№ 209
гр. Ловеч, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20234310200315 по описа за 2023 година
С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство - Серия К №6514428 издаден от ОД на МВР Ловеч на М. Й. И., ЕГН
********** от гр. С. е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП,
глоба в размер на 600,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от
ЗДвП, за това, че на 04.10.2022 г. в 18:16 часа в обл. Ловеч, ПП 1-4 км 65+700 землището на
с. Малиново, с АТСС тип стационарна SITRAFFIC LYNX, насочена в посока С. снимаща в
двете посоки, извън населено място при въведено ограничение на скоростта с ПЗ В-26, 60
км/ч и отчетен толеранс от 3 км или 3%. Нарушението е извършено в условията на
повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5580454, с МПС К.К. вид лек
автомобил регистрационен номер ** **** ** е извършено нарушение за скорост, установено
и заснето с автоматизирано техническо средство № 107С499А01080023. Посочено е, че при
разрешена скорост от 60 км. ч. е установена скорост от 94 км. ч., като е налице превишаване
на разрешената скорост с 34 км. ч.
Срещу Електронния фиш, в законоустановения срок е подадена жалба от М. Й. И., с
която моли да се отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен. Излага, че ЕФ и е бил
връчен на 23.03.2023г., при проверка от мл. автоконтрольор при СДВР, като при връчването
му и бил даден само фиш, но не и били дадени нито снимков материал, нито и била връчена
декларация по чл.189 от ЗДвП, за да мога да зная за какво е наказана и да се защити. Сочи,
че върху фиша не пишело кога и дали е влязъл в сила, нито как и в какъв срок да го обжалва.
Сочи, че има постоянен адрес на който живее със семейството си и малко дете, но не е
получавала нищо на адреса. Сочи, че сега за пръв път узнава за този ЕФ и глобата, наложена
с него, но че не е получавала на посочения си адрес нито препоръчано, нито друго писмо,
съдържащо този Електронен фиш, снимков материал и декларация. Сочи, че по този начин
смята че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до
накърняване на правото и на защита, поради това, че Електронният фиш не и е бил изпратен
надлежно за връчване с препоръчано писмо с обратна разписка, заедно със снимков материал
от нарушението и декларация. Сочи и че до момента не знае дали и кога ЕФ е влязъл в сила
спрямо нея, тъй като това не го пишела на фиша, както и че не бил написан срок в който
може да го обжалва. Сочи, че никой никога не се бил свързвал с нея да я уведоми за
1
процесния ЕФ, нито и били предоставени доказателства - снимков материал от нарушението
за скорост, както и не и била изпращана и декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която да
декларирам кой е управлявал МПС. Сочи, че по този начин Административно наказващия
орган не е изпълнил задължението си да и разясни правата по повод издадения срещу нея
ЕФ, както и да и предостави реална възможност да се защити, което според нея е нарушение
на процесуалните и права по издаването и оспорването на електронния фиш от страна на
АНО и в частност правото и на защита. Сочи, че освен това фиша е издаден след изтичане
на 3 месечния срок, съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и че Административния орган не е
направил и необходимото да я уведоми за ЕФ, въпреки известния му неин адрес на който
живее. Освен това счита, че наложената и глоба е в максимален размер,а че тя е млад човек,
който се грижи за семейството си и има малко дете, работи, заплатата и не е голяма.
С протокол за избор на съдия-докладчик от 08.04.2025 г. делото е преразпределено на
съдия Йорданка Вутова, предвид на това, че предходният съдия-докладчик Галя Маринова е
освободена от длъжност, считано от 01.04.2025 година, към който момент въпреки, че
делото е било обявено за приключено, не е бил постановен съдебен акт. С оглед
разпоредбата на чл.258, ал.2 от НПК, делото е разгледано отначало.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована не се явява. Не се явява и
процесуалният и представител адв. М. М., която е депозирала молба за разглеждане на
делото в тяхно отсъствие и е изложила подробни аргументи за отмяна на обжалвания ЕФ. С
молбата е направено искане на жалбоподателката да бъдат присъдени направените разноски
за адвокатско възнаграждение.
