№ 462
гр. София, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Величка Борилова
Капка Павлова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20211001000838 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК
С решение № 1031 от 18.07.2020г., поправено с решение № 260849 от
27.05.2021г. и решение № 260046 от 19.01.2023г., постановени по т.д.№
82/2019г. по описа на СГС „Интелсофт- 98“ ООД е осъдено да заплати на Н. Г.
Г., И. К. Г. и М. К. Г. по 3833,33 лв., представляващи стойността на придобита
по наследство част от дружествен дял поради прекратено участие на техния
наследодател К. И. Г. в „Интелсофт- 98“ ООД, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на делото, като предявените искове са
отхвърлени над сумата от по 21 266,67лв. за главниците, представляваща
разликата до пълния предявен размер от 25100лв. като част от вземане с
твърдян размер от 100 000лв. за всеки един от ищците Отхвърлени са и
претенциите с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на по 1798,84 лв.
законна лихва върху претендираната главница за периода от 01.05.2018г. до
13.01.2019г.
С решението /след допуснатата поправка с решение № 260046 от
19.01.2023г./ е признато за недоказано оспорването на представените от
ответното дружество протокол от 24.10.2017г. на общото събрание на
1
съдружниците в „Интелсофт 98“ ООД, протокол от 08.02.2018г. на общото
събрание на съдружниците в „Интелсофт 98“ ООД и разходен касов ордер
№1/30.12.2015г. относно авторството на К. И. Г..
С определение №261342/11.11.2020г., постановено в производство по
реда на чл.248 от ГПК е оставено без уважение искането на ищците за
изменение на решението в частта за разноските.
Така постановено решение не е обжалвано в частта, с която исковете за
заплащане на главницата са уважени частично и като такова е влязло в сила.
Поради направен частичен отказ от иска решението е обезсилено с
определение №846/23.12.2022г., поправено с определение № 125 от
23.02.2023г., постанови по настоящото дело в частта, с която исковете са
отхвърлени над сумата от 16156,67лв. главница за всеки един от частично
предявените искове от общ размер 100 000лв. и производството е прекратено
за сумите от по 5 110лв.
С подадена на 08.09.2020г. въззивна жалба ищците в производството Н.
Г. Г., И. К. Г. и М. К. Г. атакуват първоинстанционния съдебен акт в
отхвърлителната му част с искане да бъде отменен и въззивният съд да
постанови нов, с който предявените частични искове да бъдат уважени до
пълния им размер.
Направени са оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения, изразяващи се в неуважаване на исканията на
ищците ответното дружество да бъде задължено да представи счетоводните
документи, послужили за изготвянето на годишните отчети за 2016г. и 2017г.,
както и за съставяне на междинния баланс към 30.04.2018г. Не били уважени
доказателствените искания, свързани с възраженията, че не е имало основание
да се извърши прихващането, за което е взето решение на проведеното общо
събрание на дружеството от 24.10.2017г.
Поддържат се възраженията, свързани с това прихващане, които са
релевирани в първоинстанционното производство, а именно – че представения
по делото РКО №1 от 31.12.2015г. не установява валидно задължение на
наследодателя на ищците към дружеството и поради това направеното
изявление за прихващане не погасява вземането за дивидент в размер на
74 500лв.
2
Твърди се неправилност на изводите на съда, че погасяването на
задължението за дивидент спрямо ищците няма отношение към формиране на
чистия актив на дружеството, доколкото същото касае съвсем различно
правоотношение, както и че неправилно не е взето под внимание
възражението за нередовност на водените от ответника счетоводни
записвания.
Поддържа се неправилност на първоинстанционния съдебен акт и в
частта му, с която са отхвърлени претенциите за присъждане на лихва за
забава върху претендираните главници Въззивниците считат, че моментът, от
който се дължи плащане е определен в закона и това датата, към която трябва
да бъде изготвен междинният счетоводен баланс. Доколкото паричните
задължения били носими, а не търсими, то не било нужно длъжникът да бъде
поканен да плати и забава била налице от момента, в който задължението е
определяемо.
На 06.02.2023г. ищците са подали въззивна жалба вх.№264276, с която
се обжалва постановеното по реда на чл.247 от ГПК решение № 260046 от
19.01.2023г., с което съдът е признал за недоказано оспорването на
представените от ответното дружество протокол от 24.10.2017г. на общото
събрание на съдружниците в „Интелсофт 98“ ООД, протокол от 08.02.2018г.
на общото събрание на съдружниците в „Интелсофт 98“ ООД и разходен
касов ордер №1/30.12.2015г. относно авторството на К. И. Г..
Оплакванията са, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че
въпреки, че подадената молба е за допълване на решението, то е налице
очевидна фактическа грешка, доколкото има разминаване между формираната
воля на съда в мотивите на решението и изразеното в диспозитива на същото.
Искането по същество било за допълване на решението и доколкото било
подадено извън преклузивния срок, който според страната е едномесечен, то и
този съдебен акт бил недопустим.
При условията на алтернативност, ако все пак съдът счете, че решението
е допустимо, то се правят оплаквания за неговата неправилност. Те касаят
същността на направените оспорвания като се поддържа, че
първоинстанционният съд неправилно е ценил заключението на приетата по
делото тройна съдебно- графическа експертиза въпреки възраженията за
непълнота и множество фактически грешки и не е уважил искането за
3
допускане на петорна такава. Подписът под касовия ордер №1 не бил положен
от техния наследодател, като в подкрепа на твърдението си представят
извънсъдебна почеркова експертиза, чието заключение е в противния смисъл.
Ищците са подали и частна жалба вх.№ 296296 от 30.11.2020г. против
определение №261342/11.11.2020г., постановено в производство по чл.248 от
ГПК, с което е оставено без уважение искането на ищците за изменение на
първоинстанционното решение в частта за разноските.
В същата се излагат доводи за неправилност на изводите на съда, че
въпреки наличието на трима ищци се дължи възнаграждение само за един
адвокат, както и че заплатеното от ответното дружество адвокатско
възнаграждение не е прекомерно като са развити са подробни съображения.
Въззиваемата страна е подала отговори на всяка от трите жалби, с които
ги оспорва. Излагат се подробни доводи в подкрепа на позицията, изразена с
тези отговори.
Страните претендират разноски.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания,
намира за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл.125 ,ал.3 от ТЗ , както и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По делото не е спорно, че ищците Н. Г. Г., И. К. Г. и М. К. Г. са
наследници на И. К. Г., който към момента на своята смърт- 13.04.2018г. е бил
съдружник в „Интелсофт 98“ ООД и е притежавал 1/ 2 /една втора/ от
капитала на дружеството. Същите имат право да искат да им бъде изплатена
съответната на всеки-по 1/3 част от стойността на дела на техния
наследодател в капитала на дружеството.
В подадените искови молби, съединени в последствие в едно
производство се поддържа, че стойността на притежавания от К. Г. дружествен
дял е била 300 000лв. Исковете обаче са предявени като частични.
Първоначално са претендирани по 25 100лв. като част от общия размер от по
100 000рлв. За всеки един от ищците, като след направените частни откази
пред въззивния съд същите са в размер на 19990лв. за всеки един от тях.
Доколкото първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с
4
която исковете са уважени до размера от 3833,33 лв. за всеки един от ищците,
то със сила на пресъдено нещо е установено основанието иска и
правопораждащите отговорността на ответника факти. Спорни са само
размерът на притежавания от наследодателя на ищците дружествен дял към
момента на прекратяване на членственото правоотношение и признатото за
недоказано оспорване на подписа на К. Г. върху документите, за които е
открито производство за оспорване по реда на чл.193, ал.1 от ГПК.
Ищците твърдят, че собственият капитал на ответното дружество за
2016г., видно от публикуваните отчети в ТР е 293 000лв.,а за 2017г. вече е
150 000лв., като през втората година наследодателят им на практика не имал
възможност активно да участва в работата на дружеството. Както вече беше
посочено, същите поддържат, че към момента на смъртта на техния
наследодател притежаваният от същия дружествен дял / 25 дяла от капитала/
е 300 000лв.
Ответното дружество оспорва тези твърдения. Представя междинен
баланс към 30.04.2018г., видно от който стойността на капитала на
дружеството е 22 600лв., а този на наследодателя К. Г.- 11 300лв.
Представя също протоколи от проведени общи събрания на
съдружниците в „Интелсофт 98“ ООД от 23.10.2017г. и 24.10.2017г. В първия
протокол е обективирано решение на съдружниците за разпределение на част
от натрупаната печалба като дивидент като на всеки от съдружниците са
разпределени по 76842,11лв. С решението, отразено във втория протокол
съдружниците са направили прихващане между вземанията, които
дружеството има към съдружниците и дивидента, който им се дължи , като за
К. Г. това е сумата от 73 000лв.
Видно от протокол с дата 08.02.2018г. съдружниците са разпределили
като дивидент по 67623,49лв. на всеки един от тях. От същата сума К. Г. е
получил на 09.02.2018г. сумата от 64242,32лв. след приспадане на дължимия
данък дивидент.
Във връзка с възражението на ищците, че извършеното с протокола от
24.10.2017г. прихващане е недействително, ответното дружество е
представило РКО №1/ 30.12.2015г., от който е видно , че на същата дата К. Г. е
получил в брой сумата от 74 500,50лв.
Ищците са оспорили подписите на К. Г., положени под описаните по-
5
горе протоколи от ОС на съдружниците , както и подписа на това лице на РКО
№1 от 30.12.2015г.
С оглед на това оспорване е открито производство по реда на чл.193,
ал.1 от ГПК и са допуснати единична и тройна съдебно -почеркови
експертизи.
От заключението на вещото лице Х. става ясно, че подписите, положени
от името на К. Г. под протоколите с дати 23.10.2017г., 24.10.2017г. и
08.02.2018г. са изписани от същото лице.
По допълнително възложената на този експерт комплексна графическа и
техническа експертиза е дадено заключение, че не е установена техническа
намеса /манипулация на текстовете и подписите под тези протоколи.
По отношение на описания по-горе РКО експертът е посочил, че
подписът вероятно е положен от К. Г., но не е дал категорично заключение.
Назначената тройна съдебно - почеркова експертиза дава заключение, че
подписа, поставен на РСО №1 от 30.12.2015г. изписан от лицето К. Г..
Съдът кредитира тези заключения като добросъвестно и компетентно
дадени. При изготвянето им вещите лица са използвали научно утвърдени
методи на изследване. Фактът, че вещото лице Х. не е приела за безспорно, а
само за вероятно полагането на подписа под РКО от лицето К. Г. не се
отразява на крайния извод, тъй като същата не достига до противоположно
мнение с това на тройната експертиза, а само има вариации в степента на
сигурност.
Въззивният съд не приема за основателни оплакванията на ищците за
допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, изразяващо
се в отказ за допускане на петорна съдебно - почеркова експертиза с оглед
категоричността на изводите на вещите лице, изготвили тройната такава и
липсата на противоречие с единичната експертиза.
Във връзка с установяване на размера на дружествения дял в
първоинстанционното производство са допуснати и изслушани две съдебно -
икономически експертизи. Първата от тях е изготвена по т. д. № 84/2019г. на
СГС преди присъединяването му към настоящото производство и е изготвена
от вещото лице З. Д.. Този експерт е взел за основа на изчислението на
дружествения дял изготвения от самото дружество междинен баланс като е
6
посочил, че стойността на същия е 11500лв., а на всеки от ищците се дължат
по 3833,33лв.
От допуснатата и приета съдебно - икономическа експертиза, изготвена
от вещото лице Г. се установява, че отразената в представения РКО №1
операция представлява само счетоводно прехвърляне, а не е броена
действително сума от касата на дружеството. Констатирано е, че сметките
4221 и 4222 не са използвани по предназначение от дружеството за
предоставяне и отчитане на служебни аванси,а са ползвани като разчетни
сметки между дружеството и персонала.
Според този експерт размерът на дружествения дял на К. Г. към
30.04.2018г. е 20 000лв.
Пред настоящата инстанция предвид направените с въззивната жалба
оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения., са изискани множество счетоводни документи, отразяващи
счетоводните записвания на „Интелсофт-98“ ООД. Въз основа на същите са
допуснати и изслушани първоначална и повторна съдебно- счетоводни
експертизи.
Първата от тях е изготвена от вещото лице В. П..
Този експерт е проверил счетоводните разчети между дружеството и
неговите управители, извършени през 2015г., когато е подписан РКО №1 и е
установил, че по сметката на подотчетното лице Г. в началото на годината е
имало задължение в размер на 12 662,62 лв., увеличаване на вземането през
годината с 74922,90лв. и намаляване на същото с 5658,20лв. Така в края на
годината крайното дебитно салдо е било 81 927,32лв.
Увеличаването на задължението на Г. е извършено на две основания –
сумата от 74 922,90лв. е прехвърлена от партидата на подотчетното лице К.
към тази на Г.. Счетоводната операция е извършена на 30.12.2015г.с основание
„Прехвърлена сума“. Вещото лице е категорично, че счетоводната операция е
безкасова и с нея съдружникът К., който е имал качеството на длъжник е
прехвърлил на Г. свое задължение в размер на 74 500лв. Определена е
стойността на собствения капитал на дружеството към 31.12.2015г.,
31.12.2016г. и 31.12.2017г. като стойностите са съответно – 278 хил.лв.; 293
хил.лв. и 150 хил.лв.
7
Към 30.04.2018г. стойността на капитала е 23 хил.лв. като намалението е
произтекло от разпределянето на натрупаната печалба на дружеството.
Експертът е дал два варианта на изчисляване на дружествения дял. При
първия към собствения капитал на дружеството е включена сумата от
73 000лв. като вещото лице е посочило, че за целите на експертизата приема,
че дивидентът на съдружника Г. не е изплатен и поради това делът на
дружествения дял на този съдружник е 84 500лв.
Във втория вариант стойността на дружествения дял е изчислен въз
основа на счетоводния баланс, съгласно който собственият капитал на
дружеството е в размер на 23 хил.лв. и частта, дължима на наследниците на К.
Г. и 11 500лв.
От заключението на назначената по делото повторна съдебно-
икономическа експертиза се установява, че размерът на дружествения дял на
наследодателя на ищците е 11 500лв. Mри изчисляване на същия вещото лице
е изготвило счетоводни баланси за финансовите 2016 и 2017г. , както и
междинен баланс към 30.04.2018г.
Към последната дата активите на дружеството са на стойност 25 хил.лв.,
задълженията - в размер на 2 хил.лв., поради което собственият капитал е 23
хил.лв. Доколкото К. Г. е притежавал 50% от този капитал, то неговият дял е
на стойност 11 500лв.
Вещото лице е разгледало и хипотезата, при която не е извършено
прехвърляне на задължението на подотчетното лице К. към подотчетното лице
Г.. Посочено е, че и в този случай не се променя пасива на баланса към
31.12.2016г.
Ако в актива на баланса към 31.12.2017г. бъдат включени задължения на
подотчетното К. в размер на 75 000лв, то не би трябвало да има вземания към
подотчетното лице Г..
Що се касае за баланса към 30.04.2018г., ако в актива на баланса има
задължение на подотчетното лице К. към дружеството, то към този актив ще
са прибави сумата от 75 000лв. и стойността на същия ще бъде 100 000лв. В
този случай обаче ще нараснат и задълженията със сумата от 77 000лв.,
дължима на К. Г./ сумата за дивидент и 2 хил.лв. възнаграждения/, то отново
чистата стойност на активите е 23 000лв., а размера на дела на К. Г.-11 500лв.
8
При разпита на вещото лице в съд.заседание, проведено на 11.03.2024г.
същото отново е повторило отразеното в заключението,че неразпределената
печалба на дружеството е част от собствения му капитал, а стойността на
дяловете се определя при съпоставка на активи на счетоводния баланс –
дълготрайни и краткотрайни активи и задълженията на дружеството, без
собствения капитал, резервите и финансовия резултат, както и че дела на
съдружника би се увеличил ако дружеството има вземания.
Въззивният съд кредитира заключението на приетата пред настоящата
инстанция първоначална експертиза във втория й вариант , тъй като именно в
него стойността на дружествения дял е изчислена въз основа на
съотношението между така т.нар. чист актив, /т. е. без собствения капитал,
резервите и финансовия резултат/ и пасива. Заключението на повторната
експертиза достига до същия резултат, което само потвърждава направения
по-горе извод.
При изготвянето и на двете експертизи вещите лица сами са съставили
балансите към 31.12.2015, 31.12.2016г. и 31.12.20217г. ,както и междинният
баланс към 30.04.2018г.
Направените от въззивниците възражения относно недействителността
на прихващането извършено между дивидента, който техния наследодател е
следвало да получи за 2017г. и счетоводно отразеното му задължение са
неотносими към изхода на делото, тъй като става въпрос за задължение на
дружеството, което дори да съществува, няма как да увеличи актива му и
съответно, стойността на дружествения дял на починалия съдружник, каквато
цел има подадената въззивна жалба. От заключението на повторната съдебно-
икономическа експертиза, приета пред настоящата инстанция е видно, че дори
да се приеме, че освен задължение към К. Г., дружеството има вземане в
същия размер към Я. К., стойността на дружествения дял няма да се промени.
Необходимо е да се отбележи, че посоченото задължение не е въведено
като предмет на делото и поради това настоящият състав счита, че не следва
да се произнася по отношение на неговото съществуване.
Всичко изложено води до извода, че първоинстанционното решение се
явява правилно и законосъобразно в частта му, с която са отхвърлени
претенциите на ищците с правно основание чл.125,ал.3 от ТЗ за заплащане на
суми от по 16156,67лв. главница за всеки един от частично предявените
9
искове от общ размер 100 000лв. също за всеки един от исковете.
По отношение на претенцията по чл.86,ал.1 от ЗЗД за периода от
01.05.2018г. до 13.01.2019г. въззивната инстанция намира следното:
По отношение на законната лихва върху главницата, за която искът се
отхвърля претенцията се явява неоснователна поради нейната акцесорност
спрямо главния иск.
В частта, която касае законната лихва върху присъдените и заплатени
суми от по 3833,33 лв. на всеки един от ищците, апелативният съд намира
следното:
Съгласно посоченият по-горе текст длъжникът на парично задължение
дължи на своя кредитор обезщетение за забавата в размер на законната лихва.
Моментът на изпадане в забава е регламентиран в чл.84 от ЗЗД. Съгласно
алинея второ на този текст, ако денят за изпълнение не е определен, то
длъжникът изпада в забава след поканата. Доколкото задължението за
изплащане на стойността на дружествен дял не е фиксирано със срок, в който
трябва да бъде изплатено, то е необходима покана до длъжника, за да се счита,
че последният е изпаднал в забава. По настоящото дело такава покана
представлява едва подаването на исковата молба, поради което и ответникът
не е изпаднал в забава за периода, посочен по-горе. Това обуславя и
неоснователността на претенциите за законна лихва за предходен период.
С оглед на изложеното първоинстанционното решение се явява
правилно и законосъобразно и в тази му част и следва да бъде потвърдено.
По отношение на подадената въззивна жалба против решение № 260046
от 19.01.2023г., постановено в производство по реда на чл.247 от ГПК:
С този съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че е налице
очевидна фактическа грешка в диспозитива на първоначалното решение,
която се изразява в липса на обекивираната в мотивите на обжалваното
решение воля на съда да бъде признато за недоказано оспорването на
посочените в същото документи, а именно :протокол от 24.10.2017г. на
общото събрание на съдружниците в „Интелсофт 98“ ООД протокол от
08.02.2018г. на общото събрание на съдружниците в „Интелсофт 98“ ООД и
разходен касов ордер №1/30.12.2015г. относно авторството на К. И. Г..
Въззивният съд намира,че и тази въззивна жалба е неоснователна.
10
Обжалваното решение е допустимо, тъй като отстраняването на
очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебно решение не е
обвързано със срок и такова производство може да инициирано както по
молба на някоя от страните в производството, така и служебно от съда. В
случая макар в първоначално подадената молба да е поискано допълване на
решението, в последствие с нова молба, при условията на евентуалност е
поискано произнасяне и по е реда на чл.247 от ГПК. Освен това , както вече
беше посочено, съдът може и по свой почин да отстрани очевидна фактическа
грешка ако установи такава.
По отношение на правилността на решението:
В трайната практика на ВКС се приема,че очевидна фактическа грешка е
всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното
външно изразяване в писмения текст на решението, като такава грешка
представлява погрешното посочване на имената на страните, на размера на
присъдената сума, погрешно пресмятане на суми, произнасяне по част от
искането в мотивите и пропуск съдът да се произнесе в диспозитива на
решението по това искане и др. /Решение № 251 от 1.08.2019 г. на ВКС по т. д.
№ 3014/2017 г., II т. о., ТК/
В конкретния случай е налице именно пропуск съдът да се произнесе в
диспозитива по отношение на формираната в мотивите воля за недоказаност
на направеното оспорване на авторството на подписа на К. Г. под посочените
документи и този пропуск е поправен по реда на
производството,регламентирано в чл.247 от ГПК. Както правилно е приела и
първата инстанция, налице е ясно изразен в мотивите на решението извод
относно повдигнатия спор за автентичността на посочените документи, но в
диспозитива на решението така формираната воля не е отразена. Поради това
правилно е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
диспозитива на първоначалното решение като е включено изрично
произнасяне, с което е признато за недоказано оспорването на посочените по-
горе документи.
По същество на самото оспорване: По-горе бяха обсъдени събраните
доказателства във връзка с откритото производство по реда на чл.193,ал.1 от
ГПК, а именно – приетите от първоинстанционния съд единична тройна
съдебно - почеркови експертизи. Доколкото същите са компетентно дадени и в
11
тях експертите са дали категорично становище, че подписите под оспорените
документи са на лицето К. Г., то направеният от градския съд извод за
недоказаност на оспорването се явява правилен и законосъобразен.
Ето защо това решение, като предмет на самостоятелна въззивна жалба
също ще следва да бъде потвърдено.
По отношение на частната жалба, подадена против определение
№261342/11.11.2020г., постановено в производство по чл.248 от ГПК:
настоящият състав намира следното:
С постановеното по делото решение решаващият състав е приел, че на
обезщетяване в производството подлежат тези разноски, които са допринесли
реално за установяване на истината по спора. Изложени са мотиви, че ищците
сами са се поставили в положение да водят три отделни производства, които се
основават на едни и същи правопораждащи факти. При това положение съдът
е счел за основателно направеното от ответната страна възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение като е редуцирал
същото до 1500лв. за всеки един от ищците. При определяне на
възнаграждението съдът е изхождал от общия размер на защитимия интерес,
а именно - 75 300лв. като е сравнил какво би било възнаграждението за един
адвокат ако беше ангажиран за защита на такъв интерес.
Както вече беше посочено по-горе, с частната жалба са направени
оплаквания, че съдът е приел, че се дължи възнаграждение само за един
адвокат, докато ищците са трима и всеки един от тях има право да бъдат
възмездени направените от него разноски съобразно уважената част от иска.
Поддържа се също, че определеният хонорар е под установения минимум в
Наредба № 1 на ВАдвС . Освен това се прави оплакване за необоснованост на
извода на съда, че заплатено от ответното дружество адвокатско
възнаграждение не е прекомерно.
В тази връзка въззивният намира следното:
Ищците са представили доказателства за заплатени 3 227,85лв.
държавни такси, 7200 лв. заплатени депозити за вещи лица и по 2400лв.
адвокатско възнаграждение с ДДС от всеки един от ищците.
Ответното дружество от своя страна е представило доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1620 лв. по т.д.№ 84/2019г.,
12
2640 лв. по т.д.№83/2019г. и 2640 по т.д.№82/2019г., както и за 600лв. разноски
за вещи лица.
Всяка от страните е направила възражение за прекомерност на
заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Първоинстанционният съд е приел, че възражението за прекомерност на
заплатените от ищците възнаграждения са основателни с оглед
обстоятелството, че същите сами са избрали да водят три отделни дела и е
редуцирал същите на 1500лв. за всеки един от ищците.
Съобразено е, че част от разноските за вещи лица са поети от ищцата М.
Г. и поради това само сумата от 600лв. следва да бъде разпределена между
ищците по равно.
Настоящият състав намира, че размерът на адвокатските
възнаграждения заплатените от ищците не е прекомерен. Същият е съобразен
и дори е по-малък от размера на адвокатското възнаграждение, така както е
определено в чл.7,ал.2 на Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения към момента на заплащане на същите, както и
с фактическата и правна сложност на делото. Независимо от постановеното
Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело № С-438/22г., по силата на което
съдът не е обвързан императивно с фиксираните в НМРАВ минимални
размери на адв. възнаграждения, съдът намира, че тези размери служат за
ориентир при съобразяване на цената на иска, като в настоящия случай съдът
преценява и всички извършени по делото процесуални действия.
Разходите за изготвените по делото експертизи не са направени от
ищците по равно. Така М. Г. е внесла 800лв. за допуснати по т.д.№ 84/2019г. на
СГС две експертизи, а след присъединяването му към т.д.№82/2019г. на СГС е
внесла още 400лв.
И. Г. е внесъл 400лв. по т.д.№ 82/20219г.,а Н. Г. – 200лв.
Освен това процесуалният представител на ищците е внесъл на
12.06.2019г. общо 900лв. за допуснати по делото експертизи и поради това
съдът приема, че всеки от ищците е поел този разход по равно, т.е по 300лв. за
всеки от тях.
Така общият размер на разноските е 2800лв. за Н. Г., 3900лв. за М. Г. и
3100лв. И. Г..
13
При уважен размер на претенцията от 14,25 % на Н. Г. се дължат
413,25лв., на |И. Г.-441,75лв. и на М. Г. 555,75лв.
В първоинстанционното решение възражението за заплатеното от
ответното дружество адвокатско възнаграждение е уважено като същото е
намалено от 6900лв. / заплатени общо по трите дела/ на 5500лв. Освен това
съдът е взел предвид само усвоения размер на заплатения депозит за вещи
лица,а именно -400лв. вместо внесените 600лв. При това положение
разноските, направени от ответната страна са признати до размера от 5900лв.
При съобразяване на размера на отхвърлената част от исковете дължимата е
сума е 5059,20лв., колкото е изчислил и първоинстанционният съд.
Настоящият състав намира, че с оглед фактическата и правна сложност
на делото и извършените процесуални действия заплатеното от ответната
страна адвокатско възнаграждение не следва да се намалява още. Предвид
направените по-горе изчисления, направените с частната жалба, подадена от
ищците против определението, постановено в производството по чл.248 от
ГПК оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че
разноските, направени от ответното дружество следва да бъдат обезщетени
изцяло са неоснователни и неотговарящи на действителното положение.
Предвид на изложеното обжалваното определение № 26134 от
11.11.2020г. следва да бъде отменено и вместо него ще следва да бъде
постановено друго,с което да бъде изменено решението в частта за разноските
като на ищците бъдат присъдени както следва:
На Н. Г. Г. – още 199,49лв.;
На М. К. Г. – още 284,98лв. и
На И. К. Г. - още 170,98лв.
По отношение на разноските, дължими за настоящото производство:
С оглед изхода на спора въззивниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на въззиваемото дружество, направените пред настоящата инстанция
разноски, които са в размер на 8190лв. От същите вече са присъдени 1815 лв.
и остават дължими 7374,64лв., от които 7074,64лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение и 300лв. разноски за изготвяне на експертиза.
Апелативният съд намира за неоснователно направеното от насрещната
страна възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.
14
Предвид продължителността на делото и многобройните усложнения в хода на
процеса, причинени от процесуалното поведение и на двете страни
положеният адвокатски труд е значителен. С оглед на неговия обем
заплатеният адвокатски хонорар не е прекомерен.
Водим от гореизложеното, апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1031 от 18.07.2020г., поправено с
решение № 260849 от 27.05.2021г. и решение № 260046 от 19.01.2023г.,
постановени по т.д.№ 82/2019г. по описа на СГС в обжалваната му част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260046 от 19.01.2023г. по т.д.№ 82/2019г.
по описа на СГС, постановено по ради на чл.247 от ГПК.
ОТМЕНЯ определение №261342 / 11.11.2020г., постановено по т.д.
№82/2019г. на СГС, постановено по реда на чл.248 от ГПК и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 1031 от 18.07.2020г., поправено с решение №
260849 от 27.05.2021г. и решение № 260046 от 19.01.2023г., постановени по
т.д.№ 82/2019г. по описа на СГС в частта за разноските като
ОСЪЖДА Интелсофт-98“ООД, ЕИК ********* да заплати на Н. Г. Г. с
ЕГН ********** още 199,49лв. разноски за първоинстанционното
производство съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Интелсофт-98“ООД, ЕИК ********* да заплати на М. К. Г. с
ЕГН ********** още 284,98 лв. разноски за първоинстанционното
производство съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Интелсофт-98“ООД, ЕИК ********* да заплати на И. К. Г. с
ЕГН ********** още 170,98 лв. разноски за първоинстанционното
производство съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Н. Г. Г., И. К. Г. и М. К. Г. с посочени в исковата молба адреси
и ЕГН да заплатят на „Интелсофт-98“ООД, ЕИК ********* сумата от
7374,64лв. разноски, направени във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване предвид нормата на
15
чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16