№ 311
гр. Стара Загора, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
в присъствието на прокурора Ю. Г. С.
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско
дело № 20235500500494 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Е. Ч., Р. Ч.
и Е. Ч., тримата чрез адв. Г. П., против решение № 274 от 26.05.2023 г.,
постановено по гр.д. № 1835/2022 г. на Районен съд - Казанлък, с което е
отхвърлена молбата им по чл. 38, ал.4 ЗГР за установяване на датата на
раждане на техния баща и съставяне на акт за раждането му.
Във въззивната жалба е релевирано оплакване срещу правния извод на
районния съд за неоснователност и недоказаност на молбата. Излага
съображения по същество. Моли, съдът да постанови решение, с което да
отмени обжалваното решение и да се произнесе по молбата по същество.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от Община П.б..
Прокурорът дава заключение, че въззивната жалба е неоснователна.
Съдът, като взе предвид молбата, с която е сезиран, както и предвид
задълженията му по чл.269 ГПК, констатира, че обжалваното решение е
недопустимо като постановено при липса на правен интерес от установяване
на факта на раждане на вече починало лице. Съображенията за това са
следните:
Производство пред първоинстанционния съд е било образувано по
молба на Е. Ч. с искане да бъде установен факт с правно значене – дата на
раждане и съставяне на акт за раждане на М.С.М. – баща на молителя. С
обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил молбата като
неоснователна. Приел е, че липсва основание да се приеме, че лицата
1
посочени в представената декларация за гражданство, са твърдените от
молителя лица от домакинството на М.Х. от с. А.. Липсва основание да се
приеме, че на територията на България е родено на *** г., в с. А., ***, лице от
мъжки пол, на което са дадени/или което е носило имената М.С.М.. Липсва
основание да се приеме, че С.М., роден на *** г., и Ф.М. с неизвестен
произход са били родители на дете с име М., родено през 1936 г. Липсва
основание да се приеме, че Е. Ч., гражданин на Република Т. има родствена
връзка с лице, родено на територията на България през 1936 г., носещо
имената М.С.М..
Решението е недопустимо, тъй като молителят няма правен интерес от
търсената в настоящото производство защита.
Молителят Е. Ч. е гражданин на Република Т. с личен №**********, с
постоянно местоживеене в гр. И.. Роден е в гр. И. на *** г. от майка Р. Ч., с
име на бащата Р. и име на майката М., родена на *** г. в Б., и баща М. Ч., с
име на бащата С. и име на майката Фатма, роден на *** г. в гр.К., регистриран
в регистрите на населението на *** г., починал на *** г. Установено е, че С.
М. и семейството му, състоящо от съпругата Ф.М. и малолетните му деца С.
С. и М. С., са поискали да придобият турско гражданство, като са подали
декларация от 25.06.1940 г. за снабдяване с виза. Издаден е документ за
временна регистрация с дата 25.06.1940 г. и № 3846. С решение №2/14184 на
министър-председателя на Република Т. е одобрено на заседание на
комисията от 03.08.1940 год. издаването на турско гражданство на лицата (по
списък), емигрирали по отделно и поискали убежище в Т., искащи да бъдат
натурализирани. Видно от списък на лицата, от които се състои
домакинствата в с. А., ***, като глава на домакинството е посочен М. Х.,
роден на *** г., женен, мохамеданин, а като член на домакинството му под
№9 е записан С.М. – син, роден в с. А., околия К. на *** г.- разведен. Под №
11 и № 12 са вписани две снахи на главата на домакинството- Ю.С., родена на
*** г. – оженена, мохамеданка и Ф.С., родена на *** г. От удостоверение от
22.07.2022 г., издадено от длъжностното лице по гражданско състояние при
Община П.б., се установява, че няма съставен акт за раждане в регистрите на
актовете за гражданско състояние, които се съхраняват в Община П.б. за
лицето М.С.М., роден на *** г.
Процесуално недопустима е молба по чл. 542, ал. 1 ГПК, подадена от
наследник, който иска съдът с охранителното решение да установи факта
(респ. – датата и/или мястото) на раждане на неговия наследодател и/или
произхода на последния, както и да разпореди издаването на акт за раждане
или смърт на наследодателя, в случаите, когато молителят-наследник
обосновава правния си интерес за това единствено с евентуално възникване
на негови субективни граждански права, произтичащи от този факт. В
настоящият случай молителят е обусловил своя правен интерес с твърдение за
извършване на процедура за установяване наличието или липсата на
българско гражданство. Това твърдение не обуславя правен интерес от
търсената в настоящето производство защита. Всъщност следва да се приеме,
2
че ищецът иска да придобие българско гражданство, като участва в
съответната процедура по Закона за българското гражданство. Именно в тази
процедура, когато е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства по
представените с молбата документи по чл. 15, ал. 2, министърът на
правосъдието може да изиска от молителя да представи допълнителни
документи в 14-дневен срок от уведомяването му или да възложи на
Консултативния съвет при Държавната агенция за българите в чужбина да
установи дали молителят има български произход – чл. 29, ал. 4 ЗГБ. С други
думи, дали молителят има българско гражданство или не само за себе си няма
значение, а и в закона няма предвидена такава отделна процедура за
извършване на проверка. Както бе посочено по-горе, такава проверка се
прави в рамките на производството във връзка с българското гражданство.
Следва да се има предвид, че предвидената процедура по чл. 29, ал. 4 ЗГБ,
приложима в случаите, когато едно лице представя официален документ,
ползващ се с удостоверителна сила за твърденият от него български
произход, не е възможност, предоставена в полза на лицето, което иска да
установи български произход, а е възможност за министъра на правосъдието,
който ако прецени, може да възложи на Консултативния съвет при
Държавната агенция за българите в чужбина да установи дали лицето има
български произход. За молителя не съществува сигурност, че документите за
българския му произход, които ще представи евентуално към искането за
българско гражданство, биха били достатъчни или не, за да удостоверяват
произход по смисъла на разпоредбата на чл. 29, ал. 4 ЗГБ. За молителят
единствения законен способ, който му осигурява безпристрастна и надеждна
процедура, в състезателно производство, с възможност за събиране на
доказателства и разглеждане на различни възражения, включително и с
възможност за обжалване, е исковото производство по чл. 3, ал. 2 от Закона за
българите живеещи извън Република България, каквото настоящото
производство не е. Процесуално недопустима е молба по чл. 542, ал. 1 ГПК,
подадена от наследник (какъвто е молителят), който иска съдът с
охранителното решение да установи факта, респ. датата и/или мястото на
раждане на неговия наследодател и/или произхода на последния, както и да
разпореди издаването на акт за раждане или смърт на наследодателя, в
случаите, когато обосновава правния си интерес за това единствено с
евентуално възникване на негови субективни граждански права, произтичащи
от този факт (така определение от 22.02.2022 г. по ч. гр. д. № 328/2022 г., ІІІ г.
о. на ВКС), така решение № 50013 от 8.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 948/2022
г., IV г. о., ГК и решение № 134 от 22.07.2020 г. по гр. д. № 2252/2019 г., ІV г.
о. на ВКС. В същия смисъл е и решение № 460 от 15.11.2011 г. по гр. дело №
912/2011 г. на IV-то г.о. – по отношение на акта за граждански брак).
Като е приел, че молителят има правен интерес от търсената в
настоящето производство защита, при липса на такъв, първоинстанционният
съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а
производство по молбата прекратено.
3
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 274 от 26.05.2023 г., постановено по гр. д. №
1835/2022 г. на Районен съд - Казанлък.
ПРЕКРАТЯВА производството по молба на Е. Ч. с искане да бъде
установен факт с правно значене – дата на раждане и съставяне на акт за
раждане и съставяне на акт за раждане на М.С.М. – негов баща на молителя,
роден на *** г. в с. А., *** от майка Ф.М. и баща С.М., роден на *** г.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4