РЕШЕНИЕ
№ 260339
гр. Пловдив, 11.09.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на тринадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 808 по описа за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от „Кип Транс“
ЕООД против „Ричард Транс“ ЕООД, кумулативно обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата от 6 000 лв.,
представляваща незаплатена част от предоставена в заем сума по договор за заем
от 05.02.2018 г. и сумата от 1 513 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 02.06.2018 г. до 20.01.2020 г., ведно със законна лихва
върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.01.2020
г., до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че страните
работили в един бранш, тъй като извършват транспортна дейност. На 05.02.2018 г.
между тях бил сключен договор за заем, по силата на който ищецът предоставил на
ответника сумата от 10 000 лв. срещу насрещното задължение на последния да
върне предоставената в заем сума в срок до 01.06.2018 г. С клаузата на чл. 7 от
Договора била уговорена възнаградителна лихва в размер от 5 % годишно върху
заетата сума. Твърди, че на 06.02.2018 г. превел на ответника по банков път
сумата от 10 000 лв., като в уговорения срок не последвало плащане.
Ответникът заплатил сумата от общо 4 000 лв. след настъпване на падежа на
задължението, както следва: сумата от 1 000 лв. на 25.07.2019 г., сумата
от 1 000 лв. на 04.10.2019 г., сумата от 1 000 лв. на 18.10.2019 г. и
сумата от 1 000 лв. на 27.11.2019 г. Към момента на депозиране на исковата
молба останала незаплатена главница в размер от 6 000 лв., като твърди, че
не претендира заплащане на установената в договора възнаградителна лихва.
Претендира обезщетение за забава в общ размер от 1 513 лв., считано от
датата, следваща падежа на задължението, до момента на предявяване на исковата
молба, като посочва размер на обезщетението по периоди съобразно главницата,
при отчитане на осъществените от ответника плащания, а именно: за периода от
02.06.2018 г, до 25.07.2019 г. – върху главницата от 10 000 лв., за периода от
26.07.2019 г. до 04.10.2019 г. – върху главницата от 9 000 лв., за периода от
05.10.2019 г. до 18.10.2019 г. – върху главницата от 8 000 лв., за периода от
19.10.2019 г. до 27.11.2019 г. – върху главницата от 7 000 лв. и за периода от
28.11.2019 г. до 20.01.2020 г. – върху главницата от 6 000 лв. По така изложените
съображения се моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът – „Ричард Транс“ ЕООД, не е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.
с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Възникването на претендираното от ищеца
субективно притезателно право се обуславя от положителното установяване при
условията на пълното и главно доказване на основание чл. 154, ал. 1 ГПК от
негова страна на следните матераилноправни предпоставки (юридически факти): 1.
наличие на действително правоотношение по договор за заем; 2. получаване на
претендираната сума от страна на ответника - заемател на основание договора за
заем; 3. настъпване на падежа за изпълнение на задължението за връщане на
заетата сума – изтичане на уговорения срок.
Съдът
намира, че така посочените предпоставки, обуславящи основателността на
предявените искове са доказани по несъмнен начин в производството по делото от
представените към исковата молба писмени доказателствени средства.
По
делото е представен Договор за паричен заем от 05.02.2018 г. се установява, че
ищецът е поел задължение да предостави за временно и възмездно ползване на
ответника определен финансов ресурс в размер на сумата от 10 000 лв.,
срещу насрещното задължение на заемополучателя да върне сумата от 10 000
лв. в срок до 01.06.2018 г. Уговорена е и лихва в размер на 5 % годишно върху
заемната сума. Обстоятелството, че заемната сума е предадена на
заемополучателя, се установява от представеното по делото извлечение от
сметката на ищеца, в което е налично отбелязване за превод на сумата от
10 000 лв. в полза на ответника с посочено основание „заем“, осъществен на
06.02.2018 г. Следователно и доколкото договорът за заем има реален характер
следва да се приеме, че с предаване на заемната сума в полза на заемополучателя
на 06.02.2018 г. между страните е възникнала соченото облигаторно
правоотношение, при уговорките, установени в писмения договор от 05.02.2018 г.
Доказателство
за сключването на процесния договор и поетите от страните правни задължения
представлява и изпълнението от ответника на неговите договорни задължения за
заплащане на уговореното възнаграждение.
Ответната
страна, чиято е доказателствената тежест за установяване на това
правнорелевантно обстоятелство, установи, че в хода на производството по
делото, след предявяване на иска, е заплатила задължението си за главница. Това
обстоятелство съдът приема за доказано, тъй като в тази насока бе изричното
изявление на процесуалния представител на ищеца, направено в съдебното
заседание на 13.08.2020 г. Това изявление, обективира неизгодни за ищеца факти,
и следва да се цени като признание на правнорелевантни за съществуване на
спорното право обстоятелства. А признанието на факти е едно от
най-достоверните, надеждни и безспорни доказателства в гражданския процес,
които преценени в съвкупността с останалите доказателства по делото, водят до
изясняване на правния спор, предмет на делото – арг. чл. 175 ГПК.
По
изложените правни съображения съдът намира, че вземането на ищеца за главница погасено
в хода на производството по делото, което обстоятелство съдът е длъжен да
съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като отхвърли предявения иск за
присъждане на сумата от 6 000 лв.
Тъй
като погасяване на задължението е осъществено в хода на производството по
делото, заемополучателят не е изпълнил точно в темпорално отношение
задължението си за връщане на заемната сума в срок до 01.06.2018 г., поради
което последният е изпаднал в забава в деня, следващ този на изтичане на срока
– 02.06.2018 г. – арг. чл. 84, ал. 1, предл. първо ЗЗД. По така изложените
съображения искът за заплащане на обезщетение за забава следва да бъде уважен в
пълния му предявен размер за сумата от 1 513 лв. за периода от 02.06.2018
г. до 20.01.2020 г., съобразно представеното по делото извлечение от онлайн
лихвен калкулатор за размера на вземането.
Съдът
намира, че в производството по делото всички
сторени разноски следва да се присъдят в полза на ищеца, макар и
предявените искове да са частично отхвърлени. В случая не следва да намери
приложение хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК, установяваща, че в тежест на ищеца
се възлагат разноските, сторени от ответника при отхвърляне на предявените
искове. Това е така, доколкото тази процесуална норма регулира случаите, в
които предявените от ищеца искове са отхвърлени, поради установяване в
производството по делото, че съдът е сезиран с неоснователна молба за защита и
съдействие. Съдът в настоящия му съдебен състав е сезиран с искове, които са
били предявени в защита на съществуващо непогасено парично притезание, чиито
носител е ищеца. Тези обстоятелства, както вече бе посочено се установиха в
производството по делото. Искът за главница е отхвърлен, поради осъществено от
страна на ответника погасяване на паричното му задължение чрез плащане в хода на процеса. По така
изложените съображения съдът намира, че в производството по делото разноски се
следват на ищеца, доколкото последният е сезирал съда с една поначало
основателна искова молба, частично отхвърлена именно защото ответникът,
признавайки нейната основателност, е погасил задължението си. Наистина
доброволното изпълнение от ответника е равнозначно на извънсъдебно признание на
задължението, но в случая не е налице и хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, при
която законът го освобождава от задължението за възстановяване на разноските,
тъй като плащането на договорното задължение е направено след образуване на
съдебния спор, като с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на
делото. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, постановена с Определение № 625/25.11.2015 г. по ч.т.д. №
3056/2015 г., ТК, І т. о., Определение № 688/02.10.2014 г. по ч.т.д. №
2337/2014 г., ТК, І т. о.
В исковото производство ищецът е доказал
извършването на разноски за адвокатско възнаграждение от 500 лв., такса за
издаване на обезпечителна заповед от 5 лв. и държавна такса от 300, 52 лв.,
която следва да се присъди без таксата за банков превод, която остава в тежест
на страната.
Не следва обаче да се присъждат сторените в
изпълнителното производство разноски за образуване на изпълнителното
производство от 88 лв. и 6 лв. – такса за банков превод. Съгласно формираната
съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са
тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство,
докато в останалата част / по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това
са разноски по изпълнителното дело. Съдебните и деловодните разноски, които се
дължат по реда на чл.78 от ГПК не включват разходите в изпълнителното
производство по налагане на допуснатите обезпечителни мерки. В този смисъл е
практиката на касационната инстанция, постановена с Определение № 845 от
05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК, Определение № 876
от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от „Кип Транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление с. Ягодово, Община Родопи, местност Лангишки блок № 676, против
„Ричард Транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Железница 2732, Община Симитли, иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 6 000
лв., представляваща незаплатена част от предоставена в заем сума по договор за
заем от 05.02.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 20.01.2020 г., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД „Ричард Транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с. Железница 2732, Община Симитли да заплати на „Кип Транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление с. Ягодово, Община Родопи, местност Лангишки блок № 676, сумата от 1 513 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 6 000 лв.,
дължима по договор за заем от 05.02.2018 г., за периода от 02.06.2018 г. до
20.01.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Ричард Транс“ ЕООД да заплати на „Кип Транс“ ЕООД сумата от 805, 52 лв. – разноски в
първоинстанционното производство по гр.д. № 808/2020 г. по описа на Районен съд
– Пловдив, IX граждански.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК