Решение по дело №51006/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 16384
Дата: 11 октомври 2023 г.
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20211110151006
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 16384
гр. София, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20211110151006 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ ... / ...

11.10.2023 г., гр.София

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и седми септември две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:

Председател: Красимир Сотиров

при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №51006 по описа за 2021г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:

Производството е по реда на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на Г. Ц. Й., срещу .... и ...., със седалище: гр...., за
1
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 лв. и на имуществени
вреди в размер на 1 000 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане. Излагат се твърдения, че на 15.07.2011г. е било
образувано ДП №....г. по описа на ...., пр.пр. №45682/2011г. на СРП, като на 02.10.2011г.
ищецът е бил задържан от органите на .... за едно денонощие без да бъдат изготвени
документи за това, като след това на 03.10.2011г. е бил официално задържан под стража за
срок от 72 часа и му е било повдигнато обвинение по чл.159, б. „б“, ал.1 вр. чл.159, „а“, ал.1,
вр. чл.20, ал.1 НК, с взета мярка за неотклонение „Гаранция“ в размер на 1 500 лв.
Поддържа, че за периода от образуване на досъдебното производство до 2016г. е бил
призован за извършване на процесуално- следствени действия няколко пъти, като самото
производство е било прекратено през м.06.2016г. Твърди се, че са извършени разноски за
адвокат в размер на 1 000 лв. в наказателното производство. Поддържа се, че вследствие на
незаконните действия на ответниците са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се
в изпитване на негативни чувства на срам и унижение, гняв и мъка, страх, усещане, че ще
разруши семейството си, безсъние и раздразнителност. Претендират се разноски.
В законен срок е постъпил отговор от ответната ПРБ, с който се оспорва исковата
молба като неоснователна и недоказана. Прави се възражение за изтекла погасителна
давност, считано от влизане в сила на постановлението за прекратяване на досъдебното
производство- 28.06.2016г. Оспорва исковите претенции и по размер като прекомерно
завишени. Твърди, че ищецът не бил доказал наличието на неимуществени вреди и тяхната
връзка с процесното обвинение. Посочва, че два месеца преди ищецът да бъде задържан и
привлечен към наказателна отговорност за процесното обвинение същият е бил признат за
виновен с влязла в сила на 25.07.2011 присъда по НОХД №35/2006г. по описа на РС-
гр.Елин Пелин, вследствие на което не може да се направи отграничение на претърпените
вреди. Поддържа, че полицейската регистрация от страна на органите на МВР било
извършено извън рамките на наказателното производство.
С Определение от 20.04.2023г., влязло в законна сила, е върната исковата молба
срещу ...., по аргументи за липсата на пасивна процесуална легитимация.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за неоснователни, поради следните съображения:
Като свидетел по делото е разпитан ...., който твърди, че познава ищеца във връзка с
работата си като таксиметров шофьор, като се е срещал с него по повод на работата.
Посочва, че докато пътували ищецът му е споделял, че се чувства притеснен от
образуваното наказателно производство и от възможно налагане на наказание лишаване от
свобода.
Служебно е изискано НОХД №24290/2011г. на СРС, Н.О., 8 състав, ведно с приложено
досъдебно производство, образувано на 15.07.2011г. по повод на публикувана във в.......
статия от 10.07.2011г., във връзка с журналистическо разследване за в/ ...... за трафик на
жени с цел сексуална експлоатация от България към Великобритания, срещу Г. Й. и Г.......
Внесен е обвинителен акт в СРС, като с Разпореждане от 13.01.2012г. съдията- докладчик е
прекратил съдебното производство и е върнал делото на СРП с указания за провеждане на
нови разпити със свидетели- ....., на които като пострадали от престъплението следва им
бъдат разяснени правата по чл.75 от НПК, както и за възможността да им се предяви
досъдебното производство. Образувано е НОХД 1127/2013г. на СРС, Н.О., 8 състав, ведно с
приложено досъдебно производство, по повод на внесен обвинителен акт в СРС, като с
разпореждане от 11.07.2013г. съдията- докладчик прекратява съдебното производство и
връща делото на СРП с указания за привличане на обвиняем от следовател, съобразно
дадената квалификация- чл.159б, ал.1, вр. чл.159а, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Последното извършено процесуално- следствено действие е от 10.05.2016г. при разпит по
2
чл.223 от НПК пред съдия на свидетел и предложение по чл.234, ал.3 от НПК до СРП.
Приложен към исковата молба е препис на Постановление от 17.06.2016г. на прокурор
при СРС- Т. ...., с което прекратява наказателното производство срещу горните две лица,
поради недоказаност на обвинението, на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК.
