№ 18500
гр. София, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110114856 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Б. П. М. срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че на 23.12.2022г. с ответника сключили договор за
потребителски кредит № **********, съгласно който ответникът се задължил да му
отпусне сумата от 1200лв., която да бъде върната на 23бр. седмични вноски. Съгласно
чл. 3, ал. 1, т. 12 от договора, общата дължима сума възлизала на 1324,06лв., като при
изчисляването й били ползвани уговорените в ал. 1, т. 5 и т. 7 размери на ГЛП и ГПР.
Ищецът твърди, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл. 22
ЗПК, тъй като противоречал на императивните законови правила. ГПР бил посочен
само като абстрактна величина, без да се посочат конкретните разходи. Отделно, в него
била включена само възнаградителната лихва. Размерът на ГЛП бил немотивирано
висок и противоречал на добрите нрави, тъй като надвишавал три пъти размера на
законната лихва. Евентуално, ако съдът приема, че договорът е действителен, счита, че
част от клаузите в него са неравноправни или противоречат на добрите нрави. Твърди,
че клаузата на чл. 11 от договора, в която е уговорена дължимостта на неустойка, е
неравноправна съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, а и същата противоречи на същността,
целите и функциите на една неустоечна клауза, с оглед на което е в нарушение на
добрите нрави. Посочва, че клаузата на чл. 12, ал. 1 от договора също е неравноправна
на основание чл. 143, ал. 1 вр. ал. 2, т. 19 и 2 от ЗЗП.
С оглед изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде признато
за установено, че сключеният между страните договор за потребителски кредит е
нищожен, а в условията на евентуалност, че са нищожни клаузите на чл. 3, ал. 1, т. 4,
ал. 3, ал. 1, т. 7, чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от договора.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба, но е депозирал насрещна
искова молба в законоустановения срок, като съдът е приел за съвместно разглеждане
насрещните искове. С нея признава, че между страните е сключен посочения договор
за потребителски кредит при описаните от ищеца условия за сумата от 1200лв. Твърди,
че кредитополучателят е в пълно неизпълнение на вноски от № 6 до № 20, с оглед на
което на основание чл. 6, ал. 3 от договора с насрещната искова молба обявява кредита
1
за предсрочно изискуем.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение по насрещната
искова молба, с което първоначалният ищец да бъде осъден да му заплати сумата от
81,32лв., представляваща незаплатена възнаградителна лихва за периода 03.02.2023г.-
12.05.2023г., 810,50лв., представляваща непогасена главница по падежирали вноски за
периода 03.02.2023г.-12.05.2023г. и 183,72лв., представляваща остатък от главницата
по непадежирали вноски № 21-23, обявени за предсрочно изискуеми, ведно със
законната лихва върху първата и третата сума от подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
Ответникът по насрещния иск е подал отговор на исковата молба в
законоустановения срок, с който оспорва исковете. Позовава се на изложените в
първоначалната искова молба съображения. Счита, че липсва еквивалентност на
престациите.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените насрещни искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане установителен иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1, евентуални установителни искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и насрещни осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че
на 23.12.2022г. между страните е сключен договор за потребителски кредит №
**********, според който /фирма/ има качеството на кредитор, а Б. М. качеството на
кредитополучател. Според съдържанието на договора, размерът на кредита възлиза на
1200лв., като договорът се явява разписка за получаване на сумата. Кредитът подлежи
на връщане на 23 броя седмични вноски, от които 2 по 9,35лв. и 21 по 62,16лв.
Уговорен е фиксиран лихвен процент от 40,05%, дата на първо плащане – 30.12.2022г.
и дата на последно плащане – 02.06.2023г. Предвидено е, че годишният процент на
разходите възлиза на 49,82%, като в него се включва единствено уговорената
възнаградителна лихва. Според чл. 3, ал. 1, т. 12, общо дължимата сума възлиза на
1324,06лв. В т. 9 е уговорено предоставянето на обезпечение, което се изразява в
поръчител или банкова гаранция – по избор на кредитополучателя. В чл. 5, ал. 2 е
уговорено, че кредитополучателят ще предостави някое от посочените обезпечение до
3 дни от сключване на договора. Според чл. 11, при непредоставяне на някое от
обезпеченията в указания срок или предоставеното обезпечение не отговаря на
множеството поставени условия в договора, кредитополучателят дължи на кредитора
неустойка в размер на 676,94лв., която се заплаща разсрочено съобразно посочения в
приложение № 1 към договора начин. Представено е приложение № 1 към договора за
кредит, което представлява погасителен план, според който вноската с включена
неустойка възлиза на 87,00лв., а общият дължим размер по кредита – на 2 001,00лв.
От заключението по допуснатата, изслушана и приета съдебно-счетоводна
експертиза, което не е оспорена от страните и съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че в изпълнение на сключения договор за кредит
ищецът е извършил погасявания в общ размер от 628лв. С тях са погасени 128,74лв. –
главница с падежи 13.01.2023г.-27.01.2023г.; 53,60лв. – договорна лихва с падежи
30.12.2022г.-03.02.2023г., 427,64лв. – неустойка с падежи 30.12.2022г.-24.03.2023г. и
18,02лв. – такса. В проведеното открито съдебно заседание при устното си изслушване,
вещото лице заяви, че при включване на неустойката в договора, реалният размер на
годишния процент на разходите възлиза на 1032,47%.
2
При горните факти, съдът прави следните изводи:
Сключеният между заемодателя и заемателя договор за заем има
характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради
което в отношенията между страните приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй
като ответникът има качеството на потребител.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
49,82%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този
размер не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче
не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а
именно – начислената неустойка, която се включва в общите разходи по кредита по
смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Процесната неустойка несъмнено представлява разход, свързан с договора за
потребителски кредит и следва да бъде включена в ГПР по кредита, като същата е била
изначално известна на кредитора. В самия договор ясно е посочено – „неустойката се
начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на договора заемателят се
счита уведомен за нейното начисляване“. Тази неустойка попада в легалната
дефиниция по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в която изброяването не е изчерпателно, но
ясно е посочено, че в ГПР се включват всички такси и разходи, свързани с договора за
кредит. Ето защо, стойността на тази неустойка, която е изначално начислена и
включена в погасителния план, трябва да бъде включена при определяне на годишния
процент на разходите в договора за кредит, тъй като е част от него. Очевидно обаче
това не е сторено, а в ГПР е включен само размерът на възнаградителната лихва, както
изрично е посочено в чл. 3, ал. 2 от договора. Размерът на тази неустойка възлиза на
676,94лв., което е 56,41% от стойността на заемната сума - 1200лв., което влиза в пряко
противоречие с добрите нрави и води до нейната нищожност – ТР № 1/2009г., ОСТК
на ВКС. При включването на тази неустойка в ГПР, което е абсолютно необходимо, за
да бъдат спазени изискванията на ЗПК, е очевидно и без да са необходими специални
знания, че ГПР надвишава значително максимално допустимия по закон размер от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България – чл. 19,
ал. 4 ЗПК.
3
По изложените съображения, съдът намира, че процесната неустойка отговаря
на поставените в ЗПК критерии и следва да бъде включена в общия разход по кредита,
което в случая не е сторено, а с нейното добавяне действителният ГПР по договора е
значително по-висок от обявения в него и възлиза на 1032,47% според експертното
заключение. При това положение се налага изводът, че договорът за кредит не
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва
действителният процент на ГПР. Установява се нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
като в договора липсва посочване на годишния процент на разходите по кредита,
изчислен към момента на сключването на договора, съобразно установената методика
в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Текстът на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не следва
да се тълкува буквално, а именно - при посочен ГПР, макар и неправилно определен и
без подробно описание на компонентите по него. Нормативното изискване следва да се
приеме за изпълнено, когато е посочен както подробният начин на формиране на ГПР
с всички негови компоненти, така и действителният му размер, за да бъде потребителят
добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан целенасочено в заблуждение.
Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни
продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР
при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води
до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване изискването на чл.11, ал.
1, т. 10 ЗПК е, че същият се явява недействителен – чл. 22 ЗПК. Ето защо, съдът приема
договорът за кредит за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, а предявеният главен
установителен иск за основателен.
С оглед уважаване на главния установителен иск, не са налице предпоставките за
разглеждане на евентуалния установителен иск за нищожност на отделни клаузи от
договора.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Тази норма представлява своеобразна санкция за
недобросъвестния кредитор, който нарушава императивните законови изисквания,
които трябва да спазва при сключване на договор за потребителски кредит, като целта
е да се пресекат подобни практики. Нормата на чл. 23 ГПК не прави разграничение
между възнаградителна и мораторна лихва, а използва родовото понятие лихва, поради
което следва да се приеме, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност
на кредита и никакви лихви – възнаградителни или мораторни. Ето защо, в случая
ищецът дължи по договора само главницата от 1200лв, а всички останали вземания са
недължими. Видно от експертното заключение, същият е платил суми по договора в
общ размер от 628,00лв., от което следва, че остава дължим остатък от главницата от
572,00лв. Ето защо, по насрещния иск на ищеца следва да се присъди главница в
размер на 572лв. и искът да се отхвърли за разликата до пълния предявен общ размер
на главницата от 994,22лв. Искът за присъждане на възнаградителна лихва от 81,32лв.
с падежи 03.02.2023г.-12.05.2023г. подлежи изцяло на отхвърляне по изложените по-
горе съображения, че съгласно чл. 23 ЗПК се дължи връщане само на чистата стойност
по договора, тоест само на главницата, но не и на лихви.
В най-актуалната практика на ВКС - решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр.
дело № 3855/2021 г. на ВКС, IV г.о и решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т.дело №
1023/2020 г. на ВКС, I т.о., решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр. д. № 3620/2021 г.,
4
ІІІ г. о. на ВКС, се приема, че при недействителност на договора, съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи
в производство по предявен иск по чл. 79 ЗЗД, съдът следва да установи с решението
си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит,
доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на
чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по
кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски кредит,
посочена по-горе. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума
по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се
извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би
се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на
вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за
потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна
давност. Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в
специалния ЗПК. Поради това, чистата стойност следва да бъде присъдена в същото
производство, като бъде съобразен предявеният размер съгласно принципа на
диспозитивното начало.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът има право на разноски за предявения от него главен иск, а именно 50лв.
за държавна такса. Претендира се и адв. възнаграждение от процесуалния му
представител за извършена безплатна правна защита по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на което
има право и същото възлиза на 420лв.
По насрещните искове, ответникът има право на разноски съобразно уважената
част от тях. Съразмерно на уважената част от иска за главницата следва да му се
присъдят 230,13лв. от платените държавна такса и депозит за експертиза.
Ответникът по насрещните искове също има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от тях, като се претендира единствено адв. възнаграждение от
процесуалния му представител за извършена безплатна правна защита, на каквото има
право и същото възлиза в размер от 190,80лв. Или общо с възнаграждението по
първоначалния иск, на адв. Ю. Г. следва да се присъдят 610,80лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Б. П. М., ЕГН: **********, с
адрес: /населено място/, срещу /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на
управление: /населено място/, установителен иск, че сключеният между страните
договор за потребителски кредит № **********/23.12.2022г. е нищожен на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА Б. П. М., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, да заплати на
/фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление: /населено място/, на
основание 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 23 ЗПК сумата от 572,00лв.,
представляваща остатъчна главница по сключения между страните договор за
потребителски кредит № **********/23.12.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
главницата за разликата над уважения размер от 572,00лв. до пълния предявен от
5
994,22лв. и изцяло иска за възнаградителна лихва в размер от 81,32лв. за периода
03.02.2023г.-12.05.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК /фирма/, ЕИК: ************, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати на Б. П. М., ЕГН:
**********, с адрес: /населено място/, сумата от 50,00лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. П. М., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на
управление: /населено място/, сумата от 230,13лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. /фирма/, ЕИК: ************, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати на адв. Ю. О. Г. от САК
с адрес: /населено място/, сумата от 610,80лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за извършено безплатно процесуално представителство на Б. М. по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6