Издателят на обжалвания ЕФ - ОД на МВР Ловеч - редовно призован, не изпраща
представител. Със съпроводителното писмо на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН е направено
искане, ако съдът уважи жалбата да присъди разноски в минималния определен размер за
този вид дела, съгласно Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано
лице, поради което е допустима. Видно от представената разписка за връчване на процесния
ЕФ същия е връчен на жалбоподателката 23.03.2023 г., а жалбата против него е депозирана
чрез АНО с вх. №295000-3206/10.04.2023 г., като по делото е приложен и пощенския плик, с
който е депозирана жалбата, видно от който пощенското клеймо е от 06.06.2023 г.
Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми
съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно
извършеното административно нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е
посочено, че процесното МПС се е движило със скорост от 94 км/ч при ограничение на
скоростта 60 км/ч, с превишение от 34 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на
нарушението - ПП І - 4 км. 65+700, землището на с. Малиново, като е отразено и че
въпросния участък от пътя е извън населено място, за което е имало въведено ограничение
на скоростта с ПЗ В-26 от 60 км. ч. Нарушението е безспорно установено от приложената
разпечатка от автоматизираното техническото средство и приложения снимков материал,
като същите са годно доказателствено средство.
Безспорно установено е по делото, че описаната в процесния ЕФ скорост е била
констатирана със система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx
№107С499А011080023. По делото е приложен и снимков материал, приет като
доказателство, от който се установява, че процесния л.а. се е движил с превишена скорост от
97 км.ч., в пътен участък, за който е важало ограничение от 60 км.ч., въведено с п.з. В-26.
Използваната в случай система е автоматизирана и сама приспада 3 км. толеранс /в
приложената разпечатка, снета от паметта на системата, е налице отбелязване в такава
2
насока/, съгласно методическите указания за експлоатацията й. С оглед на което правилно в
ЕФ е вписана скорост от 94 км.ч за която именно е издаден процесния ЕФ.
Безспорно установено е по делото, че процесния автомобил е бил засечен с
техническо средство - система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx
№107С499А011080023, одобрен на 06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019
година, който фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и
точния час, посоката на движение и др. Действително към датата на която се твърди, че е
извършено процесното нарушение – 04.10.2022 г. срокът на валидност на одобряването на
използваното техническо средство е бил изтекъл, но с оглед разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от
Закона за измерванията, която регламентира, че „Когато срокът на валидност на одобрения
тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип.“, и предвид представените по делото писмени
доказателства, в частност Протокол от проверка №54-СГ-ИСИС/12.05.2022 год. на ГД
„МИУ”, от който е видно, че на средството за измерване е била извършена проверка, както и
че същото е годно за използване. С оглед на това, съдът намира, че използваното в случая
техническо средство е било технически годно за експлоатация. В този смисъл е и & 7 от
Преходните и заключителни разпоредби на същия закон, който регламентира, че „Средствата
за измерване в употреба, които подлежат на контрол по този закон, могат да се използват от
лицата, които ги притежават, ако изпълняват предвиденото си предназначение и при
последяващите проверки се установи съответствие на метрологичните им характеристики с
изискванията към тях.“. От останалите приети и вложение писмени доказателства по делото,
а именно схема за организация на движението се установява и наличието на п.з. В-26 за
процесния участък от пътя, поради което направените в тази насока възражения се явяват
неоснователни.
Видно от електронния фиш видът, наименованието и номерът на техническото
средство присъства, като от приложената разпечатка от стационарната система за контрол на
скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, като е
посочено и мястото на извършване на нарушението. Не е налице нарушение на процедурата
по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с
техническо средство на нарушението.
Съдът намира, че е спазена процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е
обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.
ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за
форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са
неприложими по отношение на ЕФ.
Видно от ЕФ, същият е издаден от ОД на МВР - Ловеч и именно тази дирекция е
компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. Без значение за
срока по чл.34 от ЗАНН е обстоятелството кога е връчен ЕФ на жалбоподателката,
съществено е кога е издаден. Видно от представените писмени доказателства разпечатката е
свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР
Ловеч, който след като е прегледал записа от камерата е попълнил и издал обжалвания ЕФ.
В ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички
елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег.
номер на автомобила, с който е извършено нарушението, въведено ограничение на
скоростта, разрешена и установена скорост, както и превишението на разрешената скорост.
По делото е представен снимков материал, снет от паметта на системата, от които са
видни координатите, където е засечен автомобилът, наличието на ограничение от 60 км.ч.,
самият автомобил и измерената скорост.
В Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС изрично е
3
прието, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и наказателно постановление, но само
по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура
по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
наказателно постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно електронния фиш следва да се приемат за задължителни само
посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, сред които не фигурира дата на издаване на
ЕФ, име на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято
територия е извършено нарушението. Електронният фиш се издава след протичане на
съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство.”. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП
регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с
препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”.
Видно от представената с административно наказателната преписка разпечатка от
Централната база на КАТ се установява, че собственик на процесното МПС е
жалбоподателката М. Й. И., ЕГН ********** от гр. С..
С оглед на гореизложеното и предвид събраните по делото писмени доказателства: в
това число справка за собственост на процесното МПС, от което видно, че
жалбоподателката И. е собственик на процесния лек автомобил, съдът намира, че правилно е
ангажирана нейната отговорност. Наказанието е наложено при условията на чл.188, ал.1 от
ЗДвП, и ако жалбоподателката е счела, че не е извършила нарушението е следвало след като
и е бил връчен ЕФ да упражни правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП в срок, като депозира
писмена декларация, с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството
за управление на моторно превозно средство на посоченото в декларацията лице. В случая
видно от събраните по делото доказателства жалбоподателката не е депозирала декларация
от която да се установява, че не тя а друго лице е управлявало процесното МПС на
процесната дата, като не е представила и копие на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на такова лице. Последната не е направила и възражение по смисъла на
чл.189, ал.6 от ЗДвП. По тези съображения съдът приема, че правилно е санкционирана
жалбоподателката М. Й. И. като собственик на процесния автомобил, с който е извършено
нарушението.
От приетите по делото и неоспорени от страните доказателства съдът намира, че в
конкретния случай контролните органи са ползвали стационарна радарна система
“SITRAFFIC ERS 400“, с № 003059047BBB. Посочената стационарна радарна система
представлява “средство за измерване“ по смисъла на §1, т.27 от ДР на субсидиарно
приложимия Закон за измерванията. Мястото на измерването е предварително обозначено,
заедно с пътен знак “В 26“. По делото е приложена схема на организация на движението за
процесния участък от пътя от който се установява наличието на пътният знак, както и
наличието на нестандартна табела, указваща, че е налице камера за контрол на скоростта.
Относно установеното превишение на разрешената скорост, както е посочено и по- горе
съдът намира, че същата е правилно посочена в издадения ЕФ, тъй като е отчетен толеранс
на измерената скорост от 3 км.ч.
4
В хода на административно - наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като в ЕФ са описани в достатъчна
степен всички елементи от състава на административното нарушение и няма съмнение, че
тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна. Не са
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, като е направено точно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е
било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по
чл.21, ал.2 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на
административното нарушение, тъй като именно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП е
специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление с
превишена скорост извън населено място, когато е налице въведено ограничение с пътен
знак, поради което направените в тази връзка възражения се явяват неоснователни.
По делото е представена Схема на местоположението на пътните знаци за процесния
участък от пътя от която е видно, че за процесния участък от пътя е важало ограничение от
60 км.ч. въведено с п.з. В-26 и ПЗ Е – 24. В случая в процесния ЕФ е посочено, и че
ограничението на скоростта е въведено с п.з. В 26.
По делото е представен снимков материал, снет от паметта на системата, от които са
видни координатите, където е засечен автомобилът, наличието на ограничение от 60 км.ч.,
самият автомобил и измерената скорост.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно
нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи вината обстоятелства да представлява
по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение
от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не
са ангажираха доказателства, които да сочат на по - ниска степен на обществена опасност на
извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи, поради което направените в
тази насока възражения от страна на жалбоподателката са неоснователни.
По делото е приета и вложена като доказателство разпечатка от Система за
управление на фишовете и плащанията по тях, от която е видно, че процесния ЕФ е издаден
на 09.11.2022 г., т.е. в срока по чл.34 от ЗАНН. Същия е вречен на жалбоподателката на
23.03.2023 г. от което следва, че е спазен и законоустановения срок за обжалване на същия,
като след като на нарушителката е бил връчен ЕФ същата го е обжалвала в предвидения от
закона срок, т. е. реализирала е пълноценно правото си на защита.
На следващо място, в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д.№ 1/2013 г.
на ВАС изрично е прието, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и
наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие, не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание,
реквизити и ред за издаване на АУАН и наказателно постановление, регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно електронния фиш
следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити,
сред които не фигурира дата на издаване на ЕФ, име на издателя му и негов подпис, а само
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението.
Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед
ускорената процедура няма състезателен характер. Предвид изложените съображения
обжалваният електронен фиш се явява законосъобразно издаден и следва да бъде потвърден,
като направените в тази връзка възражения се явяват изцяло неоснователни.
Съдът намира, че в случая, предвид обстоятелството, че нарушението е установено с
5
АТСС тип стационарна SITRDFFIC LYNX, са неотносими изискванията на чл.10 от Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015 г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА
АВТОМАТИЗИРАНИ ТЕХНИЧЕСКИ СРЕДСТВА И СИСТЕМИ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРАВИЛАТА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА. Действително в процесния ЕФ не е
посочено, в каква посока се е движило процесното МПС, но това обстоятелство се
установява от приложения по делото доказателствен видеоматериал и не съставлява
допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на ЕФ.
Съдът не споделя твърденията на жалбоподателката, че предвид на това, че
процесния ЕФ не и е бил връчен с препоръчано писмо с обратна разписка, същата е била
лишена от възможността да упражни правата си по смисъла на чл.189, ал.5 от ЗДвП за да
бъде анулиран издадения срещу нея електронен фиш. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че с разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП е
въведена оборимата презумпция, че собственикът на МПС носи административно -
наказателна отговорност в случай, че не посочи на кого е предоставил собствения си
автомобил. Следователно тежестта да докаже факта на управление на МПС, с което
нарушението е извършено, от друго лице, носи собственикът на това МПС. Дори да се
сподели възражението на жалбоподателката, че в случая процесния ЕФ не и е бил връчен с
препоръчано писмо с обратна разписка, а при извършена и проверка от мл. автоконтрольор
при СДВР на 23.03.2023 г., съдът намира, че събраните по делото доказателства сочат на
извод, че жалбоподателката не е упражнила правата си по чл.189, ал.6 и ал.9 от ЗДвП и след
като е узнала за процесния ЕФ. Кумулативно изискуемите предпоставки за анулиране на
електронния фиш са попълване на декларация и предоставяне на копие от СУМПС. Липсата
на което и да е от тях не изпълнява изискването на чл.189, ал.5 от ЗДвП за анулиране на
електронния фиш. Представянето на СУМПС е индиция, че лицето, на което се твърди, че е
предоставено МПС за управление, се е съгласило именно в тази връзка да предаде копие на
своето СУМПС. В противен случай всяко деклариране на лица като водачи при установено
нарушение единствено по твърдение на собственика, би довело до тяхното санкциониране,
без възможност последните да се защитят. Събраните по делото доказателства сочат на
извод, че жалбоподателката не само в хода на административно наказателното
производство, но и в хода на съдебното следствие не ангажира надлежни доказателства,
които да изключват административно-наказателната и отговорност, в качеството и на
собственик на процесното МПС. Поради изложеното съдът намира, че презумпцията по
чл.188, ал.1 от ЗДвП не е оборена и за извършеното с автомобила нарушение правилно е
била ангажирана отговорността на жалбоподателката в качеството и на собственик на
процесното моторно превозно средство. В този смисъл е константната съдебна практика и
по-конкретно Решение №317 от 20.11.2019 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №270/2019
год., Решение №15879 от 29.11.2013 год. на ВАС по адм. д. №5412/2013 год., III о. и др.,
според които в случай, че собственикът не може да декларира на кого е предоставил
управлението в конкретния ден и час и не може да представи копие от свидетелството му за
управление, каквото е изискването на чл.189, ал.5, предл. второ от ЗДвП, подлежи на
санкция за извършеното с въпросния автомобил административно нарушение.
Отделно от това, съдът намира, че начинът на връчване на ЕФ не обуславя сам по себе
си незаконосъобразност на атакувания акт, тъй като разпоредбите, свързани с връчването
касаят възможността за упражняване на правото на защита на наказаното лице, а пред
настоящата инстанция не бяха представяни доказателства, които да свидетелстват за
осуетени от страна на АНО процедури по чл.189, ал.6 или ал.9 от ЗДвП. Цитираните
разпоредби уреждат административния ред за защита против наложеното административно
наказание с издаден ЕФ и упражняването на тези правни възможности в случая не е
осуетено. Не са представени доказателства от страна на жалбоподателката от които да се
установява, че след узнаване за издадения ЕФ се е опитала да упражни правата си като
подаде декларация за управляване от друго лице на МПС, или възражение, или да е
6
поискала да заплати глобата в намален размер от 70 % реализирането на тези и права да и е
било отказано от АНО. В жалбата си до РС Ловеч, въз основа на която е образувано
настоящето производство, жалбоподателката е изложила съображения за осуетяване от
страна на АНО на процедурите по чл.189, ал.5, ал.6 и ал.9 от ЗДвП, явяващи се резултат от
неправилното, според нея връчване на ЕФ, като в хода на съдебното следствие също в
депозираните писмени бележки бяха направени подобни възражения, но не бяха
ангажирани доказателства в тази насока и не бяха направени доказателствени искания.
Съдът намира, че осигурявайки на жалбоподателката възможност да обжалва процесния ЕФ
и разглеждайки спора по същество е спазил правото на съдебна защита на наказаното лице,
поради което направените в тази насока възражения са неоснователни.
Неоснователно е и наведеното с жалбата възражение че на жалбоподателката не са и
били разяснени правата по повод издадения срещу нея ЕФ. Ясно в разпоредбата на чл.189,
ал.8 от ЗДвП е разписан реда по който електронните фишове могат да бъдат обжалвани и
това става чрез съответната териториална структура на МВР, която е издала фиша (а тази
структура изрично е посочена в ЕФ), като при получаване на жалбата от териториалната
структура на МВР са длъжни служебно да я изпратят на съответния районен съд, ведно с
цялата административнонаказателна преписка. Легална дефиниция на понятието
"електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в §
6, т. 63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. От това следва, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно изложеното в мотивите на
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на
колегиите, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите електронния фиш е акт със
санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се възлагат
неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази
своя характеристика при издаването на електронния фиш намира проява общия принцип, че
административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително
тълкуване или чрез тълкуване по аналогия - чл. 46, ал. 3 от ЗНО.
Соченото от жалбоподателката възражение, че и е нарушено правото на защита, тъй
като при връчването на ЕФ не и бил предоставен снимков материал касаещ описаното
нарушение също е неоснователно. Дори да се приеме, че към ЕФ не е бил приложен и
връчен на жалбоподателката снимков материал, само по себе си това не води до
процесуална незаконосъобразност на обжалвания ЕФ, предвид на това, че ЕФ съдържа
всички изискуеми по закон данни, като жалбоподателката е могла да поиска допълнителни
доказателства от АНО. Доказателства, че същата е поискала да и бъде връчен снимковия
материал, и че АНО е отказал да и предостави такъв не бяха ангажирани по делото поради
което и направените възражения в тази насока се явяват неоснователни.
В съдържанието на обжалвания ЕФ е посочено, че нарушението е извършено в
условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ Серия К №55800454.
По делото са представени от АНО справка от АИС АНД /за връчен ЕФ и за платен ЕФ/ и
копие на ЕФ Серия К №55800454 издаден от СДВР, от които е видно, че същия е издаден на
06.02.2022 г., връчен е бил на жалбоподателката на 10.07.2022 г., платен е, и е влязъл в сила
на 25.07.2022 г. От съдържанието на приетия като доказателство по делото ЕФ Серия К
№55800454 издаден от СДВР се установява, че жалбоподателката е била санкционирана за
извършено от нея на 24.01.2022 г. в 16.00 часа в гр. С. по бул. Княгиня Мария Луиза срещу 5
7
– та МБАЛ С., с посока на движение от ул. Опълченска към бул. Рожен нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП и е била
наложена глоба в размер на 50.00 лева.
Съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по
вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов
водач. Съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в
сила наказателно постановление. С оглед разпоредбата на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП е важно
да се докаже, че ЕФ се отнася за "същото по вид" нарушение, а именно за управление на
превозно средство над разрешената скорост за движение. Без значение е дали деянието е
извършено в или извън населено място, дали с един и същ или с различен автомобил, дали
при едно и също или различно превишение на скоростта. Важно е видът на нарушението да
е един и същ, поради което и направените в тази насока възражения се явяват
неоснователни. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че процесното
нарушение, извършено на 04.10.2022 г., попада в рамките на едногодишния срок по § 6, т. 33
от ЗДвП и е повторно извършено.
При така установените по делото факти, съдът намира, че АНО законосъобразно е
квалифицирал и приложил административнонаказателната разпоредба на чл.182, ал.4 от
ЗДвП, предвиждаща наказване за повторно извършено нарушение. Допуснатата
непрецизност, изразена в липсата на привръзка със съответната хипотеза от основния състав
на нарушението, не представлява съществено нарушение на процесуалните изисквания,
имащо за последица отмяна на издадения електронен фиш на това основание.
Както е посочено и по - горе, с електронния фиш отговорността на жалбоподателката
е ангажирана за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП за това, че при
управление на МПС е превишила разрешената скорост на движение от 60 км/., в извън
населено място при въведено ограничение на скоростта с п.з. В-26 от 60 км.ч. тъй като се е
движила с 94 км/ч. За превишаване на разрешената максимална скорост санкциите са
установени в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, вида и размера на които са определени в
зависимост от стойността на конкретното превишаване на скоростта. Санкциите са
диференцирани в пет отделни алинеи с оглед обстоятелството дали превишаването на
скоростта е извършено в населено място /ал. 1 или извън населено място /ал. 2/, като са
предвидени и по-тежко наказуеми състави в хипотезите на особеност на субекта на
нарушението /ал. 3/, при повторно извършено нарушение /ал. 4 и системно такова /ал. 5/.
В случая жалбоподателката е наказана на основание разпоредбата на чл.182, ал.4 от
ЗДвП. Тя предвижда по-тежко наказание за повторно извършено нарушение по ал. 1, ал. 2 и
3 на с. р., а именно глоба в двоен размер спрямо предвидения за съответното нарушение, а за
повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 – и кумулативно наказание лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Както се посочи,
приложената административнонаказателна разпоредба на чл.182, ал.4 от ЗДвП не е
обвързана със съответната хипотеза по ал. 1-3, но описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, намерили отражение в съдържанието на
електронния фиш /превишаване на скоростта в извън населено място при въведено
ограничение на скоростта с п.з. В-26 от 60 км.ч. и стойността на конкретното превишение,
изчислено коректно на база измерената скорост 94 км/ч., намалена с допустимата грешка
при измерването/, ясно сочат, че И. е наказана за извършено нарушение по чл.21, ал.2 във
вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което приложимата санкция е тази по чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП,
наказуемо за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 300 лв., чийто двоен размер, с оглед
обстоятелството, че се касае за повторно извършено нарушение съответства на наложения с
ЕФ – 600.00 лв.
8
По тази причина и тъй като в обстоятелствената част на електронния фиш се съдържа
констатация за повторно извършване на установеното с АТСС нарушение и е посочен актът,
обосноваващ този съставомерен признак от обективна страна, то съдът счита, че
констатираната непрецизност не нарушава съществено процесуалните изисквания и правото
на защита на жалбоподателката. Описанието на нарушението, както е посочено и по - горе
дава ясна информация, че жалбоподателката е наказана за повторно превишаване на
разрешената скорост, тъй като вече е наказвана за същото по вид нарушение - чл.21, ал.1 от
ЗДвП с цитирания по - рано издаден и влязъл в сила електронен фиш.
Съдът намира, че информацията отразена в представената справка от АИС АНД,
отговаря на обективната истина, тъй като по делото не бяха ангажирани от страна на
жалбоподателката доказателства от които да се установява, че ЕФ Серия К №5580454 е
обжалван и към дата 04.10.2022 г. не е бил влязъл в законна сила.
Съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. С този принцип законът придава на
АУАН, респект. ЕФ значението на доказателствено средство, което може да бъде
опровергано от събраните в хода на съдебното или административното дирене доказателства
или да бъде изключено от доказателствения материал, ако бъде проведено успешно
оспорване на посочените в него обстоятелства. В обстоятелствената му част ЕФ е
доказателствено средство, което съдът е длъжен да цени като приеме за осъществени
посочените в него съставомерни факти, освен ако същите бъдат опровергани от събраните
по делото доказателства, включително представените от АНО. В случая описаните в
обстоятелствената част на ЕФ факти не бяха опровергани.
При това положение обжалвания ЕФ следва да се измени в частта касаеща цифровата
квалификация на наложеното наказание, като следва да се допълни обжалвания ЕФ, и се
посочи, че наказанието се налага на основание чл.182, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
В този смисъл е и даденото с ТР № 8 от 16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. на ВАС разрешение
относно възможността районният съд в настоящето производство да преквалифицира
описаното в електронния фиш изпълнително деяние, подвеждайки установените от
административно наказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да
отменя ЕФ.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че следва да се измени обжалвания ЕФ,
като се допълни санкционната норма и се потвърди като законосъобразен в останалата част.
С оглед изхода на процеса, съдът намира, че следва да се остави без уважение
искането на процесуалния представител на жалбоподателката да бъдат присъдени на
доверителката и направените по делото разноски за адвокатска защита в размер на 400. 00
лева като неоснователно.
От ОД на МВР Ловеч не са направили искане за присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, във връзка с ал. 7, т. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система – Серия К №6514428 издаден от ОД на
МВР Ловеч, с който на М. Й. И., ЕГН ********** от гр. С. е наложена на основание чл.189,
ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП, глоба в размер на 600,00 лева за извършено нарушение на
чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната норма в
такава по чл.182, ал.4 във вр. с ал.2, т.4 от ЗДвП.
9
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система - Серия К Серия К №6514428 издаден от
ОД на МВР Ловеч, в останалата част, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
жалбоподателката да бъдат присъдени на доверителката и направените по делото разноски
за адвокатска защита в размер на 400. 00 лева като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешкия административен съд
по реда на АПК, в 14 - дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
10