Допуснатата съдебно- психологическа експертиза не е извършена по причина в
поведението на ищеца.
Видно от служебно изискана справка за съдимост ищецът е осъждан за престъпление
по чл.159а, ал.2., т.1 и т.6, вр. ал.1, предл.I и II, вр. чл.26, ал.1 от НК, извършвано в периода:
м.02.2005г.- 28.04.2005г., като с Решение от 25.07.2011г. по ВНОХД 363/2011г. на Софийски
окръжен съд е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 год. и 6 мес., чието
изпълнение е отложено за срок от 4 год. и е наложена глоба от 5 000 лв.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при повдигнато
обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето, към която хипотеза спадат
случаите когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на
обвинението. Гаранционната отговорност на прокуратурата по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
произтича от задължението й да повдига и поддържа в съда обосновани обвинения, както и
от задължението й да доказва и установява пред съда виновността на привлечените към
наказателна отговорност лица. Възникването на отговорност по този ред е поставено в
зависимост от крайния резултат, с който е приключило наказателното производство.
Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ изисква да
се отчитат всички конкретни обстоятелства. Обезщетението за вреди в процесната
хипотезата е за увреждане на неимуществени права и правнозащитими интереси, които се
изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността,
накърняване на честта, достойнството и доброто име в обществото. Правнорелевантни
обстоятелства са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко
отделни престъпления и дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях,
продължителността на наказателното производство; видът на взетата мярка за
неотклонение; съдебното му минало, разгласяването и публичността на обвинението, по
какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания, както и
цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота
му- здравословно състояние, семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. В
съдебната практика се приема, че съдът не е строго ограничен от формалните доказателства
за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за
претърпени вреди поради незаконно обвинение, както и на причинно следствената връзка
между него и незаконното обвинение, като преценката за това е всякога конкретна. Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда с оглед цялостното
негативно отражение на незаконното обвинение в неимуществената сфера на подсъдимия и
общовалидната значимост на засегнатите неимуществени блага. Обезщетение се присъжда
при доказана причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и
претърпените вреди. В случая не се установява причинната връзка между повдигнатото
обвинение през 2011г. в извършено престъпление от общ характер и причинени
неимуществени вреди. Последните не се установяват надлежно по делото. Разпитаният
свидетел при довеждане на ищеца не предоставя конкретна и ясна информация относно
характера и интензитета на търпени от ищеца нематериални вреди, като контактите между
двамата са единствено по време на пътуванията на ищеца с управлявания от свидетеля
таксиметров автомобил. Допусната експертиза не е извършена, поради страх на ищеца от
репресия от страна на правоохранителните органи. Видно е, че е налице наложено наказание
3
за извършено престъпление от общ характер на ищеца за престъпления по Раздел IX от НК-
Трафик на хора. С оглед на горното исковата претенция за обезщетение за неимуществени
вреди е недоказана по основание и по размер.
Относно твърдените за извършени имуществени разноски от ищеца по образуваното
НОХД за заплатен адвокатски хонорар, /стр.12, том II/, следва да се посочи, че не са налице
доказателства за заплащането на адв. хонорар, с оглед вписването в приложения договор за
правна защита и съдействие, че сумата не е внесена, като ще се внесе до 15.10.2011г.
Приложената към исковата молба вносна бележка се отнася до паричната гаранция по
досъдебното производство.
За пълнота следва да се посочи, че е основателно възражението на ПРБ за изтекла
погасителна давност към датата на предявяване на исковете- 01.09.2021г., на основание
чл.110 от ЗЗД, вр. параграф 1 от ЗР на ЗОДОВ, считано от датата на прекратяване на
досъдебното производство, съгласно т.4 от ТР №3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. д. №
3/2004г., ОСГК на ВКС, като липсва поставен печат за влязло в сила на постановлението на
прокурора Т. .... от 17.06.2016г. по пр. №147/2012г. на СРП, поради което следва да се
приеме за релевантна датата на постановяването му.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Ц. Й., ЕГН:**********, осъдителни искове срещу ....., за
следните суми: сума от 3 000 /три хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди и за сума от 1 000 /хиляда/ лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение по ДП №....г. по описа на ...., пр.пр.
№45682/2011г. на СРП, прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК, като
неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните.

Районен съдия:







Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4