Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1827 19.11.2021г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- БУРГАС, ХVІ-ти състав, на
двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и първа година, в публично
заседание, в състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
ДИМИТЪР
ГАЛЬОВ
Секретаря: К. Линова
Прокурор: А. Червеняков
Като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов
КАНД № 2036 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на РИОСВ–
Бургас против Решение № 260840
от 16.06.2021 г., постановено по НАХД № 1319 от 2021 г. по описа на Районен съд– гр.Бургас, с което е отменено
наказателно постановление № 125 от 25.02.2021г., издадено от директора на РИОСВ
– Бургас, с което на основание чл.136, ал.2, т.5 от Закона за управление на
отпадъците е наложена имуществена санкция в размер на 8 000 лева на дружеството
„АЛСИ“ ЕООД, за нарушение на чл.71, ал.3, т.5, вр.чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО. Касаторът
оспорва решението като неправилно, постановено в нарушение на
материалноправните разпоредби и на съдопроизводствените правила и иска неговата
отмяна, а по същество да бъде потвърдено издаденото НП. Твърди, че
административнонаказателното производство се е развило в регламентираните
преклузивни срокове в чл.34 от ЗАНН и не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаването му. Сочи, че нарушението
е описано ясно и изчерпателно в АУАН и в НП, конкретизирано по време и място на
извършване, че безспорно е установено както извършването му, както е неговият
субект.
В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не
се явява и не изпраща представител.
Ответникът по касация оспорва жалбата, като
неоснователна, а в съдебно заседание се представлява от адвокат, който пледира
за отхвърляне на КЖ и оставяне на решението в сила. Претендират се разноски.
Представителят на ОП–Бургас изразява становище, че решението следва да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно, а вместо него да се потвърди процесното НП.
Административен съд – Бургас, в
настоящият състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка
на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от
надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, по смисъла на чл.210,
ал.1 АПК. При разглеждането й по същество, в пределите на касационната проверка,
съгласно чл.218 АПК, административният съд съобрази следното:
С наказателното постановление № 125 от
25.02.2021г., издадено от директора на РИОСВ – Бургас, на основание чл.136, ал.2,
т.5 от Закона за управление на отпадъците е наложена имуществена санкция в
размер на 8 000 лева на „Алси“ ЕООД, за нарушение на чл.71, ал.3, т.5,
вр.чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО. НП е издадено въз основа на съставен акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) № 125 от 08.12.2020г.
При постановяване на оспореното решение, съдът е приел, че в
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Обосновал е извод, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, като са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН, но
при съпоставяне на други съставени АУАН и издадените НП /приложени по делото/, относими
към същата проверка на 10.09.2020г., съдът е констатирал неправилно приложение
на чл.18 от ЗАНН, с издаването на няколко отделни НП, респективно имуществени
санкции, с което за едно деяние били наложени отделни санкции, при превратното
прилагане на този принцип, а като резултат процесното НП е отменено изцяло.
Съдът се позовал и на указания на ТР № 6 от 22.06.2017г. на ОС на двете колегии
на ВАС на РБ, според което при неизпълнение на повече от едно условия на
комплексното разрешително, операторът на инсталацията извършва едно нарушение.
Съдът изтъкнал, че макар издаденото разрешително да е по ЗУО, а обсъдените в ТР
факти и обстоятелства са свързани с комплексно разрешително, издадено въз
основа на ЗООС, мотивите на цитираното ТР са относими и към настоящото
производство. С отмяната на оспореното НП в полза на жалбоподателя са присъдени
и разноските в производството, при съобразяване на направено възражение за
прекомерност и приетата му частична основателност.
Решението на БРС е валидно, допустимо и правилно.
Настоящата касационна
инстанция намира, че не са налице допуснати в
първоинстанционното производство съществени процесуални нарушения, като при
напълно изяснена фактическа обстановка, РС е постановил обоснован съдебен акт,
въз основа на анализираните доказателства.
От
описанието на нарушението в АУАН и в процесното НП, респективно в обсъдените и
от предходния съдебен състав други издадени срещу същия субект НП става ясно,
че дружеството действително е санкционирано два пъти за едно и също деяние.
Това е така, защото в настоящият случай санкцията е наложена за това, че на 10.09.2020г.,
фирмата при експлоатация на ИПООНС нарушило метода и технологията на
експлоатация, посочен в т.3 за площадка № 1.4 от Решение № 02-ДО-443-10 от
21.08.2020г. на директора на РИОСВ-Бургас, изразяващо се в следното: „в резервоара с вместимост 25 куб.м.
