Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 24.03.2017
год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, І-13 състав, в публично съдебно заседание на двадесети
октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН Д.
при секретаря С.А., като
разгледа докладваното от съдия Д. гражданско дело № 10354 по описа за 2014
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.240,
ал.1,чл.92,ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът О.Ц.Д. с ЕГН: **********
твърди, че на 22.08.2012 год. е сключил с ответниците ЖСК „Д. - М” и ЖСК „Н.****“
договор за заем, по силата на който им предал парична сума в размер на точно 15
390 евро като заемополучателите се задължили да върнат безусловно в срок до
една година от сключване на договора, т.е.най-късно до 22.08.2013 г. Твърди, че
въпреки опитите от негова страна до датата на подаването на исковата молба
ответниците не са му върнали дадената в заем сума.
Моли съда да осъди ответниците
да му заплатят солидално сумата от 15 390 евро на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД- заета сума съгласно приложения по делото договор от 22.08.2012 год.,на
основание чл.92,ал.1 ЗЗД сумата от 461.70 евро-договорна неустойка по силата на
чл.6 от този договор и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 2672.53
лв. законна лихва
за забава върху главницата от 15 390 евро за периода от
23.08.2013 год. до 07.07.2014 год.
Претендира присъждане и на направените по делото разноски.
Ответникът ЖСК „Д. - М” оспорва предявените
искове . На първо място прави възражение за изтекла давност,а по същество
оспорва даването на парите по цитирания договор,редовността на решението на ОС
са кооперацията,а също прави възражение за недействителност на договора,поради
това,че кооперацията не е била представлявана надлежно. Моли съда да отхвърли исковете и
да му присъди разноските по делото.
Ответникът ЖСК „Н.****“ също оспорва
предявените искове . Прави възражение за изтекла давност на претенциите,а по
същество оспорва даването на парите по цитирания договор,редовността на
решението на ОС са кооперацията и легитимацията на ищеца,с твърдението,че не е
член кооператор. Моли съда да отхвърли исковете и
да му присъди разноските по делото.
Доказателствата
са гласни и писмени.
Съдът, след като
взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Към
исковата молба е приложен като писмено доказателство договор за заем, , от който
е видно,че на 22.08.2012 год. О.Ц.Д. е предал в заем на ЖСК „Д. - М” представлявана от
председателя П.И.П. представляван от Х.Х. и ЖСК „Н.****“ представлявана от
председателя К.Н.К. сумата от 15 390 евро,а последните са се задължили да
му я върнат в срок до 1 година от подписването на договора.В чл.6 на същия е предвидено,че
при забава върху сумата се начислява неустойка в размер на 0.03% на ден,но не
повече от 3% общо.
Предстявен
е протокол от 22.08.2012 г. за проведено Общо събрание на членовете на двете кооперации
ЖСК „Н.****” и ЖСК „Д.-М”,което е взело решение обективизирано в т.4,с което е
дало съгласие ръковоството на кооперациите да сключат договори за заем с
няколко кооператора,включително и с О.Д. за сумата от 15 390 евро за срок
от една година.
От приетата по делото ССЕ се
установява,че мораторната
лихва за периода: 23.08.2013 год. до 07.07.2014 год., върху главница от 15 390
евро (в левова равностойност по централния курс на БНБ 30100.22 лева) е в размер на 2672.60 лв.,а към датата на
заключението,но по изчисления в т.2 още преди датата на исковата молба размера
на неустойката е достигнал „тавана“ от 3%-461.70 евро- след 100 дни при неустойката
4.617 евро на ден .
Други
релевантни доказателства по делото не са представяни.
Предвид установената фактическа обстановка, се налагат
следните правни изводи:
Правното основание
на главната искова претенция е чл.240,ал.1 във вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД.
заемът за потребление е реален,
неформален , консенсуален договор, при който заемодателят предава в собственост
на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. За действителността
на договора не е предвидена специална форма, а писмената такава е единствено
форма за доказване /по аргумент от
чл.164,ал.1,т.3 ГПК/. В производството по иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
доказателствената тежест да установи, че е дал заемните средства е върху ищеца,
претендиращ връщането им. При оспорване на иска, ответникът следва да докаже
възраженията си, че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок
на волята, че задължението е погасено и пр. факти съобразно характера на въведените
възражения срещу иска.
На първо място възражението на
ответниците за погасяване по давност на исковете е неоснователно,тъй като
давността е започнала да тече от момента на изискуемостта на
взеемането-22.08.2013 год. и до датата на исковата молба 11.07.2014 год. са
изминали по-малко от една календарна година,т.е. сроковете и за общата/5 год./
и за кратката/3 год./ погасителна давност не са изтекли за който и да е от
исковете.
По съществото на спора.
Според настоящия състав налице
е договор за заем за сумата от 15 390 евро от дата 22.08.2012 год., сключен от
заемодателя О.Ц.Д. и
заемополучателите ЖСК
„Н.****” и ЖСК „Д.-М”. Заемната сума е предадена на
датата на сключване на договора,доколкото в чл.1 от договора буквално е
записано,че „заемодателят е предал на заемателя“ заемната сума. За доказване на
предаването не са необходими други допълнителни уточнения , разписки и т.н.
доколкото страните са се подписали под ясен и категоричен текст удостоверяващ
предаването на заемната сума.
Задължението
на ответниците е солидарно,доколкото това може да се извлече от текстовете на
договора за заем,където задължението за връщане на цялата заемна сума е общо за
заемополучателите и няма никакъв намек за разделност. За възникване на
договорно солидарно задължение не е необходимо това да се формулира в специална
клауза в договора. Достатъчно е смисълът на поетите задължения да води до
извода, че няколко длъжници дължат една и съща престация на един кредитор и той
може да иска изпълнението й от всеки от тях заедно или поотделно.
При сключването на договора ЖСК
„Д.-М” не е била надлежно представлявана. От представеното на л.51
удостоверение от НИС „Делфи“ е видно,че тази кооперация се е представлявала към
01.10.2012 год./два месеца след договора за заем/ от В.П.-Н.,М.Х. и П.П.. В
чл.26 от устава е записано буквално- „ЖСК се представлява от Управителния
съвет“. При това положение един от членовете на този съвет няма правомощия да
представлява кооперацията/освен ако не е бил упълномощен за това от останалите
членове, какъвто е случая с представителството по настоящето дело видно от
представеното с молба от 13.06.2016 год. пълномощно/.
Липсата на представителна власт на П.П.,
който чрез пълномощник е представлявал по договора ЖСК „Д.-М”,
е равна на липса на предпоставка за сключване на сделката, затова тя е нищожнана
основание чл.41,ал.2 ЗЗД. Ако едно правно действие е извършено от чуждо име без
представителна власт, е налице висяща недействителност, която се трансформира в
действителност само ако лицето, от чието име действието е извършено, го
потвърди. По делото няма доказателства ЖСК
„Д.-М” да е валидирала горната сделка чрез потвърждение,напротив представен е
протокол от ОС на тази кооперация ,в който е отразено,че не признава
основанията и самия факт на договора за заем. Ето защо възражението на ЖСК „Д.-М” за недействителност
на договора за заем поради липса на представителна власт на П.П. при
сключването на процесния договор за заем е основателно и при това положение
исковата претенция спрямо кооперацията за връщане на заемната сума и
аксесорните за лихва и неустойка са неоснователни и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
Спрямо
другия ответник ЖСК „Н.****” искът за
връщането на заемната сума е основателен,доколкото
е установено реалното предаване в заем на сумата от 15 390 евро,липсата на
доказателства за връщането й , както в договорния срок,така и до този момент и
упоменатата по-горе пасивна договорна солидарност.
Установени
по основание и размер са и исковете за присъждане на неустойка от 461.70 евро и
мораторна лихва от 2672.53 лв.,доколкото за първата сума
има договорно основание и размера е потвърден от ССЕ,а за втората е установена
забавата на ликвидно и изискуемото плащане на главницата за посочения период.
Ето защо този ответник следва
да бъде осъден да заплати на ищеца на
основание чл.240, ал.1 от ЗЗД сумата от 15 390 евро - заета съгласно договор за
заем от 22.08.2012 год. ведно със законната лихва върху тази сума от 11.07.2014
год. до окончателното й изплащане, на основание чл.92,ал.1 ЗЗД сумата от 461.70
евро-договорна неустойка по силата на чл.6 от този договор и на основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД сумата от 2672.53 лв. мораторна лихва за забава
върху главницата от 15 390 евро за периода от
23.08.2013 год. до 07.07.2014 год.
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът ЖСК „Н.****” следва да бъде осъден да
заплати на ищеца половината от разноските му по делото- сумата от 1454 лева -
разноски по делото за заплатена държавна такса,възнаграждение на вещо лице и
адвокатско възнаграждение съгласно приложен списък на разноските по чл.80 от ГПК.
На ответника ЖСК „Д.-М” разноски не се присъждат,тъй като
няма искане за такива.
Предвид изложеното Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
ЖСК „Н.****“,
ЕФН: ********** съд.адрес *** чрез адв.П.П. да заплати на О.Ц.Д. с ЕГН: **********
и съдебен адрес-*** на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД сумата от 15 390 евро по договор
за заем от 22.08.2012 год. ведно със законната лихва върху тази сума от 11.07.2014
год. до окончателното й изплащане, на основание чл.92,ал.1 ЗЗД сумата от 461.70
евро-договорна неустойка по силата на чл.6 от договор за заем от 22.08.2012 год.
и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 2672.53 лв. мораторна лихва за забава
върху главницата от 15 390 евро за периода от
23.08.2013 год. до 07.07.2014 год.,както
и разноски по делото в общ размер на 1454 лева.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от О.Ц.Д. с ЕГН: ********** съдебен
адрес-*** против ЖСК „Д. - М”, ЕФН: ********** *** искове с правно основание
чл.240, ал.1 от ЗЗД сумата от 15 390 евро по договор за заем от 22.08.2012 год.,
на основание чл.92,ал.1 ЗЗД сумата от 461.70 евро-договорна неустойка по силата
на чл.6 от договор за заем от 22.08.2012 год. и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
сумата от 2672.53 лв. мораторна лихва за забава
върху главницата от 15 390 евро за периода от
23.08.2013 год. до 07.07.2014 год.,като
неоснователни.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на
въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: