Определение по дело №856/2019 на Районен съд - Попово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 декември 2020 г.
Съдия: Поля Павлинова Иванова
Дело: 20193520100856
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №767

 

гр. П., 18.12.2020 г.

 

Поповският районен съд,  в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди и двадесета  година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 856  по описа за 2019 година, за  да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 140  ГПК.

          Съдът е сезиран с положителен установителен иск за право на собственост върху недвижим имот, предявен от Р.М.М. ***, чрез пълномощник: адв. Б. К. ***, против Ю.И.Ю. и Н. С.Ю.,***.

          Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са доказателствени искания да бъде извършена служебна справка по ч.гр.д. № 568/2017 г. по описа на ПпРС за заявен отказ от наследство на Ф. Б. Ю., да бъде изискано от Община О. да бъде издадено удостоверение, от което да е видно на кого се е водил по разписен лист процесният имот преди снабдяването на ответниците с нотариален акт, както и да бъдат допуснати трима свидетели, при довеждане, с оглед доказване на твърденията в обстоятелствената част на исковата молба.

В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, в който е изразено становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.

          Към отговора са прлиожени писмени доказателства. Направени са доказателствени искания да бъде изискана нотариалната преписка от нотариус Ю. Й., въз основа на която е издаден нотариален акт № 128, т. ІІ, д. 320/07.07.2010 г., както и да бъдат допуснати трима свидетели, при довеждане относно изложените в отговора обстоятелства.

          Съдът намира, че исковата молба е редовна, предявените искове са допустими, родово подсъдни на Районен съд и местно подсъдни на Поповски районен съд.

Съдът счита, че приложените към исковата молба и отговора на ответниците писмени доказателства, както и поисканите от двете страни  гласни доказателствени средства, са относими, допустими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати.

Следва да бъдат уважени и останалите докадзателствени искания на страните.

Следва да бъде насрочено съдебно заседание, за което страните да бъдат призовани, както и същите да бъдат напътени към възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.   

          Следва да бъде изготвен и съобщен на страните проектът за доклад по делото.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

          ИСКОВАТА МОЛБА е редовна, предявеният иск е допустим, родово подсъден на районен съд и местно подсъден на Поповски районен съд. 

ПРИЕМА подадения по реда и в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор  от ответниците.

НАСРОЧВА съдебно заседание на 13.01.2021 г. – 10.00 ч., за която дата и час да се призоват страните.

          НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

          ДОПУСКА за приемане и прилагане по делото представените с исковата молба и отговора на ответниците, подробно описани в тях писмени доказателства:

– заверено копие на скица № 153/18.06.2018 г., издадена от Община О.; заверено копие на заявление за отказ от наследство, подадено до ПпРС от Ф. Б. Ю.; заверено копие на удостоверение за наследници на А. О. Ю., изх. № 218 К/04.07.2017 г., издадено от Община П.; заверено копие на нотариален акт за собственост на недвижим имот № 128, т. ІІ, рег. № 2959, д. № 320/07.07.2010 г. на нотариус Ю. Й., рег. № 497 на Нотариалната камара, вписан с акт № 103, т. VІІІ, д. 1506/2010 г., вх. рег. № 2710/07.07.2020 г. на Служба по вписванията – гр. П.;

          – копия на: договор за наем на недвижим имот, вписан под № 139, т. ІХ, вх. рег. № 5061/15.10.2012 г. на Служба по вписванията – гр. П.; копие на становище № 200/17.10.2012 г., издадено от ОДБХ – гр. Т.; удостоверение, изх. № 80/11.10.2012 г., издадено от кметство с. Л., общ. О..

          ДОПУСКА по трима свидетели на всяка от страните, при довеждане, за доказване на твърденията и възраженията им в исковата молба и в отговора.

          ДА СЕ НАПРАВИ служебна справка по ч.гр.д. № 568/2017 г. по описа на ПпРС дали е вписано заявление на Ф. Б. Ю., ЕГН **********, за отказ от наследство.

          ДА СЕ ИЗИСКА от Община О., обл. Т. удостоверение, от което да е видно на чие име се е водел по разписен лист УПИ ІV – 82, с площ 1560 кв.м., ведно с построената в него стопанска постройка, находящ се в квартал 29 по плана на с. Л., общ. О., при граници: улица, УПИ ІІІ-81 на Х. М. Д., УПИ ХС-89 на К. О. Г., УПИ Х-88 на А. Х. А. и УПИ V-83 на Х. И.Ю., преди снабдяването от ответниците Ю.И.Ю. и Н. С.Ю. с нотариален акт за имота. 

          ДА СЕ ИЗИСКА от нотариус Ю. Й., рег. № 497 на Нотариалната камара нотариалната преписка, въз основа на която е издаден нотариален акт № 128, т. ІІ, рег. № 2959, д. 320/07.07.2010 г.

          СЪДЪТ СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

          Ищецът твърди в исковата си молба, че бил наследник на А. О. Ю., починала на 13.06.2007 г. – негова майка, а сестра му Ф. Б. Ю. направила отказ от наследството на майка си, който бил вписан в съответния регистър по реда на чл. 49, ал. 1 от ЗН по ч.гр.д. № 568/2017 г. по описа на ПпРС.

          Твърди, че приживе майка му притежавала УПИ ІV, с кадастрален № 82, с площ 1560 кв.м., ведно с построената в него сграда, находящ се в квартал 29 по плана на с. Л., общ. О., при граници: улица, УПИ ІІІ-81 на Х. М. Д., УПИ ХI-89 на К. О. Г., УПИ Х-88 на А. Х. А. и УПИ V-83 на Х. И.Ю.. За посочения имот майка му не притежавала документ за собственост.

          Твърди, че той и съпругата му се установили да живеят в Т. , като си идвали периодично и по-често, докато майка му била жива. След смъртта й през 2007 г. посещавали роднините си по-рядко. Били упълномощили сестра му Ф., която живеела в с. Л., да наглежда имота и да го стопанисва. Не след дълго тя се обадила на брат си и му съобщила, че ответникът Ю.И.Ю. искал да наеме горепосочения имот за отглеждане на пчелни семейства. Разбрали се за цената, като още тогава ответникът изразил намерение да закупи имота. Във времето били провеждани разговори в тази посока и се договорили впоследствие да се доуточнят.

Твърди, че на практика по неформален договор за наем родствениците му били предоставили на ответника Ю. процесния имот за временно и възмездно ползване, като същият разположил в имота пчелни кошери, ползвал имота, но наемна не бил заплатил нито на майка му, нито на ищеца до момента. При всяко идване на ищеца, ответникът го избягвал, обещавал и не отричал, че дължи наем. Едва през лятото на 2018 г., при посещението на ищеца в Б., той отново поканил ответника да му заплати наемното плащане, но последният отложил срещата си с ищеца. Тогава ищецът решил да се снабди с констативен нотариален акт за имота, за да е готов с документите за продажбата на имота, но за негово голямо учудване установил, че ответниците вече се били снабдили с нотариален акт за собственост а процесния имот.

          Сезирали Районна прокуратура за престъпното посегателство. Ответникът се снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка, позовавайки се на 10-годишна погасителна давност в негова полза, макар и такава да не била изтекла. Нито приживе майката на ищеца, нито след смъртта й самият ищец, се били разпореждали с процесния имот в полза на ответника.

          Твърди, че ответниците по делото са били единствено  и само временни ползватели на имота и в никакъв случай в продължение на 10 години не били владелци на същия. Макар и ищецът да живеел в Т., почти всяка година същият се прибирал в Б., а докато майка му била жива, тя полагала грижи за имота. Не можело по никакъв начин да се говори за дезинтересираност на ищеца от имота или пък за фактическо владение от ответника на имота в продължение на 10 години. За начало на владението на ответника можело да се приема едва датата на снабдяването му с нотариален акт – 07.07.2010 г., но от тогава до датата на предявяване на иска не била изтекла 10-годишната придобивна давност.

          Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на процесния имот, по наследство. При уважаване на иска моли да бъде отменен и нотариален акт за собственост, с който се бил снабдил ответникът.  Претендира разноски.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответниците Ю.И.Ю. и Н. С.Ю., в който същите изразяват становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.

Твърдят, че те са собственици на процесния имот съгласно нотариален акт  № 103, т. VІІІ, д. 1506/07.07.2010 г. на Служба по вписванията – П.. Твърдят, че този имот бил наследствен и те двамата го закупили  от А. О. Ю. и Ф. Б. Ю. през 1998 г. за 3500.00 лв. Твърдят, че след смъртта на съпруга си, А. Ю. отишла да живее в с. М., при дъщеря си. Имота, който ответниците закупили, бил изоставен, със съборена кирпичена стопанска постройка. Ответникът Ю. намерил майката и дъщеря й в с. М., тъй като си търсел място в с. Л., за да разположи пчелина си, а тяхното място било съседно на бащината му къща. Разговарял и с ищеца по телефона, който го уведомил, че не желаел нищо за този имот, но му заявил, че не знаел кога ще се върне в Б. и че нямат нотариален акт за дворното място. Затова тогава със сестра му и майка му сключили предварителен договор за закупуването на имота. След това ответникът почистил мястото, ремонтирал постройката и направил ограда откъм улицата с бетонни блокчета, а откъм съседите поставил нова оградна мрежа, тъй като старата била изгнила  и паднала.

Ответниците ползвали имота за техни 15-20 пчелни кошера. През 2009 г., когато изтекли повече от 10 години, откакто закупили мястото и го ползвали като свое, се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка. През всичките тези години никой нямал претенции към имота, до м. август 2018 г., когато ищецът и съпругата му отишли в с. Л., когато ответниците брали малини и в присъствието на 7-8 човека им заявили, че ходили до имота и видели, че ответниците са направили много неща по него, че имали пчели и поискали да им заплатят още 4 000.00 лв. Ответникът им казал, че не иска да бъде изнудван, тъй като още през 1998 г. бил платил на сестрата и майката на ищеца сумата, която били поискали, а ищецът лично по телефона му бил заявил по него време, че не иска нищо за имота. След проведения разговор, ищецът се заканил на ответника, че ще се видят в съда.

Възразяват срещу твърденията на ищеца в исковата молба, че били разговаряли да сключат договор за наем за имота, че ответниците не заплащали такъв, че избягвали срещи с ищеца при завръщанията му в Б.. Оспорват твърденията на ищеца, че ги е търсил да му заплащат наем.

Твърдят, че от 1998 г. до момента в имота се отглеждали пчели. Към датата на подаване на отговора ответниците имали 80 кошера пчели, а през 2012 г. отдали имота под наем на сина си И. И., който също отглеждал пчели – 250 кошера по програма към ДФЗ до края на 2018 г. През периода от 1998 г. до 2018 г. никой нямал претенции към имота. Твърдят, че през 2018 г., когато ищецът ги намерил да берат малини в присъствието на още няколко човека и когато им поискал още 4000 лв. за покупката на имота, те категорично му отказали да му дават още пари и заявили, че са собственици на имота от 1998 г., тъй като от тогава го владеели, поддържали и ползвали като собствен, и цялото село знаело това.

Предвид изложените съображения молят съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, и да им присъди разноските по делото.

2. Правна квалификация на предявения иск: по чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 77 от ЗС, във вр. чл. 5 от ЗН, съединен с искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК –за отмяна на нотариален акт.

          3. Права и обстоятелства, които се признават: няма изрични признания на права или на обстоятелства.

4. Разпределение на доказателствената тежест:

Всяка от страните носи тежестта да докаже твърдените от нея факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици.

Ищецът носи тежестта да докаже, че е собственик на процесния имот на претендираното от него правно основание – наследствено правоприемство, а ответниците носят  тежестта да докажат възраженията си, които изключват, погасяват или прекратяват правата на ищеца.

Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, като на ищеца чрез пълномощника му да се връчи препис от писмения отговор на ответниците.

 

          СЪДИЯ :