Определение по дело №14610/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3145
Дата: 7 април 2022 г. (в сила от 7 април 2022 г.)
Съдия: Калина Анастасова
Дело: 20211100514610
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3145
гр. София, 07.04.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на седми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова

Господин Ст. Тонев
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100514610 по описа за 2021 година
Производството е реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба от 24.02.2022 г. на ЗАД „ОЗК – З.“, ЕИК*******, за
изменение на постановеното на 27.01.2022 г. решение № 138 в частта на разноските.
Ответникът ЗД Б.И. АД не изразява становище по молбата.
Съдът намира, че молбата за изменение на постановеното решение в частта за
разноските е подадена в срока по чл.248, ал. 1 от ГПК и от легитимирана страна,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата
за неоснователна.
Производството пред СГС е образувано по жалба на ЗАД „ОЗК – З.“,
ЕИК******* – длъжник по изпълнително дело № 20218510402269 по описа на ЧСИ
М.П. с рег. № 851 по описа на КЧСИ срещу Постановление от 01.09.2021 г. на ЧСИ
Петков, с което е отхвърлено искането на длъжника за намаляване на размера на
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до размер на сумата от
200.00 лв.-дължимо адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело.
С Решение № 138/27.01.2022 г. по настоящото дело подадената жалба е уважена.
С постановеното решение СГС се е произнесъл по искането за разноски, като е
посочил че в производството за изменение на разноски не се следва присъждане на
разноски. Последното, поради това че определението по чл. 248 ГПК няма характер на
акт по чл. 81 ГПК и с него не се решава материалноправен или процесуалноправен
въпрос по гражданско дело или свързано с него частно производство. От друга страна
изменението или допълването на основния съдебен акт не е предпоставено от
поведението на другата страна, за да възникне за нея право на разноски. Затова и
направените от страните разноски в производството по чл. 248 ГПК не подлежат на
1
възмездяване – виж Определение № 97 от 25.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 987/2014 г., I
т. о.
Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу
акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално
поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да
намери приложение. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на
действията на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право,
при което, с оглед изхода от спора, се разпределя отговорността за разноски. За
извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ
правоимащата страна разполага с възможността по чл. 74 от ЗЧСИ.
В този смисъл настоящият съдебен състав намира, че няма основание за
изменение на въззивното решение в частта за разноските.
Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение молбата на ЗАД „ОЗК – З.“, ЕИК*******, за изменение на
постановеното на 27.01.2022 г. решение № 138 в частта на разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2