обозначен като Р4 от схемата на ИПООНС, в който следва да се съхранява
пречистена вода с остатъчно съдържание на нефтопродукти 15мг/л, образувана след
третиране на приетите нефтоводни смеси не е съхранило пречистена вода, с остатъчно
съдържание на нефтопродукти 15мг/л, а е съхранило отпадъчно масло…“
От
представените по делото доказателства се установява, че с НП № 123 от
25.01.2021г. на директора на РИОСВ-Бургас на същото дружество е наложена
имуществена санкция отново за нарушаване метода и технологията за експлоатация
на ИПООНС, посочен в същото комплексно разрешително, съгласно същата т.3 за
същата площадка № 1.4, респективно същия резервоар, обозначен на схемата под №
Р4, като за времето от 01.01.2020г. до 10.09.2020г. е било установено, че в този
резервоар с вместимост 25 куб.м., не е налична пречистена вода, с остатъчно
съдържание на нефтопродукти 15мг/л, а са констатирани количества описани
отпадъчни масла. Вярно е, че с НП № 123 от 25.01.2021г. е вменен различен
период от време, когато се твърди извършване на нарушението, но крайната му
дата съвпада с датата на нарушение по процесното НП- 10.09.2020г. Следователно,
и двете НП санкционират дружеството за извършено идентично нарушение на
10.09.2020г., тъй като дали в един и същи резервоар по схемата на ИПООНС /Р4/ не е
налична пречистена вода, а е заварено отпадъчно масло или е констатирано
наличие на отпадъчно масло, а не на пречистена вода /сравнение с абзац 2, на стр.2
от НП № 123 от 25.01.2021г./ са два различни начина за описание на едно и
също нарушение. В двете сравнявани НП се твърди едно и също нарушение на метода
и технологията за експлоатация, а именно описан в т.III
от комплексното разрешително, за същата площадка № 1.4.
Несъмнено, при тези фактически констатации следва правния извод, че в случаят
превратно е приложен чл.18 от ЗАНН, с което са налагани отделни имуществени
санкции незаконосъобразно, до който правилен извод е достигнал и предходният
съд анализирайки установените по делото факти.
Отделно от изложеното, налице е и друго самостоятелно основание за
отмяна на НП, като незаконосъобразно, поради несъответствието между правната
квалификация на нарушението по чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО и приложената санкционна
разпоредба на чл.136, ал.2, т.5 от ЗУО, тъй като за неизпълнение на
условията на разрешителното по чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО от страна на юридическо
лице е предвидена имуществена санкция в нормата на чл.136, ал.2, т.4 от ЗУО.
Приложената в случая норма на чл.136, ал.2,
т.5 от ЗУО предвижда имуществена санкция за нарушаване на изискванията за
изграждане и експлоатация на съоръжения и инсталации за оползотворяване или
обезвреждане на отпадъци. Следователно, фактическото описание на нарушението, а
именно за вмененото нарушение на метода и технологията за експлоатация посочен
в т.III за площадка № 1.4 от комплексното
разрешително е подведено под санкционната разпоредба на друга хипотеза. При
положение, че законът съдържа изрична санкционна норма за неизпълнение на
условия от комплексното разрешително, каквото нарушение именно се вменява,
налагането на имуществена санкция въз основа на друга санкционна хипотеза е
незаконосъобразно и обуславя т.нар. материална незаконосъобразност на
издаденото НП. Като резултат, тази незаконосъобразност предпоставя и цялостна
отмяна на НП, а за правилното приложение на материалния закон касационната
инстанция следи служебно.
Предвид всичко изложено, настоящият
касационен състав счита, че освен констатираната от РС-Бургас процесуална
незаконосъобразност обусловила отмяна на процесното НП, същото е и материално
незаконосъобразно, поради което несъмнено подлежи на цялостна отмяна. Следователно,
касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, а решението следва да бъде оставено в сила.
Процесуалният представител на
ответника по касация е направил своевременно искане пред настоящата инстанция
за присъждане на разноските по делото за възнаграждение за адвокат. Искането е
основателно, съобразно изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК, във връзка с чл.63, ал.3 от ЗАНН /действаща към момента редакция/. Съгласно чл.18, ал.2, вр. с
чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения този минимален размер в конкретния случай възлиза на 730.00
/седемстотин и тридесет/ лева, а доказателства за сторените разноски в
посочения размер са представени по делото, поради което следва МОСВ да бъде
осъдено да ги заплати на дружеството „АЛСИ“ ЕООД.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1-во от АПК, вр. с чл.218 от АПК,
във връзка с чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, Административен
съд –гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260840
от 16.06.2021 г., постановено по НАХД № 1319 от 2021 г. по описа на Районен съд– гр.Бургас.
ОСЪЖДА
Министерството на околната среда и водите да заплати на „АЛСИ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес: гр.Бургас, ул. „Пробуда“№ 79-81, сумата от
730.00 /седемстотин и тридесет/ лева, съставляваща разноски по делото пред
настоящата касационна инстанция.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.