Р Е Ш
Е Н И Е
№ 445/31.10.2022 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на двадесет и осми октомври две двадесет и втора година, в състав
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар Видова и с участието на прокурора Александрова
разгледа докладваното
от съдия Ницова КАНД № 394/2022 г. по описа на Административен съд Монтана, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 АПК във връзка с чл.63 ЗАНН.
Обжалва се решение № 101/27.06.2022
г., постановено по АНД № 20211630201273/2021
г. по описа на РС Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление № К-028997/21.10.2021
г. на директор в регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца, към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите /КЗП/. С
решението е потвърдена наложената имуществена санкция на “Първа инвестиционна
банка“АД, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от С*** А*** П*** и Ч*** Г*** З*** , в размер на 3000 лева на основание чл.45, ал.1
от Закона за потребителския кредит за нарушение по чл.10а, ал.2 от същия закон.
Касаторът обжалва решението на съда
и моли същото да бъде отменено, както и потвърденото с него наказателно
постановление, като навеждат доводи за неправилност
и необоснованост на решението, постановено в противоречие със събраните по
делото доказателства. Преповтарят се изложените пред РС доводи, излага в
касационната жалба твърдения за неправилно възприета от въззивния съд
фактическа обстановка и неправилна преценка на фактите за твърдяното нарушение.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба,
чрез юрк.П*** изразява становище за неоснователност
на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Монтана, изразява становище за неоснователност на жалбата и
предлага да се остави в сила обжалваното решение, тъй като липсват релевираните
основания за отмяна. Поддържа, че административното нарушение е правилно
констатирано, липсват съществени нарушения на процесуалните правила при
реализиране на административнонаказателната отговорност и налагане на санкцията
на дружеството.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, при което същата е допустима. Разгледана по същество
е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
За да постанови обжалваното
решение, съставът на Районен съд Монтана е приел, че фактите за извършено от
касатора нарушение на разпоредбата на чл.10а ал.2 от ЗПК – „Кредиторът не може
да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита“, са били правилно установени от актосъставителя; в
проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила; не са били налице основания за прилагане на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото с нарушението се засягат важни
обществени отношения и защитени от закона интереси на потребителите; като
въззивният съд е приел, че правилно е
индивидуализиран размерът на административната санкция на дружеството и то по
специалната санкционна норма на чл.45, ал.1 от ЗПК, като размерът на наложената
санкция е на минимума.
Настоящият съдебен състав намира,
че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на закона
или съществени нарушения на процесуални правила – наведените с жалбата
касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1
от ЗАНН.
Касационният състав изцяло
възприема развитите от въззивния съд мотивите, като не ги преповтаря. Съставът
на районния съд е обсъдил основните възражения в жалбата и е дал отговор на
същите, като е пояснил наличието на елементите от състава на административното
нарушение.
Налице са елементите от състава на
нарушената разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК във връзка със санкционната
разпоредба на чл.45, ал.1 от ЗПК, при което административно наказващият орган
законосъобразно е взел предвид административен акт и констативен протокол за установяване
на нарушението, индивидуализирал е и е наложил наказанието на нарушителя, което
съобразно с липсата на други такива нарушения, е следвало да е
към минимума на предвиденото в закона, поради което съдът е потвърдил
размера на санкцията. Не са налице съществени нарушения в процедурата по
установяване на нарушението и налагане на административното наказание, което
правилно е преценено от състава на районния съд, който като е преценил, че не е
налице основание за прилагане на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, поради естеството
на нарушението, не е допуснал релевираните с жалбата съществено нарушение на
процесуалните правила. Както вече се отбеляза по-горе, засегнатите с
нарушението обществени отношения и права са съществен елемент както от
вътрешния правен ред, така и в контекста на Правото на ЕС, като особен
правопорядък, приложим от българските съдилища. Правата на потребителите са и
остават особено важен елемент от този ред на държавно управление, поради което
правилно и законосъобразно въззивният съд е обосновал разбирането си за
неприложимост на чл.28 от ЗАНН в настоящия случай.
Пред настоящия състав е депозирана
касационна жалба, в която се твърди неправилност и необоснованост на решението,
постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Като се
позовават на разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК“ Кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит
остават таксите“, като излагат доводи, че въпросната сума е „ такса, свързана с
оценка на кредитоспособността..“. Съдът приема тези твърдения като защитна теза, но същите не се подкрепят от събраните в производството
доказателства, предвид което настоящият състав не следва да разглежда повторно
изложените в решението на въззивния съд
съображения относно издаденото НП, т.к. същите вече са обсъдени от
въззивния съд. Ако касаторът е поддържал тезата за недоказаност на фактите на
нарушението, е могъл да представи доказателства с които да обори фактическите
установявания на актосъставителя и наказващия орган. След като не е сторил това
пред ваззивния съд, настоящата касационна инстанция не споделя поддържаното от
касатора неправилност и незаконосъобразност на
решението.
С оглед на изложеното, настоящият
съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в
сила.
С оглед
този изход на делото, в полза на ответната администрация, съгласно чл.63, ал.5
/Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г./ от ЗАНН, следва да бъде присъдено поисканото юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лв., определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, респективно
по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/.
По
изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.5
от ЗАНН, настоящият касационен състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 101/27.06.2022
г., постановено по АНД №
20211630201273/2021 г. по описа на РС Монтана.
ОСЪЖДА“ “Първа инвестиционна
банка“АД, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителните директори Светозар А*** П*** и
Ч*** Г*** З*** , да заплати на Комисия
за защита на потребителите, гр.София, пл.Славейков № 4а, регионална дирекция за
областите Видин, Монтана и Враца, към Главна дирекция „Контрол на пазара“, сумата от 80/ осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: