 г. и в България –
18.09.2019 г. Уговореното възнаграждение било в размер на 3299,17 лв. без ДДС
(3959 лв. с ДДС) и същото следвало да бъде заплатено 30 дни след получаване на
оригинал на ЧМР товарителница и фактура.
От представената по делото международна
товарителница без номер, се установява, че същата е съставена за извършен
превоз от „Лорен 2017” ООД на товар козметични продукти с бруто тегло 600 кг, с
място на товарене с. Козарско, с изпращач „Тивес
козметик” ООД и място на разтоварване – Франция, като в графа 24 от
товарителницата е удостоверен факта на получаване на стоката. Представена е и
международна товарителница без номер за извършен превоз от „Лорен 2017” ООД на
товар с изпращач чуждестранно търговско дружество и получател „АТД Фешън Груп“ ЕООД и място на разтоварване гр. София. Факта
на получаване на стоката е удостоверен с печата на получаващото дружество „АТД Фешън Груп“ ЕООД.
За извършения международен превоз
ищецът е издал фактура № 9/19.09.2019г. за сумата от 3959.00 с ДДС с падеж 24.10.2019г.
Въз основа на установеното по-горе от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
За
успешното провеждане на иск с правно основание чл. 372, ал. 1 ТЗ, в тежест на
ищцовото дружество е да докаже наличието
на облигационна обвързаност между него и ответника по силата на сключен договор
за автомобилен превоз на стоки и обстоятелството, че се явява изправна страна
по него, т.е. че е изпълнил поетите задължения качествено и в срок. При
установяване на тези обстоятелства ответникът от своя страна е длъжен да
установи точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението
си за плащане на уговореното възнаграждение.
Няма
спор между страните, че ответното дружество е адресирало до ищеца
заявка-договор, с която е възложило на ищеца извършването на международен
транспорт на стоки по направление България-Франция-България. Спорният по делото
въпрос достатъчно ли е горното, за да се приеме, че страните са обвързани от
твърдяната облигационна връзка, с оглед направеното възражение от ответника, че
заявката-договор не носи подписа на представител на ищеца „Л.2.“ ЕООД.
Договорът
за международен автомобилен превоз е двустранен, възмезден, консенсуален,
неформален договор. Постигнатото между страните съгласие е необходимо и
достатъчно условие, за да се счита договорът за сключен, като не е предвидена
задължителна форма за неговата валидност. Съгласно чл. 9, т. 1 от Конвенция за
договор за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, товарителницата удостоверява до
доказване на противното условията на договора и получаване на стоката от
превозвача, а съгласно чл. 4 от Конвенцията, договорът за превоз се установява
със самата товарителница. Следователно с подаване на заявката за международен
превоз и нейното приемане от превозвача, договорът за международен автомобилен
превоз на стоки се счита сключен, с всички произтичащи от това последици, включително
и задължението на възложителя да заплати договореното възнаграждение за превоза
при изпълнение от страна на превозвача на неговите задължения по осъществяване
на самия превоз.
От
представените товарителници и фактура, се установи, че „Л.2.“ ЕООД е
осъществило международен превоз на товар с отправна точка България, място на
товарене с. Козарево и местоназначение Франция и с отправна точка Франция и
местоназначение България. В съставените товарителници ищцовото дружество е
посочено като превозвач по сделката. От това следва да се приеме, че „Л.2.“
ЕООД е осъществило превоза, приемайки възложеното със заявката-договор, а оттук
и обвързаността на страните по повод договора за превоз. Вярно е, че като
изпращач по товарителниците са посочени трети на спора лице. Последното обаче
не разколебава извод за наличие на облигационна обвързаност между страните, тъй
като фактурата към товарителниците е получена от ответното дружество „Ч.т.“
ЕООД. Последното дружество очевидно е действало като спедитор (същински или
несъщински), но това не го освобождава от поетото задължение със
заявката-договор да заплати възнаграждението за извършения превоз. Фактът на
съществуващо между страните правоотношение по договор за превоз се установява и
от самата фактура, която съобразно признанието в отговора на исковата молба е
осчетоводена от ответника, с което същият по същество е признал качеството си
на страна по процесното правоотношение. Този извод не се разколебава и от
възражението на ответника, че фактурата е осчетоводена с оглед изискванията на
Закона за счетоводството, при липса на ангажирани каквито и да е доказателства за
предприети действия по сторниране на фактурите, респ.
подаване уведомления до НАП и приключила счетоводна година.
С оглед горните мотиви и липса на спор, че
превозът е осъществен, за ответното дружество е възникнало задължение да
заплати уговореното възнаграждение. Доказателства в тази насока не са
ангажирани, нито пък такива, които да сочат, че страните са уговорили навло, различно от посоченото в заявката-договор. При това
положение и предявеният иск като основателен следва да бъде уважен, ведно с
присъждане на лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба в съда
до окончателното изплащане на възнаграждението.
На основание
чл.78, ал.1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответното дружество следва да
бъде осъдено да му заплати му заплати сторените пред настоящата инстанция
разноски за заплатена държавна такса в размер на 158.36 лева, адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева с ДДС, а така също и разноските в
обезпечителното производство – 40 лева за заплатена държавна такса и 420 лева с
ДДС – адвокатско възнаграждение, възлизащи в общ размер на 1218.36 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Ч.т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на „Л.2.“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:***, сумата от 3959.00 лева (три хиляди
деветстотин петдесет и девет лева), представляваща възнаграждение по договор
за
превоз на товар, заявен със заявка-договор по маршрут България-Франция и
Франция-България, за доставка на който товар са изготвени товарителници CMR и фактура № 9/19.09.2019г., на основание чл. 372, ал. 1 от ТЗ.
ОСЪЖДА Ч.т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на „Л.2.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, сумата от
1218.36
лева (хиляда двеста и осемнадесет лева и тридесет и шест
стотинки),
представляваща съдебно-деловодните
разноски, сторени в настоящото производство и в производството по
ч.гр.дело № 19680/2019г., по описа на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
ОКРЪЖЕН съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: