Решение по дело №1482/2019 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 434
Дата: 16 май 2019 г. (в сила от 16 май 2019 г.)
Съдия: Калин Тифонов Тодоров
Дело: 20191420101482
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 април 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

гр.Враца, 16.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Враца, V граждански състав в публичното заседание на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                             

                                                                      

Председател:  Калин Тодоров

 

при секретаря М. Богданова, като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 1482 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по предявен иск за развод с правно основание чл.49 от СК, трансформирано в производство за развод по взаимно съгласие.

В исковата молба ищецът А.М.И. *** твърди, че с ответницата М.А. *** са сключили граждански брак на 05.06.2000г., за което е съставен акт за граждански брак № 5 на кметство с.******, като от брачното си съжителство имат родено едно дете М.А.И., родена на ***г. в гр.Враца, която е пълнолетна към датата на подаване на иска. Поддържа, че след сключване на брака с ответницата живеели в жилището на неговите родители в ******, в което се родило и израснало детето им М.А.И.. Посочва, че през 2003 г. си намерил работа в гр.Враца, което наложило в края на 2003г., заедно със семейството му да се преместят в гр.Враца, където живеели в жилището на родителите на ответницата. Изтъква, че първоначално отношенията помежду им били нормални и заедно се грижили за детето си, но с течение на времето отношенията помежду им се влошили, което довело до недоразумения и скандали, а от там и до постепенното им отчуждение един от друг. Твърди, че през последните повече от пет години не живеят като нормално семейство; макар и да са живеели в едно жилище, не са контактували помежду си и дори спели в отделни стаи. Поддържа, че през лятото на 2017г. дъщеря им решила да продължи образованието си в Англия и била приета в училището в гр. Бредфорд и на 01.09.2017г. заминала за Англия, а след това той си намерил работа в Англия и на 21.10.2017г. напуснал семейното жилище и заминал за Англия. Посочва, че от този ден не поддържа връзка с ответницата и повече от една година са разделени един от друг. Изтъква, че към настоящия момент с ответницата са разделени от легло и трапеза, нямат духовен и физически контакт и изцяло са се отчуждили един от друг; ответницата не се обажда по телефона, не го търси и не се интересува от него, като нищо не напомня на това, че са семейство. Твърди, че по време на брака си не са придобили недвижима собственост, а семейното жилище, в което е протекло съвместното им съжителство и представляващо апартамент с три стаи, находящ се в гр.Враца, е лична собственост на родителите на ответницата и той няма претенции към него. Закупеният по време на брака им лек автомобил марка ,,Фолксваген”, модел ,,Шаран” с рег. ВР 3993 ВМ, се ползва от ответницата, поради което не възразява да остане в режим на съсобственост, като не претендира правото на ползване. С оглед на гореизложеното счита, че брака им е дълбоко и непоправимо разстроен и бъдещото им съжителство е нежелателно и немислимо за всеки от тях. Моли съда, след установяване на твърдените обстоятелства, да постанови решение, с което да прекрати сключения помежду им с ответницата граждански брак по изключителна вина на ответницата М.А.И., като не възразява след развода ответницата да запази брачното си фамилно име - И., както и да осъди ответницата да му заплати направените по делото разноски.

В отговора на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК ответницата М.А. *** заявява, че също желае развод, но прави възражения против посочените в исковата молба мотиви и причините довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака, което не може да бъде вменено като нейна вина. Счита, че двете страни могат да постигнат споразумение и по взаимно съгласие производството по делото да премине по реда и условията на чл. 49, ал. 3 от СК, като подпишат двамата споразумение.

В съдебно заседание ищеца, чрез процесуалния си представител заявява, че са се споразумели с ответницата и иска от съда да измени начина на разглеждане на делото, като от производство по чл.49 от СК същото да приключи с развод по взаимно съгласие, като за целта одобри постигнатото помежду им с ответницата споразумение и се произнесе с решение, с което да прекрати брака им.

Ответницата заяви в съдебното заседание, че е съгласна с предложеното от ищеца споразумение.

На основание чл.321, ал.5 от ГПК производството премина към такова за развод по взаимно съгласие.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намери за установено следното:

Ищецът А.М.И. *** и ответницата М.А. *** са сключили граждански брак с акт № 5/05.06.2000г. на с. ******. От брака си съпрузите нямат ненавършили пълнолетие деца. Страните са разделени и не желаят да живеят съвместно.

При така възприетата фактическа обстановка, от правна страна съдът намира молбата за прекратяването на брака за основателна. Налице е сериозно и непоколебимо съгласие у страните за развод. И двамата съпрузи не желаят запазване на брака и виждат своя живот в бъдеще разделени. С оглед на това, съдът намира, че следва да постанови решение, с което да допусне прекратяването на брака с развод. По делото, с оглед на направеното споразумение, не стои въпроса за вината за разстройството на брака. Представеното от двамата съпрузи споразумение по чл.49, ал.4 от СК е изчерпателно и пълно, засяга всички задължителни въпроси, по които страните следва да постигнат съгласие, поради което съдът го одобрява и възпроизвежда в диспозитива на решението си.

Разноските по делото, с оглед изявлението на ответницата в съдебното заседание, следва да бъдат понесени от нея, която следва да заплати следващата се окончателна държавна такса за развода в размер 15 лева.

Водим от изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД брака между А.М.И. с ЕГН ********** с адрес ***, и М.А.И. с ЕГН ********** с адрес ***, сключен  с акт за граждански брак № 5/05.06.2000г. на с. ******, поради ДЪЛБОКОТО МУ И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО.

УТВЪРЖДАВА постигнатото споразумение, по силата на което:

ПРЕДОСТАВЯ ползването на закупения по време на брака лек автомобил марка ******на М.А.И..

СТРАНИТЕ нямат претенции за издръжка един към друг.

СТРАНИТЕ са поделили доброволно движимите вещи, придобити по време на брака им и нямат взаимни претенции за подялбата им.

ПОСТАНОВЯВА след развода М.А.И. да носи предбрачното си фамилно име – А..

ОСЪЖДА М.А.И. с ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Враца допълнителна държавна такса за прекратяване на брака в размер 15 лева, както и 5 (пет) лева такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.                                                              

                                                                 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: