Р Е Ш Е Н И Е
№ 560
гр. Плевен, 03 ноември 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, VII-ми състав,
в открито съдебно заседание на двадесет
и пети октомври две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при секретаря Десислава Добрева и с участието на
прокурора Анна Баракова , като разгледа докладваното от съдия Николаев адм.дело № 561 по описа за 2021 г. на Административен
съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с вр. чл. 284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ЗИНЗС).
Образувано
е по искова молба и уточнение към нея от М.Г.К., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, с адрес за
призоваване: гр. Силистра, ***срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
София с правно основание чл.284 от ЗИНС, вр. с чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, с която се претендира присъждане на обезщетение
общо в размер на 10 000 лв.
имуществени и неимуществени вреди, за
периода от 15.07.2019г. до 07.08.2019г.,
претърпени от ищеца в
резултат от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора Белене.
В
исковата молба се твърди, че на 15.07.2019г. ищецът подал писмена жалба до началника на Затвора Белене затова, че друг лишен от
свобода извършил блудствени действия спрямо него, като поискал спешна компетентна намеса с цел контактът му с лицето
и действията на извършителя да бъдат
прекратени. Твърди се, че въпреки последвалите разговори с началника на ЗООТ и
ИСДВР от страна на администрацията не последвали никакви действия. Сочи, че
след среща с наблюдаващ прокурор бил
преместен на друго работно място на 08.08.2019г..
Счита, че бездействията на
затворническата администрация в
Затвора Белене са довели до
застрашаване на живота му, физически, психически и сексуални травми, уронване
на личното му достойнство и половата му неприкосновеност.
В последното
открито съдебно заседание ищецът се
явява лично. Счита исковата претенция за бездействие на
затворническата администрация за доказана, като се позовава на доказателствата
по делото.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява. Постъпило е становище от юрисконсулт
Н.У. – процесуален представител на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, в което заявява, че поради обективна невъзможност
не може да се яви в съдебно заседание,
но не възразява да се даде ход на делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен счита
исковата претенция за недоказана и моли да бъде отхвърлена. Излага съображения,
че в хода на проведеното съдебно следствие не са доказани визираните в чл.3 от ЗИНЗС предпоставки, а именно:
затворническата администрация на Затвора – Белене да не е предприела
необходимите по закон действия във връзка с депозираната жалба, първоначално от
страна на лишения от свобода към онзи момент К., както и да предприеме действия
по ограничаване контактите между него и посочения от него извършител на
престъпно деяние – Ф. А.. Твърди, че с
оглед събраните писмени доказателства е установено, че по депозираната от ищеца
жалба е извършена проверка. Резултатите от същата са обективирани в справка и
са изпратени към компетентната към онзи
момент да извърши преценка относно наличието на данни за престъпление от общ
характер Районна
прокуратура – Левски, която е предприела съответните действия и е образувала
досъдебно производство и е налице влязло в сила постановление. Счита, че ищецът
не е доказал неизпълнение на визираните в чл. 3 задължения от страна на
затворническа администрация и с оглед депозираните от инспектор ИСДВР докладна
записка и справка от началника на Затвора – Белене, от които се установява, че предвид ограничаване контактите между двете лица,
двамата лишени от свобода и същите са били разделени. Навежда доводи, че не са налице бездействия от страна на затворническата
администрация, които да са довели до
някакви било то неимуществени или имуществени вреди на ищеца М.Г.К..
Административен съд – Плевен, седми състав, като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от представеното
писмо рег.№ЗД 174/17 от 17.10.2019г. /лист 68 от делото/ на Затвора Белене е, че М.Г.К.,
ЕГН е постъпил в затвора Белене на 19.05.2017г. Същият
изтърпява определено общо и увеличено наказание, постановено с Определение
№4133/19.09.2017г. по
н.о.х.д.№1420/2016г. на Софийски градски съд в размер на 6 години лишаване от
свобода за извършени престъпления по чл.149 от НК.
От данните по делото се установява, че на
16.07.2019г. ищецът подал жалба до началника на затвора Белене против
л.св. Ф. А., който извършвал спрямо него блудствени действия. По случая била
извършена проверка от А. Д. Д., заемаща длъжността ИСДВР на ЗООТ Белене, която провела разговор с лишените
от свобода М.К. и Ф. А..
Резултатите от проверка били обективирани в докладна записка рег.№М-3181/09.08.2019г.
до началника на Затвора Белене. В
докладната записка е отразено, че от проведените разговори, жалбата и написаното
обяснение става ясно, че е имало сексуален намек от страна на л.с. А. към л.с К.. Двамата
са били винаги сами, когато са се случвали споменатите в жалбата действия.
Посочено е, че няма свидетел, който да потвърди или отхвърли написаното от
л.св. М.Г.К. и че от събраните материали не може да се установи по безспорен
начин имало ли е блудствени действия. Отразено е, че за да не се нагнетява допълнително
напрежение между лишените от свобода, К. е преместен на друга длъжност и нощува в
друга сграда. Двамата лишени от свобода са разделени, за да се ограничи
възможността да остават сами без присъствието на други лишени от свобода. С
резолюция от 09.08.2019г. на началника на Затвора Белене е наредено преписката да се
изпрати на РП—Левски. С постановление от
08.10.2019г. на Районен
прокурор в Районна прокуратура гр. Левски
е било
образувано досъдебно производство,
за това, че на неустановен ден през месец юни 2019г. в Затвора Белене, са
извършени действия на полово удоволетворение с лице от същия пол – л.с. М.Г.К.,
ЕГН **********, като е употребена за това сила и заплашване - престъпление по
чл.157, ал.1 от НК. С постановление от 08.01.2020г. на наблюдаващия прокурор,
наказателното производство по досъдебно производство№ЗМ94/2019г. по описа на РУ
на МВР Белене, прокурорска преписка
№596/2019г. е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. с чл.24 , ал.1 от НК.
От показанията на свидетелката
А. Д. Д. се установява, че от
19.11.2012г. работи като ИСДВР в Затвора Белене. Свидетелката потвърждава,
че е
извършила проверка по повод подадената жалба от К.. Сочи, че са
предприети необходимите мерки като М. М. е бил преместен на друга длъжност и в друга
сграда.
В показанията си свидетелят
А.Н.М. заявява, че работи в затвора Белене като началник сектор ЗООТ. Твърди, че с резолюция на Началник
Затвора Белене жалбата му била изпратена за запознаване на оперативните работници по
случая, след която той я върнал с резолюция на свидетелката Д. за извършване на
проверка по случая. Заявява, че след проведен разговор с Ф. А., той е
преустановил сексуалните си намеци към ищеца и двамата
са останали да работят известно време заедно, след което М.К. бил преназначен
на друго работно място.
Към преписката са приобщени: докладна
записка рег. № М-3-3181/09.08.2019 г.; обяснение от л. св. Ф. Е.А.; писмо
рег.№2020/12.08.2019г. до РП-Левски; докладна записка рег.№4170/09.08.2019г.; уведомление
№506/2019г. от 08.10.2019г. по чл.75, ал.2 от НПК на РП-Левски до М.К.;
заверени преписи от протоколи за разпит на свидетели: М.Г.К., Ф. Е.А. и М.С.Т. по досъдебно производство №ЗМ-94/2019г. по
описа на РУ на МВР Белене, прокурорска
преписка №ТОЛ-506/2019г. по описа на Районна прокуратура гр. Плевен, ТО Левски;
заверено копие от постановление за образуване на досъдебно производство от
08.10.2019г. на РП-Левски; заверено копие от постановление за прекратяване на
наказателно производство от 08.01.2021г.
по досъдебно производство №ЗМ94/2019г. по описа на РУ МВР Белене, прокурорска преписа №506/2019г. по описа на РП- Левски.
При така установените факти, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Искът се разглежда по реда на глава единадесета
от АПК. Предявява
се срещу органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия
са причинени вредите.
Според чл. 205 от АПК, приложим на основание препратката
от чл. 285, ал. 1 вр. чл. 284 от ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява
срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен
акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът ГД „ИН”-София,
съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието
и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за
лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и този в гр. Белене, са нейни
териториални служби. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове,
действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в
системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. В конкретния
случай ГД „ИН” – София е пасивно легитимирана да отговаря по иска за обезщетение
за вреди на ищеца М.Г.К..
Исковата молба е подадена от надлежна страна, имаща
право и интерес от предявяването й, тъй като се претендира присъждане на
обезщетение, в резултат на твърдения за претърпени неимуществени вреди,
произтичащи от незаконосъобразно действие, респ. бездействие на администрацията
на затвора Белене за периода от 16.07.2019 г. до 08.08.2019г., изразяващи се в
бездействие от страна на администрацията на затвора Белене, в посочения период,
за който са знаели, че ищецът е жертва на престъпление и не са
предприели действия за прекратяването му.
Ето защо на основание чл. 204, ал. 4 от АПК исковата молба е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
поред специалната разпоредба на
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС (Нов - ДВ,
бр.13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.), приложим към настоящото
производство, държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от свобода
от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения
на чл. 3.
В чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС се съдържа
забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Според втората алинея за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС,
неимуществените вреди се предполагат до доказване на противното, поради което е
необходимо да се докаже незаконосъобразното действие, респ. бездействие,
произтичащо от предвидено в нормативен акт задължение и това бездействие да е
осъществено от административен орган в това му качество.
Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за
вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва
кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните
органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и
настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на
ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с
разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, оборима
презумпция.
За да бъде квалифицирано едно бездействие или действие
като незаконосъобразно, е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение
за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно
лице от администрацията, което задължение да е регламентирано в нормативен акт.
Ищецът твърди незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация към затвора
Белене за периода от 17.07.2019 г. до 08.08.2019 г., през който период е
знаела, че е жертва на престъпление, но не е предприела необходимите мерки за бъдат преустановени спрямо него
извършваните блудствени действия от
л.св. Ф. А.. От доказателствата по делото безспорно се установява, че жалбата
на ищецът до началника на затвора Белене е подадена на 16.07.2019г., като с резолюция от същата дата е разпоредено с жалбата да се запознаят
оперативните работници в затвора и да се извърши проверка. Проверката е била
извършена от А. Д. Д., която е изготвила докладна записка рег. №М-3181/09.08.2021г.
до началник затвора Белене. С резолюция от същата дата началникът на
Затвора Белене е разпоредил преписката
да се изпрати по компетентност на РП- Левски. От показанията на свидетелите Д.
и се установява, че К. е бил преместен
на друга работа и да нощува в друга сграда .
От протокола за разпит на свидетел
от 25.10.2019г. по досъдебно
производство ЗМ №94/2019г. по описа на РУ Белене /л.50/ на М.К. е видно, че в показанията си пред
разследващите органи е заявил буквално
следното: “Понеже с действията си и намеците си ми показваше, че иска да има
интимни отношения с мен, тогава му обясних, че не желая повече такива действия
от негова страна, също, че е възрастен от мен. Реших да подам жалба по случая
до началника на затвора, с цел да ме преместят и да няма допирни точки
с Ф.. Жалбата я подадох на 15.07.2019г..
Той разбра за жалбата и спря действията си спрямо мене. Заявявам, че не ме е
заплашвал и не е употребявал сила“.
От
изложеното се налага извод, че затворническата администрация е изпълнила задължението
си за опазване на физическото здраве и
половата неприкосновеност на лишения от свобода, като е предприела навременни и
адекватни мерки в тази насока. При тези факти и законова регламентация не се
установява твърдяното от ищеца незаконосъобразно бездействие, т.е. не се
установява неизпълнение на дължима се административна дейност, свързана с
прекратяване на контактите му с л.св. Ф. А..
По делото не се
доказа и наличие на нечовешко и унизително отношение на длъжностни лица при
затворническата администрация спрямо ищеца К..
Ето защо не
може да се направи извод и за неимуществена вреда, настъпила в резултата на
нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС, причинена от длъжностни лица при затворническата
администрация.
Предвид изложеното по-горе, се налага извода,
че не е налице твърдяното незаконосъобразно действие, респ. бездействие на
затворническата администрация, което да е в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Т.е.
не е налице първата предпоставка на иска по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, обуславяща
неговата основателност. Не се установи и настъпила, в резултат на нарушение по
чл. 3 от ЗИНЗС неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. Ето защо исковата
претенция е неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.
Съгласно чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца
да заплати разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при
оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Разноските,
сторени в производството за пътни
разходи на свидетелите Д. и М. за явяването им пред съда в размер на 20 лв., се дължат от ищеца, на
основание чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, които следва да се заплатят по сметка на
Административен съд Плевен.
Воден от горните мотиви, Административен съд – Плевен,
седми състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата
молба и уточнение към нея от М.Г.К., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, с адрес за
призоваване: гр. Силистра, ***срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
София с правно основание чл.284 от ЗИНС, вр. с чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, с която се претендира присъждане на обезщетение
общо в размерна 10 000 лв. имуществени
и неимуществени вреди, за периода
от 15.07.2019г. до 07.08.2019г. претърпени
от ищеца в резултат от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора Белене.
ОСЪЖДА М.Г.К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес:***, с
адрес за призоваване: гр. Силистра, ***да заплати по сметка на Административен съд Плевен направените по делото разноски в
размер на 20 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред тричленен състав на Административен съд Плевен в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:/п/