№ 24276
гр. София, 19.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110173086 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „М.Г“ ЕООД,
представлявано от управителя В.К, чрез адв. Ж., срещу АНТ. ИВ. П..
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими и е изпълнена процедурата по чл. 131 ГПК,
на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
20.03.2020 г. между страните бил сключен договор за поръчка, по силата на който
довереникът е следвало да съдейства на доверителя във връзка с възникнало в негова полза
право на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,
произтичащи от ПТП. Поддържа се, че ищецът е изпълнил договора, като е отправило
претенция от името на ответницата за изплащане на застрахователно обезщетение, водило е
кореспонденция, снабдило се е с медицинска документация, съдействало е на ответницата
при воденото срещу делинквента наказателно производство. Отделно от това се сочи, че
ищецът е съдействал на ответницата и за намиране на адвокат, който да я представлява по
образувано срещу застрахователя на делинквента гражданско дело. Отбелязва се, че като
краен резултат делинквентът, който е причинал на ответницата увреждания е осъден за
деянието си с влязла в сила присъда по НАХД 9725/2021 г. по описа на СРС, 94 състав, а
застрахователят му е осъден да заплати на ответницата обезщетение в размер на 70 000 лв.
1
за неимуществени вреди и 2430 лв. и 1899.44 лв. за имуществени вреди. Ищецът поддържа,
че при тези данни на него му се дължи възнаграждение по процесния договор за поръчка в
размер на 30% от получената от ответницата сума като обезщетение или 24 966.00 лв., която
иска да му бъде присъдена в настоящето производство с оглед липсата на извършено
доброволно плащане преди завеждане на делото. Със становище от 26.08.2022 г. признава
извършено след образуване на настоящото дело плащане от ответницата на сумата в размер
на 24 966.00 лева, както и сумата от 998,64 лева, представляваща държавна такса за
настоящото производство. Поддържа, че е останала незаплатена претендираната с исковата
молба законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба –
21.12.2021 г. до заплащането на главницата на 16.08.2022 г., която възлизала в размер на
1657,47 лева, както адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Ето защо моли
съда да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 1657,47 лева,
представляваща законната лихва от 21.12.2021 г. до датата на плащане на вземането на
16.08.2022 г., както и сторените разноски за адвокатско възнаграждение. Поддържа, че в
случай че ответницата заплати и тези суми, ищецът ще предприеме съответните
процесуални действия, доколкото воденето на настоящото дело в този случай би станало
безпредметно.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който не
оспорва предявения иск. Твърди, че е заплатила на ищеца претендираната сумата в размер
на 24 966.00 лева, както и държавна такса за настоящото производство в размер на 998,64
лева, за което представя писмени доказателства. Поддържа, че предвид извършеното
плащане на посочените суми, за ищеца нямало правен интерес от водене на делото, поради
което моли същото да бъде прекратено.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника, че производството по делото
следва да бъде прекратено. Възраженията на ответната страна касаят съществото на спора,
по което съдът ще се произнесе с крайния си съдебен акт.
II.Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 286, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 24 966,00 лв., представляваща
дължимо възнаграждение по чл. 3, ал. 1 от договор от 20.03.2020 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.12.2021 г. до
заплащането на главницата на 16.08.2022 г.
III.Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване:
2
1/ факта, че на 20.03.2020 г. между АНТ. ИВ. П., в качеството й на доверител, и „М.Г“
ЕООД, в качеството му на изпълнител, бил сключен договор, по силата на който
доверителят възложил, а изпълнителят приел, срещу заплащане на възнаграждение, да
съдейства на доверителя за получаване на обезщетение за причинени имуществени и
неимуществени вреди от настъпването на ПТП на 19.03.2020 г.;
2/ факта, че след образуване на настоящото производство – на 16.08.2022 г.
ответницата е заплатила на ищеца сумата в размер на 24 966.00 лева, както и сумата от
998,64 лева, представляваща държавна такса за производството по делото.
IV.Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
Предвид отделените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и
обстоятелства, както и извършеното в хода на процеса плащане, съдът приема, че не следва
да бъде разпределяна доказателствена тежест за нито една от страните в процеса.
V. По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца, тъй като не са
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за прекратяване на
производството по делото.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва,
че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
3
електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от
9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. 02/8955423 или на ел. адрес:
********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул.
„Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.11.2022г., от
13:30 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4