Определение по дело №1117/2016 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ......../…...02.2018 г.

гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, проведено на двадесет и шести февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

    

                                                                                          СЪДИЯ: МИЛА КОЛЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията Колева

търговско дело № 1117/2016 г. по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

 

По делото е постъпила молба с вх. № 33437/28.11.2017 г., допълнена с молба вх. № 33988/04.12.2017 г. от „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост“, ж.к. „Младост“, Околовръстен път, Хипермаркет Технополис, представлявано от Сашо И. Ганчев, чрез адв. С.Д.И., с която е поискано на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 4 от ГПК да бъде допълнено постановеното по делото определение № 3786/28.11.2017 г. в частта му за разноските, като „ТЕХНОМАРКЕТ БЪЛГАРИЯ“ АД бъде осъдено да му заплати направените по делото разноски по прекратените искове, съгласно списък по чл. 80 от ГПК относно исковете по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, приложен към отговора на допълнителната искова молба от 16.03.2017 г., за разноски в размер на 228 768,34 лв. с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение и списък по чл. 80 от ГПК относно иска по чл. 108 от ЗС, приложен към молба вх. № 33437/28.11.2017 г. и вх. № 33508/29.11.2017 г., за разноски в размер на 112 340,96 лв. с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение и 300,00 лв., представляващи разноски за вещо лице или общо 341 409,30 лв.

Молбата е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, като другата страна - „ТЕХНОМАРКЕТ БЪЛГАРИЯ“ АД, в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е подала отговор, с който е изразено становище, че разноски не се дължат, а в случай, че това не бъде възприето, е направено възражение за прекомерност на претендирания от „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД адвокатски хонорар, тъй като същия не отговаря на извършените от процесуалния представител на ответника правни действия по делото. В тази връзка е направено искане за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение до предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимален такъв.

Разгледано по същество, искането по чл. 248 от ГПК е основателно и трябва да бъде уважение по следните съображения:

С постановеното по делото определение № 3786/28.11.2017 г. съдът е прекратил производството по търговско дело № 1117/2016 г. по описа на ВОС, ТО, на основание чл. 233 от ГПК, поради отказ от предявените искове от страна на ищеца „ТЕХНОМАРКЕТ БЪЛГАРИЯ“ АД. По силата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Съгласно чл. 81 от ГПК съдът е следвало да се произнесе по тези разноски с определението, с което приключва производството пред него, а когато е пропуснал да направи това, постановеният съдебен акт подлежи на допълване по реда на чл. 248 от ГПК, какъвто е настоящия случай. При това е без значение дали страната е представила или не списък на разноските по чл. 80 от ГПК, доколкото това представяне е от значение само в случаите, когато се касае за изменение на съдебния акт, с който са присъдени разноски. В случаите, когато се касае за допълване на съдебния акт в частта му за разноските, представянето на списък по чл. 80 от ГПК е без значение за допустимостта на искането.

В конкретния случай по делото са представени доказателства за извършени от „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 300,00 лв. /вносна бележка от 22.05.2017 г./, които следва да му бъдат възстановени от страна на ищеца. С допълнителния отговор на допълнителната искова молба вх. № 7884/17.03.2017 г. „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л. 1120 от делото/ и доказателства за договорено и заплатено възнаграждение на процесуалния представител в размер на 341 109,30 лв. /л. 1121 - л. 1127 от делото/. От представените доказателства е видно, че при определяне размера на възнаграждението на процесуалния представител на „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е взето предвид обстоятелството, че се касае до оспорването на два отделни договора за покупко-продажба на недвижими имоти. Във връзка с това оспорване са били предявени искове за нищожност на двата договора на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, както и евентуални такива за тяхната нищожност на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. С оглед на това са налице четири иска за нищожност на договори за покупко-продажба на недвижими имоти, при които цената на исковете се определя с оглед на данъчната оценка на имотите. Освен това е предявен и пети иск с правно основание чл. 108 от ЗС за връщане на имотите, предмет на оспорваните договори, цената на който иск също се определя с оглед на данъчната оценка на имотите. С оглед на това са налице пет обективно съединени иска, цената на които се определя въз основа на данъчната оценка на имотите, които са техен предмет. Съобразявайки се с тази данъчна оценка, „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и процесуалния му представител са договорили възнаграждение в размер на минималното такова по Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При това е взето предвид, че по отношение на исковете, касаещи оспорването на договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 99/08.09.2006 г., том VII, рег. № 9992, дело № 1273/2006 г. на О.Ш. – нотариус с район на действие ВРС, вписан под № 147 в регистъра на Нотариалната камара, размерът на възнаграждението следва да бъде определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а по отношение на исковете за нищожност на втория договор за покупко-продажба и по отношение на иска по чл. 108 от ЗС възнаграждението следва да бъде определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредбата. Определените по този ред възнаграждения с в рамките на минималното такова за всеки един иск взет поотделно. При възприемане на този начин на изчисление на адвокатското възнаграждение, същото се явява определено в минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не подлежи на намаляване, а следва да бъде възстановен от ищеца в цялост. В случай, че не бъде възприет този начин на изчисляване на размера на възнаграждението – за всеки иск поотделно, доколкото се касае за искове с материален интерес, то размера на адвокатското възнаграждение би следвало да се определи с оглед общия размер на цената на всички искове, който в случая е 24 262 241,60 лв. С оглед на този интерес минималният размер на адвокатското възнаграждение ще следва да бъде определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/2004 г. и се равнява на 182 841,21 лв. Заплатеното от „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД адвокатско възнаграждение е над този размер, но това не води автоматично до извода, че същото се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. При намаляване на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение съдът не може да слиза под минималния му размер, установен в Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същевременно обаче, с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото, може да намали възнаграждението като присъди такова над минимума, но по-ниско от заплатеното такова. В случая съдът като се съобрази с обстоятелството, че по делото са предявени пет иска, обема на твърдяните по тях факти, както и подлежащите на доказване по делото факти и правни твърдения на страните, вземайки предвид и начина, по който това следва да се извърши, намира, че заплатеното от „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД на процесуалния му представител адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото.

По изложените съображения настоящият състав намира, че са налице предпоставките за допълване на постановеното по делото определение в частта му за разноските така, както е поискано с молбата, поради което и същата следва да бъде уважена.

Воден от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :       

 

ДОПЪЛВА определение № 3786/28.11.2017 г., постановено по търговско дело № 1117/2016 г. по описа на Варненски окръжен съд, търговско отделение, в частта му за разноските, КАТО:

ОСЪЖДА „ТЕХНОМАРКЕТ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 361, да заплати на „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост“, ж.к. „Младост“, Околовръстен път, Хипермаркет Технополис, сумата от 341 409,30 лв. /триста четиридесет и една хиляди четиристотин и девет лева и тридесет стотинки/ разноски по делото, от която 300,00 лв. платено възнаграждение на вещо лице и 341 109,30 лв. платено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                    СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: