№ 2025
гр. С., 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско
дело № 20211110151698 по описа за 2021 година
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове по чл. 411 КЗ и
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът [фирма] твърди, че на 20.12.2020 г. на автомагистрала „Х.”, км. 35 настъпило
пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „Ф.п.” с рег. № [№] и лек автомобил
„П. *” с рег. № [№] по вина на водача на лек автомобил „Ф.п.” – Д.Ф., който ударил
движещия се пред него и намаляващ скоростта лек автомобил „П. *” поради наличие на
пътни знаци, указващи ремонтни дейности на пътя. В резултат на инцидента били
причинени щети на лек автомобил „П. *”. Към датата на настъпване на произшествието
последният бил застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка, поради
което [фирма] определило и заплатило застрахователно обезщетение за отстраняване на
щетите му в размер на 4688,68 лева. В исковата молба е изложено, че отговорността на
водача на лек автомобил „Ф.п.” била покрита от ответника [фирма] по силата на договор за
застраховка „Г.о.”. Поради това ищцовото дружество поканило [фирма] да му възстанови
платеното обезщетение в размер 4688,68 лева, както и да му заплати 15 лева -
ликвидационни разноски за определянето му, но ответникът не направил плащане. С оглед
на тези обстоятелства ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответното
дружество да бъде осъдено да му заплати сумата 4703,68 лева – застрахователно
обезщетение и разноски за определянето му, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба, както и 131,97 лева – мораторна лихва за периода от 25.05.2021
г. до 02.09.2021 г.
Ответникът [фирма] оспорва предявените искове. Признава, че отговорността на
водача на лек автомобил „Ф.п.” е била покрита от него по силата на договор за застраховка
„Г.о.”, както и че ищцовото дружество е заплатило твърдяното в исковата молба
застрахователно обезщетение, но оспорва, че процесното произшествие е настъпило поради
противоправно поведение на водача на лек автомобил „Ф.п.”. Оспорва твърдения от [фирма]
механизъм на пътния инцидент, както и че същият е настъпил по вина на застрахования при
него водач. Твърди, че вината за събитието е на водача на автомобил „П. *”, който не спазил
разпоредбите на чл. 24, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, тъй като спрял рязко, като по този начин
1
поставил Д.Ф. в ситуация, при която за него произшествието е било технически
непредотвратимо. В условията на евентуалност навежда възражение, че водачът на лек
автомобил „П. *” е допринесъл за вредоносния резултат посредством това поведение.
Ответникът изразява становище, че платеното от [фирма] застрахователно обезщетение е в
завишен размер, който не съответства на средните пазарни цени, по които автомобилът е
можел да бъде ремонтиран.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
За да бъде уважен искът по чл. 411 КЗ, ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване следните кумулативни предпоставки: настъпилото пътно-
транспортно произшествие; че към датата на произшествието лек автомобил „П. *” с рег. №
[№] е бил застрахован при него по договор за имуществена застраховка; наличието към
датата на произшествието на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Г.о.” между водача на лек автомобил „Ф.п.” с рег. № [№] и ответника;
противоправно и виновно поведение на водача, чиято отговорност е покрита от ответника;
причинените вреди и техния размер; причинна връзка между настъпилото произшествие и
вредите; както и заплащането на застрахователно обезщетение за отстраняване щетите на
процесния автомобил в твърдения с исковата молба размер.
Фактът на настъпване на пътно-транспортното произшествие между лек автомобил
„П. *” с рег. № [№] и лек автомобил „Ф.п.” с рег. № [№], обстоятелствата, при които е
настъпило, и причинените вреди на процесния автомобил се установяват от свидетелските
показания на С.В. М.– А. и на Д. М. Ф.. От тях се установява, че на 20.12.2020 г. С.В. М. – А.
пътувала с лек автомобил „П. *” по автомагистрала „Х.” от гр. М. в посока гр. С.. Било
мъгливо, а асфалтът бил влажен. На около 100 м. след завой били наредени табели,
указващи отклоняване на движението на дясно. Свидетелката намалила рязко скоростта и
почти спряла, за да прочете табелите, но водачът на лек автомобил „Ф.п.”, който се движел
зад нея - Д. М. Ф., не успял да спре своевременно, поради което ударил с предната част на
управлявания от него автомобил лек автомобил „П. *” в задната му част. Вследствие на
удара били причинени вреди в задната част на лек автомобил „П. *” – по задната браня и
задния капак. Според заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което не е
оспорено от страните и се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено, от
техническа гледна точка причината за възникване на пътнотранспортното произшествие се
дължи на поведението на водача на лек автомобил „Ф.п.”, който не е съобразил скоростта на
движение с дистанцията до движещия се пред него лек автомобил „П. *” и пътната
обстановка – мокър асфалт и намалена от мъгла видимост.
С оглед на така установените обстоятелства настоящият състав намира, че
произшествието е причинено поради противоправно поведение на водача на лек автомобил
„Ф.п.”, който се е движел със скорост, несъобразена с пътната обстановка - мокър асфалт и
намалена от мъгла видимост, както и с дистанцията спрямо движещия се пред него лек
автомобил „П. *”. По този начин Д. М. Ф. е нарушил нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, според
която водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Вината на водача на лек автомобил „Ф.п.” с рег. № се предполага на основание чл.
45, ал. 2 ЗЗД, като по делото не са събрани доказателства, оборващи презумпцията.
Видно от заключението на съдебно-автотехническата експертиза причинените вреди
на лек автомобил „П. *” с рег. № [№] са в причинно-следствена връзка с произшествието.
От представеното копие от застрахователна полица № ****************** се
установява, че лек автомобил „П. *” с рег. № [№] е бил застрахован при [фирма] по договор
2
за имуществена застраховка „Каско на МПС” за срок от 18.08.2020 г. до 17.08.2021 г., тоест
и към датата на инцидента – 20.12.2020 г.
С доклада на делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са обявени за безспорни
между страните обстоятелствата, че към датата на процесното събитие отговорността на
водача на лек автомобил „Ф.п.” е била покрита от ответника [фирма] по силата на договор за
застраховка „Г.о.”, както и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение за
отстраняване щетите на лек автомобил „П. *” в размер 4688,68 лева, поради което съдът ги
приема за установени.
С оглед на изложеното съдебният състав намира, че по делото се установява
наличието на материалноправните предпоставки, въз основа на които [фирма] е встъпило в
правата на увредения (собственика на лек автомобил лек автомобил „П. *”) срещу ответника
на основание чл. 411 КЗ. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетението се
равнява на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Поради това се налага
извод, че дължимото от [фирма] в полза на [фирма] застрахователно обезщетение също
следва да бъде определено по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие (в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г.
по т. д. № 469 / 2012 г., т.к., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 52 / 08.07.2010 г. по т.д. № 652 / 2009
г. на ВКС, ТК и Решение № 115/ 09.07.2009 г. по т. д. № 627 / 2008 г., т.к., ІІ т.о. на ВКС).
Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна повреда) или
възстановителната (при частична повреда) стойност на застрахованото имущество, т.е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество - чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид - чл. 400, ал. 2 КЗ. В настоящия случай от заключението на
съдебно-автотехническата експертиза се установява, че лек автомобил „П. *” е бил частично
повреден вследствие на процесния инцидент, както и че стойността на ремонта на щетите
му, определена по средни пазарни цени, е 4688,68 лева, равняваща се на платеното от ищеца
застрахователно обезщетение по договора за имуществена застраховка на автомобила.
С отговора на исковата молба ответникът е навел възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, че
водачът на лек автомобил „П. *” с рег. № [№] е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат, което съдът намира за основателно. Видно от показанията на разпитаните
свидетели С.В. М. – А. намалила рязко скоростта на управлявания от нея автомобил „П. *”,
за да чете указателните табели във връзка с организиране на движението поради ремонтно-
възстановителни дейности на пътя. По този начин в много голяма степен е допринесла за
настъпването на пътния инцидент, доколкото същият е реализиран именно поради рязкото
намаляване на скоростта на магистрала, тоест на път, където автомобилите се движат с
висока скорост (в случая не са събрани доказателства по делото, то които да се установява,
че в пътния участък, където е настъпило произшествието, скоростта на движение е била
ограничена), и то при условие на намалена поради мъгла видимост и влажна пътна настилка,
при които условия възможността на движещите се след нея автомобили да намалят
своевременно скоростта на движение и при необходимост да спрат е била значително
ограничена. Освен, че поведението й е обективна предпоставка за настъпването на пътния
инцидент, същото е в нарушение с нормата на чл. 24, ал. 1 ЗДвП, според която водачът на
пътно превозно средство не трябва да намалява скоростта рязко, освен ако това е
необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие. Причината, поради
която С.В. М. – А. е намалила рязко скоростта на движение – поставени указателни табели
за промяна на посоката на движение на тежкотоварни автомобили, е без значение за този
извод, тъй водачите на автомобили следва да се запознаят със съдържанието на табелите,
преминавайки с подходяща скорост покрай тях, а не да намаляват рязко скоростта и дори да
спират, за да го направят, поставяйки в опасност, както себе си, така и водачите и пътниците
на превозните средства, движещи се зад тях. С оглед на тези съображения и съгласно чл. 51,
ал. 2 ЗЗД настоящият състав приема, че застрахователното обезщетение, което [фирма]
дължи на [фирма] следва да бъде намалено с 50 % поради съпричиняването на вредите от
страна на С.В. М. – А. в много голяма и съществена степен, тоест до сумата 2344,34 лева.
3
Предвид изложеното предявеният иск по чл. 411 КЗ следва да бъде уважен за 2359,34
лева, включващи 2344,34 лева – застрахователно обезщетение и 15 лева – ликвидационни
разноски за определянето му, като бъде отхвърлен за горницата до претендираните 4703,68
лева.
Като законна последица от уважаването на иска по чл. 411 КЗ и доколкото това е
поискано изрично от ищеца, върху сумата 2359,34 лева следва да бъде присъдена законна
лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.09.2021 г. до окончателното й
изплащане.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Гореописаното
задължение за заплащане на застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за
определянето му няма определен падеж за изпълнение, поради което за поставянето на
длъжника в забава е необходима покана съгласно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. От друга
страна чл. 412, ал. 3 КЗ предвижда, че когато застрахователят по имуществената застраховка
предяви претенцията за заплащане на изплатеното от него застрахователно обезщетение и
представи всички необходими документи в тази връзка на застрахователя по застраховка
„Г.о.” на виновния водач, последният в тридесетдневен срок следва да определи и да
заплати обезщетение или мотивирано да откаже плащане. Следователно заявяването на
претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя по
договора за имуществена застраховка и представянето на необходимите документи има
характер на покана за плащане, като застрахователят по застраховка „Г.о.” изпада в забава
след изтичане на тридесет дни, считано от получаване на поканата. В процесния случай
ответникът е поканен от [фирма] да заплати застрахователно обезщетение за отстраняване
вредите на лек автомобил „П. *” с покана, получена на 23.04.2021 г., което не е оспорено от
него и се установява от поставения входящ номер върху регресната покана. Следователно
същият е следвало да изпълни задължението за заплащане на обезщетението до 23.05.2021 г.
включително (арг. от чл. 72, ал. 1, изр. 3 ЗЗД). Тъй като това не е направено, на 24.05.2021 г.
е изпаднал в забава и от този момент дължи на ищеца обезщетение за забава. С исковата
молба [фирма] е заявило претенция за обезщетение за забава от 25.05.2021 г. до 02.09.2021 г.
Последното, изчислено върху сумата 2359,34 лева, възлиза в размер на 66,19 лева,
определен от съда на основание чл. 162 ГПК. Поради това се налага извод, че искът по чл.
86, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен за сумата 66,19 лева и отхвърлен за
горницата до претендираните 131,97 лева.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК [фирма] следва да бъде
осъдено да заплати на [фирма] сторените от него съдебни разноски в настоящото
производство за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, депозит за свидетел и
депозит за съдебно-автотехническата експертиза, съразмерно на уважената част от исковете,
в размер на 300,02 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да му бъдат присъдени
сторените от него съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение, депозит за свидетел
и депозит за съдебно-автотехническата експертиза, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, възлизащи на 176,93 лева.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [адрес], да
заплати на [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [адрес], на
основание чл. 411 КЗ сумата 2359,34 лева– застрахователно обезщетение за отстраняване
вредите на лек автомобил „П. *” с рег. № [№], причинени от пътно-транспортно
произшествие на 20.12.2020 г. на автомагистрала „Х.”, км. 35 с лек автомобил „Ф.п.” с рег.
4
№ [№], по вина на водача на лек автомобил „Ф.п.”, чиято отговорност е била покрита от
[фирма] по силата на договор за застраховка „Г.о.” и ликвидационни разноски за определяне
на обезщетението, ведно със законната лихва от 03.09.2021 г. до окончателното
погасяване на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 66,19 лева – обезщетение
за забава за периода от 25.05.2021 г. до 02.09.2021 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 300,02 лева – съдебни разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 411 КЗ за разликата
над 2359,34 лева до претендираните 4703,68 лева, както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над 66,19 лева до претендираните 131,97 лева.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [адрес], да
заплати на [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [адрес], на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 176,93 лева – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5