О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………………
Варненският
окръжен съд, гражданско отделение в закрито заседание на 23.03.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА МАКАРИЕВА
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Ю.Бажлекова ч.гр.д. № 665
по описа за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано е по частна жалба на Д.А.И., чрез
неговата майка и законен представител А.А.А. и Д.А.И.,
действащ със съгласието на майка си и законен представител А.А.А., подадена чрез адв. Д.П. –
ВАК, срещу определение № 1197/21.01.2020г. на Варненския районен съд,
постановено по гр.д. № 16190/2019г., с което е прекратено производството по
същото дело, на основание чл.10 от Регламент (EO)№4/2009 на Съвета относно
компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни
решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задълженията за издръжка.
В жалбата
са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
определение, като се сочи, че страните по делото са български граждани, като от
извършените справки и събраните данни не може да се направи категоричен извод,
че ответникът не пребивава на адрес в България. Липсват данни същият да е
напускал страната и в коя точно държава е обичайното му местопребиваване. Счита
се, че неправилно съдът е приел, че е налице основание по чл.3,б.“Б“ от
Регламента за международна компетентност на германския съд, предвид
разпоредбата на чл.3, т.1,б.б от Регламент/ЕО/2201/2003, която предвижда при
наличие на общо гражданство на двамата съпрузи, независимо от обичайното им
местопребиваване на територията на друга страна- членка, съдът на отечествената
им държава – членка да има компетентност да разгледа делото. Навеждат се доводи
и съображения, че компетентността по чл.3-5 е изключителна, но е паралелна.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното определение и върне
делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
В срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба, с който същата се
оспорва и се моли за потвърждаване на атакувания съдебен акт, като се посочва,
че ответникът по делото не е с обичайно местопребиваване на територията на
България. Поддържа се становището за
приложимостта на чл. 3 от Регламент № 4/2009, и компетентност на германския
съд, предвид установеното обичайно местопребиваване на ищците в Германия.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд,
като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в частната жалба и прецени събраните доказателства на
основание чл.235 ГПК, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Пред ВРС е
депозирана искова молба, с която са предявени субективно и обективно съединени
искове с правно основание чл.143 и чл.149 СК от Д.А.И., действащ чрез своята
майка и законен представител А.А.А. и Д.А.И.,
действащ със съгласието на своята майка А.А.А. срещу А.И.И. за осъждането му да заплаща на всяко от децата месечна
издръжка в размер на по 723,66лв., считано от датата на подаване на исковата
молба – 09.10.2019г. и сумата от по 8638,88лв., представляваща издръжка за
минало време за периода 09.10.2018г. – 09.10.2019г., ведно със законната лихва,
считано от дата на исковата молба до окончателното й изплащане. В молбата се
излага, че децата Д. и Д. живеят заедно със своята майка в гр.Берлин, Германия,
където посещават училище. Представени са и удостоверения, относно адресна
регистрация на майката и децата в Германия и посещаване на училище в Берлин за
периоди от 2011г. до 2019г. за детето Д., р. на ***г. и съответно от 2013г., за детето Д., р. ***г.
Ответникът
по делото не е открит на посочения в исковата молба и установените след справка
в НБД „Население“ регистрирани постоянен и настоящ адрес. Назначения особен
представител на ответника е оспорил предявените искове по основание.
По делото
служебно са изискани данни от МВР, НАП, имотен регистър относно декларирани от
ответника собственост, здравно осигурителен статус, регистрирани от МВР
влизания и излизания от страната, декларирани трудови договори и осигуряване.
От справките се установява, че ответникът няма регистрирани действащи трудови договори
на територията на Р България или участия в търговски дружества, липсват данни
за осигуряване в България и не е открит на декларирания адрес.
От
доказателствата по делото безспорно се установява, че е налице международен
елемент по възникналия между страните спор относно издръжката на непълнолетни
лица. За международната си компетентност съдът следи служебно, независимо дали
тя се урежда от Регламент на Европейския съюз/ЕО/, от двустранен договор, със
страна, която не е член на ЕС, от международна конвенция или от Кодекса на
международното частно право. В случая международната компетентност се урежда от
Регламент на Съвета /ЕО/№4/2009г. относно подсъдността, приложимото право,
признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси,
свързани със задълженията за издръжка. В конкретния казус не са налице условия
за международна компетентност на българския съд, посочени в чл.3-чл.6 от
Регламента. Съгласно посочените разпоредби, компетентни да разглеждат дела,
свързани с издръжка са съдилищата на държавата –членка, на чиято територия
ответника или взискателите са имали последното си
обичайно пребиваване; или, който по силата на закона на съда е компетентен да
разглежда иск за гражданско състояние на лица, когато искът за издръжка допълва
този иск или за родителска отговорност, когато искът за издръжка допълва този
иск. В случая последното обичайно местопребиваване на ответника и ищците не е в
България. От данните по делото се установява, че последното местопребиваване на
децата е в Германия, където те все още живеят. Формалното наличие на адресна
регистрация на ответника, предвид обстоятелството, че не е намерен на адреса,
както и предвид събраните данни от длъжностното лице, връчващо съобщения и
книжа по делото, че той живее в чужбина, както и липсата на данни за
регистрирани трудови договори и данни за осигуряване, не може да обоснове
извод, че същият има обичайно местопребиваване в България.
Предвид
установеното, не са налице предвидените в разпоредбата на чл.3 от регламент
/ЕО/№4/2009 основания за компетентност на българския съд по предявените искове.
Нито една
от страните по делото нямат обичайно местопребиваване на територията на Р
България - /чл.3, б.“а“ и б.“б“/, като предявените искове за издръжка не са
съединени с искове за гражданско състояние или родителска отговорност/
чл.3,б.“в“ и „г“/. Тъй като ответникът не е открит на адреса не са приложими и
правилата на чл.4 и чл.5 от Регламента. В случая е налице основание за
компетентност на германския съд по реда на чл.3,б.“б“, поради което не може да
се обоснове такава за българския съд по реда на чл.6 от Регламента.
С оглед на
изложеното настоящият състав намира, че компетентен да се произнесе по
предявените искове за издръжка е съдът в Германия.
Поради съвпадане на изводите на въззивния съд, с тези на първоинстанционния,
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 1197/21.01.2020г. на Варненския районен съд, постановено по гр.д.
№ 16190/2019г.
Определението може да бъде обжалвано по реда
на чл.274, ал.3 ГПК с частна касационна жалба пред ВКС в седмичен срок от
връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: