Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 659 Година 11.06.2010 Град Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, ХІІІ състав, на тринадесети май две хиляди и десета година, в
публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Евтимова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Златина
Бъчварова
2. Даниела Драгнева
Секретаря
Гинка Фортунова
Прокурор
Желязко Георгиев
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен
характер дело номер 636 по
описа за 2010 година и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е
образувано по касационна жалба подадена от „СИМОС”
ООД, гр.Пловдив, ж.к. „Тракия”, бл.203, вх.А, ет.2, ап.4 представляван от
управителя Василка Михайлова Посталкова против
решение № 13 от 15.02.2010 год., постановено по н.а.х.д. № 434 по описа
за 2009 год. на Районен съд - Царево. Счита обжалваното решение за неправилно и
незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществено нарушение на
материалния и процесуалния закон, моли да бъде отменено.
Ответникът по касационната жалба
– Директора на РИОСВ гр.Бургас, редовно уведомен, в писмено възражение оспорва
жалбата.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура гр.Бургас дава мотивирано заключение за основателност на жалбата, тъй
като нарушението не е доказано по безспорен начин и моли да бъде уважена.
Административен съд Бургас намира, че
касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд гр.Царево е изменил
наказателно постановление № 69/27.10.2009 год. на Директора на РИОСВ гр.Бургас, с което на
основание чл.35, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), на
касатора е наложена административно наказание “имуществена санкция” в размер на
5000 лв., за нарушение на чл.11, ал.5 от ЗЧАВ и §32 от ПЗР към ЗИД на ЗЧАВ, в
частта му досежно размерите на определеното
административно наказание, като за извършеното нарушение е наложил имуществена
санкция в размер на 2500 лв. и е потвърдил наказателното постановление в
останалата му част като законосъобразно.
За да постанови решението си
съдът е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган,
в кръга на неговите правомощия. Безспорно е установено по делото, че
жалбоподателя в качеството си на търговец, произвежда по открит способ дървени
въглища, с неорганизирано изпускане на емисии. Описаното в АУАН и НП деяние
съдържа всички обективни и субективни
признаци на административно нарушение на ЗЧАВ, което нарушение е извършено от
жалбоподателя и поради което правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Размера на наказанието е в
границите на нормативно-определения размер, но при индивидуализацията му
административно-наказващия орган не го е съобразил с разпоредбите на чл.27,
ал.2 ЗАНН, поради което съдът го е определил на 2500 лв..
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния
съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в
НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Настоящия състав намира, че
решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно.
При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът
пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на
събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.
В съдебното решение правилно е
прието, че жалбоподателя в качеството си на търговец, произвежда дървени
въглища по открит способ, което е в
нарушение на ЗЧАВ, доколкото съгласно § 32 от Преходните и заключителни
разпоредби на ЗЧАВ забраната по чл.11, ал.5 от с.з. за изпускането на
неорганизирани емисии на вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух при
производството на дървени въглища по открит или друг способ се прилага към
действащите съоръжения за производство на дървени въглища от 30.03.2008г., а
към останалите - от датата на влизане в сила на закона - 09.01.2007г. Самият
начин на производство на дървени въглища – по открит способ, изключва
практически възможността да бъдат извършени каквито и да било замервания. Това
обстоятелство се извежда от нормата на чл.2 от Наредба № 6/26.03.1999 година за
реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в
атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, видно от която на
измервания на съдържащите се в тях емисии подлежат само организираните
производствени и/или вентилационни газови потоци, изпускани в атмосферния
въздух от обектите с неподвижни източници на емисии. Неорганизираното изпускане
на вредни вещества не подлежи на измерване, тъй като при този способ няма
комини и вредните емисии се изпускат неорганизирано, което е забранено по
силата на чл.11, ал.5 от ЗЧАВ. Цитираната от жалбоподателя Наредба № 1 от
27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества, изпускани в
атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии не може да
намери приложение именно поради факта, че в настоящия случай изпускането им в
атмосферния въздух става неорганизирано, т.е без изпускащо устройство(комин).
Доводите на жалбоподателя за
допуснати нарушения на установената в ЗАНН процедура, са неоснователни. При съставяне на АУАН и при
издаване на НП са спазени всички законови изисквания, за което първоинстанционния
съд е изложил подробни мотивите, които не следва да се преповтарят от настоящата
инстанция.
В своето решение първоинстанционния
съд, след като е съобразил тежестта и характера на нарушението, правилно е
приел, че с оглед целите на превенцията по смисъла на
чл. 12 от ЗАНН, размерът на наказанието следва да бъде определен към средния
размер на имуществената санкция, предвидена от законодателя в нормата на чл.35,
ал.2 от ЗЧАВ, а именно 2500 лв., който се възприема и от настоящия съдебен
състав.
С оглед изложеното и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение,
като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от
горното, Административен съд гр.Бургас, ХІІІ-ти състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13 от 15.02.2010 год., постановено
по н.а.х.д. № 434 по описа за 2009 год. на Районен съд гр.Царево, с което е
изменено наказателно постановление № 69/27.10.2009 год. на Директора на РИОСВ гр.Бургас, с което на
основание чл.35, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух на “Симос”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ж.к.”Тракия”, бл.203, вх.А, ет.2, ап.4, представлявано от Василка Михайлова
Посталкова е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер
на 5000,00 лв., за нарушение на чл.11, ал.5 от ЗЧАВ и § 32 от ПЗР към ЗИД та
ЗЧАВ, в частта му досежно размера на определеното
административно наказание, като за извършеното нарушение е наложено на “Симос”
ООД, наказание както следва: “имуществена санкция” в размер на 2500,00 лв. и е потвърдено
наказателното постановление в останалата му част, като законосъобразно.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.